О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 26.09.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV въззивен състав,
в закрито заседание на двадесет и шести септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ КОЛЕВА
2. СТОЯН ТОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Колева ВНЧД № 479
по описа за 2019 година на АСНС, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 345 вр. чл. 270, ал. 4 НПК.
С определение от 12.09.2019 г. по НОХД № 2544/2019 г. по описа на СНС, е оставена
без уважение молбата на подс. С.Д.Ж. за изменение на взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
Срещу посоченото определение е постъпила частна жалба от защитника на подс.
С.Ж., адв. Й.Н. от САК, с която обжалва цитираното определение като
незаконосъобразно и неправилно. В частната жалба се навеждат доводи, че бащата
на подс. С.Ж. има сериозен здравословен проблем – счупване на гръбначния стълб,
който налага провеждането на дълъг и възстановителен процес. Твърди се, че подс.
Ж. е единствен член на семейството, който би могъл да помага на своя родител,
т. к. майката на подсъдимия работи. В подкрепа на горното е представено
заверено копие от допълнително споразумение № 29/02.01.2019 г. към трудов
договор № 23/07.02.2011 г. Акцентира се и на влошеното здравословно състояние
на подзащитния й и се сочи, че в условията на арест не би могло да се провежда
адекватно и пълноценно лечение на под. Ж.. Прави се искане за отмяна на
определението на СНС и за определяне на по-лека мярка за неотклонение от „Задържане
под стража“.
Съдът, като взе предвид направените оплаквания, изложените доводи от
страните и като провери правилността на определението, прие за установено
следното:
Частната жалба е допустима, т.к. е депозирана в изискуемия от чл.342 от НПК
срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по този ред и изхожда от
процесуално легитимирана страна.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на подс. С.Д.Ж. за изменение на
изпълняваната по отношение на него мярка за процесуална принуда, контролираният
съдебен състав при СНС, е приел, че и към момента на решаване на въпроса с
мярката му за неотклонение не е променена доказателствената съвкупност досежно обоснованото
предположение, прието за налично от съдилищата при произнасянията от 01.08.2019
г. и 19.08.2019 г. и продължава да съществува риск от извършване на
престъпление, изведен от съдебното минало на привлеченото към наказателна
отговорност лице, както и че здравословното състояние на подсъдимия и неговият
баща не са обстоятелства, които обуславят изменение на взетата по отношение на
него най-тежка ограничителна мярка.
Така постановеното определение е правилно.
За да се облекчи формата на
процесуална принуда, отредена на подсъдимия С.Ж., е задължително да бъде
установена необходимост от това като следва да бъде
съобразена целта на мерките за неотклонение. Последното задължително предполага следното уточнение:
С определение на СНС от 27.11.2018
г. спрямо обв. С.Ж. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, изпълнявана по настоящото дело
до момента.
На 19.07.2019 г. срещу С.Ж. и още седем лица бил внесен обвинителен акт в СНС като жалбоподателят бил
предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3,
алт. 10, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 НК, което е обвинение за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Наред с тежестта на обвинението,
за което подс. Ж. е предаден на съд, е нужно да бъде съобразен и факта, че по
делото са повдигнати обвинения и е внесен обвинителен акт срещу още 7 лица. След
внасяне на обвинителния акт в СНС е проведено закрито заседание на 31.07.2019
г., в което е насрочена дата за провеждане на разпоредително заседание на
13.08.2019 г. Нещо повече, с определение от 01.08.2019 г. СНС се произнесъл по
въпроса за мярката за процесуална принуда, която следвало да изтърпява подс. Ж.,
който акт на първостепенния съд преминал инстанционен контрол и бил потвърден
от състав на АСНС. След проведеното съдебно заседание на 13.08.2019 г. делото
било отложено за 18.09.2019 г. Междувременно било проведено извънредно съдебно
заседание с предмет производство по чл. 270 НПК, в което било постановено
атакуваното определение. Горните действия налагат извода, че до момента на постановяване
на коментираното определение – 12.09.2019 г., от внасяне на делото в СНС с
обвинителен акт, съдът е заседавал регулярно по него, макар и по различни
поводи. От изложеното е видно, че първостепенният съд не може да бъде упрекнат в липса на дължимата
процесуална активност по своевременно насрочване и разглеждане на делото.
На следващо място, не следва да
бъдат игнорирани данните за съдебното минало на подсъдимия Ж., които индикират
на завишен риск от извършване на престъпление, предвид предходното му осъждане.
Наред с това, времетраенето на мярката за неотклонение „Задържане
под стража“, изпълнявана
спрямо подс. Ж., е в рамките на 10 месеца,
не може да бъде определено като неразумен срок по смисъла на КЗПЧОС и не представлява самостоятелно
основание за смекчаване на същата. Затова не може да се приеме, че
задържането на подс. Ж. по настоящото дело се явява прекомерно дълго.
При решаване на въпроса за подходящата спрямо подс. Ж. мярка за процесуална принуда първостепенният съд е взел предвид данните за
здравословното му състояние. Той е съобразил СМЕ, находяща се
на л. 300 – л. 303 от съдебното дело, както и резултатите от образното
изследване на прешлените на подсъдимия. Изводите на експертите са, че за
лечение на дисковата херния, от която Ж. страда, е назначена медикаментозна
терапия, която по негови данни не е прилагана. Лекарите препоръчват започване
на назначеното лечение и при евентуална липса на ефект от него, да се обсъжда
преминаване към оперативна намеса. Препоръчали са и преглед на подсъдимия от
специалист уролог. Изводът им е, че здравословното състояние на С.Ж. налага
провеждане на болнично лечение в планов порядък, което би могло да се извърши в
СБАЛЛС или МИ на МВР, след което при стабилизиране на състоянието, третирането
на обвиняемия би могло да продължи в условията на следствения арест с
медикаменти през устата. Следователно, касае се за състояние на подсъдимия не налагащо
хоспитализация в спешен порядък, което означава, че състоянието му не е пречка
за пребиваването му в затвора.
Не е лишен от основание доводът
на защитата за влошеното здравословно състояние на бащата на подс. С.Ж. – Димо Ж.,
който се навежда, за да се определи друга по вид мярка за неотклонение на
подсъдимия. Бащата на последния на 02.09.2019 г. е претърпял операция поради
счупване на гръбначния стълб, закрито, като изходът на заболяването е
положителен. При изписването пациентът е в добро общо състояние, с редукция на
оплакванията и плавно подобрение. Дадени са препоръки за провеждане на
рехабилитация и физиотерапия – епикриза от отделение по неврохирургия в МБАЛ –
„Бургасмед“ ЕООД - л. 297 – л. 298 от делото. Вероятно бащата на подс. Ж. ще
има нужда от помощ при възстановяването си, но същата би могла да бъде
осъществявана и от неговата съпруга - А. С. в извънработно време, доколкото е
представено заверено копие от допълнително споразумение към трудов договор /л.
299 от СД/, от което е видно, че тя полага труд на осемчасов работен ден.
В този смисъл, правилен се явява
изводът на СНС, че не са налице нови обстоятелства, които да налагат смекчаване
на най-тежката форма на процесуална принуда спрямо подсъдимия С.Ж., въпреки данните
за здравословно състояние - негово и на баща му. В този смисъл атакуваното
определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.09.2019 г. по НОХД № 2544/19
г. по описа на СНС.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.