№ 25915
гр. София, 25.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110138208 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на /ЮЛ/ срещу /ЮЛ/ за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
В заявлението и уточнителната молба заявителят е посочил, че в сключения между страните
договор е уговорено заплащането на неустойка в размер на всички дължими до края на
договора месечни абонаментни такси за остатъка на срока на договора в случай на
предсрочното му прекратяване поради виновно поведение от страна на абоната. Поддържа
се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в
срок всички дължими суми за потребени далекосъобщителни услуги, поради което
заявителят е прекратил едностранно договора предсрочно, като е начислил неустойка в
размер на всички оставащи месечни такси до края на срока на договорите, в случая,
съответн 4, 15 и 17 месечни такси.
Описаната договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни
такси, независимо от момента на разваляне на същия, се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече развален договор получава имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова
страна, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В
този смисъл – Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи
на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
1
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 20899/ 30.06.2021г. на /ЮЛ/ срещу /ЮЛ/ за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата 3457.6 лева
(формирана като разлика между сумите 3716,60 лева и сумата 259 лева), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за едалекосъпбщителни услуги №
М5911569/ 25.01.2018г., като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2