Р Е Ш Е Н И Е
№
14.05.2021 г., гр. Велинград,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно
заседание на петнадесети март две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Донка Табакова
като разгледа докладваното от съдията а. н. дело № 458/2020 г. по описа на
Районен съд Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на "Мазо-66"
ЕООД, против Наказателно постановление № 13-002422 от 19.11.2020 г. на ИД на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което на
дружеството-жалбоподател, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 1, във вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Релевират се оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради нарушение
на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Твърди се, че не са посочени
законовите разпоредби, които предписват задължително за адресата поведение,
което е ограничило правото му на защита. Излагат се доводи, че анализът на разпоредбите
на чл. 11, ал. 5 и чл. 10, ал. 3 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. налага
извод, че работодателят не е субект на нарушението недокументиране на проведен
инструктаж, а административнонаказателна отговорност следва да носи съответното
длъжностно лице, на което е възложено да провежда и документира инструктажа. Изтъква,
че лицето А.К. не е работник на дружеството, между тях не е съществувало
трудово правоотношение, поради което не следва да носи
административнонаказателна отговорност.
Позовава се на процесуални нарушения,
състоящи се в ненадлежно съставяне, връчване и предявяване на акта за
установяване на нарушение на лице без представителна власт, които счита за
съществени.
В съдебно заседание, чрез адв. Малинов-АК
Пазарджик, поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", чрез юрисконсулт Шотева я оспорва. Моли
съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН/препис от обжалваното наказателно
постановление е връчен на жалбоподателя на 04.12.2020 г., а жалбата е подадена
на 11.12.2020 г. /, от лице, което има правен интерес и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
На 06.08.2020г. служители на Дирекция
"Инспекция на труда" Пазарджик-актосъставителят ст.
Инспектор С.Г.Г. и свидетелите ст. инспектор Т.З.Д., ст. юрисконсулт Р.Н.Т. ***
Д.С.Т., извършили проверка за спазване на трудовото и осигурителното
законодателство и на здравословните и безопасни условия на труд в обект,
стопанисван от „Мазо 66“ ЕООД в с. Драгиново, ул. „Индустриална зона“ № 1.
Обектът представлявал цех за производство на дървени столове. По време на
проверката там се извършвала производствена дейност и цехът работел. На място в
обекта заварили да работят няколко лица, сред които и свидетелката А.М.К..
Първоначално К. се намирала в помещението за рязане на дървените елементи,
където събирала и товарила в количка падналите от машините елементи-дървени
кубчета. След това, в друго помещение, оборудвано с машини за лепене на
детайлите, нареждала и подготвяла дървените елементи за поставянето им в
машините. Била облечена със синя манта и забрадка.
Свидетелката Г. й предоставила
декларация по чл. 402, ал.1, т. 3 КТ, която К. най-напред отказала да попълни и
подпише. Съгласила се едва когато останалите заварени да работят лица започнали
да попълват своите декларации. В декларацията посочила, че работи при
„Мазо 66“, като работник, от днес, с работно време 1 час, с трудово
възнаграждение 610, 00 лв., почивни дни събота и неделя, че няма забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение, както и че е получила копие на хартиен
носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД НАП и екземпляр от сключен
трудов договор. К. подписала декларацията.
Преди попълването й, пред проверяващите
заявила, че е дошла, за да събира „трици“ и „кубчета“ за
зимата.
По време на проверката в обекта на контрол
присъствал управителят на дружеството С.А.. Същият се свързал с пълномощника на
дружеството Красимир Мазълов, който пристигнал на място.
От дружеството били изискани
трудовите досиета на работещите лица и инструктажните книги. Предвид че същите
не били налични в обекта, на управителя било указано да ги представи пред ДИТ
Пазарджик.
При преглед на фирмената документация на
18.08.2020 г. в сградата на ДИТ Пазарджик се установило, че в книгата за
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа няма документиран
инструктаж от дата 06.08.2020 г. на лицето А.М.К., която в собственоръчно
попълнена декларация по чл. 402 КТ декларирала, че е работник от
днес-06.08.2020 г.“.
След справка в АИС на ИА ГИТ се
установило, че между дружеството жалбоподател и А.К. към 06.08.2020 г. не е
имало сключен трудов договор.
Резултатите от извършената проверка в
предприятието и проверката по документи били обективирани в Протокол ПР 2022501
от 30.09.2020 г., в т. 15, от който е документирано, че „Мазо-66“ ЕООД, в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на 06.08.2020
г., е допуснал лицето А.М.К., като „работник“, без да е документирал начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа, в нарушение на изискванията на
чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, във вр.
чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Тези констатации били отразени Акт № 13-002422
от 30.09.2020 г. В него е отбелязано, че нарушението е извършено на 06.08.2020
г., когато лицето А.К. е заварено да работи в работно помещение за лепене на дървесини и дървени
материали-нарежда и подготвя дървени елементи за поставянето им в лепачните
машини.
Същите констатации са намерили отражение в
Акт № 13-002422 от 30.09.2020 г. В акта е отбелязано, че нарушението е
извършено на 06.08.2020 г., в цех за производство на столове, намиращ се в с.
Драгиново, ул. „Индустриална зона „ № 1, където лицето А.М.К. е заварена да
работи в работното помещение за лепене на дървесина и дървесни материали, да
нарежда и подготвя дървесни елементи за поставянето им в лепачните машини и е
констатирано на 18.08.2020 г. при преглед фирмената документация.
Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление, затова, че „Мазо-66“ ЕООД, ЕИК *********, в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДТ на КТ, е допуснал на
06.08.2020 г. лицето А.М.К., като работник, без да е документирал начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа, с което е нарушил чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, във вр. чл. 11, ал. 5 от същата наредба. На основание чл. 413, ал. 2 на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Фактическата обстановка съдът установи от показанията
на служителите на Дирекция
"Инспекция по труда" Пазарджик, които кредитира като последователни,
логични и непротиворечиви, даден от позицията на лица, незаинтересовани от
изхода на спора. Свидетелските показания се подкрепят от представените по
делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на служителите на ДИТ
Пазарджик относно обстоятелството за извършена на 06.08.2020 г. проверка в
стопанисвания от жалбоподателя дърводелски цех за производство на столове, че
по време на проверката в обекта на контрол е била заварена А.К. да товари в
количка готови детайли от машините за рязане, а след това ги е нарежда и
подготвя за поставянето им машини за лепене в обособеното за това помещение и
че към датата на проверката, както и към датата на издаване на наказателното
постановление между К. и „Мазо-66“ ЕООД не е имало сключен трудов
договор. В тази част показанията са непротиворечиви, еднопосочни и
последователни. Съдът не кредитира показанията на свидетелката К., че е дошла
да събира „трици и кубчета“ за зимата, поради противоречието им с показанията
на служителите на ДИТ Пазарджик, които по идентичен начин
възпроизведоха личните си и непосредствени възприятия за това какво е правила К.
в обекта. В допълнение при разпита си като свидетел А.К. заяви, че е отишла
този ден в цеха да помогне, тъй като към момента е нямала работа.
Съдът
намира, че актът за установяване на административното нарушение и обжалваното
постановление са съставени от компетентен орган, съгл. чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. чл. 399 КТ, в предписаната от закона форма и в
предвидения от чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срок.
При извършената служебна проверка не се
установи в хода на производството по установяване на нарушението и в това по
налагане на санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи самостоятелни
основания за цялостната отмяна на наказателното постановление.
Спазени са разпоредбите на чл.43 и сл. от ЗАНН
в хода на установяване на нарушението и на
чл.57 от ЗАНН при издаване на наказателното
постановление. Нарушението е подробно описано –посочени са
обективните обстоятелства от неговия състав- датата и място на извършването му,
деянието, с което е осъществен съответният състав, чрез посочване на
установените при проверката факти, дадена е правилната правна квалификация. В
акта и в наказателното постановление по идентичен начин е посочено,
че с поведението си работодателят, е допуснал стопанисвания от него
обект, лицето А.М.К. като работник, без да е документирал начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа. В случая фактическите и правни основания
за ангажиране на админинстративнонаказателната отговорност на субекта
са посочени по начин, позволяващ му да разбере за какво нарушение се счита
обвинен и да организира защитата си. Действително в наказателното
постановление, като година на съставяне на АУАН е посочена 2019
год., вместо 2020 година, но съдът счита, че се касае за техническа грешка,тъй
като е налице съвпадение на номера на съставения АУАН, на датата и
мястото на осъществяване на деянието и описанието на същото в АУАН и в
наказателното постановление. Не може да се сподели становището на
жалбоподателя, че това е съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото не се твърди, че за същото деяние, извършено по отношение на същото
заварено да работи лице, е налице идентично обвинение, извършено на същата дата
преди една година. Да се приеме, че неточното посочване единствено на годината
на съставения АУАН, при пълен идентитет при описанието на
останалите факти, представлява съществено процесуално нарушение, означава да се
придаде на административнонаказателното производство излишен формализъм,
каквато не е целта на закона. С допуснатата грешка не е нарушено правото на
защита на дружеството, доколкото фактите, очертаващи състава на
нарушението са посочени в необходимата и достатъчна пълнота.
Не са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне, предявяване и връчване на акта за
установяване на административното нарушение. Същият е съставен в присъствието
на упълномощен представител на жалбоподателя и му е надлежно връчен. Видно от
представеното по делото нотариално заверено безсрочно пълномощно представителят
е разполагал с представителна власт да извършва от името и за сметка на дружеството
неограничено всякакви правни и фактически действия и да представлява управителя
пред всички лица, организации и учреждения в страната.Сред тези
правни действия безспорно се включва и представителство във фазата по
установяване на нарушението и налагане на наказание за него, доколкото в тази
фаза на административнонаказателното производство нито ЗАНН,
нито субсидиарно приложимият по силата на чл. 84 ЗАНН НПК, не
поставят специални изисквания по отношение на представителството на юридически
лица.
Съобразно установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи.
Законът
за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба
№ РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд вменяват задължение на работодателя да
осигури на всеки работещ, независимо от вида на правоотношението или характера
на работа, подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в
съответствие със спецификата на индивидуалното му работно място и на професията
при: а) постъпване на работа; б) преместване на друга работа или промяна на
работата. Наредбата определя видовите инструктаж при безопасност и здраве при
работа, а именно начален; на работното място; периодичен; ежедневен;
извънреден, които следва да бъдат документирани в книги за инструктажи съгласно
приложение № 1.
Задължение на работодателя е да осигури
провеждането и документирането на инструктажа за безопасност и здраве при
работа, за неизпълнение на което следва да бъде ангажирана
административнанаказателната му отговорност. Съгласно приложение I към
цитираната наредба работодателят е длъжен да води книга, в която да документира
провеждането на начален инструктаж на лицата, които постъпват на работа.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че тълкуването на чл. 11, ал. 5 от Наредбата налага извод, че
задължение за документиране на проведен инструктаж не може да бъде извършено от
работодателя, а от лица по ал. 2-"длъжностни лица е подходящо
образование", на които е възложено провеждането му. Съгласно разпоредбата
на чл. 11 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., работодателят създава
организацията за провеждане и документиране на инструктажа. Когато не е
определено лице, на което е възложено провеждането му, отговорността за
недокументиран инструктаж е негова. В случая не е спорно и не се твърди, че е
определено от работодателя конкретно длъжностно лице, което да провежда
инструктажа.
Дружеството - жалбоподател категорично се
явява работодател по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба № РД -07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, както и §1, т.1 от ДР на КТ. Обстоятелството, че
между жалбоподателя и завареното да работи лице не е имало валидно сключен
трудов договор е правноирелевантно и не изключва отговорността му, доколкото
носител на задължението за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд по смисъла на цитираната разпоредба е лицето, което създава работа и организира трудовия процес. Възникването на
това задължение обаче не предпоставено от надлежното юридическо оформяне на
правоотношенията с работещото лице.
От показанията на разпитаните като
свидетели актосъставителя Г. и свидетелите Д. и Т.., се установява,
че при проверката К. е заварена в стопанисван от „Мазо-66“ ЕООД обект, който е
работел и в него се е извършвала производствена дейност. Участвала е в
производствения процес, като се събирала готови детайли от помещението за
рязане на дървени изделия, които са се влагали в производството на столове,
пренасяла ги е с количка в помещението за лепене и ги е подготвяла за поставяне
в машините за лепене. Собственоръчно и доброволно е декларирала в попълнената
декларация, че е започнала работа на датата на проверката-06.08.2020 г., което
потвърди и в показанията си на 15.03.2020 г. Производственият процес е изцяло
под контрола на работодателя, при създадена от него организация и с предоставено
от него работно оборудване. Ето защо
спрямо „Мазо 66“ ЕЕОД е относима разпоредбата на чл.11, ал.1 от цитираната
Наредба, съгласно която работодателят осигурява провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве при работа на всеки работещ, независимо от срока на
договора и продължителността на работното време.
Имуществената санкция е наложена на
дружеството, на основание и при изрично посочване в наказателното постановление
на нормата на чл.413, ал.2, предл.1-во от КТ, предвиждаща „работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд” да се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лева. С издадената от
министъра на труда и социалната политика Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. се определят условията и
редът за провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа, които се прилагат във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност
или се провежда обучение, съгласно чл.2, ал.1 и 2 на Закона за здравословни и
безопасни условия на труд. Според §2 от ЗР на наредбата, тя се издава на
основание чл.281, ал.5 от КТ, вменяващ задължение на работодателя „да организира провеждането на периодично обучение или
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с
наредба”.
Вмененото на работодателя административно
нарушение ясно и точно е описано от фактическа страна и то се изразява в
неизпълнение на нормативно установените му задължения в процедурата по
провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве на постъпилия на
работа на 29.04.2010 г. работник. Обективните признаци на деянието са лесно
установими от съдържанието на наказателното постановление. Цитирането на
няколко норми от Наредба №РД-07-2/2009 г. не води до непълнота и неяснота, тъй
като тези норми се намират във взаимовръзка. С чл.11, ал.1, работодателят се задължава
да осигури провеждането на инструктажа на всеки работещ, според ал.5 на същата
норма, инструктажите, проведени по реда на наредбата, се
документират в Книги за инструктажи съгласно приложение №1. Съгласно чл.12 начален инструктаж
се провежда на лицата, които постъпват на работа /ал.1/ и той се провежда в деня
на постъпване на работа /ал.2/. С ал.1 и ал.5 на
чл.11 не се състави на две отделно наказуеми административни нарушения. От
подробното описание на нарушението в АУАН и наказателното постановление може да
се направи извод, че санкцията е наложена за недокументиране на първоначален
инструктаж, това е изрично записано в наказателното постановление и описанието
на нарушението в него се явява съответно на правната квалификация на деянието,
а обстоятелството, че цитираните правни норми съдържат и други вменени на
работодателя задължения, не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, допуснато при издаване на наказателното постановление, тъй като по
никакъв начин не е ограничило правото на наказаното лице да се защитава срещу
фактическите констатации. Обстоятелството дали на 06.08.2020 г. на работника е
извършен или не първоначален инструктаж, в случая е без значение, тъй като
санкциониращият орган не е описал такова нарушение.
В случая от всички доказателства по
делото, като нарушение е възприето осъщественото чрез бездействие на 06.08.2020
г. деяние - недокументиране на инструктажа, т.е. работодателят не е изпълнил
задължението си в деня на постъпване на работа на работника да документира
проведен с него инструктаж в специалната за целта книга. За да докаже
извършването на това нарушение, административнонаказващият орган няма
задължение да изследва въпроса дали инструктаж е бил проведен и бил ли е
проведен съобразно всички изисквания на наредбата, след като по безсъмнен начин
се установява неотразяването му в книгата, а провеждането и документирането му
е задължително.
При установената фактическа обстановка,
настоящата инстанция намира за безспорно доказано, че санкционираното
юридическо лице е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение, за което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл.413, ал.2 КТ.
Нарушението не представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, който се явява специална разпоредба и
изключва приложението на чл. 28 ЗАНН. Видно от съдържанието на цитираната
разпоредба, за да се приеме, че нарушението е маловажен случай са необходими
две кумулативни предпоставки-същото да е отстранено веднага след установяването
му и от него да не са произтекли вредни последици за работника. В случая обаче,
е обективно невъзможно нарушението да бъде отстранено и работодателят да
документира проведения начален инструктаж тъй като това е действие предхождащо
допускането на работника да изпълнява работата, за която се е уговорил, а както
се установи по делото К. е била вече допусната до работа при проверката.
При
определяне на размера на санкцията, административнонаказващият орган е
съобразил, че нарушението е извършено за първи път и я е наложил предвидения в
закона минимум.
По тези съображения, съдът счита
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради
което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, на ответника по
жалбата, съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН /ред. ДВ бр. 94 от 2019г., в сила от
03.12.2019г./, се дължат разноски за осъществено процесуално
представителство от юрисконсулт в размер, определен от съда. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, а именно от 80 до 120 лв.
В случаите на процесуално представителство
от юрисконсулт е налице спецификата на отношенията между
представляван и представител, при които юридическото лице не заплаща
на същия отделно възнаграждение по договор за поръчка за конкретното дело.
Въпреки това законодателят е предвидил присъждане на възнаграждение за
осъществявано процесуално представителство от лице, възнаграждение на което се
заплаща само по трудов договор с цел юридическото лице, което е било защитавано
в производството по делото от юрисконсулт да бъде съответно възмездено за
необходимостта от осъществяване на защита чрез процесуално представителство по
неоснователното оспорване на издадения от него акт. С оглед на това следва да
се приеме,че за да се приложи разпоредбата на чл.63, ал. 5 ЗАНН не е необходимо
да бъдат представени доказателства,че юрисконсултското възнаграждение е вече
заплатено,тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си
представител възнаграждение по трудов договор,а не по договор за поръчка.
Дължимото юрисконсултско възнаграждение, което съдът присъжда, е
определено от закона- чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредбата
за наредба за заплащането на правната помощ. Съдът присъжда
възнаграждение в размер,определен в нормативен акт и без същото да е било
предварително платено от претендиращата страна на процесуалния й
представител,т.е. размерът на това възнаграждение не се договаря. И доколкото
страната не може да промени размера на възнаграждението, същият е точно
фиксиран,т.е. възнаграждението може да бъде присъдено само в точно определен
размер,който и съдът не може да промени, посочването на този размер в списъка
по чл.80 ГПК не е необходимо.
В случая, в съдебно заседание е заявено
изрично,че се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
страната е била представлявана от юрисконсулт. При
така формулираното искане претенцията на страната се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена.
По делото са проведени две съдебно
заседания, на всяко от които се е явявал процесуален представител на ответника,
поради което съдът счита, че дължимият размер на разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт, които следва да се присъдят на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ възлиза на 100, 00 лв. /сто лева./
По изложените съображения, настоящият
състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 13-002422 от 19.11.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. Пазарджик, с
което на "Мазо-66" ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500 лв. за нарушение н чл. 11, ал. 1 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, във вр. чл. 11, ал. 5 от същата наредба.
ОСЪЖДА Мазо-66“
ЕООД, ЕИК: *********“, със седалище и адрес на управление с. Драгиново, ул.
„Индустриална зона“ № 1, общ. Велинград
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение по
а. н. дело 458/2020г. по описа на Районен съд Велинград, в размер на 100,00 лв.
/сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева