№ 4554
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110151292 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск на *********, ЕГН: ********** срещу
******** с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди през периода 04.09.2023 г.-11.09.2023 г. – болки, страдания,
отчаяние, страх, унижение, безнадеждност, чувство за безизходица и безпомощност,
нарушено доверие в правосъдието и накърнено достойнство, вследствие от виновно и
противоправно поведение на служители, чийто възложител на работа е ответникът,
изразяващо се в отказ да бъде разгледана подадена от ********* жалба № ********* с
правно основание чл. 416, ал. 8 НПК. Излагат се съображения за съществено
нарушение на правото на Европейския съюз – отказ от правосъдие и липса на
справедлив съдебен процес.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, изразява
становище за недопустимост на предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото
производство следва да бъде прекратено. От служебно извършена справка в ЕИСС се
установява, че в ***** е налице по-рано образувано дело между същите страни, на
същото основание и за същото искане, а именно - гр.д. № ***** по описа на *******.
Това дело е образувано въз основа на идентична искова молба, като единствената
разлика е в номера на жалбата, с която ищецът твърди да е сезирал ответника с искане
да се произнесе по чл. 416, ал. 8 НПК, както и в периода, през който ищецът твърди да
е търпял неимуществени вреди. Към настоящия момент това дело продължава да е
висящо. Идентитетът на страните, предмета и искането между настоящото
производство и посоченото по-горе производство е установен по несъмнен начин.
Исковете са предявени срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на
исковите молби се визира едно и също основание на претенцията – отказ да се разгледа
подадена от ********* жалба с правно основание чл. 416, ал. 8 НПК. Идентитет е
налице и по отношение на заявеното искане – да се присъди обезщетение за едни и
същи неимуществени вреди в размер на сума от 24 000 лева по всяко дело. По
отношение на посочените в исковите молби периоди, за които се претендира
присъждането на обезщетение, настоящият състав приема, че с оглед принципа за
присъждане на генерално (интегрално) обезщетение за неимуществени вреди, то и
посочването от страна на ищеца на период, за който претендира такова обезщетение,
1
не е индивидуализиращ претенцията му белег.
Да се приеме, че отличителен белег на исковите претенции на ищеца е
входящият номер на жалбите, подадени до ответника с едно и също искане или
посочването различен на период, за който се претендира присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, означава да се предостави на волята на ищеца пораждането
на фактическия състав на непозволеното увреждане, т. е. - това да зависи от неговите
собствени действия. В случая увреждащото деяние, в причинна връзка с което се
твърди причиняването на вреди, е едно и също, а въпросът с коя точно жалба,
респективно колко пъти ******* е бил сезиран с това искане, е относим към размера
на дължимото обезщетение, но не и към правопораждащите го факти. В посочения
смисъл са: Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на
ВКС, III ГО и Определение № 3186 от 25.10.2023 г., по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по
описа на ВКС, IV ГО.
По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет между
настоящото и най-рано образуваното в ******** производство, а именно - това по гр.
д. № ***** по описа на ********, ******, с оглед на което производството по гр. д. №
******** по описа на ********, *******, следва да бъде прекратено.
Отделно от гореизложеното и за пълнота следва да се посочи, че частноправните
субекти могат при определени условия да получат обезщетение за вредите, които са им
причинени поради нарушение на правото на Съюза, допуснато с решение на
национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция /виж решения на
СЕС от 30.09.2003 г., Köbler, C 224/01, EU: C: 2003: 513, т. 32-36 и 59; решение на СЕС
от 13.06.2006 г., Traghetti del M., C 173/03, EU: C: 2006: 391, т. 31, решение на СЕС от
9.09.2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C 160/14, EU: C: 2015: 565, т. 47 и решение на
СЕС от 28 юли 2016 г., Tomášová, С168/15, EU:C:2016:602, т. 20/. От практиката на
СЕС следва, че са недопустими исковете за вреди, причинени от нарушения на правото
на ЕС с решение на национална юрисдикция, когато искът е насочен срещу орган на
националната юрисдикция, който не се е произнесъл като последна инстанция. В
настоящия случай твърденията в исковата молба и уточнителната такава от 06.11.2023
г. са за претенция за вреди, причинени от съдебен акт на *******, който не е по
същество на жалбата. Едва след произнасяне по същество на жалбата ще са налице
предпоставките за разглеждане на иска, а това е условие, без което не се разглежда
наличието на материално-правните предпоставки за основателност на иска по чл. 2в
ЗОДОВ. Следва изводът, че съобразно твърденията в исковата молба ******* не е
надлежен ответник да отговаря по предявения иск, а при липса на процесуална
легитимация, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск, производството спрямо ответника ******* е
недопустимо. Всякакви нарушения на правата, гарантирани от правото на ЕС,
настъпили от подлежащ на обжалване съдебен акт, могат да бъдат отстранени по пътя
на инстанционния контрол – виж определение № 45 от 03.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4823/2015 г., на III г. о. Недопустими са исковете за допуснати нарушения на правото
на ЕС с решение на съда, когато не са предявени срещу последната инстанция по спора
– изрично в този смисъл: Определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1126/2020 г. на IV г. о., Определение № 2399 от 1.07.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. №
2846/2019 г.
При този изход на делото, на ответника се дължат разноски за процесуално
представителство в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, определени по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
2
По изложените съображения и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК вр. чл. 130 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № ******** по описа на ********,
*******, по предявен от *********, ЕГН: **********, срещу ******** иск за
присъждане на сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди през периода 04.09.2023 г.-11.09.2023 г., вследствие от
виновно и противоправно поведение на служители, чийто възложител на работа е
ответникът, изразяващо се в отказ да бъде разгледана подадена от ********* жалба №
********* с правно основание чл. 416, ал. 8 НПК.
ОСЪЖДА *********, ЕГН: **********, да заплати на ********, сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ******** в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при *****: _______________________
3