Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
гр. Ловеч, 23.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 404/2018
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба от И.П.Н. *** срещу Заповед № 18-0906-000547/01.10.2018 г., издадена от
Началника на Сектор Пътна полиция към ОДМВР Ловеч, с която на Н. е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.
171, т.2а, б.а – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Жалбоподателят
– редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът
по делото – Началникът на Сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД
на МВР Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира същата за процесуално допустима. Подадена е в
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирана страна
срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, който е
неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.
От
доказателствата по делото се установява, че на 01.10.2018 г. е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков
№ 613710 на жалбоподателя за това, че на
същата дата в 11:58 часа в гр. Ловеч, на
ул. „Осъмска” пред ЦДГ „Първи юни“ с посока на движение към Покрития мост
управлява собствения си лек автомобил „Воксхол Вектра“ с рег. № ****** без да притежава свидетелство за
управление на МПС (СУМПС).
Като доказателства са
иззети свидетелството за регистрация на автомобила и 2 бр. регистрационни табели. АУАН е
съставен в присъствие на двама свидетели. Той е подписан от нарушителя и
екземпляр от него му е връчен срещу подпис на същата дата. В графата за възражения
е отразено, че има възражения, без да са посочени конкретни такива.
Въз основа на съставения АУАН, Началникът
на Сектор ПП към ОД на МВР Ловеч е издал обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ (ЗППАМ), с която е наложил на Н.
ПАМ по чл. 171, т.2А, б.а от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Административният
орган е приел, че жалбоподателят е управлявал ППС, без да е правоспособен водач,
с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП.
Приложена е и справка за нарушител/водач
за съставените на Н. актове, издадените срещу него наказателни постановления,
фишове и ЗППАМ.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган. Съгласно чл. 172, ал.1
от ЗДвП в редакциятта на нормата, актуална към датата на издаване на
обжалваната заповед, ПАМ по чл. 171,
т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентост или от оправомощени от тях
длъжностни лица. На жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171,т.2а, б.а от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да
е правоспособен водач.
По делото е
представена Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи, с която той е определил да осъществяват контрол по ЗДвП основни
структури на МВР, сред които и Областните дирекции на МВР. Директорът на ОДМВР Ловеч със заповед №
295з-805/25.04.2017 г. е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
чл.171, т.2а от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. 1.2 Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР –за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР Ловеч.
Обжалваната в
настоящото производство заповед е издадена на 01.10.2018 г. от Началникът на Сектор Пътна полиция към ОДМВР Ловеч. Нарушението на ЗДВП, извършено от
жалбопователят е установено в гр. Ловеч,
поради което оспорената заповед е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите се
реквизити съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.
Посочени са номер и дата на съставения АУАН ,
с който е установено
извършеното от Н. административно нарушение, трите
имена, длъжността и местоработата на актосъставителят, датата, часа и мястото на
извършване на нарушението, конкретното МПС с неговия регистрационен номер, управлявано от жалбоподателят. Описано е извършеното административно нарушение.
АУАН е съставен от компетентен орган в установените
от закона форма и ред, поради което е валидно доказателство, обвързващо съда във връзка с чл.189, ал.2 от ЗДвП по отношение на установеното от
фактическа страна в неговите мотиви. Описаните
факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението
– на правилата за движение по пътищата. С оглед изложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в
производството по издаване на обжалваната заповед. Съгласно чл.22 от ЗАНН, ПАМ се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
Според чл. 23 от ЗАНН, хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат се уреждат в съответния закон.
Съобразно чл.171, т.2а, б.а от
ЗДвП в актуалната редакция към момента
на извършване на нарушението и на издаване на обжалваната заповед, за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС
на собственик, който управлява МПС, без да е
правоспособен водач.
В чл.150а, ал.1 от ЗДвП в актуалната редакция към момента на извършване
на нарушението е регламентирано, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време
на обучението му по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
СУМПС се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в
закона условия (чл.151 и чл.152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на
водача за посочения в него срок на валидност, т.е., че посоченото в СУМПС лице
има право да управлява МПС от съответната категория за този срок. По аргумент
от разпоредбите на чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 и ал.2 от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД), СУМПС има две удостоверителни
функции. От една страна е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС и
същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските
граждани на територията на Република България. С оглед на легалната дефиниция на горните разпоредби на ЗБЛД, СУМПС е официален свидетелстващ документ, който с
обвързваща материална доказателствена сила установява и удостоверява
релевантния факт – правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС да
управлява МПС от съответната категория.
От представената по делото ЗППАМ
№ 18-0906-000120 от 13.03.2018 г. е видно, че Началникът на сектор Пътна
полиция към ОД на МВР Ловеч е наложил на И.П.Н. ПАМ по чл. 171, т.1, б.д. –
временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба. В заповедта изрично
е посочено, че тя влиза в сила от момента на издаването й на основание чл. 60,
ал.1 от АПК. Няма никакви данни, нито твърдения, че тази заповед е била
обжалвана, поради което е влязла в сила. Следователно на 01.10.2018 г., когато
е била издадената обжалваната в настоящото съдебно производство ЗППАМ , Н. не е
притежавал СУМПС, т.е. не е бил правоспособен водач. Това означава, че в случая
е била налице необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ –
установено по надлежен ред управление на МПС от собственик, без да е
правоспособен водач.
Административният орган е приел
наличието на първата хипотеза на законовата разпоредба – управление на МПС, без
водачът да притежава СУМПС. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл.
150 от ЗДвП, който в
приложимата към
случая редакция (ДВ бр. 54 от
Правилно и в съответствие с материалния закон
му е била наложена ПАМ по чл. 171,т.2а, б.а. – прекратяване на регистрацията за
извършеното от него нарушение.
Съдът намира, че обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона.
Прилагането на обжалваната ПАМ се основава и на необходимостта от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел. Конкретните цели на ПАМ са
очертани в мотивите към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (обн., ДВ, бр.101/20.12.2016г., в сила от
21.01.2017г.), според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за
подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на
пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти
участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за
подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за
периода 2011-2020г., приета с Решение на № 946 от 22.12.2011г. на Министерския
съвет. Предвидената мярка е израз на
държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след
употреба на алкохол и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел с оглед
значителния брой жертви и пострадали от т.нар. война на пътя. Мярката
представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено
съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и
процесуалноправни предпоставки.
Според
чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с презумтивна
доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правно релевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване на
противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази, която е описана в АУАН е на жалбоподателя.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства
за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно
и фактически основания за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите основания на
акта по смисъла на чл. 59, т.4, пр.1 от АПК.
Съгласно
чл. 171, т.2а, б.а. от ЗДвП, прекратяването на регистрацията на ППС на собственик,
който управлява МПС, без да е правоспособен водач е за срок от шест месеца до
една година.
С
обжалваната заповед е наложена ПАМ на жалбоподателя в предвидения от закона
минимум – шест месеца, с което ще се постигне целта на закона.
Настоящият съдебен
състав счита, че фактите са такива, каквито са въприети от Административния
орган в обжалваната заповед. При условие, че формалната доказателствена сила на
АУАН не е опровергана от жалбоподателят и при безспорното установяване, че той
е управлявал собствения си автомобил, без да е правоспособен водач в момента на
извършената проверка, съдът приема за несъмнено установено наличието на
юридическия факт, правопораждащ прилагането на наложената ПАМ.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна. Оспорената
заповед е законосъобразна и не страда от
пороци, които представляват отменителни
основания, поради което оспорването
следва да бъде отхвърлено.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на И.П.Н. *** на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
18-0906-000547/01.10.2018 г., издадена от Началника на Сектор Пътна полиция към
ОДМВР Ловеч.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване по силата на чл. 172, ал.5, изречение второ от ЗДвП.
Препис от него
да се изпрати на страните на основание
чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: