Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 210/22.3.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на четиринадесети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА и в присъствието на прокурор Кацаров, като разгледа докладваното от
съдия Ингилизов адм. дело № 1167/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.284 и сл.от ЗИНЗС и е образувано по искова молба искова молба на И.С.М., с
адрес ***, чрез адв.В.С. *** против ГД „Изпълнение на наказанията“, с която е
предявен иск за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със
законната лихва от дата на завеждане на исковата молба, отнасящ се за периода
01.12.2016 г. до 03.04.2020 г., през който е пребивавал в Затвор – Пазарджик,
където е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Твърдението е, че е ответникът през цялото
време е бил в пренаселени килии, с под 3 кв.метра нетна площ на човек, в
килиите е било мръсно, имало е дървеници, хлебарки и гризачи, нямало е обособен
санитарен възел в килията с постоянно течаща топла и студена вода. Твърди се по
време на престоя да е бил иззет телевизор, който не е върнат въпреки подадена
жалба и така ищецът е бил лишен от възможност 2 години да гледа телевизия. Сочи
се, че неимуществените вреди се изразяват в причиняване на обида, възмущение,
притеснения, битови неудобства, внушаване чувство за малоценност и
незначителност.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Предявена е от дееспособен правен субект- физическо лице, против юридическото лице - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София, която придобива статута на
самостоятелен правен субект с приемането и влизането в сила на ЗИНЗС, обн. ДВ бр. 25 от 3 април 2009 г., в
сила от 1 юни 2009 г. – чл. 12, ал. 2, във вр. с чл.
16, ал. 1
от него, във вр. с чл.
205 от АПК.
„Юридическото лице, което следва да
отговаря за вредите от пребиваването на частния жалбоподател в следствения
арест, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията".” В този смисъл: Определение № 7188 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6482/2018 г., VIII о.; Определение № 15489 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
14543/2018 г., I о.; Определение № 8260 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
7093/2018 г., IV о.; Определение № 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
2280/2018 г., I о. и др. ГД “Изпълнение на наказанията“ отговаря и за вреди
причинени в съответния затвор.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован
взема становище от Затвора Пазарджик по Skype, като сочи защо
счита, че следва да бъде уважен искът му. В заседанието се представлява от адв.
С., който поддържа исковата молба, сочи доказателства и излага аргументи за
доказаност на иска.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Р., който излага аргументи в приложен писмен отговор и в съдебно
заседание, защо се явява неоснователен и недоказан искът. Иска да бъде
отхвърлен подаденият иск.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик -
прокурор Кацаров се присъединява към становището на процесуалния представител
на ответника.
Като редовна и допустима исковата претенция следва да се
разгледа по същество.
Фактологията, относима към спора, се изразява в следното:
Ищецът И.М. е многократно осъждан на наказания лишаване
от свобода. През исковия период се установява, че е постъпил в Затвора гр.Пазарджик на
12.12.2016 г. Не се предоставят данни в кои спални помещения в периода от 23.12.2016
г. до 10.01.2019 г. е пребивавал лишеният от свобода, като се сочи че на
23.12.2016 г. е настанен в осмо отделение, на 28.11.2017 г. е настанен в седмо
отделение, на 12.01.2018 г. е настанен в девето отделение. Сочи се, че на
10.01.2019 г., след приключване на ремонта, е настанен в пето отделение в спално помещение
№ 510 с още двама лишени от свобода, като спалното помещение е с размери 3.87 х
4.44 м. – 17.20 кв.м., към тях баня с тоалетна с размери 1.23 х 1.68 м. /2.06
кв.м./. На 06.08.2019 г. по негова молба бил преместен в спално помещение № 503
с още един лишен от свобода, като същото е размери 4.07 х 3.65 м. – 14.85
кв.м., към тях баня с тоалетна с размери 1.22 х 1.65 м. /2.01 кв.м./ Сочи се,
че на 17.01.2020 г. е спрян от работа поради грубо дисциплинарно нарушение и е
преместен в шесто отделение и настанен в спално помещение № 606 с още осем
лишени от свобода. Същото е с размери 6.10 х 3.84 м. – 23.40 кв.м., към тях
баня с тоалетна с размери 1.15 х 1.60 м. /1.84 кв.м./. По отношение на ищецът е
установено, че в два пъти е бил изтърпявал наказание „изолиране в наказателна
килия“ – 6 денонощия от 07.11.2019 г. до 13.11.2019 г. и 7 денонощия от
27.01.2020 до 03.02.2020 г. Всички наказателни килии са с размери 3.65 х 1.80 м
– 6.57 кв.м. и в тях се намират баня с тоалетна 1.65 кв.м.
Сочи се, че през 2018 г. е ремонтирано
крилото, в които се намират 2-ро, 8-мо и 5-то отделение, а през 2019 г. –
крилото, в което са 1-во, 4-то и 7-мо отделение, като е намален капацитета на
спалните помещения и е увеличен техния брой. При ремонта се сочи да е подменена
изцяло подовата настилка и дограмата, а всяко помещение да разполага с баня и
тоалетна с душ с течаща студена вода и осигуряване на топла вода по график.
Сочи се, че са предоставени нови дюшеци на осъдените, предоставени са по 2
комплекта спално бельо, като подмяната и изпирането е отговорност на самите
лишени от свобода. Сочи се, че на неустановена дата през месец декември 2017 г.
по време на обиски и претърсвания са иззети 4 броя телевизори от лишени от
свобода поради липса на документи за собственост или обект на неправомерни
взаимоотношения между лишените от свобода, но липсват документи – докладна
записка или протокол за иззет телевизор от лишения от свобода И.С.М..
В хода на делото са разпитани като свидетели на ищеца
лишените от свобода К.С. и Г.Г., които дават сведения за времето прекарано в
Затвора Пазарджик и за времето, в което са били в един отряд с ищеца.
Показанията им са твърде общи, поради което и предвид липсата на достатъчна
конкретика не се кредитират с доверие.
След преценка на
събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът
приема от правна страна следното:
Исковата молба е допустима.
Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица в Затвора в гр.Пазарджик, което с
оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на
спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За
основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са
незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от
които да са последвали вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно
основание чл.284 и сл.от ЗИНЗС предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на администрацията на Затвора
Пазарджик при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени
по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка
между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса
на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл.
3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) (1) Осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
(2) За нарушение на ал. 1 се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът
обаче , съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето
на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно практиката на
Европейския съд по правата на човека липсата на жилищна площ следва да е за
продължителен период от време, за да е налице отклонение от подходяща жизнена
среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност. Съобразно
§ 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските
затвори "Нешков и други против България" на ЕСПЧ: (а) всяко задържано
лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва
да има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите. В § 166 от същото решение "Нешков и други против България",
се акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл. 3 от Конвенцията.
Установява се,
че в значителен период от време лишеният от свобода е пребивавал в помещения, в
които разполагаемата му лична нетна площ е била под установения от ЗИНЗС
минимум от 4 кв.м. Поради липсата на конкретни данни в кои помещения е
пребивавал ищецът в периода от 12.12.2016 г. до 10.01.2019 г. и с оглед приетите
по делото доклади на Омбудсмана на Република България няма как да се приеме
извод от сочения по-горе, доколкото в случая ответникът не е доказал, че е
изпълнил законовите си задължения. За периода от 01.12.2016 до 12.12.2016 г.
искът е неоснователен, тъй като не е доказано задържането на И.М. в този
период, сочи се че е постъпил в Затвора гр.Пазарджик на 12.12.2016 г. С оглед липсата на оборване от страна на
ищеца на тези предоставени от ответника писмени доказателства, съдът счита че
за този период искът е неоснователен. По отношение на периода от време от
10.01.2019 г. до 17.01.2020 г. се
установява, че предоставената нетна площ на ищецът в килиите, където е
изтърпявал наказанието си лишаване от свобода е над установената от закона
минимална такава. Именно с оглед на това за тези периоди искът е неоснователен.
Това се констатира и за времето, в което е бил настанен в наказателни килии –
за периодите от 07.11.2019 г. до 13.11.2019 г. и 7 денонощия от 27.01.2020 до
03.02.2020 г. За периода от 17.01.2020 г. до 03.04.2020 г. /с изключение на
периода от 27.01.2020 до 03.02.2020 г./ се констатира, че нетната площ на
ищецът е била под законоустановения минимум, което прави искът основателен за
посочения период от време.
Относно
хигиената в килиите се доказа, че за нея се грижат затворниците. При положение,
че в самите спални помещения се поддържа чистота от задържаните лица, то няма
да има такива насекоми и гризачи. От друга страна се установи, че до сега няма
никакви оплаквания от страна на ищеца относно недобри условия. Установява се,
че се извършва по утвърден график деритаризация на помещенията.
По отношение на
наведеното оплакване за иззет телевизор без основание, то по делото не са
събрани доказателства за притежаването на такъв от ищеца. Показанията на
разпитаните свидетели по отношение на това обстоятелство са косвени, като се
опират на споделени факти от ищеца. По исковите производства тежестта на
доказване лежи върху ищеца, като по отношение на това обстоятелство същата не
беше реализирана. Поради това и няма как да се приеме, че ответникът е
осъществил незаконосъобразни действия във връзка с неправомерно отнемане на
телевизор от ищеца, за които да бъде ангажирана отговорността му.
С оглед на
всичко гореизложено се достига до извода, че са налице незаконосъобразни
действия или бездействия на затворническата администрация в периодите от
12.12.2016 г. до 10.01.2019 г., от 17.01.2020 до 27.01.2020 г. и от 03.02.2020
г. до 03.04.2020 г.
Наличните
незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора Пазарджик са довели до
вреди за лишения от свобода с оглед продължителния период от време, в който са
били налични, което от своя страна е довело до чувство за малоценност.
Мотивиран от
всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде уважен частично
като частично основателен и доказан.
По отношение на
размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав счита, че следва по
справедливост да се определи такова в общ размер на 6648 лева, от които сумата
6080 лв. за периода от 12.12.2016 г. до 10.01.2019, 80 лева за периода от 17.01.2020 до
27.01.2020 г. и 488 лева за периода от 03.02.2020 г. до 03.04.2020 г. За да приеме именно такъв размер на обезщетението
за справедлив съдът съобразява актуалната практика на ЕСПЧ.
С оглед изхода
от спора, на основание чл. 286, ал. 3 ЗИНЗН, на ищеца се дължат разноските по
производството, внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от иска. Доколкото се констатира, че е налице
своевременно направена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по делото, ответникът следва бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 200 лева, съразмерно уважената част от
иска, изчислена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а в останалата част разноските
за адвокатско възнаграждение следва да бъде понесено от ищецът.
При този изход
на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй
като такива не са извършвани. Направеното искане от ответника ГДИН – София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно, доколкото се
доказва частична основателност на иска. По отношение на отхвърлената част
следва да се има предвид, че общото тълкуване на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска,
означава, че такова не се дължи. Следователно, искането на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение, като неоснователно, въпреки постановения частичен резултат за
отхвърляне на иска.
Воден от
горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с
чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пазарджик, ХІІІ -ти състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на И.С.М., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение за причинени
от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при Затвора гр. Пазарджик в
общ размер на 6648 лева, от които сумата 6080 лв. за периода от 12.12.2016 г.
до 10.01.2019 г., 80 лева за периода от 17.01.2020 до 27.01.2020 г. и 488 лева
за периода от 03.02.2020 г. до 03.04.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за периодите
от 01.12.2016 г. до 12.12.2016 г., от 07.11.2019 г. до 13.11.2019 г., от
27.01.2020 до 03.02.2020 г. и от 10.01.2019 г. до 17.01.2020 г. и недоказан по
размер предявения иск на И.С.М. срещу ГД “Изпълнение на наказанията“ София над
присъдената сума до сумата от 50 000 лв. за периодите, за които е присъдено
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ГДИН да
заплати на ищеца И.С.М. направените по делото разноски в общ размер на 210
лева, от които 200 лева адвокатски
хонорар и 10 лева държавна такса.
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
тричленен състав на Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ : /п/