№ 344
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110207794 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Я.И. П. ЕГН ********** против Наказателно постановление №
19-4332-002546/27.02.2019 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на
основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП, на
жалбоподателката били наложени административни наказания – глоба, в размер на 200 лева,
на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДвП вр. чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП и глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1
ЗДвП, за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че е налице неяснота на
фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, а по
отношение на нарушението на чл. 150 ЗДвП, счита, че същото е несъставомерно. Моли съда
да отмени атакуваното наказателно постановление и да бъдат присъдени направените
съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като пледира за
отмяна на наказателното постановление, тъй като същото е незаконосъобразно и издадено в
нарушение на материалния закон.
1
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл.
314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,
констатира, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление в
частта, в която е на жалбоподателката е наложено административно наказание за
нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП. В останалата част наказателното
постановление следва да бъде потвърдено. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на доказателствата по делото съдът изведе следната фактическа обстановка:
На 15.01.2019 г., около 18:00 ч. жалбоподателката П. била паркирала на паркинг своя лек
автомобил „СИТРОЕН САКСО”, с рег. № СА ........ НХ в гр. София, на ул. „Д-р Атанас
Москов“, в района на паркинга пред бл. № 457 в ж.к. „Младост“. При маневра на заден ход
за излизане по паркинга на ул. „Д-р Атанас Москов“ не пропуснала движещия се в посока
ул. „Самара“ лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № СО........АМ, управляван от свидетелката
Г. и реализирала ПТП, като ударила автомобила на автомобила в областта на предния
калник, предната врата и към задната врата. Водачите не постигнали съгласие относно
вината за настъпилото ПТП и уведомили органите на ОПП СДВР. На сигнала се отзовал
екип на ОПП СДВР, в който участвал и свидетелят А.Д.. При извършената проверка
жалбоподателката представила СУМПС “Licencia de conduccion”, издадено от Република
Колумбия, придружено с превод от испански език. Св. Д. съставил АУАН № 527/15.01.2019
г. на жалбоподателката, който бил подписан от нея без възражения към момента на
съставяне на АУАН. В рамките на тридневния срок за представяне на допълнителни
възражения, същата е подала възражение, в което твърди, че е представила валидно
СУМПС, макар и издадено в чужбина, придружено с валиден /легализиран/ превод на
български език от преводач, сертифициран от МВнР на Република България. Посочила, че
излизането от паркинга на ул. „Д-р А. Москов“ осъществявала на заден ход, поради което
видимостта към движещите се по улицата МПС била силно ограничена, а спрямо посоката
на идващото МПС изобщо липсвала, поради паркираните автомобили. Посочила, че се
движела с минимална скорост – около 5-10 км/час, а скоростта на другия лек автомобил,
участващ в ПТП, не била съобразена с пътната обстановка.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 19-
4332-002546/27.02.2019 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на
основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП, на
жалбоподателката били наложени административни наказания – глоба, в размер на 200 лева,
на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДвП вр. чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП и глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1
ЗДвП, за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите А.Д., И.Г.;
АУАН; НП; протокол за ПТП; скица към протокол за ПТП; декларации; заповеди за
компетентност и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на св. Д. и св. Г.,
които са логични, вътрешно непротиворечиви, добросъвестно депозирани и изясняват в
детайли релевантни факти около инцидента. От показанията на св. Г. се установява
разположението на автомобилите, посоката им на движение, действията, които всеки от
водачите е предприел непосредствено преди и след ПТП.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна –
наказаното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на
обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на материалния и процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от
чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно
(чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание –
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
По отношение на нарушението на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, санкционирано на основание чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, съдът намира, че същото е извършено от жалбоподателката и в тази
част наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Не се спори за механизма на
ПТП – същото е настъпило, докато жалбоподателката е излизала на заден ход от паркинг,
находящ се пред бл. 457 в ж.к. „Младост“, към ул. „Д-р Атанас Москов“. В този момент по
3
улицата се е движел лек автомобил, управляван от св. Г.. В хода на съдебното следствие се
установи по несъмнен начин извършената от жалбоподателката маневра – излизане на заден
ход от паркинг навлизане по друг път, която е предприета без водачът преди да започне
маневрата да се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
минават покрай него, и е извършил маневрата без да се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, като не е пропуснал МПС, което се движело по същия път и
е реализирала ПТП.
Възражението на жалбоподателката, че същата е нямала видимост към улицата, на която е
излизала, маневрирайки на заден ход, съдът намира за неоснователно – съгласно чл. 40, ал.1
от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Т.е. жалбоподателката е била длъжна да предприеме маневрата
като се убеди, че няма да създаде затруднения и опасности за останалите участници в
движението, а дори да се приеме, че същата не е имала видимост към пътя зад превозното
средство, тя е била длъжна да осигури лице, което да сигнализира за опасности.
Неоснователно е възражението, че при съставянето на НП е налице съществена неяснота по
отношение на фактическите обстоятелства, при които е извършено същото. Напротив,
нарушението е описано достатъчно ясно, като на фактическите констатации от описанието
му съответстват изявленията на двамата водачи, участници в процесното ПТП, в
декларациите им, приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК, както и показанията на св.
Г.. По отношение на възражението, че свидетел очевидец не е вписан в АУАН съдът следва
да посочи, че съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението. В случая е вписан свидетел, присъствал
при установяване на нарушението – служител на ОПП СДВР – В.В.Г., чийто имена са
вписани в АУАН, на трети ред, а отдолу, в графа подпис, фигурира и поставеният от него
такъв – т.е. неоснователно се твърди, че имената на свидетеля не са посочени. Самият
актосъставител също има свидетелско качество, на собствено основание, без служебната му
принадлежност да го компрометира (в този смисъл Р 2530/2011 АССГ X кас с-в).
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. На
първо място, и в АУАН, и в НП се съдържат твърдения за всички съставомерни признаци на
инкриминираното деяние, вкл. време, място, посока на движение и хронология на събития,
поради което и организирането на пълноценна защита е възможно и без допълнителна
конкретика. На следващо място, неизписването на пълното наименование на нормативния
акт, по силата на който се налага наказанието, не представлява съществено процесуално
нарушение, което да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Ясно е и от АУАН, и
4
от НП, каква правна квалификация е дадена от административнонаказващия орган и от кой
нормативен акт е тя.
Санкционната норма на чл.179, ал.1.т 5 от ЗДвП предвижда административно наказание в
случай на неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В този случай
се санкционира от законодателя поставянето в опасност, застрашаването, на обществените
отношения, свързани със сигурността на пътното движение при нарушение на правилата за
движение, изчерпателно посочени в тази разпоредба, включително и правилата по чл. 37, ал.
3 ЗДвП – водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия,
като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. От своя
страна чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП (по който именно текст е санкциониран
жалбоподателят) предвижда административно наказание „глоба“ за водач, който поради
неспазване на тези правила (в случая – чл. 37, ал. 3 ЗДвП) причини пътнотранспортно
произшествие, в която хипотеза вече са увредени обществените отношения, свързани със
сигурността и безопасността на пътното движение. Настъпването на ПТП е съставомерен
обективен признак, който в случая се е реализирал.
От субективна страна, липсват данни, от които да може да бъде направен извод, че ПТП е
целен от жалбоподателката П. резултат. В този смисъл и при липса на данни за умишлено
деяние, за форма на вина следва да бъде определена непредпазливостта – неглижиране на
вменено задължение за преценка на пътната обстановка и липса на дължимо поведение, в
резултат на това. В подкрепа на този извод са и данните за предприемане на маневра на
заден ход, без да е налице видимост към пътя зад превозното средство, и без водачът да се
съобразява с намиращите се около него други превозни средства.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който
извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което
дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на
празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази
причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна
отговорност. Нарушението е резултатно – вследствие на него се е стигнало до ПТП,
съответно до увреждане на посочените по-горе обществени отношения. Поведението на
нарушителката е било рисково, необмислено и е довело до материални щети, отделно от
5
това е застрашило здравето и живота на участници в пътното движение. В конкретния
случай, неизпълненото задължение е засегнало сигурността на потенциално неограничен
кръг участници в движението. Обществената опасност на нарушението се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай. Отделно от това нарушителката
не признава вината си, не осъзнава, че е нарушила правилата за движение по пътищата и
съдът счита, че следва да се въздейства именно чрез способите на административното
наказване с оглед постигане на целите на чл.12 от ЗАНН. Ето защо нарушението не се явява
маловажно. Предвидената санкция в закона не е несъразмерна на нарушението с оглед
неговите индивидуални особености. Същото не се отличава от другите подобни нарушения.
Съгласно нормата на чл. 179, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, който поради неспазване на
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление. Доколкото глобата е във фиксиран размер, съдът не би могъл да я
измени.
По отношение на нарушението на чл. 150 ЗДвП, санкционирано на основание чл. 177, ал. 1,
т. 2, пр. 1 ЗДвП, съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния
закон, които ограничават правото на защита на жалбоподателката П. и налагат отмяна на
обжалваното наказателно постановление в тази част.
Съдът намира, че по делото не се установи жалбоподателката да е неправоспособен водач,
както се твърди в АУАН и атакуваното НП. Това е така, защото същата, видно от
материалите по делото, изготвената докладна от 22.01.2019 г. и показанията на разпитаните
свидетели, включително актосъставителя Д., притежава СУМПС, макар и издадено в
Република Колумбия, по което обстоятелство не се спори, а и се установява по несъмнен
начин от материалите по делото, включително и неговия превод. Следователно
жалбоподателката е правоспособен водач. Съгласно чл. 161 ЗДвП свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:
1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;
2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните
по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран
превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на
приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007
г.) свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
6
Конфедерация Швейцария. В случая е представено СУМПС от Република Колумбия, като в
НП не са посочени никакви обстоятелства във връзка с неговата валидност и срок, което е
пречка както за жалбоподателката, така и за съда да прецени защо
административнонаказващият орган счита водачът за неправоспособен при положение, че
според чл.162 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната, а
чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни
превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една
година от датата на издаване на документ за пребиваване. Доколкото в ЗДвП се допуска с
чуждестранно СУМПС да се управлява автомобил за определен срок, то логично и неговият
притежател е с призната правоспособност, като законът поставя само срок за валидността на
такова свидетелство. Не става ясно и кой от сроковете жалбоподателят не е спазил от тези,
изброени по-горе, съответно от кога е текъл този срок. Не е посочено изобщо нито в АУАН,
нито в НП кога жалбоподателката е влязла в страната, кога е започнал да тече срокът, в
който е могла да управлява МПС на територията на Република България, съответно кога
този срок е изтекъл. Тези обстоятелства са от изключителна важност, за да се прецени има
ли изобщо извършено нарушение. Не е посочено в АУАН и НП валидно ли е
чуждестранното свидетелство, което е процесуален пропуск, неотстраним едва в съдебна
фаза. Предвиден е в ал.4 и ал.5 на чл.162 от ЗДвП редът, по който става замяната на
чуждестранното СУМПС с българско. Следователно лице, което притежава СУМПС, макар
и от друга държава и му е призната възможността да управлява съответната категория МПС,
макар и за определен срок, е правоспособно, но след изтичането на този срок или ако
СУМПС е с изтекла валидност, то извършва нарушение на чл.162 от ЗДвП, съответно
чл.150а от ЗДвП, но деянието според настоящия състав не е нарушение на чл.150 от ЗДвП,
доколкото правоспособността на водача не се заличава с обратна сила с изтичане на
определения срок или с изтичане на валидността на СУМПС. Съответно водачът остава
правоспособен, но без валидно свидетелство за управление, което е друго, самостоятелно
нарушение.
Доколкото нарушителят е наказан за това, че е неправоспособен, което обстоятелство по
делото не се установи, то неправилно е приложен материалният закон. В противоречие с
установеното в хода на административнонаказателното производство наказващият орган е
приел, че лицето не притежава изобщо СУМПС и съответно липсва правоспособност, а не е
инкриминирал евентуалната липса на валидно СУМПС, което е друго самостоятелно
нарушение.
Отделно от това обстоятелствената част и на АУАН и на НП не отговаря на изискванията на
7
ЗАНН досежно това нарушение. Единствено като словесно описание на нарушението е
посочено, че „водачът не представя валидно СУМПС“. От така описаното нарушение не
става ясно водачът притежава ли СУМПС въобще, къде е издадено то, валидно ли е и до
кога, имал ли е някога издавано СУМПС и съответно на какво се дължи липсата на
валидност.
Самата санкционна норма предвижда няколко състава на административно нарушение.
Чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП гласи, че който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на
чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено се наказва се с глоба от 100 до 300 лв.
Жалбоподателката в случая е наказана за нарушение на пр.1 – липса на правоспособност.
Доколкото това обстоятелство не се установи по делото, то съдът намира, че неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето за нарушение, което не е
доказано.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
следва да бъде отменено в частта, с която е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП и да бъде потвърдено в частта, в която е
наложена глоба, в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДвП на основание чл.
179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП.
По разноските
Жалбоподателката е претендирала съдебни разноски, но не е представила доказателства за
реализирани такива. Административнонаказващият орган не е претендирал съдебни
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-4332-002546/27.02.2019 г., издадено от
началник на група при ОПП-СДВР, в частта, в която на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1
ЗДвП, на Я.И. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание – глоба, в
размер на 100 лева, за нарушение на чл. 150 ЗДвП И ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-4332-002546/27.02.2019 г., издадено от началник на група при ОПП-
8
СДВР, в частта, в която на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, на Я.И. П., ЕГН
**********, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДвП вр.чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9