№ 84
гр. гр. Червен бряг, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
в присъствието на прокурора С. Св. М.
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Частно наказателно дело №
20254440200232 по описа за 2025 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 155 от Закона за здравето
Съдебното производство е образувано по внесено от Районна прокуратура – град Плевен
искане на основание чл.157 от Закона за здравето с искане за задължително настаняване и
лечение в психиатрично болнично заведение на Й. И. М., с ЕГН ********** от гр. Червен
бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Васил Левски“ ********** при установяване
наличие на основанията по чл.155, във вр. с чл. 146, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравето.
В хода на съдебното следствие представителят на Районната прокуратура Плевен прокурор
С. М. поддържа искането.
В производството пред съда освидетелстваният М. се представлява от адвокат Ц. К. Ц. от
ПлАК - служебен защитник, назначен на основание чл. 94, ал. 1, т. 2 от НПК. Адвокат Ц.
пледира, че предвид заключението на експерта психиатър д-р Х. В., интересът на
освидетелствания изисква да не бъде настанен на задължително лечение, а същото да
продължи започнатото лечение в амбулаторни условия.
Освидетелстваният взема становище, че разбира производството какво е и приема да бъде
лекуван доброволно в амбулаторни условия, съгласно предписаната от лекарите терапия. В
откритото съдебно заседание, същият твърди, че е предприел действия по посещение при
лекари специалисти, както и че се е записал на възстановителни терапии за справяне със
синдромната си алкохолна зависимост.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид заключението на
1
вещото лице д-р Х. В. В., психиатър при ДПБ Карлуково поотделно и в тяхната съвкупност
прие за установени следните фактически обстоятелства:
Освидетелстваният страда от психично и поведенческо разстройство, дължащо се на
употребата на алкохол. Синдром на зависимост.
Касае се за пациент на 32 години. Роден от нормално протекла бременност, без усложнения.
Израснал в семейство с две деца. Проходил и проговорил в референтните възрастови
граници. Посещавал детски заведения. В първи клас тръгнал на седем години. След
завършване на средното си образование продължил образованието си и се дипломирал като
Бакалавър "Политическа икономика" в УНСС гр. София. Записал магистратура в същия
университет, но поради алкохолния проблем прекъснал обучението си. Лекуван амбулаторно
от психиатър по повод пароксизмална тревожност, като клинично психичното му състояние
е оценено като Паническо разстройство. Започнал да употребява алкохол, като бързо развил
Синдром на зависимост със загуба на количествен и ситуативен контрол върху алкохолния
прием. Продължил да злоупотребява с алкохол въпреки очевидните вредни последиците за
здравето му и социалното му функциониране. По данни от близките му, употребявал
алкохол периодично, по няколко дни, предимно концентрат.
Хоспитализиран в ДПБ-Карлуково на 17.03.2023 с диагноза Психични и поведенчески
разстройства дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на зависимост. Тогава е имал
конфликтно и агресивно поведение към близките си. Често изпадал в безпомощно състояние
след употреба на големи количества алкохол. Бил е настанен за първи път в ДПБ-Карлуково
на задължително стационарно лечение с Решение на PC - гр. Червен бряг за срок от 1 месец,
като е лекуван до 03.05.2023 год. Последната му хоспитализация в ДПБ- Карлуково е била за
периода от 22.04.2025 г. до 18.06.2025 г. на задължително стационарно лечение с Решение на
PC - гр. Червен бряг.
Съгласно експертното заключение Синдромът на зависимост към алкохола е съчетание на
физиологични, поведенчески и конгнитивни явления, при които употребата на алкохол
придобива много по - висок приоритет за лицето, отколкото други видове поведение.
Основните описателни характеристики на синдрома на зависимост е неопределимото
желание да се приема алкохол /приемано като вътрешна принуда/. Също така е нарушена
способността за контрол върху приема на алкохол и наличие на абстинентни явления при
липсата му. Накрая може да се стигне до стесняване на начините на употреба на алкохол, без
каквото и да е съобразяване със социалните норми и прогресивно отпадане на алтернативни
удоволствия или интереси.
В заключение, експерта психиатър д-р Х. В. обобщава, че осв. Й. И. М., с ЕГН **********,
живущ в гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Васил Левски", ********** страда от Психично и
поведенческо разстройство, дължащо се на употребата на алкохол. Синдром на зависимост.
Заболяването не е от визираните в чл. 146, ал.1 т. 1 или 2 от 33, тъй като не са налице
усложнения на алкохолната болест. Освен това по делото няма данни за опасно към близките
или околните поведение, което да покрие критериите на чл. 155 от същия закон. По тази
причина д-р Х. В. смята, че не са на лице кумулативно предвидените в закона предпоставки
2
за провеждане на задължително лечение и предлага да продължи започнатото лечение в
амбулаторни условия.
Съдът след като придоби непосредствени и лични впечатления за състоянието на
освидетелствания, изслуша и възприе показанията на свидетели от близкия и роднински
кръг, прие, че искането на представителя на Районна прокуратура Плевен е неоснователно.
Предпоставките за настаняване на задължително лечение се съдържат в чл. 155 от ЗЗ.
Анализът на тези предпоставки обосновава извода, че за постановяване на задължително
лечение е необходимо кумулативно наличие на признаци отнесени условно към медицински
и към юридически критерии. Към първия критерий се включва наличието у
освидетелстваното лице на определено заболяване, а за наличието на юридически критерии
е необходимо това заболяване да води до опасност за извършване на престъпление, или да
създава условия освидетелстваното лице да застрашава близките си, своето здраве или това
на околните. Позовавайки се изцяло на заключението на вещото лице съдът приема, че не са
налице сочените предпоставки за постановяване на задължително лечение на лицето Й. И.
М., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг. В делото не са налични данни за освидетелствания
М. за извършена от него вербална агресия към близките му и физическа такава към вещи,
които в един момент може да се трансформира и към трети лица.
Според данни на вещото лице, М. провежда амбулаторно лечение след изписването му от
ДПБ - Карлуково. По твърдения на майка му редовно си пие предписаните му медикаменти.
При направената му оценка на риска от агресия и автоагресия получения сбор точки е 9,
което предполага лечение без принуда.
След всичко горепосочено настоящият съдебен състав счита, че не са налице медицинските
критерии /а именно психотично разстройство от кръга на посочените в чл.146 от 33/ за
прилагане на задължително стационарно лечение в специализирано психиатрично
заведение.
По горните съображения съдът ще остави без уважение искането на РП - Плевен за
настаняване на лицето Й. И. М., с ЕГН ********** на задължително лечение.
Воден от горното и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗЗ, Районен съд – Червен бряг
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Районна Прокуратура - Плевен за настаняване
на задължително лечение на Й. И. М., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ. Червен
бряг, обл. Плевен, ул. „Васил Левски“ **********.
Решението подлежи на обжалване от заинтересованите лица в седмо дневен срок от
постановяването му пред ПлОС.
Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
3
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4