Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 11.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на дванадесети
декември две
хиляди осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 237 по описа за 2018
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във вр.с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ).
Административното дело е
образувано въз основа на жалба рег.инд.№ 94-00-3511/27.07.2018г. по описа на
Община Шумен, депозирана от П.Й.П. с адрес ***, срещу Акт за установяване на
задължения (АУЗ) № АУЗД002398/08.02.2016г., издаден от старши инспектор
"Данъчни приходи" в отдел "Местни данъци и ТБО" при Община
Шумен. Със същата жалба е отправено и искане на основание чл.204, ал.2 от АПК
да бъде осъдена Община Шумен да заплати на оспорващия обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 421,22 лева, включващи такси към ЧСИ в размер на 393,72 лева,
такса за обслужване на запор от 20.00 лева, такса за превод от 2,50 лева от ОББ
и такса за превод от 5.00 лева от ЦКБ. С определение от 20.09.2018г.
предявената от оспорващия искова претенция е отделена в отделно съдебно
производство.
В жалбата,
уточнена с допълнителна молба рег.№ ДА-01-1957/22.08.2018г. по описа на ШАдмС,
се навеждат аргументи за нищожност на атакувания АУЗ, доколкото същият е
издаден при допуснато нарушение на чл.26 от АПК, предвид неуведомяването на
оспорващия за започналото административно производство, както и с оглед съобщаването
на АУЗ при неспазване императивните изисквания на чл.32 от ДОПК. Въз основа на
изложените аргументи се отправя искане за обявяване нищожността на атакувания
акт, алтернативно за отмяната му като незаконосъобразен, както и за присъждане
на направените деловодни разноски. В съдебно заседание оспорващият се явява лично,
като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение сочи, че с
оспорвания АУЗ неправилно му е определен данък за л.а. "Ауди 80" с
рег.№ Н 8418 АН в пълен размер, при положение, че същият е придобит по време на
брака му с Д.С.П.и е деклариран като съпружеска имуществена общност.
Ответната страна – Началникът на отдел „Местни
данъци и ТБО” при Община Шумен, редовно и своевременно призован, не се явява лично. Същият се представлява
от процесуален представител юрисконсулт Р.Д., която оспорва жалбата, отправяйки
искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна. Претендира присъждане на
деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след анализ и оценка на събраните
в хода на производството писмени доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно свидетелство за регистрация на МПС, част I, с № ********* от 02.06.2007г.(л.64), оспорващият П.Й.П.
с адрес ***, притежава лек автомобил марка "Ауди", модел 80,
модификация "седан", вид гориво "бензин", с обем на
двигателя 2000 куб.см, с мощност 85 к.с., произведен през 1983г., с рег.№ Н 8418
АН.
С коригираща декларация вх.№ **********/05.06.2007г. по чл.54, ал.1 от ЗМДТ
за притежаван лек автомобил (л.63), подадена поради промяна регистрацията на
автомобила, П.Й.П. декларирал, че притежава МПС с рег.№ Н 8418 АН, посочвайки, че
същото е в съсобственост между него и Д.С.П.с ЕГН **********, притежаваща 1/2
идеална част от автомобила.
С резолюция за проверка № 10002/20.01.2016г.
(л.79), издадена от Началник отдел «Местни данъци и ТБО» при Община Шумен, било
възложено на Ф.А.– старши инспектор «Данъчни приходи» при Община Шумен да
извърши проверка за установяване на факти и обстоятелства по инициатива на
данъчен орган, със задача: «Установяване не неплатени изискуеми публични
задължения за период 2011г.-2015г., съгласно приложен списък», в т.ч. и по
отношение на оспорващия П.Й.П..
Въз основа на разпоредената
проверка, Ф.А.– старши инспектор «Данъчни приходи» при Община Шумен и орган по
приходите по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, по силата на Заповед № РД-25-26/05.01.2016г.
на Кмета на община Шумен (л.142), на основание чл.107, ал.3 от ДОПК издала АУЗ
№ АУЗД002398/08.02.2016г. (л.25), с който установила, че П.Й.П. дължи данък
върху превозни средства (данък ПС) за
л.а. "Ауди 80" с рег.№ Н 8418 АН, в размер общо на 738,49 лева, включващ
594,15 лева главница и 144,34 лева лихви за просрочие, изчислени към 08.02.2016г.
(датата на издаване на акта), за периода 2011г.-2015г. вкл., както следва: за
2011г. - 163,11 лева, от които 112,20 лева главница и 50,91 лева лихви; за
2012г.- 151,48 лева, от които 112,20 лева главница и 39,28 лева лихви; за
2013г. - 153,83 лева, от които 123,25 лева главница и 30,58 лева лихви; за
2014г. -141,32 лева, от които 123,25 лева главница и 18,07 лева лихви; за
2015г. - 128,75 лева, от които 123,25 лева главница и 5,50 лева лихви.
След издаването му, АУЗ бил
изпратен на оспорващия с писмо с обратна разписка на адрес гр.Шумен, ул.Отец
Паисий № 1, ет.3 (т.е. по настоящия адрес на лицето, приет от органа по приходите
като адрес за кореспонденция по чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК), но писмото се
върнало непотърсено.
Видно от Протокол -1 №
2474/04.08.2017г.(л.30), служител на Община Шумен предприел действия по
връчване на АУЗ на 04.08.2017г. за времето от 11.10 часа до 11.40 часа в
гр.Шумен, на същия адрес - гр.Шумен, ул.Отец Паисий № 1, ет.3. При направеното
посещение на посочения адрес задълженото лице не било намерено.
Видно от Протокол -2 №
2502/14.08.2017г.(л.32), на 14.08.2017г. за времето от 14.00 ч. до 14.30 часа, служител
на Община Шумен отново предприел действия по връчване на АУЗ, вече на адрес
гр.Шумен, ул.Георги Кирков № 7, ет.4, ап.11 (т.е. постоянния адрес на лицето),
но задълженото лице не било намерено и на този адрес.
На 12.01.2018г. на таблото за
съобщения в Община Шумен било поставено съобщение по чл.32, във вр.с чл.33 от ДОПК № 94-00-213/12.01.2018г., адресирано до П.Й.П., съдържащо указание в
14-дневен срок от поставянето му да се яви при орган по приходите в Община
Шумен за връчване на АУЗ. В съобщението било указано, че при неявяване на
лицето в указания срок, АУЗ ще се счита редовно връчен. Съобщението било
свалено на 26.01.2018г. Същото било публикувано и на интернет страницата на
общината (л.105).
Едновременно с това съобщението
по чл.32, във вр.с чл.33 от ДОПК с № 94-00-213/12.01.2018г., било изпратено на оспорващия с известие за
доставяне с обратна разписка (л. 36) на адрес гр.Шумен, ул.Отец Паисий № 1,
ет.3, но писмото се върнало невръчено (л.35).
Въз основа на това съобщение органът
по приходите приел, че АУЗ е редовно връчен по реда на чл.32 от ДОПК на
26.01.2018г., респективно е влязъл в сила на 09.02.2018г.
С Молба вх.№
94-00-1973/27.04.2018г. по описа на Община Шумен (л.37) П.П. отправил искане до Началника на отдел
"Местни данъци и ТБО" при Община Шумен за предоставяне на копия на
документи за предприетите действия във връзка с връчването на АУЗ №
АУЗД0023988/08.02.2016г., като исканите документи, ведно с АУЗ му били
изпратени на електронната поща на 04.05.2018г.(л.38).
С жалба вх.№
ПС-00-018/18.05.2018г. (л.19) П.П. оспорил АУЗ № АУЗД0023988/08.02.2016г. пред
Началника на отдел "Местни данъци и ТБО" в Община Шумен, с искане за
отмяна на същия като незаконосъобразен.
С писмо № ПС-00-018/05.06.2018г. (л.39)
Началникът на отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен уведомил
оспорващия, че АУЗ е надлежно връчен по реда на чл.32 от ДОПК. Въпросното писмо
било съобщено на оспорващия на 13.06.2018г., видно от приложеното известие за
доставяне с обратна разписка (л.40).
С жалба вх.№
94-00-3511/27.07.2018г., уточнена и допълнена с молба рег.№
ДА-01-1957/22.08.2018г.(л.65), П.П. оспорил АУЗ пред Административен
съд-гр.Шумен, с искане за обявяване на същия за нищожен, като предявил и
претенция Община Шумен да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпени имуществени
и неимуществени вреди вследствие на завеждане на изпълнително дело въз основа
на посочения АУЗ. Именно по тази жалба е образувано настоящото административно
дело, с предмет - оспорване на АУЗ № АУЗД0023988/08.02.2016г., издаден от орган
по приходите при Община Шумен, като с определение от 20.09.2018г. исковата
претенция за претърпени и вреди в резултат на предприетото принудително
изпълнение на АУЗ са отделени в отделно производство.
В хода на съдебното производство
е допусната и приета без оспорване от страните съдебно – счетоводна експертиза
(ССчЕ), според която, размерът на данъка, дължим за л.а. "Ауди
80" с рег.№ Н 8418 АН, определен съобразно характеристиките на МПС и Наредба за определяне
размера на местните данъци в община Шумен, е както следва: за 2011г. -
112,20 лева; за 2012г. - 112,20 лева; за 2013г. - 123,25 лева; за 2014г. -
123,25 лева; за 2015г. - 123,25 лева, т.е. на обща стойност 594,15 лева, в
какъвто размер са установени и от административния орган. Установено е, че
лихвите за просрочие на задължението за заплащане на данък за въпросното превозно средство, изчислени към датата на издаване на АУЗ, са
в следните размери - 50,91 лева за задължението за данък ПС за 2011г.; 39,28 лева
за задължението за данък ПС за 2012г.; 30,58 лева за задължението за данък ПС
за 2013г.;18,07 лева за задължението за данък ПС за 2014г.; 5,50 лева за
задължението за данък ПС за
2015г., т.е., в
установените от органа по приходите размери. В съдебно заседание вещото лицекоригира своето заключение, приемайки, че доколкото въпросното
ППС е съсобствено, придобито при условията на СИО, оспорващият дължи 1/2 от установените от ССчЕ размери на данък ПС и лихви за просрочие.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу АУЗ
№ АУЗД002398/08.02.2016г., издаден от орган по приходите при община Шумен, е
депозирана в законоустановения срок. От приложените по делото доказателства
е видно, че АУЗ е бил надлежно съобщен на оспорващия на 04.05.2018г., а жалбата срещу него до Началника на отдел
"Местни данъци и ТБО" е депозирана на 18.05.2018г., т.е. в 14 дневния срок по
чл.152, ал.1 от ДОПК, приложим
по аргумент от чл.107, ал.4 от ДОПК, във
вр.с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. В
срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, в размер общо на 67 дни, изтекъл на
24.07.2018г., компетентният съгласно чл.4,
ал.5, предл.второ от ЗМДТ административен орган не се е произнесъл по жалбата (видно и от изричното
изявление на последния, обективирано в писмо № 94-00-3511/14.08.2018г. - л.53). Доколкото обаче в тази жалба е било обективирано изрично искане за отмяна на
АУЗ като незаконосъобразен,
независимо от
становището на ответната страна, че АУЗ не е бил обжалван по административен
ред, съдът приема, че липсата на изрично произнасяне по въпросната жалба представлява мълчаливо
потвърждаване на АУЗ съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК, респективно жалбата срещу него до
Административен съд-гр.Шумен,
подадена на 27.07.2018г.,
се явява депозирана в рамките на предвидения в чл.156, ал.5 от ДОПК 30-дневен
срок.
Дори
и да се приеме, че писмо вх.№ ПС-00-018/05.06.2018г. на
Началника на отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен представлява
произнасяне на горестоящия административен орган по жалбата
на оспорващия срещу АУЗ, в същото не е указан срок за обжалване и по силата на
чл.140, ал.1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, срокът за обжалване на АУЗ в този случай би следвало да се удължи на 2
месеца от съобщаване на писмото и доколкото
то е съобщено на
13.06.2018г., жалбата срещу
АУЗ до съда отново би следвало да се счита за депозирана в законоустановения срок за обжалване. Тези аргументи обаче са
хипотетични, тъй като настоящият съдебен състав счита, че въпросното писмо не съдържа
изрично произнасяне по жалбата на П.П. срещу АУЗ, в какъвто смисъл е и
изричното становище на решаващия орган, изразено в заявление изх.№
94-00-3511/14.08.2018г. (л.53 от делото).
Отделно от
това, жалбоподателят навежда и твърдения за нищожност
на АУЗ, досежно които оспорването не е ограничено със срок (арг.
от чл.149, ал.5 от АПК, във вр.с § 2 от
ДР на ДОПК).
За пълнота следва да се
посочи, че съдът не споделя доводите на ответната страна, че АУЗ е
надлежно връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 26.01.2018г., респективно е влязъл
в сила на 09.02.2018г. Съгласно чл.32, ал.1 от ДОПК, връчване чрез прилагане
към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или
пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава
съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко
две посещения през 7 дни, като в ал.2 е предвидено, че обстоятелствата по ал. 1
се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. В
чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК е посочено, че адресът
за кореспонденция е постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес. Видно от
приложеното по делото удостоверение изх.№ 61-00-604/06.08.2018г. за постоянен
адрес (л.104), считано от 11.05.2005г. оспорващият е с постоянен адрес ***.
Според удостоверение изх.№ 61-00-604/06.08.2018г. за настоящ адрес (л.103),
оспорващият е с настоящ адрес ***, считано от 29.04.1993г. Видно от декларация
вх.№ **********/05.06.2007г., оспорващият е посочил като адрес за
кореспонденция постоянния си адрес в гр.Шумен, ул.Г.Кирков № 7, ап.11. Този
адрес за кореспонденция лицето е посочило и в декларация по чл.14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.№ ДК14004513/27.12.2013г.
(л.129). При това положение, за да се приложи чл.32, ал.1 от ДОПК досежно
връчването на АУЗ, е било необходимо оспорващият да не е бил намерен на
постоянния му адрес при най-малко две последователни посещения през 7 дни. В
конкретния случай адресът за кореспонденция на П.П. е бил посетен само един път
- на 14.08.2017г., което не изпълнява императивните изисквания на чл.32, ал.1
от ДОПК. Действително на 04.08.2017г. са били предприети действия за съобщаване
на АУЗ по настоящия адрес на лицето, но това не е адресът за кореспонденция на
лицето по смисъла на чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК, а чл.32, ал.1 от ДОПК изисква
минимум две посещения на адреса за кореспонденция през 7 дни, докато в случая е
извършено само едно посещение на този адрес. Дори и да се приеме, че като адрес
за кореспонденция на лицето е деклариран настоящият му адрес (каквито данни по
делото не са налице), за да се счете за спазено изискването на чл.32 от ДОПК е
било необходимо този адрес да бъде посетен два пъти, а в случая и настоящият
адрес на лицето е бил посетен само един път. С оглед на това не може да се приеме
за основателна тезата на ответната страна, че след извършените на 04.08.2017г.
и 14.08.2017г. посещения - първото по настоящия, а второто по постоянния адрес
на лицето и последвалото залепване на съобщение на таблото за съобщения,
придружено с публикуване на съобщението на интернет странищата на Община Шумен,
АУЗ е бил надлежно връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 26.01.2018г., респ. е
влязъл в сила на 09.02.2018г., доколкото редът на чл.32 от ДОПК категорично не
е бил спазен. Освен това, видно от декларация вх.№ ДК14004513/27.12.2013г., при
деклариране придобиването по наследство на имот в гр.Шумен, ул.Отец Паисий № 1,
ет.3, ап.6, оспорващият е посочил и номера на своя мобилен телефон (който е
посочен като телефон за връзка и с жалбата, по която е образувано настоящото
дело), от което следва, че органът по приходите е разполагал с обективна
възможност да осъществи контакт със задълженото лице. Действия в тази насока обаче
не са били предприети от страна на общинската администрация.
На следващо място, доколкото АУЗ е бил оспорен от П.П.
по административен ред - жалба вх.№ ПС-00-018/18.05.2018г., по която решаващият
орган не се е произнесъл изрично, представляващо по съществото си мълчаливо
потвърждаване на АУЗ, съдът приема, че е осъществен задължителният съгласно чл.156,
ал.2 от ДОПК административен контрол от компетентния за това
административен орган съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ – Началник отдел «Местни
данъци и ТБО» при община Шумен, явяващо се задължителна процесуална
предпоставка за провеждане на съдебното оспорване на акта. В тази връзка е без
значение факта, че решаващият орган е възприел жалбата срещу АУЗ единствено
като възражение срещу начина на връчването му, тъй като в жалбата изрично е
отправено искане за отмяна на акта като незаконосъобразен - "Моля, да
отмените Акт за установяване на задължения № АУЗД002398/08.02.2016г., като
незаконосъобразен...", както и са наведени доводи за неговата нищожност,
което обективира волята на подателя ѝ по недвусмислен начин.
По всички изложени съображения жалбата срещу АУЗ се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна, поради
следните съображения:
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява законосъобразността
и обосноваността на обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби
по издаването му.
Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК, като съгласно чл.4, ал.3 от с.з., в производствата по ал.1 същите имат
правата и задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на
кмета на общината (чл.4, ал.4 от ЗМДТ). По делото е представена заповед №
РД-25-26/05.01.2016г. на Кмета на община Шумен, с която на основание чл.4, ал.4
от ЗМДТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА са определени длъжностните лица от отдел „Местни
данъци и ТБО” при Община Шумен
с права и задължения на органи по приходите, в т.ч. и Фатма Рефикова Акифова – издател на АУЗ, предмет на оспорване по
делото. С оглед на това съдът намира, че
административният акт е издаден от компетентен орган.
Обжалваният АУЗ е изготвен в писмена форма и притежава
нормативно изискуемите реквизити - съдържа мотиви и разпоредителна част,
основания за издаването му, както и необходимите индивидуализиращи белези на
издателя и данъчния субект,
подпис на издателя и указание за обжалването му. В мотивационната част на акта
по периоди са отразени размерът на данък ПС, както и размерът на лихвите за
просрочие, изчислени към датата на издаване на АУЗ. Посочен е и размерът на
задължението за всеки отделен данъчен период, включващ претендираната за
плащане главница и начислените лихви върху същата.
Съдът не констатира извършени нарушения на процесуалните
правила в хода на административното производство, като в случая
същото се изчерпва с издадените акт за
възлагане на проверката и АУЗ. В рамките на същото са събрани в достатъчна степен необходимите доказателства, за да
се извърши обоснована
преценка за дължимостта
на данък върху превозните средства и неговия размер, съобразно относимите правни разпоредби.
Неуведомяването на оспорващия за започналото производство по издаване на
АУЗ, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводственото
правило, регламентирано в
чл.17, ал.2 от ДОПК, респ. в чл.26, ал.1 от АПК, доколкото това обстоятелство не лишава оспорващия от възможността да реализира защитата
си в същия обем и в хода на
съдебното производство по оспорване на
акта за установяване
на задължението. С оглед изложеното,
неуведомяването на оспорващия за започналото административно производство не
обуславя нито нищожност, нито унищожаемост на АУЗ.
Неспазването на изискванията на чл.32 от ДОПК за връчване на АУЗ също не
обосновава извода, че АУЗ е унищожаем, нито рефлектира върху неговата
валидност, тъй като връчването на административния акт не представлява част от
обективираното в него властническо волеизявление, а е последица от същото и
представлява действие по изпълнението му, имащо значение единствено за
преценката дали оспорването е депозирано в законоустановения срок за обжалване,
респ. дали е допустимо.
По съществото на спора съдът
намира следното:
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на данък ПС за процесния л.а."Ауди 80" с рег.№ Н 8418 АН
за периода 2011г. и 2012г. е бил в размер на 112,20 лева годишно, а за периода
2013г., 2014г. и 2015г. - 123,50 лева годишно. Установява се също, че за
процесните периоди данък ПС досежно въпросното МПС не е бил заплатен до
издаване на АУЗ. Установеното от вещото лице принудително събиране на данъка след
издаване на АУЗ е ирелевантно за преценка на неговата законосъобразност, тъй
като съгласно чл.142, ал.1 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК, съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му.
По делото няма спор, че П.П. дължи данък ПС досежно процесния лек автомобил, в
качеството на съсобственик на същия. Този извод следва и от разпоредбата на
чл.53 от ЗМДТ, според която, данък върху превозните средства се дължи от
техните собственици.
Оспорва се размера на дължимия от оспорващия данък ПС, при положение, че МПС
е придобито по време на брака, сключен между П.Й.П. и Д.С.П., което
обстоятелство е декларирано в подадената от оспорващия декларация по чл.54,
ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил.
От приложените по делото удостоверение за семейно положение изх.№
61-00-1034/03.12.2018г.(л.136) и Акт за граждански брак № 480/30.07.1983г.
(л.138) е видно, че считано от 30.07.1983г., до настоящия момент, П.П. и Д.П.
са съпрузи.
Съгласно свидетелство за регистрация на МПС
част I с № ********* от
02.06.2007г.(л.64), л.а. с рег.№ Н 8418 АН е собственост на П.Й.П., като същото
е с първоначална регистрация на 03.11.1983г.
Т.е. от цитираните писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че процесното МПС е придобито по време на брака, сключен между
оспорващия и Д.П.. Действително, в декларация вх.№ **********/05.06.2007г. по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за
притежаван лек автомобил, подадена от оспорващия досежно въпросното МПС във връзка с промяна
на регистрацията му и в свидетелство за регистрация на МПС част I с № ********* от 02.06.2007г. не е посочена дата на
придобиването му, но доколкото първоначалната регистрация на МПС е на
03.11.1983г., няма съмнение, че същото е придобито по време на брака на оспорващия,
сключен преди тази дата, а именно на 30.07.1983г.
Съгласно чл.19, ал.1 от Семейния кодекс (отм., бр.
47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.), вещите, придобити от съпрузите
през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като според ал.3 от същия
законов текст съвместният принос се предполага до доказване на противното. В
този смисъл е и чл.13, ал.1 от Семейния кодекс, обнародван в ДВ, бр. 23 от
22.03.1968 г., отм., бр. 41 от 28.05.1985 г. действал в периода от 22.05.1968
г. до 01.07.1985 г. От изложеното следва, че доколкото процесният лек автомобил
е придобит по време на брака на оспорващия с Д.П., същият представлява
съпружеска имуществена общност, респективно П.П. притежава 1/2 идеална част от
него, независимо, че в удостоверението за регистрация на МПС е посочен като
едноличен собственик на автомобила. Впрочем, обстоятелството, че МПС е
съсобствено, изрично е посочено от оспорващия и в подадената от него декларация
вх.№ **********/05.06.2007г. по описа на Община Шумен, доколкото в т.4 от
декларацията е заявено следното:"Декларираният лек автомобил притежавам/предприятието
притежава в съсобственост със следните лица и в следните идеални части: Д.С.П.,
ЕГН **********, притежаващо 1/2 идеални части".
Видно от заключението по ССчЕ, коригирано в
съдебно заседание от вещото лице и прието без оспорване от страните, в АУЗ
данък ПС за въпросния лек автомобил е начислен за целия автомобил, без да е
отчетено, че същият е СИО, респективно оспорващият е собственик на 1/2 идеална
част от него и дължи данък съобразно притежаваната от него част. Вещото лице е
посочило също, че размерът на дължимия от оспорващият данък ПС следва да бъде
1/2 от данъка, дължим за целия автомобил, респективно начислените в АУЗ лихви
за просрочие също следва да бъдат намалени наполовина. С оглед на това съдът
приема, че неправилно на оспорващия са начислени задължения за данък ПС за
целия автомобил, вместо за притежаваната от него 1/2 идеална част, поради което
дължимият размер на задълженията на оспорващия е, както следва:
за 2011г. - 56,10 лева главница (представляваща
1/2 от изчисления от ССчЕ данък за целия автомобил в размер на 112,20 лева) и
25,46 лева лихви за просрочие върху тази главница, изчислени до 08.02.2016г.
(изчислени след закръгляне на числото 25,455, представляващо 1/2 от изчислените
в ССчЕ лихви върху целия данък за 2011г. в размер на 50,91 лева, съобразно
уточненията на вещото лице, направени в съдебно заседание);
за 2012г. - 56,10 лева главница (представляваща
1/2 от изчисления от ССчЕ данък за целия автомобил в размер на 112,20 лева) и
19,64 лева лихви за просрочие върху тази главница, изчислени до 08.02.2016г.
(представляващи 1/2 от изчислените от ССчЕ лихви върху цялата главница за
2012г.);
за 2013г. - 61,63 лева главница (изчислена след
закръгляне на числото 61,625, представляващо 1/2 от изчисления от ССчЕ данък ПС
за целия автомобил в размер на 123,25 лева) и 15,29 лева лихви за просрочие
върху тази главница, изчислени до 08.02.2016г. (представляващи 1/2 от
изчислените от ССчЕ лихви върху цялата главница да 2013г.);
за 2014г. - 61,63 лева главница(изчислена след
закръгляне на числото 61,625, представляващо 1/2 от изчисления от ССчЕ данък ПС
за целия автомобил в размер на 123,25 лева) и 9,04 лева лихви за просрочие върху тази
главница, изчислени до 08.02.2016г. (изчислени след закръгляне на числото
9,035, представляващо 1/2 от изчислената от ССчЕ лихва в общ размер на 18,07
лева върху данъка за целия автомобил за 2014г.);
за 2015г. - 61,63 лева главница(изчислена след
закръгляне на числото 61,625, представляващо 1/2 от изчисления от ССчЕ данък ПС
за целия автомобил в размер на 123,25 лева) и 2,75 лева лихви за просрочие върху тази
главница, изчислени до 08.02.2016г. (представляващи 1/2 от изчислените от ССчЕ
лихви върху цялата главница за 2015г.).
Изложеното
обосновава извода, че АУЗ в частта, с която на П.Й.П. е начислен данък ПС за
2011г. - 56,10 лева главница и 25,46 лева лихви, на обща стойност 81,56 лева;
за 2012г. - 56,10 лева главница и 19,64 лева лихви, на обща стойност 75,74
лева; за 2013г. - 61,63 лева главница и 15,29 лева лихви, на обща стойност
76,92 лева; за 2014г. - 61,63 лева главница и 9,04 лева лихви, на обща стойност
70,67 лева; за 2015г. - 61,63 лева главница и 2,75 лева лихви, на обща стойност
64,38 лева, респективно на обща стойност
за периода 2011г.-2015г. в размер на 369,27 лева (включваща главница в размер
общо на 279,09 лева и лихви в размер общо на 72,18 лева), е издаден от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процесуалните
правила и в съответствие с материалния закон, поради което жалбата срещу акта в
тази му част следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
АУЗ в останалата му
част, с която на оспорващия е начислен данък ПС за 2011г. за сумата над 56,10
лева главница и над 25,46 лева лихви, общо над 81,56 лева сума за внасяне; за
2012г. за сумата над 56,10 лева главница и над 19,64 лева лихви, общо над 75,74
лева сума за внасяне; за 2013г. - за сумата над 61,63 лева главница и над 15,29 лева лихви, общо над 76,92 лева
сума за внасяне; за 2014г. за сумата над
61,63 лева главница и над 9,04 лева лихви, общо над 70,67 лева сума за
внасяне и за 2015г. за сумата над 61,63 лева главница и 2,75 лева лихви, общо
над 64,38 лева, т.е. общо за сумата над
369,27 лева (включваща главница
в общ размер 297,09 лева и лихви в общ размер 72,18 лева), до пълния претендиран с АУЗ размер от 738,49 лева (включваща
главница в общ размер 594,15 лева и лихви в общ размер 144,34 лева) е издаден в
нарушение на материалния закон. По изложените съображения жалбата срещу АУЗ в тази
му част, т.е. в частта му за сумата от 369,22
лева общо сума за внасяне, включваща 297,06 лева общо главница и 72,16 лева
общо лихви, се явява основателна и обуславя отмяната на АУЗ в посочената
по-горе част, поради материална незаконосъобразност.
При този изход на
делото и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на страните следва да се присъдят
направените от тях разноски, съобразно уважената, респ. съобразно отхвърлената
част от жалбата.
От приложените по
делото доказателства е видно, че разноските на оспорващия се свеждат до заплащане
на 10 лева държавна такса. Съдът намира, че претендираната държавна такса
представлява разноски по смисъла на чл.161, ал.1 от ДОПК, поради което и на
основание цитираната разпоредба, както и с оглед частичното уважаване на
жалбата, на П.Й.П. се дължат разноски в размер на 5 лева (получена след
закръгляне на сумата от 4,99966147).
Ответната страна е
направила разноски в размер на 200 лева, представляващи внесено възнаграждение
за вещо лице и претендира юрисконсултско възнаграждение, което, изчислено
съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр.с
чл.161, ал.1, изр.последно от ДОПК, е в размер на 300 лева. С оглед на това и на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК, доколкото ответната страна е направила разноски
за вещо лице в размер на 200 лева и е била представлявана от юрисконсулт по
делото, съдът намира, че съобразно отхвърлената част от жалбата, на същата се
дължат разноски в размер на 250,02 лева (получена след закръгляне на сумата от
250,016926).
От така
определените на страните дължими суми за разноски съдът намира, че по
компенсация в тежест на оспорващия следва да бъде възложено да заплати в полза
на Община Шумен разноски по делото в размер на 245,02 лева.
Водим от горното и
на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Й.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Акт за установяване
на задължения №
АУЗД002398/08.02.2016г., издаден от
старши инспектор "Данъчни приходи" в отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен, с който са установени
задължения на П.Й.П., с ЕГН **********
за данък върху превозните средства за лек автомобил "Ауди 80" с рег.№
Н 8418 АН за периода 2011г.-2015г., в размер общо на 738,49 лева, включващи
594,15 лева главница и 144,34 лева лихви, В
ЧАСТТА МУ, с която П.Й.П., с ЕГН **********,
е задължен да заплати данък върху превозните средства за лек автомобил
"Ауди 80" с рег.№ Н 8418 АН, за периода 2011г.-2015г.вкл., в размер
на 369,22 лева (триста шестдесет и девет
лева и двадесет и две стотинки) общо сума за внасяне, в това число главница
в общ размер 297,06 и лихви в общ размер 72,16 лева.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на П.Й.П., с ЕГН **********,
с адрес
***, против Акт за установяване на задължения № АУЗД002398/08.02.2016г., издаден
от старши инспектор "Данъчни приходи" в отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която П.Й.П., с ЕГН ********** е задължен да заплати данък върху
превозните средства за лек автомобил
"Ауди 80" с рег.№ Н 8418 АН за периода 2011г.-2015г. вкл., в размер на 369,27
лева (триста шестдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) общо сума за
внасяне, в това число главница в общ размер 297,09 лева и лихви в общ
размер 72,18 лева.
ОСЪЖДА П.Й.П., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на Община
Шумен сумата от 245,02 лева (двеста четиридесет и пет лева и две стотинки),
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на РБ.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с
чл.138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: