Решение № 160
гр. Сливен, 14.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в публично
заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на секретаря Галя Георгиева
и на прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева касационно
административнонаказателно дело № 165 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Регионална
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Стара Загора подадена против Решение № 130 от 16.03.2022 год. постановено по АНД № 1064/2021 год. по описа на Районен съд Сливен, с
което е отменено Наказателно постановление № 11 от 29.07.2021 год. издадено от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, с
което на "Транстекс 3" ЕООД за нарушение на чл. 113, ал. 3 във връзка с чл. 120 от Закона за управление на
отпадъците /ЗУ0/ и на основание чл. 156, ал. 1 от
ЗУО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 200 лева.
В жалбата касационният жалбоподател
твърди, че решението на Районния съд е неправилно и необосновано. Счита извода
на районният съд за допуснати съществени процесуални нарушения за неправилен. В
конкретният случай търговецът не бил изпълнил задължително предписание. Счита,
че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството. Развива доводи за законосъобразност на НП. Моли обжалваното
решение да бъде отменено, а НП потвърдено.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател редовно призован се представлява от упълномощен п. п. ю. П., която
поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
В съдебно заседание ответникът по касационната
жалба, редовно призован се представлява от адв.Д.Д., който моли съдът да остави
в сила решението на районния съд. Претендира направените пред касационната
инстанция разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка на 07.04.2021 г. на "Транстекс 3" ЕООД е съставен АУАН от
служител на РИОСВ – Стара Загора при следните обстоятелства: ТД "Транстекс
3" ЕООД притежава документ за дейности по третиране с отпадъци №
13-РД-511-00 от 27.07.2020 г. издаден от РИОСВ – Стара Загора за дейности по
третиране R13 и R12 /ръчно сортиране, опаковане/ на отпадък с код и
наименование 20 01 10 "облекла"; на 15.01.2021 г. е извършена
проверка от служители на РИОСВ– Стара Загора на площадката на "Транстекс
3" ЕООД в г. С., к. "П. з." отразена в Констативен протокол № 008617/15.01.2021
год.; По време на проверката не са представени договори за предаване с цел
по-нататъшно третиране на образуваните от дейността на дружеството отпадъци с
кодове 19 12 08, 15 01 01 и 15 01 02; С Констативен протокол № 008617 от
15.01.2021 г. е дадено предписание № 3 до управителя на "Транстекс 3"
ЕООД със срок на изпълнение до 22.01.2021 г. да се представят в РИОСВ – Стара
Загора документи удостоверяващи реализацията на получената от дейността по
предварително третиране годни за повторна употреба дрехи в магазинната мрежа,
както и обувки; На 28.01.2021 г. е направена проверка по последващ контрол,
отразена в Констативен протокол № 008618, в който е констатирано, че
предписание № 3 не е изпълнено; Към датата на съставяне на АУАН не се постъпили
документи. Актосъставителят е приел, че дружеството е нарушило чл. 113, ал. 3 във връзка с чл. 120 от ЗУО. Въз основа на АУАН на 29.07.2021 г. е издадено НП, с което на основание
чл.156, ал.1 от ЗУО на "Транстекс 3" ЕООД е наложена административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 200 лева.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно
Районният съд е приел, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. В акта,
и в НП липсвало описано допуснатото от дружеството нарушение. В акта било
отразено, че търговецът е нарушил чл.113, ал.3 от ЗУО, според която разпоредба
контролните органи имат правомощия въз основа на констатирани нарушения при
проверка да издават задължителни предписания, а посочения текст на чл.120 от
ЗУО също съдържа правомощия на контролните органи да дават задължителни
предписания, т.е. според районният съд не може тези норми да са нарушените
законови разпоредби, тъй като същите съдържат описание на правомощията на
контролните органи. Тези разпоредби не вменяват каквито и да е задължения за
търговеца и няма как да се приеме, че същите са нарушени. В случая санкционната
норма съдържала в себе си и състава на нарушението и нямало пречка чл.156 от
ЗУО да е посочена като нарушена законова разпоредба, което обаче не било
направено. Допуснатите от АНО нарушения били от категорията на съществените,
което било достатъчно основание за отмяна на НП.
Въпреки това районният съд е обсъдил
жалбата и по същество и е преценил, че същата е основателна по следните
съображения: Видно
от констативния протокол при проверката е констатирано, че не е представен
договор по чл. 18 от
Регламент /Е0/ 1013/2006 г., както и договори за предаване с цел
по нататъшно третиране на образувани от дейността на дружеството отпадъци с код
19 12 08, 15 01 01 и 15 01 02. В тази връзка са първите две предписания, а
именно да се представи в РИОСВ-Стара Загора копие от договора, както и
договорите за предаването на отпадъци. Районният съд е преценил обаче, че
контролните органи могат да дават задължителни предписания само ако има
констатирани нарушения. След като в констативния протокол никъде не е посочено
констатиране на непредставяне на документи удостоверяващи реализацията на
получените от дейността по предварително третиране, годни за повторна употреба
дрехи в магазинната мрежа, както и обувки, то според съда проверяващите не са
имали право съгласно цитираната по горе разпоредба да дават задължително
предписание в тази връзка, а от там след това да приемат, че то не е изпълнено
и да санкционират лицето. Освен това не става ясно защо са приели, че
представените документи счетоводна справка за периода 01.12.2020
год.-31.12.2020 год. не представлява изискуемите от тях документи, кои са
изобщо тези документи, тъй като за да се изисква нещо следва да се посочи какво
точно се изисква и защо въпреки представянето на справката са приели, че
предписанието не е изпълнено.
При горепосочените мотиви районният съд е
отменил НП.
Решението на Районен съд Сливен е правилно като краен резултат.
Съображенията за това са следните:
В случая имуществената отговорност на дружеството
е ангажирана на основание чл. 156, ал. 1 от
ЗУО, съгласно която разпоредба за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал.
3 или чл. 120 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5
000 до 20 000 лева. В чл. 113, ал. 3 от ЗУО е предвидено, че директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно
лице дава задължителни предписания с определен срок за отстраняване на
констатирани нарушения при извършена проверка и/или съставя актове за
установяване на административни нарушения. В чл. 120 от ЗУО е предвидено, че при констатирани нарушения контролните органи дават
задължително предписание с определен срок за тяхното отстраняване и/или
съставят актове за установяване на административни нарушения. Следователно, за
да бъде осъществен съставът на чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 113, ал. 3 и чл. 120 от ЗУО е необходимо предписанието по своето съдържание да изисква поведение за
отстраняване на констатирано нарушение.
В разглеждания случай видно от фактическото обвинение при извършена проверка на
15.01.2021 год. от "Транстекс 3" ЕООД са изискани документи
удостоверяващи реализацията на получената от дейността по предварително
третиране годни за повторна употреба дрехи в магазинната мрежа, както и обувки.
Такива не са представени, предвид което е бил определен срок до 22.01.2021 г.
/седем дни/, в който дружеството да представи исканите документи. Следователно
квалификацията на разпореждането за представяне на документи, която наказващият
орган е приел, а именно предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО във връзка с чл. 120 от ЗУО не съответства на неговото съдържание доколкото същото обективира
упражнени правомощия по чл. 119, ал. 5, т. 2 от ЗУО – да бъдат изисквани документи от проверяваните лица и съответно
определяне на срок /7-дневен/ на задължените лица за тяхното представяне. В
случай, че не бъде изпълнено в срок задължението да се представят изискани
документи законодателят е предвидил отделен административнонаказателен състав,
а именно разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО, която регламентира и друг размер на имуществената санкция – от 2000 до
6000 лева.
Административните нарушения се наказват с
предвидената за тях административнонаказателна или имуществена отговорност,
поради което е правно недопустимо да се прилага като основание за нейното
ангажиране административнонаказателна разпоредба, чийто състав не се
осъществява от установените факти. Ето защо неправилната правна квалификация на
релевантните факти обуславя незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Като е стигнал до извод за
незаконосъобразност на обжалваното НП първоинстанционният съд е постановил едно
правилно като краен резултат решение, което следва да се остави в сила.
Касационната жалба съдът намира за
подадена бланкетна, поради което същата се преценява като неоснователна в
предвид изложените по-горе мотиви.
Предвид изхода на спора искането на ответника
по касация за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция
следва да бъде уважено до размера на възнаграждението за един адвокат съобразно
правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК, приложимо съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Предвид изложеното и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, следва да
бъде осъдена да заплати на "Транстекс 3" ЕООД сумата от 300 лева
представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство в настоящото касационно производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130 от 16.03.2022 год. постановено по АНД № 1064/2021 год. по описа на Районен съд – Сливен
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на "Транстекс 3"
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
ул.“Хан Аспарух“ № 2а п. от З.К. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ