Протоколно определение по дело №220/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 211
Дата: 9 май 2024 г. (в сила от 9 май 2024 г.)
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20245000600220
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 211
гр. Пловдив, 09.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Надежда Л. Махмудиева

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Румен Б. Попов
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600220 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем Ц. А. С., се явява лично, доведен от Ареста –
П., и с адв.Б. К., редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.К.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ С.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.К.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ С.: Нямам искания за отводи и доказателства.
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед изявленията на страните и тъй като намира
делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.К.: Уважаеми апелативни съдии, моля ви да отмените определението на ОС
– Пловдив, с което е отказано изменението на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека. Считам, че изначално не са налице алтернативите на трите предпоставки
по отношение на подзащитния ми да извърши друго престъпление. Същият е неосъждан,
1
няма криминалистична регистрация. Поради това, трудно би могло да бъде обосновано
предположение. Освен това считам, че липсва и опасност той да се открие. Същият е с
постоянен адрес, на който пребивава трайно при задържането му. Има съпруга и две малки
деца, за които се грижи. Считам, че една по-лека мярка, като домашен арест, би изпълнила
целите на мярката, поради което моля да отмените определението и да измените мярката в
по-лека - домашен арест.
ОБВИНЯЕМИЯТ С. /за лична защита/: Нямам какво да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви помоля да потвърдите
първоинстанционното определение, като правилно. Съдът изчерпателно е коментирал, както
доказателствата, по които няма спор, че дават обосновано основание да се счита, че
извършител на инкриминираното деяние, е този обвиняем, така и опасност да извърши
друго престъпление. Коментира се вида на наркотика, високата им стойност, наличието на
везна в дома му, по която има следи от наркотик. Тоест, изчерпана е възможността дори и
на домашен арест. Това, че е с чисто съдебно минало до момента, не промяна реалната
опасност.
Адв.К. – реплика: Никъде по делото няма такива везни, по които да има някакъв
наркотик. Отделно от това считам, че липсва каквато и да е опасност от извършване на
друго престъпление при наличие на двете му деца в дома.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ С.: Искам, ако може да ме
пуснете, дори и домашен арест, за да помагам на децата ми. Сега детето ми ще е в първи
клас. Едното третира футбол, другото гимнастика. Само двамата с жена ми се грижим за
тях. Сега не знам тя как се справя. Съжалявам страшно много. Такава везна въобще нямам в
къщи. Има кухненски кантар, който тя си ползва.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 65, ал.8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета
спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 32/24г. по описа на отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР П. Ц. А. С..
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемия, с искане
за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани доводи за
незаконосъобразност на атакувания акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че от наличните данни по делото
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпленията, като излага подробни съображения в тази насока. Намира извода за
наличието на опасност същият да продължи с престъпната си деятелност за правилен.
Защитата на обвиняемия пледира подадената жалба да бъде уважена, а
атакуваното определение отменено, като незаконосъобразно. Акцентира се за липса на
данни, обосноваващи опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление. Сочи
влошено здравословно състояние като допълнително основание за изменение на взетата
мярка за неотклонение.
Обвиняемият моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе
предвид следното:
2
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че на
обвиняемият С. е повдигнато и предявено обвинение по чл.354а, ал.2, вр. ал.1 и чл.343б, ал.3
НК, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Правилен е изводът на Окръжния съд, че обоснованото предположение
обвиняемият да е осъществил престъпните състави на това престъпление продължава да
съществува и този извод не е разколебан. Събраните по делото доказателства, в частност
показанията на свидетелите и протоколите за претърсване и изземване в достатъчна степен
удовлетворяват критерия, изискуем от разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и няма нови
обстоятелства, които да внасят съмнение или да разколебават извода за съпричастност на
обвиняемия, към деянията, в което е обвинен. Нещо повече, самият обвиняем не отрича
съпричастността си към вменените му простъпки, като е дал подробни обяснения и е
направил чистосърдечни самопризнания, с които е уличил сам себе си в осъществяването
им.
Спор между страните, че липсва опасност обвиняемият да се укрие няма.
Постоянният адрес и местоживеене, както и трайната му уседналост изключват реалното й
съществуване и по делото няма данни, които да разколебаят този извод.
В атакуваното определение първоинстанционният съд е стигнал до
извод, че не е отпаднала обаче другата предпоставка за вземане на най –
тежката мярка за неотклонение, а именно опасността обвиняемият С. да
продължи да върши престъпления, като се е позовал на високата стойност на
държаните забранени от закона вещества, на високата организираност на
престъпленията и на липсата му на трудова ангажираност.
Всичко това е довело първият съд до извод, че единствената
адекватна на обществената опасност на обвиняемия С. и на осъществените от
него деяния мярка за неотклонение е само „Задържане под стража” и е
оставил искането за изменението й без уважение.
Така стореният от Окръжният съд извод е неправилен.
Приетата от първата инстанция деятелност, свързана със
създадената организация и с начина на извършване на двете инкриминирани
деяния не е с нищо по-различна и не се отличава с някаква изключителна или
по – различна специфика при извършване на престъпления от този вид. Нещо
повече, създаването на организация е типичен елемент от престъпните
състави по чл.354а НК, като това само по себе си не може да обоснове извод,
че е налице опасност обвиняемият С. да върши престъпления.
Високата стойност на намереното наркотично вещество е елемент
от състава на престъплението по чл.354а, ал.2 НК, за което е предвидена
съответната санкция в Особената част на НК и не може да се експлоатира
като обстоятелство, разкриващо опасност от извършване на други
престъпения.
Липсата на трудова ангажираност е обстоятелство, което не е
относимо към тази опасност.
Отделно от това съдът формално е подходил при преценката следва
ли да продължи прилагането на най – тежката мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия С., като не е отчел други налични по делото данни имащи
значение за извода налице ли е реална опасност обвиняемият да върши
3
престъпления.
Вън от вниманието на първата инстанция са останали част от
характеристичните му данни, като чистото му съдебно минало, липсата на
предходни противообществени прояви и семейното му положение – женен с
две малолетни деца, които са все обстоятелства, минимизиращи опасността
да върши престъпления.
Неправилно е преценено и добросъвестното процесуално
поведение на С.. Независимо, че регламентираното му от НПК и ЕКЗПЧОС
право на защита му дава възможност да не дава обяснения, той не се е
възползвал от него и с първоначалните обяснения, които е дал, е спомогнал за
разкриване на обективната истина. Нещо повече, С. не е отрекъл
съпричастността си към намереното в автомобила наркотично вещество и е
дал уличаващи самият него обяснения за държането му. Настоящата
инстанция намира, че това му процесуално поведение, с което същият
спомага в значителна степен за разкриването на обективната истина не следва
да бъде критикувано, а следва да бъде толерирано и то не само не налага, а
точно обратното изключва направения от първата инстанция извод за
съществуването на опасност той да продължи престъпната си деятелност.
Без необходимата оценка е останало и процесуалното развитие на
досъдебното производство. Съдът е следвало да съобрази, че голяма част от
доказателствената съвкупност, имаща значение за предмета на доказване е
установена. Разпитани са свидетелите, иззети са веществените доказателства
и са назначени необходимите експертизи и по този начин опасността
подсъдимия да манипулира или укрие доказателства или да повлияе на
свидетелите е престанала да съществува.
Всичко това преценено поединично и в съвкупност води до извода,
че не обществения интерес превалира над правото на лична свобода, а точно
обратното. Предвид гореизложените доводи и съобразявайки принципът на
пропорционалността настоящият състав намира, че приоритет следва да бъде
даден на правото на лична свобода. Допълнителен фактор, обуславящ
доминацията на това право е и влошеното здравословно състояние на
обвиняемия С., породено от установения при него хроничен хипертоничен
проблем. В тази насока е и константната европейска практика, намерила израз
в множество решения по дела на ЕСПЧ, напр. Енхорн срещу Швеция, №
56529/00, § 42, Аертс срещу Белгия, 30 юли 1998 г., § 46 и Hilda
Hafsteinsdóttir срещу Исландия, № 40905/98, § 51, 8 юни 2004 г. и др. В тези
свои решения ЕСПЧ последователно и неотклонно застъпва становището си,
че задържането на дадено лице е толкова сериозна мярка, че е оправдано само
като крайна такава, когато са обмислени други по-леки мерки и е установено,
че тези по - леки мерки са недостатъчни за защита на обществения интерес,
което може да наложи съответното лице да бъде задържано в съответствие с
принципа на пропорционалността.
Националното ни законодателство е синхронизирано с цитираната
практика на ЕСПЧ и тези постулати са инкорпорирани в практиката на
националните ни съдилища. Затова законодателят е предвидил, че в случаите,
4
когато право на лична свобода е доминиращо, обществения интерес може да
бъде обслужен не само със задържането на лицето в арестните помещения, но
и с по – леки по интензитет мерки за неотклонение.
Поради това, задържането под стража на обвиняемия С. влиза в
противоречие с изискванията на КЗПЧОС и вътрешното ни наказателно
законодателство, в частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението
на Пловдивския окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което
взетата спрямо обвиняемия Ц. С. мярка за неотклонение „ Задържане под
стража“ да бъде заменена с по – лека такава „Гаранция”, с която биха били
покрити изцяло критериите, заложени в чл.57 НПК.
При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като
съобрази материално състояние на обвиняемия от една страна, а от друга като
отчете обществената опасност на престъпленията, в които е обвинен намира,
че сумата от 5000лв. е достатъчна за да бъде постигнат преследвания от
закона процесуален ефект.
На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия следва да бъде
наложена забрана за напускане на пределите на Република България.
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 698/02.05.2024г. по чнд № 996/24г.
на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо
обвиняемия по досъдебно производство № 32/24г. по описа на отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР П. Ц. А. С. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража”
обвиняемия по досъдебно производство № 32/24г. по описа на отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР П. Ц. А. С. в по – лека такава
„Гаранция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лв.
На основание чл.64, ал.9 НПК обвиняемият Ц. А. С. да бъде
освободен след внасяне на гаранцията, ако не се задържа на друго основание.
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемия Ц. А. С. с
ЕГН ********** ЗАБРАНА за напускане на пределите на Република
България.
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор
„Български документи за самоличност“ при СДВР и Началника на ДНСП
София за уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на
страната, във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на
страната.
Определението е окончателно.
5
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.37 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6