Мотиви към Присъда № 126/15.07.2013 г. по НОХД № 1142/2012 г.:
ЯРП е предявила обвинение против Е.К.К. и М.Ю.М.,*** за
извьршено престьпление по чл.195,ал.1,т.4 и т.5,вр.чл.194,ал.1 от НК.
Съдът бе насрочил делото по реда на Гл.27 от НПК, но
подсъдимите и техните защитници поскаха делото да се разгледа по реда на Гл.20
от НПК, поради което делото бе разгледано по общия ред предвиден в НПК.
В с.з. участващият по делото прокурор поддьржа обвинението
като сочи, че сьщото е доказано от обективна и субективна страна. Прави се
искане подсьдимите да бьдат признати за виновни и им бьдат наложени наказания
ЛС в размер на 1год. и 6мес. на подс.Е.К. и 2год. на подс.М.М., които наказания
да бъдат изтърпени ефективно.
Подсьдимите
участваха лично в с.з. с упълномощени защитници. Подс.Е.К. и подс.М.М. дават обяснения,
като не се признават за виновни, сочейки, че са закупили процесните вещи от
непознато за тях лице. Чрез защитниците си пледират за постановяване на
оправдателна присъда, като се навеждат доводи за несъставомерност на
извършеното от тях деяние. Правят се алтернативни искания за приложението на
чл.197 от НК, чл.55 от НК с налагане на наказание „пробация”. Защитникът на подс.М.М.
поиска от съда подзащитния му да бъде оправдан по предявеното обвинение по
чл.195,ал.1,т.5 от НК, т.к. не е налице „предварително сговаряне” за извършване
на деянието.
Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Е.К.К. и М.Ю.М.,***, се познавали и
се намирали в приятелски отношения помежду си. В началото на месец март 2011г.,
те решили да започнат съвместна дейност по изкупуване на животни от селата в Я.област. За целта,
К. смятал да вземе и ползва собственото си МПС- товарен автомобил, марка „***", с per. № *******. С него подсъдимите имали намерение
да се придвижат из селата, от където да изкупуват агнета.
На 01.04.2011г., подсъдимите К. и М. се
качили на посочения автомобил и с него се отправили към селата на Я. област,
където започнали да изкупуват агнета. Към обед минали през с. Г., обл. Я., като
разговаряли със св.П.А. – съсед на св.Д.Р., от който подс.М. преди изкупувал агнета. След
като св.А. заявил на М., че няма животни за продаване, подсъдимите продължили
движението с автомобила по ул. „И.", като
там под
№ *,
се намирал домът на св.Д.Р.. Имотът й се състоял от къща с двор и стопанска
постройка /кошара/, в която св. Р. отглеждала овце и
агнета.
Двамата подсъдими, минавайки покрай имота на св. Р., чули блеенето на
овце. Те не намерили стопанката, за да разговарят с нея, тъй
като същата по това време отсъствала от дома си. Поради това К. и М., решили да откраднат от дома на св.Р. овце. Те имали намерение да
продадат всички закупени до този момент овце, както
и тези, които щели да откраднат, получените пари да си поделят и похарчат за лични
нужди. В изпълнение на намисленото, около 12.00ч. на 01.04.2011г. подс.М. слязъл от
микробуса и се приближил до вратата, затваряща кошарата на св. Р., която
отворил. През нея той влязъл в кошарата, от която извадил едно по едно общо
четири агнета, които подавал на подс.К. в автомобила. Животните били 4 броя
агнета със средно тегло по 30
кг. всяко. Същите били собственост и се владеели от св. Д.Р.
***. Св.А., който не се бил прибрал в дома си, видял как се
извършва кражбата от подсъдимите. Докато подс.М. товарел агнетата в автомобила, а
подс.К. му помагал, по пътя се задала св.Р., която се прибирала към дома си. Тя също видяла как подс.М. вади агнета от
кошарата й и как ги товари в автомобила. Поради това, тя се развикала за
помощ. М. бързо се качил в автомобила и с натоварените в него
животни двамата подсъдими се отдалечили надолу по
улицата. Малко по-късно, докато подсъдимите се движили в посока към
с.Г.,
обл.Я.,
автомобилът им бил спрян за проверка от полицейски екип на РУП „Тунджа"- Я., в
който бил св.Д.Д.. При извършената проверка полицаите установили, че в товарния автомобил
имало агнета. Те върнали автомобила с подсъдимите К. и М. ***. В хода на
проверката било установено, че четири от тях са собственост на св.Д.Р. ***, която
си разпознала животните. Агнетата били върнати на св.Р..
Св.В.П.
извършил проверката по случая. Св.Ф.П. видял двамата подсъдими с поставени
белезници при извършването на проверката в с.Г..
Видно от заключението на
вещото лице по назначената по делото стоково-оценъчна експертиза, стойността на
откраднатите вещи, собственост на св.Д.Р. ***, е: 4бр. агнета със
средно тегло по 30 кг
за 1 бр. на стойност 6.00 лв. за килограм, на обща стойност 720лв.
Подс.Е.К.
е осьждан за извършени престъпления от общ характер: 1. По чл.343б,ал.1 от НК,
по НОХД№838/2010г. на РС-Т., с влязло в сила споразумение на 29.11.2010г., на
5мес.ЛС, което е отложено от изтърпяване на основание чл.66,ал.1 от НК за срок
от 3год. и по чл.343г от НК на 4мес. лишаване от право да управлява МПС, 2. По
чл.325,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК, по НОХД№56/2011г. на РС-В.П., с влязло
в сила споразумение на 22.02.2011г. на 4мес. ЛС, като на основание
чл.25,ал.1,вр.чл.23,ал.1 от НК е определено общо наказание по посочените две
дела в размер на 5мес. ЛС, което е отложено от изтърпяване на основание
чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от 3год. Към определеното общо наказание е
присъединено по чл.25,ал.1,вр.чл.23,ал.2 от НК наказанието от 4мес. лишаване от
право да управлява МПС.
Подс.М.М.
е осъждан за извършени престъпления от общ характер, като със споразумение,
влязло в сила на 22.02.2011г. по НОХД№1989/2010г. на РС-Ш. е осъден на
основание чл.343б,ал.1 от НК на 6мес. ЛС, което е отложено от изтърпяване на
основание чл.66,ал.1 от НК за срок от 3год.
Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти
от обясненията на подсъдимите, дадени в с.з. и от отчасти от обясненията на
подс.М.М. от ДП, изцяло от показанията на свидетелите Д.Р., В.П., Ф.П. и Д.Д.,
отчасти от показанията на св.П.А. и св.В.П., т.к. сьщите в кредитираната им от
съда част са логични, последователни и безпротиворечиви. Посочените гласни
доказателства, в кредитираната им част, кореспондират с писмените доказателства
по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК/справки за съдимост на
подсъдимите от ДП и с.з., справки от КАТ и МВР - ДП, л.22, л.40., л.41-л.45,
л.52-л.57, както и от заключението и показанията на в.л. по оценителната експертиза
– л.24 от ДП, прочетено по чл.282,ал.1 от НПК.
Съдът заличи от списъка на свидетелите св.Г.Я./поемно лице
при извършване на огледа на местопроизшествие на 01.04.2011г. в с.Г.М.,обл.Я./,
т.к. прие, че и без разпита на това лице обективната истина по делото може да
бъде установена.
При постановяване на присъдата съдът изключи от
доказателствения материал протокола за оглед на местопроизшествие на
01.04.2011г. в с.Г.м.,обл.Я., с изготвен към него фотоалбум, к.т. при разпита
на св.Ф.П. се установи, че това процесуално-следствено действие е извършено в
нарушение на НПК. При извършването на огледа не са присъствали поемни лица,
което води до порочност на извършеното следствено действие.
Съдът не приема за достоверни онази част от обясненията на
подсъдимите Е.К. и М.М. от с.з./л.67 – л.70/ и показанията на св.В.П. от с.з./л.112
– л.113/, в които се сочи, че двамата подсъдими не са извършили престъплението,
че процесните агнета са им били „продадени” от св.В.П. за сумата от 560лв. пред
дома на пострадалата Р., т.к. от показанията на разпитаните от съда свидетели
Д.Р., П.А., В.П., Ф.П. и Д.Д. се установи, че само двамата подсъдими, без
участието на св.В.П. са отнели процесните вещи. Д.Р. и П.А. са възприели
непосредствено как К. и М. отнемат агнетата от кошарата на Р.. От показанията
на тези двама свидетели се оборват и показанията на св.В.П., който дори не успя
да посочи кога е бил в с.Г.м. Ако твърденията на подсъдимите и св.В.П., че са
били „подведени” от св.В.П. бяха верни, подс.Е.К. нямаше да излъже при
представянето на личните си данни в хода на извършваната проверка от св.В.П.,
давайки личните данни на друго лице, а щеше добросъвестно да посочи своите
данни и да опише подробно св.В.П., а не друго лице. От друга страна подс.М.М.
нямаше да направи самопризнания, описвайки как точно е било извършено
престъплението, а щеше да поддържа версията на подс.Е.К. и също да опише точно
св.В.П., а не друго лице. Тези негови обяснения от ДП/л.71/, дадени пред
адвокат, бяха прочетени именно поради констатирани съществени противоречия с
обясненията му от с.з. относно това как точно е станало вземането на агнетата
от процесния двор. Съдът почти изцяло кредитира прочетени обяснения от ДП, а не
кредитира само онази част от обясненията, в които се сочи, че двамата с К. са
товарили агнетата в буса, защото в тази част обясненията се оборват от
показанията на свидетелите Д.Р. и П.А.. Кредитираните от съда обяснения на М.
от ДП, кореспондират с показанията на свидетелите Д.Р., П.А., В.П. и Д.Д.. Твърденията
на двамата подсъдими и св.В.П., че били „подведени” от св.В.П. евентуално биха
били основателни, ако в с.з. бяха представени разписки или фактури за
закупените животни и за почерка и подписите, при назначените съответни
експертизи, бе установено, че принадлежат на лицата, които са продали на
подсъдимите агнетата намерени в процесния автомобил. Изисканата от съда
тетрадка не бе представена от РУП”Тунджа”-Я., а и да беше представена с нея не
може да се докаже, че именно св.В.П. е „продал” инкриминираните 4бр. агнета на
подсъдимите и те са му платили точно 560лв. Това са записи, които са правени
само от подсъдимите и не може да се вярва на подсъдимите, които са в защитна
позиция, че отбелязаните суми действително кореспондират с обективната истина,
защото няма други писмени доказателства, които да потвърждават казаното от тях.
Съдът не приема за достоверни обясненията на подсъдимите и показанията на св.В.П.,
че именно св.В.П. им е „продал” агнетата, защото подс.Е.К. заяви пред съда, че
св.В.П. е на около 33г. - 35г., докато св.В.П. е бил на 41г. при извършване на
кражбата, още повече, че никой от подсъдимите не описа пред съда на
01.04.2013г., много преди „издирването” през мес. май 2013г. на този свидетел,
как точно е изглеждало лицето, което им е продало агнетата. Всички тези
констатации навеждат извода, че подсъдимите, които са в защитна позиция, и
св.В.П. не казват истината за това какво се е случило на 01.04.2011г. пред дома
на св.Д.Р.. Поради това съдът не приема за достоверни обясненията на
подсъдимите и показанията на св.В.П. в посочената им част.
В останалата част съдът приема за достоверни обясненията на
подсъдимите от с.з. и показанията на св.В.П. от с.з., т.к. същите кореспондират
със събраните по делото в с.з. гласни и писмени доказателства, както и със заключението
на в.л. по оценителната експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.Р., В.П.,
Ф.П. и Д.Д. от с.з., и отчасти показанията на св.П.А. от с.з., т.к. от тях се
установява, че само двамата подсъдими са извършили инкриминираното деяние с
горепосочения автомобил, че на Д.Р. са отнети 4бр. агнета на визираната
стойност, че подсъдимите са били задържани и върнати в с.Г.м.,обл.Я. за
изясняване на случая. Д.Р. и П.А. непосредствено са видели как се отнемат
животните от дома на Р., като съдът прочете от ДП онази част от показанията на
тези свидетели, със съгласието на страните, касаещи времето на извършване на
престъплението от л.18 и л.21 на ДП. И двамата свидетели заявиха, че поддържат
прочетените показания и имайки предвид възрастта на тези лица, както и миналото
време от инцидента съдът кредитира прочетените показания, които кореспондират с
показанията на свидетелите В.П., Д.Д. и Ф.П.. Съдът прочете и онази част от
показанията на св.П.А. от ДП/л.21/, със съгласието на страните, касаещи
действията извършвани от подс.М.М., поради констатирано съществено противоречие
с показанията му от с.з./л.103 - л.104/ и кредитира показанията на свидетеля от
ДП, защото пред съда свидетелят бе разпитан подробно за станалия инцидент, като
след прочитането на показанията св.П.А. потвърди пред съда, че само подс.М. е
товарил агнетата в буса, а подс.К. му е помагал. Показанията на А.
кореспондират и с показанията на св.Д.Р., като съдът кредитира изцяло
показанията на св.А. в останалата им част, защото се подкрепят и от показанията
на свидетелите В.П., Д.Д. и Ф.П.. Съдът приема за достоверни и показанията на
свидетелите В.П. и Д.Д. – служители на МВР, т.к. техните показания
кореспондират както помежду си, така и с показанията на свидетелите Д.Р., Ф.П.
и отчасти с обясненията на двамата подсъдими, включително и за времето от
задържането на подсъдимите, извършването на огледа на автомобила до опитите на
св.В.П. да установи самоличността на лицето „продало” на К. и М. инкриминираните
агнета. Съдът прочете онази част от показанията на св.В.П. от л.51 на ДП, със
съгласието на страните, поради това, че свидетелят не успя да си спомни за кое
друго лице се е представял подс.Е.К. и къде се е намирало това лице към момента
на спиране на автомобила. Свидетелят заяви, че поддържа прочетените показания,
които съдът кредитира изцяло, защото кореспондират с показанията на св.Д.Д.,
както и с приложените справки на МВР към делото, включително с постановлението
за привличане на обвиняем на лицето Т.И. Съдът прие за достоверни и показанията
на св.Ф.П. от с.з., т.к. свидетелят е възприел лично присъствието на
задържаните вече подсъдими в с.Г.М.,обл.Я., като от разпита на този свидетел се
установи, че в нарушение на НПК е извършен огледа на местопроизшествие.
Показанията на посочените свидетели кореспондират, както помежду си така и
прочетените в с.з. писмени доказателства и заключението на в.л. по изслушаната
от съда оценителна експертиза.
Сьдьт прави следните
правни изводи от така установената фактическа обстановка:
Подсъдимите Е.К.К. и М.Ю.М., с деянието си са осьществили
от обективна и субективна страна сьстава на престъплението по чл.195,ал.1,т.4,вр.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2
от НК, т.к. на 01.04.2011г., около 12.00ч., в с. Г.м., обл. Я., от частен дом,
находящ се на ул.И. №*, действайки в съучастие като съизвършители, чрез използване
на МПС - товарен автомобил марка „***” с per. № *******,
собственост на Е.К. *** са отнели чужди движими вещи/посочени
по-горе/ на обща стойност 720лв., от владението на собственика им - Д.Д.Р. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието
не представлява маловажен случай.
От
обективна страна предмет на престьпно посегателство са чужди движими вещи/4бр.
агнета/, подробно описани по-горе с определена ст-ст, годни да бьдат
употребявани по предназначението си. Подсьдимите са взели участие в двете фази
на изпьлнителното деяние на престьплението кражба - прекьснали са фактическата
власт на собственика на вещите, с изваждането на агнетата от кошарата и с
натоварването им в процесното МПС, а после с отдалечаването на буса, управляван
от подс.К., осъществили и втората фаза, установявайки своя фактическа власт
вьрху вещите, като не е давано сьгласие от собственика на вещите за тяхното
отнемане. След като вещите напускат имота на св.Д.Р. и са отнесени в буса,
който непосредствено след това напуска местопрестъплението, изпълнителното
деяние на кражбата е довършено от подсъдимите. Това се установява от
показанията на свидетелите Д.Р., П.А., В.П., Д.Д., както и от обясненията на
подс.М.М. от ДП. В тази връзка съдът не споделя аргументите на защитата и
твърденията на подсъдимите и св.В.П., че са били „подведени” от св.В.П. да
закупят инкриминираните агнета, както и по изложени вече по-горе съображения.
Извьршеното
от подсьдимите деяние не е маловажен случай, имайки предвид механизма на
осъществяване на престъплението/ използвано е МПС – чл.195,ал.1,т.4 от НК-квалифициран състав на престъплението „кражба”/, високата стойност и
значение на вещите за пострадалата, както и високата степен на обществена
опасност на деянието и двамата дейци, съобразно константната съдебна практика
на ВКС на Р.България, касаеща този вид престъпни посегателства против
собствеността. Подсьдимите не са придобили владението на вещите на правно
основание, което да ги прави или е годно да ги направи собственици. При извьршване
на кражбата подсьдимите не са имали други сьучастници - сьизвьршители, помагачи
или подбудители.
От субективна страна инкриминираното деяние е извьршено с
пряк умисьл, като не е налице т.нар”предумисъл” или „предварително сговаряне”.
От доказателствените материали по делото се установи, че решението за
извършването на кражбата е възникнало спонтанно, а не е било взето
предварително от К. и М., поради което съдът уважи доводите и искането на
защитника на подс.М., и оправда и двамата подсъдими за извършване на
престъплението след предварително сговаряне по чл.195,ал.1,т.5 от НК. Дейците
са искали, целяли настьпването на общественоопасните последици, съзнавали са и
качеството си на съизвършители, които с общи усилия ще осъществят преследваната
от тях престъпна и користна цел. Те са действали с намерение противозаконно да
присвоят вещите - искали са след кражбата да се разпоредят юридически с
агнетата. Подсьдимите са разбирали противоправния и общественоопасен характер
на деянието, но вьпреки това не е преустановили престьпната си деятелност. Те
са разбирали свойството и значението на извьршеното и са могли да рьководят
постьпките си. Сьзнавали са всички елементи от сьстава на престьплението кражба
по чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК. Стремежьт на подсьдимите
кьм противоправно облагодетелстване и изградените у тях престъпни навици са ги
подтикнали кьм осьществяване на деянието. Поради това съдът не прие доводите на
защитата за несъставомерност на деянието, както и за доброволно връщане на
отнетите агнета и приложение на разпоредбата на чл.197 от НК, още повече, че
подсъдимите са били задържани с крадените вещи, след което пострадалата е разпознала
и е получила агнетата си от полицаите.
Съобразно изложените фактически и правни изводи, съдът
прие, че двамата подсъдими са осъществили като съизвършители състава на
престъплението по чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК и ги
призна за виновни по това обвинение. Поради това, че в хода на съдебното
следствие не бе установено предварително сговаряне между подсъдимите за
извършване на престъплението, съдът призна К. и М. за невиновни и на основание
чл.304 от НПК ги оправда по предявеното им обвинение по чл.195,ал.1,т.5 от НК.
При
определяне на вида и размера на наложените наказания, сьдьт взе предвид
следното:
Извьршеното от подсьдимите престьпно деяние е с висока
степен на обществена опасност, т.к. с него се засягат пряко обществените
отношения свьрзани с упражняване правото на собственост и този вид престъпни
посегателства бележат изключително висок ръст през последната година в нашето
общество.
Личностите и на двамата подсьдими са с висока степен на
обществена опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на
извьршеното деяние и факта, че и двамата дейци са осьждани за престъпления от
общ характер.
При определяне на наказанието, сьдьт, след като взе предвид
гореизложеното, оказаното частично сьдействие от подсъдимите за изясняване на
обективната истина по делото, значението на процесните вещи за пострадалата
възрастна жена, стойността на вещите, които са върнати на собственика им
благодарение на бързата намеса на полицията, семейното и социално положение на
подсъдимите, наложи на всеки от подсьдимите, при условията на чл.54 от НК по 1/една/год.
и 6/шест/мес. ЛС.
Сьдьт, съобразно установените факти по делото, прие, че не
са налице многобройни смекчаващи отговорността на всеки от подсьдимите
обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание не би било
несьразмерно тежко, поради което не приложи разпоредбата на чл.55 от НК и не
наложи наказание „пробация”.
На основание чл.60,ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС, съдът
постанови така определените наказания всеки подсъдим да изтърпи ефективно в
затвор при първоначален строг режим, защото и двамата подсъдими са осъждани
условно към момента на извършване на инкриминираното деяние.
Сьдьт
счита, че с така наложените наказания ще се постигнат целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК, и върху личността на подсъдимите и обществото ще се окаже
необходимото поправително, превъзпитатено и предупредително въздействие.
Причина за извьршване на престьплението е стремежьт на
подсьдимите да се облагодетелстват по неправомерен начин.
Граждански иск по делото не бе предявен.
На основание чл.189,ал.3 от НПК, всеки от подсьдимите бе
осьден да заплати направените по делото разноски в р-р на 30лв. по сметката на ОД
на МВР-Ямбол и 50лв. по сметката на ЯРС в приход на бюджета на съдебната власт.
По тези сьображения сьдьт постанови присьдата си.
Районен сьдия: