Решение по дело №127/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №41/26.03.2013 г., постановена по НОХД № 1054/2012 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата Д. Г. П. от Г.К., с ЕГН *, за виновна в това, че на 18.06.2008г. в с.Ш. п., общ.К., като длъжностно лице - д. на О. "И. В." с.Ш. п., общ.К., в кръга па службата си съставила официален документ - Дубликат на свидетелство за основно образование серия ДС № 007169, рег.№ 38-10/18.06.2008г., в който удостоверила неверни обстоятелства - че лицето С. Ш. О. от с.К., общ.С., обл.Х., ЕГН * е завършил основно образование, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл.311, ал.1, във вр. с чл.54 от НК, й е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.311, ал.1, във вр. с чл.37, ал.1, т.6 от НК, съдът е наложил на подсъдимата Д. Г. П. и наказание "лишаване от право да заема длъжността Д. на у." за срок от 1 година. Постановил е след влизане на при±ъдата в сила оригинал на Дубликат на свидетелство за основно образование серия ДС № 007169, рег.№ 38-10/18.06.2008г., да бъде отнет в полза на държавата. Подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на РС- К. и направените по делото разноски в размер на 125 лева.

Недоволна от така постановената присъда е останала осъдената Д. П., която я обжалва, като неправилна, несправедлива, незаконосъобразна и необоснована. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не се установило по безспорен и категоричен начин вината й като извършител на деянието, за което била призната за виновна. Моли, да се отмени осъдителната присъда и да се постанови нова, с която подсъдимата да бъде оправдана или да се измени присъдата, като се намали размера на наложеното й наказание, което счита за несправедливо. Или, да се отмени осъдителната присъда на РС – К. и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд, ако въззивния съд счете, че са допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбодателката лично и чрез защитника си – А.Г. от АК-П., поддържа жалбата и представя допълнителни съображения за допълване на доводите в нея. Счита, че било налице основателно съмнение относно авторството на процесното деяние- дали подс.Д. П. или св.М., която имала пълен достъп до документацията в училището, имала задължение да приема и разглежда молбите за издаване на дубликат от свидетелства за завършено образование, да докладва на директора за извършените справки и да дава мнение дали да бъдат одобрени или не молбите, а след оформяне на документите да ги подава готови на подсъдимата за подписване. Впоследствие свидетелката била съкратена от работа, което било личен мотив от нейна страна за иницииране на проверки спрямо подсъдимата, включително и за ангажиране на наказателната й отговорност. Подсъдимата не отрича, че подписа върху въпросния документ е неин и че печата е на училището, но твърди, че е била подведена от св.Г. М., с която работили заедно и отговорността била взаимна. Не била извършила съзнателно деянието и не била издала този документ съзнателно. Не се била срещала с „този С.”, нито била вземала личните му данни, нито била вземала пари. Моли да бъде оправдана, тъй като била невинна.

Прокурорът от О. П. - К. моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда, тъй като същата е правилна, а мотивите към нея обосновани. От събраните доказателства – писмени и гласни, безспорно се установявало извършеното престъпление по чл.311, ал.1 от НК и неговия автор, както и длъжностното му качество – Д. на о. у. Наложеното наказание било правилно определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както правилно било наложено и наказанието лишаване от право да се заема определена длъжност, а именно- директор на училище, с оглед извършването на деянието в качеството на длъжностно лице.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателката, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните доказателства относими за изясняване на делото от фактическа страна, като нови такива на въззивното следствие не бяха събирани. От фактическа страна не се установиха обстоятелства, които да не са били коментирани от решаващия съд, фактите са възприети и обсъдени правилно, поради което настоящата инстанция приема фактическа обстановка идентична с тази на първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимата Д. Г. П. е родена на 01.05.1951г. в Г.Д., обл.Х., живуща в Г.К., с българско гражданство, с висше образование, пенсионерка, омъжена, осъждана, с ЕГН *.

В периода от 08.08.1994г. до 01.10.2009г. Д. Г. П. заемала длъжността директор на О. „И. В." с. Ш. п., общ.К., съгласно сключен трудов договор № РД-12-12828/1994г. с Министъра на науката и образованието. По силата на чл.37, ал.1 от Закона за народната просвета, сключения трудов договор и подписаната длъжностна характеристика, подсъдимата в качеството си на директор управлявала и представлявала училището. Сред основните й задължения като директор на О. „И. В.”, с.Широко поле било и това да подписва и подпечатва документи, свързани с областите от дейността на учебното заведение.

В средата на месец юни 2008г. свидетелят С. Ш. О. отишъл на гости при свои роднини в с.Ч., обл.К.. По време на престоя си там, той разбрал, че има начин да се снабди с диплома за завършено основно образование, въпреки, че бил учил само до четвърти клас. Такива дипломи свидетелят Осман научил, че издавала директорката на училището в с.Ш. п., общ.К. и решил да я потърси. На 18.06.2008г. той отишъл в О. „И. В.” в с.Ш. п., общ.К., където в двора на учебното заведение се срещнал с подсъдимата Д. П.. Свидетелят С. О., след като разбрал, че разговаря с директорката на училището, я попитал дали може да получи диплома за завършено основно образование, тъй като такава му трябвала, както и колко ще му струва издаването й. Обяснил на подсъдимата, че никога не е учил в училището в с.Ш. п., но въпреки това П. му заявила, че може да му издаде желания документ срещу сумата от 600 лева. Поискала от св.Осман личната му карта, откъдето преписала на лист неговите лични данни и му казала да дойде отново в училището на следващия ден. След като си тръгнал, подсъдимата П. на официална бланка, предвидена в Наредба № 4/2003г. за документите за системата на народната просвета, съставила Дубликат на свидетелство за основно образование серия ДС № 007169, рег.№ 38-10/18.06.2008г. В последния документ удостоверила, че С. Ш. О. от с.К., общ.С., обл.Х., с ЕГН *, през учебната 1996/1997г., при дневна форма на обучение, е завършил основно образование в О. „Д. Б." с.Ш. п. /към 2008г. същото било преименувано в О. „И. В.” с.Ш. п./. В дубликата на свидетелството, подсъдимата вписала изучавани предмети, оценки по тези предмети, среден успех от обучението "много добър" 5.08. както и че О. „Д. Б." с.Ш. п. е училището, издало оригиналния документ - свидетелство за основно образование с Рег.№ 23/20.06.1997г. Подсъдимата положила на необходимите места подписа си в качеството на директор на ОУ „И. В." с.Ш. п., както и официалния печат на училището, а също и вписала издадения дубликат на свидетелството на ред № 38 в Регистрационната книга на училището за издадени дубликати на документи за завършена степен на образование. На следващия ден, както се били уговорили, свидетеля Осман се срещнал отново с подсъдимата в двора на училището в с.Ш. п. Той й предал сумата от 600 лева, срещу която получил съставения от подс.П. Дубликат на свидетелство за основно образование серия ДС № 007169, рег.№ 38-10/18.06.2008г. и си тръгнал с документа.

От заключението на вещото лице по извършената графическа експертиза - Протокол № 170 от 20.08.2012г., се установява, че саморъчните подписи срещу "Д." в Дубликат на свидетелство за основно образование серия ДС № 007169, рег.№ 38-10/18.06.2008г. са положени от подсъдимата Д. П.. Ръкописния текст на ред № 38 за лицето С. Ш. О. в копие от Регистрационна книга за издадени дубликати на документи за завършена степен на образование в О. „И. В." с.Ш. п. е изпълнен също от подсъдимата.

Видно oт писмо Изх.№ ОД-02-325 от 14.02.2013г. на РИО-К., на свидетеля С. Ш. О. не е издавано свидетелство за основно образование с Рег.№ 23/20.06.1997г oт О. „Д. Б.” с.Ш. п., преименувано в О. „И. В." с.Ш. п. Данни за това лице не са били открити в главната книга на учебното заведение. В Регистрационната книга за 1996/1997г., с Рег.№ 23 по реда на издаване на документа, но с друга дата, 16.06.1997г., фигурирало лицето М. С. Р. с ЕГН *, а не С. Ш. О. с ЕГН *.

Описаната фактическа обстановка се установи и прие на база събраните по делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите С. О., Г. М. и М. Д.; заключението на вещото лице Д. П. по назначената графическа експертиза; Дубликат на свидетелство за основно образование серия ДС № 007169, рег.№ 38-10/18.06.2008г.; справка с Изх.№ № ОД-02-325 от 14.02.2013г. на РИО-К.; заверено препис-извлечение от Регистрационна книга на издадени дубликати на свидетелства за основно образование в О. „И. В." с.Ш. п.; заверен препис от трудов договор № РД-12-12828/1994г.; заверен препис от длъжностна характеристика за длъжността Директор на общинско училище, връчена на подсъдимата на 12.01.2004г.; справка за съдимост; заверен препис от Определение от 10.09.2012г. по НОХД № 281/2012г. по описа на КРС, влязло в сила па 10.09.2012г.; заверен препис от Присъда от 07.03.2013г. по НОХД № 1116/2012г. по описа на КРС, влязла в сила на 23.03.2013г., характеристична справка и други. Всички описани доказателства, както е посочил и първоинстанционния съд, кореспондират помежду си, взаимно се допълват и еднозначно очертават възприетата от съда фактическа обстановка.

По същество по делото няма спор, че процесния Дубликат на свидетелство за основно образование е съставен от подсъдимата, както и че отразените в него обстоятелства са неверни. Спора се свежда до това- дали същата е била подведена от св.Г. М., която е била завеждащ административно техническа служба във въпросното училище, както твърди подсъдимата, поради което не бил налице субективния елемент на престъпното деяние или лично тя напълно съзнателно е съставила документа. Настоящия съдебен състав намира, че сочените от подсъдимата доводи и твърдения са неоснователни, същите остават напълно изолирани и неподкрепени с каквито и да било доказателства. Нещо повече, те се опровергават от показанията на разпитаните свидетели и заключението по извършената съдебно-графическа експертиза. За да кредитира показанията на разпитаните свидетели, съдът съобрази, че ако се приеме версията на подс.П., че св.Мюмюнова е имала личен мотив да я подведе и заблуди, то няма логично обяснение защо св.С. О. сочи именно директорката на училището, като жената, която му е издала въпросния дубликат, без той е да е имал „личен мотив”, като в същото време е нямал и никаква връзка със св.Мюмюнова, като в тази насока са и показанията на св.М. Д.. Не без значение е и обстоятелството, че ако св.Г. М. е заблудила подсъдимата да подпише процесния документ, то няма логичен отговор защо лично директорката е вписала- изпълнила ръкописния текст в регистрационната книга за издадени дубликати на документи за лицето С. О., а не М., която обикновено е вършила това. Последното е отново аргумент в подкрепа на приетото, че подсъдимата лично и напълно съзнателно е издала инкриминирания документ, а не е била подведена от св.М., както твърди. Изложеното води до извода, че липсва основание, което да подлага на съмнение показанията на св.М., а и още повече, че въпросния дубликат е вписан лично от подсъдимата в нарочната регистрационна книга, а не от цитираната свидетелка.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи несъмнения извод, че подсъдимата Д. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.311, ал.1 от НК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Последното се изразява в лъжливо длъжностно документиране чрез внасяне на неверни обстоятелства или изявления в истински официален документ, изготвен от длъжностно лице в кръга на поверената му служба. Субект на престъплението по чл.311 от НК може да бъде само длъжностно лице, и то такова, което е компетентно да издава официални удостоверителни документи. Престъплението е налице, когато невярното длъжностно документиране е извършено с цел съставения официален документ да бъде използван като доказателство за вписаните в него неверни обстоятелства или изявления. В настоящия случай всички тези елементи са налице. По делото не се спори, че инкриминирания документ – дубликат на диплома за завършена степен на образование са истински, че са официални по смисъла на чл.93, т.5 от НК, както и че са удостоверителни такива. Няма спор също така, че тези документи са съставени от длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, каквото качество е имала подс.Д. П., като директор на основно общинско училище, както и че документа е създаден с цел да бъде използван като доказателство за отразените в него обстоятелства, а именно – че лицето С. Ш. О. е завършил основно образование, каквото в действителност не е завършил.

Във връзка с обективната страна на деянието следва да се отбележи и следното: Изпълнителното деяние по чл.311, ал.1 от НК, по който подсъдимата е подведена под наказателна отговорност, е съставянето на официален документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства или изявления, с цел използването на документа като доказателство за тези обстоятелства. По делото е безспорно установено, а и не се отрича и от самата подсъдима, че именно тя е съставила процесния документ /с отразени в него неверни обстоятелства/, като в случая, за да се ползва като официален документ съответния дубликат на диплома е необходимо директора да подпише и постави печата на училището. По този начин той потвърждава верността на отразените в документа факти и обстоятелства. Именно подписа и печата удостоверяват издателя на документа и съответно той носи отговорност за достоверността му. В настоящия случай няма спор, че процесния документ е подписан и съответно е положен печата на училището от подсъдимата в качеството й на директор на О.”И. В.”,с.Ш. п., общ.К., т.е. тя се явява автор-съставител на този дубликат на диплома.

За субективния състав на престъплението по чл.311, ал.1 от НК е достатъчно деецът в момента на подписване на документа да съзнава, че вписаните в него обстоятелства или изявления са неверни. По делото както вече бе посочено безспорно се установи, че във въпросния дубликат на диплома са отразени данни, които са неверни, т.е. които не отговарят на действителността. С подписването от нейна страна на съответния документ, тя е потвърдила, че отразените в него обстоятелства са верни, което не отговаря на истината. Подсъдимата е съзнавала, че върши като длъжностно лице в кръга на службата си невярно документиране с цел този документ да се ползва като доказателство за отразените във него неверни обстоятелства. Описаните по-горе доказателства - свидетелските показания и извършената графическа експертиза, изключват възможността подсъдимата да е била подведена и несъзнателно да е извършила деянието, както последната и защитника й твърдят.

Или, от всичко изложено следва извода, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.311, ал.1 от НК, за това, че на 18.06.2008г. в с.Ш. п., общ.К., като длъжностно лице - д. на О. "И. В." с.Ш. п., общ.К., в кръга на службата си съставила официален документ - Дубликат на свидетелство за основно образование серия ДС № 007169, рег.№ 38-10/18.06.2008г., в който удостоверила неверни обстоятелства - че лицето С. Ш. О. от с.К., общ.С., обл.Х., ЕГН * е завършил основно образование, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя. Съобразно преценката за превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът правилно е определил наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно 3 месеца “лишаване от свобода”. Напълно се споделя от настоящия състав и преценката на решаващия съд, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко на извършеното деяние и да обосновават приложение на чл.55 от НК. Достатъчно е в тази връзка да се посочи, че подсъдимата е с лоши характеристични данни и с обременено съдебно минало, като е осъдена включително за същите по вид престъпления. Правилни са изводите на районния съд, че в случая е неприложим института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК с оглед предходните осъждания на подсъдимата на наказание „лишаване от свобода” за извършени от нея престъпления от общ характер, а именно: С влязъл в сила на 17.09.2004г. съдебен акт- определение по НОХД № 460/2004г. по описа на РС-К., на П. за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.3, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, е било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Видно от Присъда № 30 от 07.03.201Зг. по НОХД № 1116/2012г. по описа на КРС, влязла в сила на 23.03.201Зг., подсъдимата е осъдена за извършено през месец ноември 2006г. престъпление по чл.311, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца. Със същата присъда, съдът е постановил на основание чл.68, ал.1 от НК П. да изтърпи и отложеното с определение, имащо характер на присъда, от 17.09.2004г. по НОХД № 460/2004г. по описа на РС-К. наказание „лишаване от свобода" за срок от 4 месеца. От описаното следва, че след като е била осъдена условно, подсъдимата в изпитателния срок е извършила друго престъпление, заради което следва да изтърпи и отложеното наказание, което от своя страна изключва настъпването на реабилитация по право по чл.86 от НК. Правилно, съгласно чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е определил първоначалния режим и типа на затворническо заведение за изтърпяване на наложеното наказание от 3 месеца "лишаване от свобода", а именно: „строг" в затворническо общежитие от закрит тип. О‗читайки длъжностното качество, в което подсъдимата е извършила деянието, на основание чл.311, ал.1, във вр. с чл.37, ал.1, т.6 от НК, също правилно, съдът е наложил и наказание "лишаване от право да заема длъжността Д. на училище" за срок от 1 година. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подс.П. деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността й, така и по отношение на останалите членове на обществото.

Предвид изхода на делото правилно са възложени на подсъдимата и направените по делото разноски.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда.

Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №41 от 26.03.2013 г., постановена по НОХД № 1054 по описа за 2012 г. на Районен съд- К..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1. 2.