РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2252
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А. Б. Д.
като разгледа докладваното от А. Б. Д. Наказателно дело частен характер №
20221110216580 по описа за 2022 година
след като се запознах с внесената за разглеждане тъжба от Г. А. С. срещу Софийска районна
прокуратура, по която е образувано НЧХД № 16580/2022г. при изпълнение на
задълженията си по чл. 247б, ал.2, т. 2 от НПК, намирам, че са налице предпоставките на
чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК за прекратяване на наказателното
производство от частен характер по следните съображения:
Производството е образувано с внесената тъжба, като в същата са изложени твърдения, че
„СРП отказва да установи извършителите на престъплението срещу мен“ ; „ СРП укрива В.
г.“ .
След запознаване с материалите по делото съдът намира за установено следното:
В рамките на проверката, която извършва, за да осъществи или не правомощията си по чл.
250, ал. 1 от НПК, съдията-докладчик трябва несъмнено да се убеди дали в тъжбата се
твърди, че подсъдимият е извършил престъпление. Тук е мястото да се отбележи, че с
промените в НПК, в сила от 05.11.2017 г. не е отпаднала възможността на съдията
докладчик да прекрати наказателното производство, в случай, че описаното в тъжбата не
съставлява престъпление. Този извод следва от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 250,
ал. 1 дава възможност на докладчика да прекрати производството в случаите на чл. 24, ал. 5
от НПК, като нормата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК сочи, че производството се прекратява, в
случай, че описаното в тъжбата съставлява престъпление. Ето защо се изисква оценъчна
дейност на съдията докладчик, която следва да констатира дали в тъжбата се твърдят факти,
които могат да се подведат под определен фактически състав на престъпление по НК. А
след това, в случай че формира такъв положителен извод, съдията-докладчик следва да
премине към анализиране на въпроса дали конкретният възведен в обвинението фактически
състав демонстрира такова ниво на обществена опасност, което да е годно да накърни
1
защитаваните с криминализацията на престъплението обществени отношения. Естеството на
предмета на проверката по чл. 250 от НПК и в двата й етапа несъмнено включва оценка на
твърденията на частния тъжител по същество (а не на доказателствения материал, който е
приложен към тъжбата), доколкото предпоставя съотнасяне на фактите към материалния
закон. Единствено така може да се постигне предназначението на този вид съдебни
правомощия – да се провежда съдебно следствие само по обвинения за извършени
престъпления, които са посочени в НК. Законодателната идея е ясна и е насочена към
оптимизиране на правораздавателната дейност чрез фокусиране на съдебния процес върху
дейността по доказване на обвинения, които, ако бъдат обосновани, обективно могат да
ангажират наказателната отговорност на подсъдимия.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде
писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да
описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на който е възложена
проверката на редовността на тъжбата, е длъжен да установи, дали описаните факти в
тъжбата сочат на извършено престъпление, защото без да направи тази преценка съдът не
може да даде правна квалификация на деянието, а в този тип дела съдът е единственият
субект, който може да определи квалификацията на деянието, вменено на подсъдимия с
тъжбата, и съответно следва да бъде преценено дали изобщо, с оглед правната
квалификация, това деяние представлява престъпление от частен характер.
В контекста на посочените принципни правни положения, този съдебен състав намира, че
описаното в тъжбата на първо място посочва негоден субект, доколкото Софийска районна
прокуратура, като неперсонифицирано лице не би могла да осъществи състав на
престъпление.
Оплакванията на жалбоподателя, че СРП“ отказва да установи извършителите на
престъпление“ не покрива състав на нито едно престъпление преследвано по тъжба на
пострадалия, поради което изначално е безсмислено да бъдат давани указания на ЧТ да
конкретизира тъжбата си.
В заключение съдът намира, че в тъжбата, не се съдържа описано деяние, което да покрива
признаците на престъпление, поради което тъжбата не отговаря на изискванията на закона в
нея да е описано извършено престъпление от частен характер, поради което делото следва да
се прекрати на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК.
При горните мотиви и на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 16580/2022 г. по описа на СРС,
НО, 134-ти състав.
ОСЪЖДА Г. А. С., с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и
2
по сметка на СРС държавна такса за образуване на производството пред СРС в размер на
12.00 лева, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист
Препис от разпореждането да се връчи на Г. А. С .
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски Градски Съд в 15 дневен срок от
получаване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3