МОТИВИ по НАХД № 163/2015 г. на РС-А.
Производството е по реда на чл.375 и сл.
от НПК и е образувано по повод
постановление на Районна прокуратура А. за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК на
обвиняемия М.Д.Г.,***, за престъпление
по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че около 16:50 часа, на 25.04.2015 г.,
в гр. А., обл. Б., по ул. „***”, в близост до дом № 81, с посока на движение
към ул. „В.Л.”, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС, без съответно свидетелство за управление /с наказателно
постановление № 14-0237-000404/18.09.2014 г. на Началника на РУП гр. А., влязло
в сила на 13.11.2014 г./, извършил такова деяние, а именно – управлявал МПС –
лек автомобил марка „Пежо”, модел 306, с рег. № ***, собственост на Н.И.П. от
гр. А., обл. Б., без съответно свидетелство за управление.
В съдебно заседание обвиняемият не се явява лично, но
се представлява от защитник, който не оспорва фактическите и правните
констатации в постановлението, като моли за минимално наказание.
От събраните
по делото доказателства от фактическа и правна страна съдът установи следното:
Обвиняемият М.Д.Г. не притежава свидетелство за
управление на МПС, в която връзка е приложената по делото справка, издадена от
органите на МВР, т.е. обвиняемият не е правоспособен да управлява МПС.
На
25.04.2015 г. в гр. А. обвиняемият управлявал МПС - лек автомобил марка Пежо,
модел 306, с рег. № ***, собственост на Н.И.П. от гр. А., обл. Б.. Докато
управлявал автомобила около 16:50 часа в гр. А., обл. Б., по ул. „***”, в
близост пред дом № 81, с посока на движение към ул. „В.Л.”, бил спрян за
проверка от свидетелите Х.К. и Х.Т., служители на РУП-А.. Обвиняемият не можал
да представи свидетелство за управление на МПС, като от проверката в
информационните масиви на МВР се установило, че същият е неправоспособен.
Служителите на РУП-А. му съставили акт за установяване на административно
нарушение № 948546 от 25.04.2015 г. за това, че управлява МПС без да притежава
свидетелство за управление.
При извършенатата проверка се установило също, че
освен това по отношение на обвиняемия има издадено Наказателно постановление №
14-0237-000404 от 18.09.2014 г. на Началника на РУП-А., влязло в сила на
13.11.2014 г. От съдържанието му е видно, че касае извършено друго такова
деяние от обвиняемия, а именно - управление на моторно превозно средство на
06.09.2014 г. около 22.45 часа в гр. А., обл. Б., без да притежава надлежно
издадено свидетелство за управление на такова. Налага се извода, че настоящото
деяние е извършено в едногодишен срок от наказването на обвиняемия по
административен ред за такова деяние – управление на моторно превозно средство без
съответната правоспособност.
Описаната фактическа обстановка се
потвърждава от представените по делото писмени доказателства. Проведени са
разпити на свидетели, отразени в протоколи за разпит, приложени по ДП, които
подкрепят изложената в постановлението на прокурора фактическа обстановка, а
именно протоколите за разпит на свидетелите Х.К. и Х.Т.. Приложена е справка за
съдимост на обвиняемия, от която е видно, че не е осъждан и освобождаван от
наказателна отговорност, копие от Наказателно постановление с № 14-0237-000404
от 18.09.2014 г. на Началника на РУП-А., влязло в сила на 13.11.2014 г.,
справки, от които е видно, че обвиняемият не притежава СУМПС, т.е. че е неправоспособен.
От така изяснената фактическа
обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал в неговата
цялост, се налага от правна страна несъмнен, категоричен и обоснован извод, че
обвиняемият е осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК, а именно: че около 16:50 часа, на 25.04.2015 г., в гр. А., обл. Б.,
по ул. „***”, в близост до дом № 81, с посока на движение към ул. „В.Л.”, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС,
без съответно свидетелство за управление /с наказателно постановление №
14-0237-000404/18.09.2014 г. на Началника на РУП гр. А., влязло в сила на
13.11.2014 г./, извършил такова деяние, а именно – управлявал МПС – лек
автомобил марка „Пежо”, модел 306, с рег. № ***, собственост на Н.И.П. от гр. А.,
обл. Б., без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие – обвиняемият е
управлявал МПС като неправоспособен в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл – подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Видно от изисканата справка за
съдимост на обвиняемия, същият към момента на деянията, описани по-горе, е
реабилитиран по право на основание чл.86 от НК, т.е. към настоящия момент
последиците от осъждането са заличени и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, като за извършеното от него
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. С
престъплението не са причинени имуществени вреди. Изложеното сочи, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност, като за извършеното деяние следва да му бъде наложено
административно наказание “глоба”, определена в границите, установени в закона
в разпоредбата на чл. 78а от НК. Съдът съобрази конкретната степен на обществена
опасност на деянието и дееца и счете, че на същия следва да бъде наложена глоба
към минималния размер, а именно в размер на 1 000 лева. В тази връзка следва да
се има предвид процесуалното поведение на обвиняемия, който съдейства за
бързото и своевременно приключване на воденото производство. Относно имотното
положение и доходите на обвиняемия, които следва да се съобразят при определяне
на размера на глобата съгласно чл.47, ал.1 от НК, от данните по досъдебното
производство е видно, че същият е безработен, поради което съдът счита, че
санкция в такъв размер най-добре би постигнала необходимото предупредително и
превъзпитателно въздействие, като същевременно бъде съобразена с критериите,
предвидени в закона при определянето на нейния размер. Същата съответства на
характера и степента на обществена опасност на деянието и дееца и в максимална
степен обезпечава целите на специалната и генералната превенции, залегнали в
чл.36 от НК.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК
във вр. с чл.78а от НК, съдът постанови решението си.
Районен
съдия................................