Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 28.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седми март две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Данаил Шостак при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 20 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „М.К.“ АД, ***, депозирана чрез адвокат
Г.М.от Адвокатска колегия – гр.София, срещу Решение № 272/02.12.2021г. на
Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 1429/2021г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 38-63/21.07.2021г.
на Председателя на Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС), с което на
основание чл. 116, ал. 3, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
(ЗМИП) на „М.К.“ АД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 20000
/двадесет хиляди/ лева за допуснато нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗМИП, във вр.
с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради постановяването му
в противоречие с материалния закон и процесуалните правила по смисъла, вложен в
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр.с с чл.63в от ЗАНН. Твърди се, че актът за
установяване на административно нарушение е издаден извън рамките на
регламентирания в чл. 34, ал. 2 от ЗАНН давностен срок, а вмененото на оспорващото
дружество нарушение е с неправилна квалификация, което е довело до ограничаване
на правото на защита на санкционирания субект. Сочат се и аргументи за
незаконосъобразност на НП по същество. Като допълнителен довод се изтъква и
наличието на предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажно“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения се отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се
присъждане на разноски.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се представлява. От процесуалния
му представител е депозирано писмено становище, в което се поддържат изложените
в жалбата отменителни основания, както и искането за отмяна на атакуваното
решение и на потвърденото НП. Отправено е възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт от отсрещната страна.
Ответната страна,
Държавна агенция „Национална сигурност“, гр. София, представя писмен отговор
чрез Т.П.– държавен служител с юридическо образование в ДАНС, в който излага
твърдения за неоснователност на оспорването. Впоследствие е депозирано и
писмено становище за даване на ход на делото в отсъствие на представител на
ответника, в който се обективира и претенция за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт. В съдебно заседание ответната страна, редовно и своевременно
призована, не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна,
като отправя искане за оставяне в сила на атакуваното решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 28.07.2020г.
директорът на ДА „Национална сигурност“, САД „Финансово разузнаване“, издал
Заповед рег. № ФР-9-100/28.07.2020г. за извършване на проверка на място на
задължено лице по чл. 4 от ЗМИП. Било разпоредено длъжностни лица от агенцията
да извършат проверка на „М.К.“ АД, ***, като целта на проверката била
установяване изпълнението на задълженията на финансовата институция, съгласно
изискванията на глава втора от ЗМИП, през периода от 01.01.2019г. до
12.08.2020г. включително.
Резултатите от
извършената проверка били обективирани в Констативен протокол за проверка на
място по ЗМИП – рег. № ФР-10-928. По време на проверката били проверени
множество кредитни досиета на клиенти на институцията, между които и досието на
Кредитополучателя Ю.А.. Било констатирано, че на 31.07.2019г. в гр. Шумен бил
сключен Договор за заем „МикроК.“ № 9002-00001252 между: „М.Кредит“ АД, в
качеството на заемодател от една страна и Ю.А., ЕГН **********, като
заемополучател от друга страна. Със сключването на договора за заем между
гореописаните страни се установило делово взаимоотношение по смисъла на § 1, т.
3 от ДР на ЗМИП. Във връзка с идентификацията на клиента Ю.А. от страна на
дружеството на проверяващите било представено само копие на разрешение за
пребиваване № *********, издадено на 21.11.2017г. от МВР – гр.София, валидно до
22.10.2022г., като в хода на извършваната проверка били установени над 5 броя
нарушения на разпоредбата на чл. 53, ал.
1, във вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП в рамките на една година.
На 09.02.2021г.
съставеният констативен протокол бил връчен на единия от изпълнителните
директори на дружеството – касационен жалбоподател, а именно на Г.А.. Въз
основа на установените в констативния протокол факти, на същата дата бил
съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение №
ФР-10-933/09.02.2021г., в който актосъставителят посочил, че с описаното в него
неизпълнение дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП. Актът бил съставен в присъствие на единия от управителите на дружеството
– нарушител, като последният го подписал без възражения. Впоследствие
касационният жалбоподател се възползвал от законното си право и в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН депозирал писмени възражения с вх. № ФР-111742/12.02.2021г.
Тези възражения били разгледани по същество от наказващия орган, който ги приел
за неоснователни, поради което, въз основа на съставения АУАН и събраните в
хода на административнонаказателното производство доказателства, било издадено
процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност, надлежно са предявени на нарушителя и притежават необходимото
съдържание по чл. 42 от ЗАНН, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съдебният състав е достигнал
и до извод относно безспорната установеност на вмененото на дружеството
неизпълнение, приемайки, че същото не съставлява „маловажен случай“ по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, поради което е потвърдил оспорения пред него
правораздавателен акт.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакуваното съдебно решение касационният съдебен състав
намира, че районният съд е достигнал до правилен извод относно
законосъобразността на атакуваното пред него НП. Предходният съдебен състав е
изложил мотиви, с които е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като съставения акт и изготвеното
постановление са съобразени с правилата на ЗАНН. Неоснователно в тази връзка се
явява възражението на касатора относно осществено нарушение по чл. 34 от ЗАНН. Санкционираното
деяние е такова по ЗМИП, като за него приложение намира разпоредбата на чл. 34,
ал. 2 от ЗАНН, съгласно чийто текст, „за нарушение на нормативен акт, уреждащ
бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от
Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен
акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и
финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката,
Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове
по прилагането им на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за
търговия на едро с енергия (OB, L 326/1 от 8 декември 2011г.), както и за
нарушение на Закона за независимия финансов одит, Закона за платежните услуги и
платежните системи, не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца
от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от
извършване на нарушението“. Доколкото по делото се установява, че нарушението е
било извършено на 31.07.2019г., като е установено чрез съставения на
09.02.2021г. констативен протокол, във връзка с който на същата дата е съставен
и АУАН, то следва извода, че не е
допуснато процесуално нарушение, водещо до отмяна на обжалваното НП. В отговор
на твърдението на касатора за изтекъл давностен срок за съставяне на акта
следва да се посочи, че основните документи, въз основа на които е била
извършена проверката, са били предоставени от страна „М.Кредит“ АД на
проверяващите с писмо от 11.08.2020г., при което, дори и условно да се приеме,
че нарушителят е бил открит на 11.08.2020г. по смисъла, вложен в чл. 34, ал. 2
от ЗАНН, то към 09.02.2021г. шестмесечният срок за съставяне на акта все още не
е бил изтекъл.
Неоснователно се явява и
възражението за неправилна квалификация на поведението на санкционирания
субект. От съдържанието на АУАН и НП се установява, че в тях изключително
подробно е описана цялата фактическа обстановка както по установяване на
нарушението, а така и по отношение на състава и квалифициращите отговорността
на дружеството, обстоятелства. Прието е, че нарушението е съставомерно по чл.
53, ал. 1 от ЗМИП, като това, че същото е квалифицирано и във връзка с чл. 15,
ал. 1 от същия закон по никакъв начин не е затруднило дружеството нарушител да
разбере, точно за каква деятелност се ангажира неговата отговорност. В текста
на чл. 15, ал. 1 от ЗМИП е посочено, че „мерките за комплексна проверка на
клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат преди установяването на делови
взаимоотношения, откриването на сметка по чл. 11, ал. 1, т. 1, извършването на
случайна операция или сключването на случайната сделка по чл. 11, ал. 1, т. 2 -
4, вписването в регистъра по чл. 12, ал. 1, т. 1, извършването на операция или
сделка по чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3, влизането в сила на постановлението за
възлагане по проведена публична продан по чл. 13, ал. 2 или сключването на
застрахователен договор по чл. 19, ал. 1, освен в предвидените от закона
случаи“. Доколкото по делото е безспорно установено, че преди сключване на договора
с Ю.А. не е било изпълнено едно от задълженията на дружеството, а именно това
по чл. 53, ал. 1 от ЗМИП, то следва и извода, че нарушението правилно е било
квалифицирано във връзка и с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП. В тази насока са и
изложените в НП мотиви от страна на наказващия орган, които съдът изцяло
споделя. За коректност следва да се посочи и това, че Председателят на ДАНС не
е имал задължение да квалифицира нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП,
каквито доводи развива касационният жалбоподател. Не е налице и засягане на
правото на защита на наказания субект, доколкото той е бил в състояние да
разбере какво конкретно неизпълнение му се вменява и да организира своята
защита.
Касационният състав
приема, че оспореното пред районния съд наказателно постановление е
законосъобразно и по същество. Не се спори, че касаторът е задължено лице по
чл. 4, т. 3 от ЗМИП, което следва да прилага мерките по чл. 3, т. 1 - 6 за
превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
Една от мерките е тази по чл. 3, т. 1 от ЗМИП - за извършване на комплексна
проверка на клиента и съгласно чл. 10, т. 1 от ЗМИП същата включва и
идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на
документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници. Лицата
по чл. 4 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при установяване на
„делови взаимоотношения“ - понятие, дефинирано в § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП, а
сключването на договор за кредит представлява именно делово взаимоотношение.
Съгласно чл. 15, ал. 1, пр. 1 от ЗМИП, мерките за комплексна проверка на
клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат преди установяването на делови
взаимоотношения.
Съгласно чл. 52 от ЗМИП,
идентифицирането на клиентите и проверката на идентификацията се извършват чрез
използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник.
Чл. 53, ал. 1 от ЗМИП от своя страна регламентира, че идентифицирането на
физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него. Ал. 2 на чл. 53 от закона посочва
данните, подлежащи на събиране при идентифициране на лицата. Според ал. 5 от
разпоредбата, когато в официалния документ за самоличност не се съдържат всички
данни по ал. 2, събирането на липсващите данни се извършва чрез представяне на
други официални документи за самоличност или други официални лични документи,
чийто срок на валидност не е изтекъл и на които има снимка на клиента, и
снемане на копие от тях. При липсата на друга възможност, събирането на данните
по ал. 2, т. 3 и 5 може да се извърши и чрез представянето на други официални
документи или документи от надежден и независим източник - чл. 53, ал. 6 от ЗМИП.
Понятието „официален
документ“ е дефинирано в § 1, т. 12 от ДР на ЗМИП и съгласно тази разпоредба,
това е документ по смисъла на: а) чл. 13 (лична карта, шофьорска книжка,
паспорт и заместващите ги документи) и чл. 14, ал. 1 (документи за самоличност
на бежанци) от Закона за българските лични документи; б) § 1, т. 3 от ДР на
Закона за чужденците в Република България - паспорт или замесващ го документ за
пътуване; в) чл. 21, ал. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането
на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните
семейства - лична карта или паспорт; г) документ за самоличност, издаден от
чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен номер на
документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място
на раждане на лицето и гражданство. Изрично е посочено, че не са „официални
документи за самоличност“ документите за пребиваване и чуждестранното
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Според § 1, т. 3а от
Закона за чужденците в Република България, „Разрешение за пребиваване“ е всяко
разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на Министерството
на вътрешните работи в съответствие с единния формат, установен с Регламент
(ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002г. относно единния формат на
разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.
Съгласно чл. 1, ал. 5, във
вр. с чл. 3, ал. 4 от ЗБЛД, документите за пребиваване са български лични
документи, които удостоверяват само правото на пребиваване на територията на
РБ. Според чл. 14, ал. 2 от ЗБЛД, същите се издават на пребиваващите в РБ
чужденци, които са получили разрешение за пребиваване по ЗЧРБ.
От цитираното общо
правило по чл. 52, във вр. с чл. 53 от ЗМИП следва, че за целите на
идентификация на лицата като част от мерките и контрола срещу изпирането на
пари, законът дава приоритет на идентифициращите лицата данни съгласно
официалните документи – тези, признати от закона за документи за удостоверяване
на самоличност. При невъзможност обаче да се ползват официални данни или
източници, законът допуска възможност за идентификация въз основа на документи
от надежден и независим източник.
Видно от отговор относно
Искане № 2 с изх. № 10832/11.08.2020г., изпълнителният директор на дружеството
по отношение на мерките по чл. 53 от ЗМИП изрично е посочил, че идентификацията
на клиентите с българско гражданство се извършва с лична карта, на клиентите с
постоянно пребиваване се извършва чрез разрешително за пребиваване. В отговор
изх. № 10834/17.08.2020г. по Искане № 4 отново е посочено, че идентификацията на
клиентите - чуждестранни граждани, които притежават разрешително за
пребиваване, се извършва с копие на документа, удостоверяващ разрешителното за
пребиваване, а в случаите, в които е имало възможност - и чрез събиране на
копие от паспорта. В разясненията по клиенти, относно Ю.А. изрично е посочено,
че идентификацията е извършена чрез снемане на копие от разрешение за
пребиваване.
С оглед горецитираните
правила за идентификация на лицата, правилно административнонаказващият орган е
приел, че при доказано идентифициране на кредитополучателя единствено въз
основа на разрешителното му за пребиваване – на което по силата на закона е
отречена силата на официален документ за самоличност, дружеството е извършило
нарушение на чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, за което подлежи
на отговорност по реда на чл. 116 от ЗМИП.
Приложеният от наказващия
орган санкционен текст е този на чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП, предвиждащ
завишен размер на имуществената санкция в условията на „системност“ на деянието.
Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗМИП, „системно нарушение“ е налице, когато са
извършени пет или повече административни нарушения на този закон или на
Правилника за прилагането му от същия вид в рамките на една година.
Граматическото тълкуване на нормата на чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП налага
извод, че за да се квалифицира едно нарушение като системно такова, е
необходимо преди извършването му да са реализирани поне още четири нарушения от
същия вид в рамките на една година, без да е необходимо те да са установени с
влезли в сила наказателни постановления. В конкретния случай по делото е
установено, че в хода на проверката са извършени няколко аналогични нарушения
от страна на дружеството, като процесното е пето по ред. При това положение и с
оглед безспорната установеност на вмененото на касатора нарушение, правилно наказващият
орган е пристъпил към ангажиране на отговорността му по реда на чл. 116, ал. 3,
т. 3 от ЗМИП.
Настоящият състав на
касационната инстанция намира за необходимо да отбележи също несъгласието си с
тезата на касатора, че при квалифициране деятелността му като системна такава е
следвало да бъде санкциониран с едно наказание за всички пет нарушения,
обуславящи приложението на визирания в чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП по-тежко
наказуем състав на административно нарушение. „М.к.“АД е подведено под
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.53, ал.1, във вр.с
чл.15, ал.1 от ЗМИП, осъществено на 31.07.2019г. при сключване на договор за
заем Microcredit № 9002-00001252 със заемателя Ю.А., като това нарушение е
квалифицирано като системно, тъй като се явява пето по ред нарушение от същия
вид и предходните четири идентични нарушения са осъществени в рамките на една
година преди осъществяване на процесното такова. Системността се явява
квалифициращ отговорността на наказания субект признак, който е налице по
отношение именно на това пето по ред нарушение, поради което и същото е
санкционирано по по-тежко наказуемия състав, визиран в чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП. Предходните четири нарушения представляват отделни нарушения от същия
вид, всяко от които подлежи на отделно наказване съобразно императивната
разпоредба на чл.18 от ЗАНН. Тяхната съвкупност сама по себе си не съставлява
едно административно нарушение, а обуславя по-тежка наказуемост на последното,
пето по ред неизпълнение (осъществено при сключването на договора за заем с Ю.А.),
поради въздигането на тази съвкупност като квалифициращ отговорността признак
за нарушение по чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП, при наличие на който се налага
предвиденото в чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП
по-тежко административно наказание.
Искането за приложение
на чл. 28 от ЗАНН се явява неоснователно и също следва да се остави без
уважение. Наказващият орган е изложил съответните мотиви за липсата на
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, които са обосновани и се споделят
от настоящия състав. Тъй като нарушението е формално, преценката относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН се прави не с оглед наличието или липсата на
вредни последици и размера на отпуснатия кредит, а според степента, с която
нарушението е застрашило конкретните обществени отношения. В случая не са
налице обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на неизпълнението, съпоставено
с останалите нарушения от този вид. Спецификите на конкретното нарушение,
включително и обстоятелствата по извършването му, са преценени от Председателя
на ДАНС при определяне на наложената на търговеца имуществена санкция,
индивидуализирана в минималния ѝ размер, регламентиран с чл. 116, ал. 3,
т. 3 от ЗМИП.
Поради изложеното
касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното съдебно решение следва
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и предвид
наличието на своевременно обективирана претенция за присъждане на разноски от
страна на ответника в настоящото производство, в полза на ДАНС-гр.София се
дължат разноски. В представеното становище от ответната страна се претендира присъждане на разноски за две инстанции в общ
размер на 240 лева. Това искане не следва да бъде цялостно удовлетворено, тъй
като се установява, че за проведеното производство пред районния съд в полза на
ДАНС, гр. София е присъдено възнаграждение. За протеклото касационно
производство в полза на Държавна агенция
„Национална сигурност“, гр. София на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, съобразено с
фактическата и правната сложност на делото и предвид факта, че страната е била
представлявана държавен служител с юридическо образование и правоспособност,
който е изготвил писмено становище в рамките на касационното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 272/02.12.2021г. на
Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 1429/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„М.Кредит“ АД, ***, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно или поотделно от
изпълнителните директори Г.А.А. и В.М.В., да заплати на Държавна агенция
„Национална сигурност“, гр. София с адрес гр.София, бул.Черни връх № 45, сумата
от 100 /сто/ лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на присъждане на разноски
от страна на Държавна агенция „Национална сигурност“, гр. София, в останалата
ѝ част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
28.03.2022г.