Р Е Ш Е Н И Е
№ 260028
гр. Несебър, 17.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Мая Деянова, след като разгледа гражданско дело № 162 по описа за 2021г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
РС гр. Несебър е депозирана искова молба от Н. Д.П., родена на ***г. в
Руска Федерация, БУЛСТАТ : ....., с адрес: с. К., в.с. „С.Х.“ бл. 1, ет. 2, ап.
..чрез адв. Т.П.,***, със съдебен адрес:*** против Е.с. „С.Х.“ вход Б, с адрес: ***, местност «....»,
представлявана от Управителя О.Г., с постоянен адрес *** 1
по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. В исковата молба се сочи, че П. е собственик
на апартамент 9а, находящ се на адрес с. К., м. „....“, к-с „С.Х.“, бл. 1, вх.
Б, ет. 2, съгласно
нотариален акт № 290,
том 1 от 29.01.2018 г. на СВ
Несебър. Ищцата твърди, че на 15.01.2021г. от разговор
с други собственици на имоти в комплекса разбрала, че на
29.12.2020г. било проведено общо събрание по инициатива на един
от собствениците на вход Б- А.К., на
което било прието решение да се учреди етажна собственост по реда на чл. 8 от ЗУЕС по отношение на вход „Б“ от регистрирана в Община Несебър Е.с. „С.Х.“. На
същото ОС били приети и други решения, в т.ч. и такива за избор на Управител,
одобряване на бюджет и такса за поддръжка и управление. При направена проверка
в Община Несебър П. узнала, че за тази ЕС е подадено уведомление по чл. 46б от ЗУЕС вх. № H5-EC-160/30.12.2020г.
Ищцата успяла да се снабди и с копия от протокола на проведеното общо събрание,
поканата за същото и съобщение по чл. 16,
ал. 7 от ЗУЕС. Твърди
се, че в последния документ се съобщавало, че протоколът е готов и може да бъде
получен при поискване, но не и кога е поставено това съобщение, поради което
счита, че исковата й молба е подадена в срока на чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че взетото
решение по т. 3 за учредяване на
етажна собственост на вход Б, което по същество представлява решение за
отделяне на етажна собственост, е нищожно, поради противоречие с императивната
разпоредба на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС. Отделянето било предвидено в закона, но
само при определени предпоставки. На първо място следвало да се изходи от
техническите характеристики и параметри на сградата и най- вече дали е налице
относителна или пълна самостоятелност от другите входове. Ако била налице
функционална връзка между отделните входове, която позволява неограничено и
безпрепятствено преминаване на живущите, юридически било невъзможно да се обособи отделна
етажна собственост. Посочена е съдебна практика на ВКС, че разпоредбата
на чл. 8 ал.2 от ЗУЕС намира приложение, когато в сграда с множество самостоятелни обекти съществуват
два и повече входове, всеки от които осигурява достъп само до част от
самостоятелните обекти. В случая обаче тези условия не били налице. Апартаментите
във вход Б не били отделени от останалите обекти на сградата по начин, който ги
прави наистина самостоятелни, до тях не бил налице и безпрепятствен достъп от
всички останали входове на сградата. Между всички входове на сградата, в т.ч. и
вход „Б” съществувала функционална връзка, както и споделени общи пространства.
На следващо място ищцата счита, че
приетите на това ОС решения са незаконосъобразни, тъй като са взети при
нарушен ред за свикване на общото събрание, в нарушение на предвидените в
закона процедури и правила за вземане на решение. Мотивите са следните. Според П.
била нарушена процедурата по свикване на ОС, разписана в чл. 13 ЗУЕС. Самата
покана за общо събрание била неправилно съставена и съдържала невярна
информация. В т. 3 било посочено, че ОС трябва да приеме решение за учредяване
на етажна собственост, а всъщност ставало въпрос за отделяне на вход „Б“ от
вече учредена такава, а това били различни процедури. Нарушение било допуснато
и относно правилата на чл. 15 от ЗУЕС, тъй като не бил налице отразения в
протокола кворум. Притежаваните от собствениците идеални части не били
определени правилно и по реда на чл. 17, ал. 4 и 5 от ЗУЕС. Не било налице
решение на Общото събрание по ал. 6 на същия член. В протокола било записано,
че такова решение е взето по т. 4 от дневния ред, но от самия протокол за това
решение били гласували собственици, притежаващи 34.79% от общите части на
сградата. Изискването на ал. 6 било за мнозинство не по-малко от две трети от
самостоятелните обекти в сградата или входа, т. е квалифицирано мнозинство от всички обекти, а не от
присъстващите.
Твърди се, че ако кворумът бил изчислен по правилата на ал. 4 и 5 на чл. 17 ЗУЕС, щяло да се констатира, че присъствалите не са 34.79%, а под 33%, а това
означавало, че Общото събрание е следвало да бъде проведено на следващия ден по
реда на чл. 15 ал. 3 от ЗУЕС, вместо по ал. 2, както е проведено. На последно
място се твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, като
протоколът не е обявен по надлежния ред. Иска се постановяване на решение, с
което да се прогласи нищожността на решенията на ОС на ЕС „С.Х.“, вход „Б“,
проведено на 29.12.2020г. или същите да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Представени са писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на
разноски. Правят се доказателствени искания.
Ответникът Е.с. „С.Х.“ вход Б, с адрес: ***, Вилна зона «Чолакова чешма», местност «....»,
представлявана от Управителя О.Г. депозира писмен отговор в срока по чл.
131 от ГПК чрез адв. Ц.М.,***. Предявеният иск се счита за недопустим. На първо
място защитата на ответната страна счита исковата молба за подадена след
изтичане на срока по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС. Още на 29.12.2020г. било поставено
съобщение за изготвения протокол за проведеното ОС по реда на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС. Срокът за обжалване бил започнал да тече и изтекъл на 28.01.2021г., а
исковата молба е подадена в Районен съд гр. Несебър на 29.01.2021г., т.е. след
изтичане на срока за обжалване. Срокът бил преклузивен и се отнасял както
относно исковите молби, с които се претендира отмяна както на
незаконосъобразните, така и на нищожните решения. По същество исковата молба се
счита и за неоснователна. Според ответника, съгласно чл. 8, ал.2 от ЗУЕС,
когато сградата е с повече от един вход, управлението можело да се осъществява
във всеки отделен вход. Управлението обхващало реда и контрола върху ползването
и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сградата в режим
на ЕС, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците,
ползувателите и обитателите /чл. 8, ал. 1 от ЗУЕС/. Разпоредбата на чл. 8, ал.
2 от ЗУЕС намирала приложение, когато в сграда с множество самостоятелни обекти
съществуват два и повече входове, всеки от които осигурява достъп до част от
самостоятелните обекти. Тази обща част осигурявала достъп и обслужвала само
част от самостоятелните обекти /а не всички/ и това било основание управлението
й да се извършва от самостоятелна етажна собственост, учредена от собствениците
на обектите в сградата, които тя обслужвала. Наличието
на обособеност/относителна самостоятелност, при която отделният вход дава
достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които и единствено
обслужва /респективно не обслужва и други части/обекти на сградата/, щяло да
позволи ефективно самостоятелно управление, съобразно чл. 8, ал. 1 от ЗУЕС на
съответните общи части от отделената етажна собственост и спазване на взетите
от нея решения и правила за вътрешен ред. Приетото решение по т. 3 на ОС от
29.12.2020г. на практика съставлявало такова за отделяне на нова етажна
собственост по критерий вход. Решението било прието при съблюдаване
изискванията на закона. Процесната сграда била част от к-с „С.Х.“ и била със
самостоятелен идентификатор 39164.13.48.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. К., гр. Несебър, общ. Несебър. В самата сграда
имало още 3 самостоятелни входа. В поземлен имот с идентификатор 39164.13.48,
на който е построен комплекс „С.Х.“ били разположени и построени и още няколко
самостоятелни сгради с отделни входове. Това било видно и приложените към
делото писмени доказателства. В случая самостоятелните обекти във вход Б, на
сграда едно с идентификатор 39164.13.48.2, са: Ап. № 6а, с идентификатор
39164.13.48.2.1; Ап. № 66, с идентификатор 39164.13.48.2.2; Ап. № 7, с
идентификатор 39164.13.48.2.3; Ап. № 8, с идентификатор 39164.13.48.2.4; Ап. №
9, с идентификатор 39164.13.48.2.5; Ап. № 9а, с идентификатор 39164.13.48.2.7; An. N» 10, с идентификатор 39164.13.48.2.6 и
Ап. № 10а, с идентификатор 39164.13.48.2.8, отделни от останалите обекти на
сградата, като самият вход „Б“ осигурявал достъп и обслужвал само тези
самостоятелни обекти. Приетите решения на атакуваното ОС на ЕС били
законосъобразни. Събранието било свикано и проведено при съблюдаване
императивните разпоредби на ЗУЕС. Не била нарушена процедурата по чл. 13 от ЗУЕС.
Събранието било свикано от етажния собственик А.К. на основание чл. 12, ал. 6,
предл. 2, във връзка с чл. 8, ал. 2 от Закона за управление на етажната
собственост с покана поставена на 21.12.2020г. на
видно място в блок/сграда едно, вход „Б" в три екземпляра. За поставянето
на поканата е съставен протокол подписан от свикващия събранието и един
свидетел, също етажен собственик. Твърди се, че са спазени изискванията на чл.
13, ал. 1 от ЗУЕС. Общото събрание било насрочено и проведено на 29.12.2020г.,
или на осмия ден след поставянето на поканата. Защитава се виждането , че са
спазени всички изисквания на закона относно свикването на ОС на ЕС. Не била
нарушена разпоредбата на чл. 15 от ЗУЕС. Събранието е проведено при условията
на спадащ кворум по смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС и при наличие на повече от
33 % на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Всички
решения били приети с мнозинство, определено по реда на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС. Не била нарушена разпоредбата
на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, като в срока по ал. 6 на видно и
общодостъпно място, на входа на сградата, било поставено съобщение за
изготвянето на протокола. Съставен бил протокол от председателя на управителния
съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се
посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. За проведеното ОС
на ЕС е съставено съобщение за изготвен протокол, подписано от избрания
управител, като за целта бил съставен и протокол за поставено съобщение на
29.12.2020г. в 16:00ч. Безпочвено било и твърдението на ищеца, че решенията на
ОС били взети само от двама човека - ....и О.Г.. В събранието взели участие
също така А.К. и ....., или от общ 8 бр. самостоятелни обекти разположени във
входа са били представени собствениците на 3бр. самостоятелни обекти. Представени
са писмени доказателства. Прави се искане за отхвърляне на иска поради
неоснователност и недоказаност. Правят се доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата се представляват от адв. Т.П.,***. Предявеният иск се поддържа. Ищцата претендира за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът се представлява от адв. Ц.М.,*** и управителя на ЕС О.Г.. Отговорът на исковата молба се поддържа, правят се доказателствени искания и се сочат доказателства. Ответникът претендира иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят сторените разноски.
В хода на съдебното дирене е допусната и изготвена СТЕ. На вещото лице са поставени въпроси от страните по делото. В заключението си инж. Г.Ц., вещо лице при Окръжен съд гр. Бургас, установява следното. Вещото лице е установило, че в процесния имот с ид. № 39164.13.48 са разположени общо дванадесет броя сгради. В сграда с идентификатор № 39164.13.48.2 са разположени самостоятелни обекти с идентификатори : 39164.13.48.2.1; 39164.13.48.2.2; 39164.13.48.2.3; 39164.13.48.2.4; 39164.13.48.2.5; 39164.13.48.2.6; 39164.13.48.2.7 и 39164.13.48.2.8. Посочената сграда има само един вход – вход „Б”, в който се намират и посочените самостоятелни обекти. Входът осигурява достъп и служи за обслужване на посочените самостоятелни обекти, но не осигурява достъп до останалите самостоятелни обекти в комплекс „С.Х.”. Това давало и относителна самостоятелност на посочения вход и самостоятелните обекти в него. Посочено е също, че процесният вход „Б” , нанесен на КК като имот с идентификатор № 39164.13.48.2 , е описан като „жилищна сграда – многофамилна.” Сградата е изградена като свързано застрояване с още три самостоятелни входа, но в с.з. вещото лице уточнява, че това не лишава сградата от самостоятелността й. Дадено е заключение, че процентите ид. части , притежавани от собствениците и отразени в протокола за проведеното ОС не е изчислен правилно. След направените нови пресмятания, вещото лице е посочило, че при отразени 34.79%, действителната стойност на същите следва да е 34.45%.
Проведен е разпит на свидетелят С.Л., с адрес: с. К., м. „....” № .... Свидетелят разказва, че е разбрал за проведеното ОС от ищцата П.. Свидетелят обяснява, че има учредена етажна собственост и вх. Б от комплекса е част от нея. Собствениците на самостоятелни обекти са участвали в ОС на вече учредената собственост. Л.твърди, че част от собствениците имат задължения към етажната собственост. В разпита си Л.заявява, че не е видял залепена покана за свикване на ОС на ЕС, не е виждал да се провежда ОС на ЕС и не е виждал след това да е поставено и съобщения за изготвен протокол от проведено събрание. За поставяне на съобщения било определено табло на входа на комплекса, но Л.не бил виждал такива, свързани в проведеното ОС. Самото табло било налично от четири- пет години и ясно се виждало при влизане в комплекса. Самият той живеел постоянно в комплекса и не е отсъствал в продължителен период. Свидетелят бил управител на етажната собственост.
Проведен е разпит на свидетеля А.Г.Ш., с адрес: с. К., м. „....”. Свидетелят също сочи, че живее целогодишно в комплекс „С.Х.” като собственик на апартамент № 20. Ш.твърди, че в края на 2020г. е станал свидетел на проведеното събрание на собствениците. Разпитаният обяснява, че става рано и отива да изхвърли отпадъците си, като минава през целия комплекс, понеже контейнерите са намирали извън оградата на „С.Х.”. Ш.сочи, че на 29.12.2020г., два дни преди Нова година, видял пред вх. Б събрани хора, негови съседи, които обсъждали нещо. Ш.решил да не им пречи и ги подминал. На същия ден О.Г. срещнала Ш.и му казала, че са провели ОС , изготвили са протокол и са залепили съобщение на таблото за това в комплекса. Свидетелят бил помолен от Г. да види залепеното, като Ш.прочел, че е изготвен протокол за проведеното събрание. Ш.разказва, че е видял четирима свои съседи по време на проведеното събрание. Ден преди това Ш.видял, че на таблото има съобщение на таблото, но какво е било то не може да посочи.
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните изводи. Предявената
искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по с правна квалификация
чл. 40 от ЗУЕС.
Настоящият състав намира, че предявеният иск е допустим, но по същество
неоснователен. Ищцата оспорва проведеното на 29.12.2020г. ОС на ЕС на
собствениците на самостоятелни обекти , няходящи се във вх. Б в к.к. „С.Х.”,
разположен в ПИ с идентификатор № 39164.13.48, с адрес: с. К., общ. Несебър,
в.з. „Чолакова чешма” , м. „....”. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС, управлението
на етажната собственост се подчинява на общи правила, вкл. и когато сградата е с повече от един вход,
управлението може да се осъществява във всеки отделен вход, което управление
обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на
съответния вход. Видно от приетата и неоспорена по делото експертиза, в
сграда с идентификатор № 39164.13.48.2 са разположени самостоятелни обекти с
идентификатори : 39164.13.48.2.1; 39164.13.48.2.2; 39164.13.48.2.3;
39164.13.48.2.4; 39164.13.48.2.5; 39164.13.48.2.6; 39164.13.48.2.7 и 39164.13.48.2.8. Посочената сграда има само
един вход – вход „Б”, в който се намират и посочените самостоятелни обекти.
Входът осигурява достъп и служи за обслужване на посочените самостоятелни
обекти, но не осигурява достъп до останалите самостоятелни обекти в комплекс „С.Х.”,
което давало и относителна самостоятелност на посочения вход и самостоятелните
обекти в него. Според заключението на вещото лице, сградата е самостоятелна
спрямо останалите такива в имота. В случая изискването на закона е налице.
На следващо място се установи, че събранието е свикано при спазване на
правилата на чл. 13 от ЗУЕС. Събранието е свикано с покана от 21.12.2020г. от
собственик на самостоятелен обект в сградата – А.К. , собственик на апартамент
№ 10А. Поканата е била поставена на същата дата на два стълба от ляво и от
дясно , разположени пред входа на сградата, представляващи подпорни стълбове на
стълбищната площадка , както и пред входа на сградата, на самата фасада. В тази
връзка показанията на св. Л.не допринасят за обосноваване твърденията на
ищцата. Л.сочи, че не е виждал поставена покана на таблото за съобщения на
комплекса, но проведеното ОС касае вх. Б, а не всички останали сгради в имота.
По тази причина не е било нужно да се поставя покана на това общо табло, а само
на на видно и общодостъпно място на входа на сградата, в случая на вх. Б.
Събранието е проведено според указанията на закона, като в началния час не са
се регистрирали нужния брой собственици или упълномощени представители. При
отлагането на събранието по реда на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС са регистрирани
34.79% от ид.части от общите части на ЕС. Даденото заключение на вещото лице не
оборва вписаното в протокола, а именно, че са били налице повече от 33% от
ид.ч. от общите части на посочената ЕС. При анализа на предоставените писмени
доказателства се установи, че математически точната стойност на представените
идеални части е била 34.45%, но това като сума също е над 33%. В тази връзка
следва да се приемат и кредитират показанията на св. Шабашев, който сочи, че е
видял събралите се собственици на посочената дата. Това обстоятелство е
възприето от свидетеля лично, а е било запомнено и по причина на това, че часът
е бил ранен, два дни преди Нова година. Показанията на свидетеля кореспондират
с представените писмени доказателства и следва да се кредитират изцяло. По
отношение оспорването в исковата молба относно неспазване на изискуемия кворум
за вземане на решение по т. 4 – приемане на решение за площообразуване на
сградата, следва да се посочи, че в заключението на вещото лице е посочено, че
не е нужно прилагането на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, тъй като са налично данни за
общите части. По същността си решението в тази част е математическо изчисления
на наличните данни за тези общи части. След приключване на ОС на ЕС, протоколът
с взетите решения е обявен по съответния ред. Представени са писмени
доказателства, които сочат, че протоколът е подписан от протоколист и
председател на ОС. Изготвено е съобщения, че протоколът е изготвен , което е
поставено на фасада 1, вх. Б, от лявата страна на ап. № 9, което е станало на
29.12.2020г.
Не са допуснати нарушения и при обявяване на резултатите от проведеното ОС.
След приключването му е съставен протокол за извършените действия, който е бил
обявен по съответния ред. Видно от представените писмени доказателства,
подкрепени от показанията на св. Шабашев, за съставения протокол от ОС е
изготвено съобщение, което е било обявено по надлежния ред на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
При така изложените съображения, настоящият състав счита, че следва
исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът
счита, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , при този изход на делото, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответната страна разноските за водене на
производството. Представен е списък и е видно, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00лева, сумата от 222.42лева депозит за вещо лице,
заедно с банкова комисионна и 50.00лева за преводач или общо 872.42лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от Н. Д.П., родена на ***г. в Руска Федерация,
БУЛСТАТ : ....., с адрес: с. К., в.с. „С.Х.“ бл. 1, ет. 2, ап. ..за
прогласяване на нищожността, съответно за отмяна на всички решения от
29.12.2020г. взети на Общо събрание на Е.с.Е.с. „С.Х.“ вход Б, с адрес: ***, местност «....»,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н. Д.П.,
родена на ***г. в Руска Федерация, БУЛСТАТ : ....., с адрес: с. К., в.с. „С.Х.“
бл. 1, ет. 2, ап. ..да заплати на Е.с.Е.с. „С.Х.“ вход Б, с адрес: ***, местност «....» , сумата от 872.42лева разноски
за водене на производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: