РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 816
03.05.2023г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, трети състав, в
публично заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа докладваното АД №
689 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по жалба на З.Р.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 39 от 03.03.2023г. на младши
автоконтрольор - Д.К.при
ОДМВР-Пловдив, РУ-Асеновград, с която на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на З.Р.Т.,
с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка - прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за срок от шест
месеца.
Жалбоподателят намира оспорената заповед
за незаконосъобразна като излага съображения в тази посока. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, навежда оплаквания, обосноваващи
незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Претендира отмяната на оспорения
административен акт и разноски по делото.
Ответникът
по жалбата, в нарочна молба-становище,
намира жалбата за неоснователна, а оспореният административен акт за правилен и
законосъобразен. Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.
В съдебно заседание поддържа
неоснователност на жалбата. Не претендира разноски по делото.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чийто
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от акта и в
срок, следователно е допустима.
Разгледана
по същество, е основателна поради следните съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства: АУАН с № 932067 от 03.03.2023г. се
установи, че лицето Г.Г.Т. на 03.03.2023г. в 00:45 часа, в Асеновград, ул.
„Генерал Дандевил“ до №26, управлява лек автомобил „Ауди“ с рег.№ *** като не притежава СЕМПС-неправоспособен
водач. Нарушен е съставът на чл. 150 от ЗДвП.
Съставен е и АУАН № 932068 от
03.03.2023г. на З.Р.Т., с ЕГН **********, притежаващ СУМПС № *********, затова,
че на 03.03.2023г., в Асеновград, ул. „Генерал Дандевил“ до №26, като
собственик на лек автомобил „Ауди“ с
рег. № ***, преотстъпва управлението на МПС на неправоспособната Г.Г.Т., с ЕГН **********,
от което настъпва застрахователно събитие ПТП с материални щети. Същият виновно
е нарушил чл. 102, т.1 от ЗДвП.
Административният
орган с процесната заповед е наложил на жалбоподателя санкция
по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик за срок от шест месеца.
В
хода на съдебното производство, предвид изричните указания на настоящия съдебен
състав за компетентността на административния орган, издател на оспорения акт, е
представена оправомощителна Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на
ОДМВР-Пловдив, с която са оправомощени длъжностните лица от ОД на МВР-Пловдив
да прилагат ПАМ по чл. 171, т.1, т.2а, т.2а, т.4, т.5, б.а, т.6 и т.7 от ЗДвП,
от която се установи, че издателят на акта е оправомощен да издава актове по
коментираната правна норма.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по
делото оправомощителна Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на
ОДМВР-Пловдив.
Оспорената заповед е издадена на
основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
При
издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила:
Издадена е въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение № 932067 от 03.03.2023г., който е съставен на
лицето Г.Г.Т. за извършено от нея нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а не от лицето З.Р.Т..
На жалбоподателя е съставен
АУАН с друг номер, а именно № 932068 от 03.03.2023г., за извършено от него
нарушение по чл. 102, т.1 от ЗДвП.
В случая в оспорената заповед
неправилно е посочен номерът на АУАН съставен на Г.Г.Т..
Освен това в мотивите на заповедта е
цитиран непълно текстът на чл. 171, т.2, б. „а“ от ЗДвП. Посочен е следният
текст: „принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а ,б. „а“ от ЗДвП -
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Не е
посочен текстът „както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.“
При това положение и във връзка със съставения АУАН на Г.Т., цитиран в
мотивите на акта, не става ясно за какво точно нарушение е издадена оспорената
заповед. Коя точно хипотеза е нарушена от З.Т., дали тази, че управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, дали тази, че не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или че е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или тази, че като собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства.
Налице е противоречие между изложените
фактически основания, обосноваващи налагането на принудителната административна
мярка и посочената правна норма.
Съдът намира, че в случая административният
орган не е доказал обстоятелствата,
попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП и обуславящи
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на
собственик.
По изложените съображения, следва
да се приеме, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 39 от 03.03.2023г. на младши автоконтрольор – Д.К.при
ОДМВР-Пловдив, РУ-Асеновград е незаконосъобразна и като такава ще следва да
бъде отменена.
Претендирани са разноски от
процесуалния представител на жалбоподателя, които се установиха в общ размер от
160 лв., /сто и шестдесет лева/, от които 10лв. внесена държавна такса и 150 лв.-
изплатено адвокатско възнаграждение, дължими от ответника.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
39 от 03.03.2023г. на младши автоконтрольор - Д.К.при ОДМВР-Пловдив,
РУ-Асеновград, с която на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по
пътищата, на З.Р.Т., с ЕГН **********, е
наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати
в полза на З.Р.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 160 лв., /сто и шестдесет
лева/.
Решението
е окончателно.
Административен съдия: /п/