№ 11696
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110101550 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от „фирма“ ЕООД срещу „фирма“ ЕООД
обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с
правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
70,00 лв. главница, представляваща стойността на наложена глоба с
електронен фиш № 4218257, за нарушение извършено с отдаден под наем
автомобил и сумата от 1,69 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 14.02.2022 г. до 11.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2022 г.
по ч.гр.д. 24992/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен устен
договор за отдаване под наем на автомобил с ДК № ***, марка „Фолксваген“,
модел „Артеон“, за което била издадена фактура № **********/15.09.2021 г.
на стойност 2 100 лева. На 31.01.2022 г. на управителя на ищцовото
дружество бил връчен електронен фиш № 4218257, издаден от МВР, с който
била наложена глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на
ЗДВП – превишена скорост, установена и заснето на 26.09.2020 г.
Нарушението било извършено с отдадения под наем автомобил, но глобата
била наложена на законния представител на собственика на МПС, а именно
1
ищцовото дружество. Поддържа, че съгласно разпоредбите на ЗДВП при
доброволно заплащане на глобата в 14 дневен срок се дължи 70 % от нейния
размер. Твърди, че сумата от 70,00 лева е заплатена, но въпреки отправените
покани до наемателя на МПС, до настоящ момент сумата не била
възстановена. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Ответникът излага, че административно-наказателната отговорност е лична.
Сочи, че електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 ЗДВП,
след което в 14 дневен срок от получаването му собственикът следва да
заплати глобата или предостави в съответната структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на МПС. Излага, че съгласно ЗДвП на
лицето, посочено в декларацията се издава и изпраща електронен фиш за
извършеното нарушение, като първоначално издаденият фиш се анулирал.
Сочи, че разпоредбата на чл. 188, ал. 1 и чл. 189 ал. 5 ЗДвП въвежда оборима
презумпция, че собственикът на МПС посочен в електронния фиш е
извършител на нарушението, като оборването на тази презумпция можело да
бъде сторено по реда на чл. 189 ал. 5 ЗДвП /при доброволно предоставяне на
МПС на друго лице/ в 14 дневен срок от получаването на ел. фиш чрез
подаване на писмената декларация от собственика, респ. в 7 дневен срок /при
обявено за издирване МПС/, чрез възражение по реда на чл. 189, ал. 6 ЗДвП,
което в случая не било сторено. Оспорва между страните да е сключен
договор. Оспорва и издадената фактура. Оспорва да е извършено нарушение
на ЗДвП на 26.09.2020 г. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл.
59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване, обедняване на ищеца и обогатяване
2
на ответника, като между обедняването и обогатяването е налице причинна
връзка.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: съществуването и размера на главния дълг и изпадането на
ответника в забава.
Като писмено доказателство по делото е приета фактура № **********
(л. 7 по делото) с получател ответника и доставчик ищецът за сумата в размер
на 2100 лв. и като описание на услугата е посочено наем на автомобил ***
/01.09.2020 г. – 30.09.2020 г./. От получено писмо от НАП на 03.05.2023 г. (л.
29 по делото) се установява, че процесната фактура е осчетоводена както от
ищеца, така и от ответника и е ползван данъчен кредит. Константна е
практиката на ВКС, че сключването на договор за наем между търговци и
приемането на наетата вещ може да се докаже с фактура, когато същата
съдържа всички реквизити на договора. С осчетоводяването на фактурата
дружеството ответник признава задължението си. Осчетоводяването на
процесната фактура е достатъчно да обоснове правния извод на СРС за
валидно сключен договор за наем на автомобил в регистрационен номер ***
за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г., по силата на който ищецът
(доставчик по фактурата) има качеството на наемодател и ответникът
(получател по фактурата) има качеството на наемател, както и предаването на
наетата вещ. В този смисъл са Решение № 65/24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011
г. на ВКС, II т. о., Решение № 7/22.02.2011 г. по т. д. № 264/2010 г. на ВКС, Iт.
о., Решение № 71/8.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС, II т. о. и др.
Съдът намира за ирелевантно за спора дали ищецът е имал право да
отдава под наем процесния автомобил. Този въпрос касае правоотношения с
трето лице, които са извън предмета на настоящото дело. Съдът намира за
неоснователно и недоказано възражението на ответника, че поради грешка в
счетоводството му процесната фактура е осчетоводена.
От приетия като писмено доказателство по делото електронен фиш серия
К № 4218257 (л. 5) се установява, че от ОДМВР Велико Търново е наложена
глоба в размер на 100 лв. за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система на 26.09.2020 г. в 14:16 ч. за превишена
скорост, извършено с МПС ***. Видно от представено по делото платежно
нареждане (л. 6) на 14.02.2022 г. ищецът е заплатил наложената глоба с фиш
3
№ 4218257 в размер на 70 лв. на основание чл. 189, ал. 9 ЗДвП при
доброволно плащане в размер на 70% от нейната стойност.
При така установените факти съдът намира, че ищцовото дружество
доказа наличието на първата предпоставка за уважаване на главния иск –
обедняване на ищеца.
Относно втората изискуема предпоставка за основателност на иска–
обогатяване на ответника съдът намира, че същото не бе доказано по делото,
доколкото административно-наказателната отговорност е лична и наемателят
юридическо лице не дължи заплащане на наложени глоби за нарушения,
извършени от водач на наетото МПС.
Поради изложеното съдът намира искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за
неоснователен и следва да го отхвърли изцяло.
Поради акцесорния характер на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва за забава, съдът намира, че неоснователността
на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск, който следва
изцяло да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът в размер на
480 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представените
доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕООД, ЕИК *** срещу „фирма“
ЕООД, ЕИК *** обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 70,00 лв. главница, представляваща стойността на наложена
глоба с електронен фиш № 4218257, за нарушение извършено с отдаден под
наем автомобил ведно със законната лихва върху главницата считано от
13.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,69 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 14.02.2022 г. до 11.05.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.05.2022 г. до
4
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2022 г. по ч.гр.д. 24992/2022 г.
по описа на СРС, 174-ти състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „фирма“ ЕООД, ЕИК *** да
заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК *** сумата в размер на 480 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5