Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ихтиман, 24.09.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ихтиманският районен съд, втори състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Районен
съдия: Ивайло Йорданов
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като
разгледа докладваното от съдията Йорданов АНХД. № 94 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на И.С.Б. с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощникът си адв. К.У. ***, офис ………, против наказателно постановление
(НП) № ......... от .....2017г. издадено от ВПД Началника на РУП към ОДМВР – С...,
РУ – И………………, упълномощен със Заповед № 8121з-746/01.06.2017г. на МВР, с което
на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба в размер на 300лв.” за това, че на ...2017г. в
.... в община И…………., на път първи клас № ……………..– пред ..., управлява собствения
си лек автомобил С...с рег. № Р... със свидетелство за управление на МПС с
изтекъл срок на валидност– нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Поддържа се в
жалбата, че жалбоподателя, че не е извършил нарушението, за което му е наложено
административното наказание, тъй като управлението на МПС с изтекъл срок на
валидност на СУМПС не съставлява нарушение по по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, а
нарушение по чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД. Иска се от съда да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна не се е явил
представител в съдебно заседание и не е изразено становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, приема за
установено следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № …………..от
...2017г. е констатирано, че на ...2017г. в .... в гр.И………….., на ПП ………..,
пред „...”, управлява ..собствения си лек автомобил С...с рег. № Р... със
свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност ……….2017г.).
Актосъставителят е приел, че извършеното съставлява нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, което е отбелязано в акта.
Свидетелите В.С.Ц.– актосъставител и К.А.У. в
показанията си сочат, че действително жалбоподателят на посочените в акта дата,
място и час е управлява посочения в АУАН лек автомобил със свидетелство за
управление на МПС с изтекъл срок на валидност.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващия орган също е приел, че
деянието, безспорно извършено от жалбоподателя, е осъществило състава на нарушение
по по чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Това становище е неправилно.
Задължението на водачите на МПС по смисъла на чл.
150а, ал.1 от ЗДвП се отнася до това да притежават свидетелство за управление,
което при това е валидно за категорията, към която спада управляваното от тях
превозно средство. Нарушение на тази законова разпоредба ще е налице тогава,
когато водачът не притежава въобще съответна правоспособност да управлява
превозни средства, придобита по съответния ред, предвиден в ЗДвП, за което му
се издава СУМПС или е бил лишен по предвидения в ЗДвП ред да управлява МПС или
когато същият притежава СУМПС, което обаче не е валидно за категорията превозни
средства, които водачът управлява. Срокът на валидност на свидетелството за
управление не е хипотеза, предвидена в чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и изтичането на
този срок не лишава автоматично водачът с изтекъл срок на СУМПС от съответната
правоспособност да управлява МПС. В този смисъл неприложима е и санкционната
разпоредба на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, която предвижда глоба от 100 до
300 лева за този водач, който управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на
чл.171, т.1 или т.4. В настоящият случай жалбоподателят е притежавал СУМПС,
издадено по съответния ред, макар и с изтекъл срок на валидност и това СУМПС не
му е било отнето по административен ред. Задължението на водачите да притежават
валидно (в срока, за който е издадено) СУМПС е изрично определено в специален
нормативен акт - Закона за българските лични документи. Съгласно чл.1, ал.5,
т.2 от ЗБЛД, свидетелството за управление на МПС се явява един от българските
лични документи. Това свидетелство, съгласно чл. 50, ал.1 от ЗБЛД е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство. Използването на свидетелството за управление на МПС
след изтичането на срока му за валидност не лишава съответния водач от
правоспособност, а прави съответния личен документ нередовен, за което има
изрично предвидена санкционна разпоредба в чл. 81, ал.2, т.6 от ЗБЛД - глоба от
20 до 150 лева за лице, което използва нередовни български лични документи.
С оглед изложеното до тук съдът намира, че на
жалбоподателят е наложено наказание за нарушение, което не е извършено, тъй
като фактически жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по ЗБЛД, а не
по ЗДвП. Поради това атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено от съда.
С оглед гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № ......... от .....2017г. издадено
от ВПД Началника на РУП към ОДМВР – С..., РУ - Ихтиман, упълномощен със Заповед
№ 8121з-746/01.06.2017г. на МВР, с което на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1
от ЗДвП на И.С.Б. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
“глоба в размер на 300лв.” за това, че на ...2017г. в .... в община И………….., на
път първи клас № ……….. – пред ..., управлява собствения си лек автомобил С...с
рег. № Р... със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност–
нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – С... област в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:
(Ивайло
Йорданов)