№ 2690
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231100511878 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. М. М., подадена чрез адв. В. Я., срещу решение
№ 20091733 от 23.05.2023 г., постановено по гр.дело № 17493/2021 год. по описа на СРС,
Г.О., 143 с-в, с което е отхвърлен като неоснователн предявеният отрицателен установителен
иск от И. М. М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с които е поискано от съда на
основание чл. 439, ал. 1 ГПК да признае за установено в правоотношенията между ищеца и
ответника, че И. М. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите – 1 589, 51 лв. –
главница за потребена топлинна енергия, доставена в периода м. 08.2009 г. – м.04.2011 г. до
апартамент № 1, намиращ се в гр. София, ж.к. **** с абонатен № 183482, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2011 г. до окончателното плащане на
вземането; 161, 97 лв. – законна мораторна лихва за забава за периода от 01.10.2009 г. до
12.10.2011 г.; 85, 09 лв. – разноски по делото, представляващи вземане по изпълнителен лист
от 16.12.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 17033/2011 г. по опис на СРС, 87 състав и предмет
на образувано изпълнително дело № 20128630401004 по опис на ЧСИ Сия Халаджова, рег.
№ 863, с район на действие СГС, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Във
въззивната жалба е направено искане решението да бъде отменено изцяло и вместо това да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения установителен иск. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна - ответник “Топлофикация София“ ЕАД, чрез своя процесуален
представител юрк. П. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение -потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.
1
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което
следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената
служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното
решение за НИЩОЖНО. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това
решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт,
поради липса на надлежно волеизявление. Липса на такова надлежно волеизявление би била
налице, ако: решението е постановено от незаконен състав; произнесено е извън пределите
на правораздавателната власт на съда; не може да се направи извод за наличие на
волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на
съдебния състав под съдебния акт, или решението е неразбираемо и неговият смисъл не би
могъл да се извлече дори при тълкуване.
Процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно, но
следва да се има предвид, че по естеството си съдебното решение е едностранно
властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава
правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава
възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно
волеизявление. Според съдебната практика съдебното решение е нищожно, когато е
постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на
правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е
неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна
неразбираемост.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК решението се постановява от съдебния
състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Съдебната
практика трайно приема, че когато съдебното решение е постановено от състав, включващ
съдия, който не е взел участие в състава на съда, провел публичното заседание, в което е
завършено разглеждането на делото и то е прието за решаване, решението е нищожно като
постановено от незаконен състав. В този смисъл са правните разрешения, дадени с решение
№ 668 от 15.11.2010 г. по гр.дело № 1790/09 г. на ВКС, I г.о., решение № 119 от 17.05.2013 г.
по гр.дело № 1198/2012 г. на III г.о., решение № 182 от 01.07.2014 г. по гр.дело № 1535/2014
г. на I г.о. и др. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 668 от
15.11.2010 г. по гр.дело № 1790/2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 119 от 17.05.2013 г. по
гр.дело № 1198/2012 г. на ВКС, ГК, III г.о. и др., решението на съда, което е постановено от
незаконен състав - еднолично вместо от съдебен състав, с участие на лице, което не е било
избрано за съдия, или с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на
спора, е нищожно.
Разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК въвежда изискване решението да бъде постановено от
съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. В
настоящия случай обжалваното решение е постановено от съдия, който не е взел участие при
разглеждането на делото в последното открито съдебно заседание, в което е даден ход на
устните състезания. В проведеното на 01.06.2022 г. по гр.дело № 17493/2021 г. по описа на
СРС, Г.О., 143 състав, открито съдебно заседание/ видно от протокола от публично съдебно
заседание/, в което е даден ход на устните състезания, делото е разгледано в следния състав:
Председател: Д.Х., а първоинстанционното решение е постановено в следния състав:
Председател: Д.А.. Тъй като съдия Д.А. не е взела участие при разглеждане на делото в
заседанието, в което е приключено разглеждането му, постановяване от нея на
първоинстанционното решение е довело до неговата нищожност. В процесния случай
2
обжалваното решение е постановено от съдия, който не е взел участие при разглеждане на
делото в заседанието, в което е приключено разглеждането му. Съдията постановил
обжалваното съдебно решение е различен от действително участвалият при провеждане на
публичното съдебно заседание на 01.06.2022 г. по гр.дело № 17493/2021 г. по описа на СРС,
Г.О., 143 състав, в което е било завършено разглеждане на делото. Съдът приема, че в
процесния случай не се касае за техническа грешка в изписване имената на съдията в
протокола от последното съдебно заседание, в което е завършило разглеждането на делото
пред Софийски районен съд и съответно - в титулната част на съдебния акт по съществото
на спора, тъй като в настоящето въззивно производство е обективно невъзможно да се
изследва дали подписът в първоинстанционното решение принадлежи на съдията Д.Х., а не
е на съдията Д.А.. След като е ноторно, че по естеството си всяко съдебно решение
представлява едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен
орган по разрешаването на даден правен спор, нищожен се явява всеки такъв съдебен акт, в
който се установява липса на надлежно волеизявление.
По изложените съображения, обжалваното решение се явява нищожно и тази
нищожност следва да бъде прогласена, като решението бъде прогласено за нищожно изцяло
и делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Разпределението на отговорността за направени разноски в производството пред СРС, както
и за разноските в настоящето производство при спазване на чл.78 от ГПК, следва да се
извърши при новото разглеждане на делото от СРС.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 20091733 от 23.05.2023 г., постановено по
гр.дело № 17493/2021 год. по описа на СРС, Г.О., 143 с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280,
ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3