Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ –Брачни състави, І –ви въззивен
брачен състав, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното
от съдия Т.Кандилова гр.дело № 2913
по описа за 2021 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на
страните срещу решението по гр.д. № 80340/2018 г. на СРС, 139 състав.
Ж.Н.Ж. е обжалвал изцяло първоинстанционното
решение, като
неправилно и необосновано. Изложил е подробни съображения за това. Обективирал
е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени в пълнота исковите му претенции – два
съединени иска по чл.51, ал.4 СК - за равнопоставено физическо и юридическо
упражняване на родителските права по отношение на детето К.Ж.Ж. и за
равнопоставено физическо и юридическо упражняване на родителските права по
отношение на детето К.Ж.Ж., всеки от тях съединен при условията на евентуалност
с иск за изменение на родителски права или в случай, че родителските права не
се променят – с иск за разширяване на определения със съдебно решение режим на лични контакти с двете деца.
Т.Н.Л. е обжалвала първоинстанционното решение в
частта, в която е изменен определения с решение, постановено по гр.д.№
18665/2016г. по описа на СРС, 80 състав, режим на лични контакти на въззивника
и въззиваема страна Ж.Ж. с децата на страните К. Ж. и К. Ж., като неправилно,
постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Обективирала
е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваната от нея част, като вместо него бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция на Ж.Н.Ж. за
разширяване на определения със съдебно решение режим на лични контакти на
бащата с двете деца.
Въззивните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от
обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
Въззивният съд, като прецени
относимите доказателства и доводи на страните, прие за установено следното:
С решение № 8108/06.06.2016 г. по
гр.д. № 18665/2016 г. на СРС, 80 състав, е прекратен с развод по взаимно
съгласие гражданския брак между Ж.Н.Ж. и Т.Н.Л., като съдът е утвърдил
постигнатото между страните споразумение по чл. 51 от СК. Страните са се
споразумели родителските права по отношение на децата К.Ж.Ж., род. на *** г., и
К.Ж.Ж., род. на *** г., да се упражняват
от майката Т.Н.Л., като бащата Ж.Н.Ж. да има право да вижда и взима децата,
както следва : всяка първа събота и неделя, с преспиване от 10.00 часа (събота)
до 18.00 часа (неделя) и всеки трети петък, събота и неделя, с преспиване, от
19.30 часа (петък) до 18.00 часа (неделя), с изключение на съвпадащите с този
режим дни, в които майката ползва платен годишен отпуск, както и осемнадесет
календарни дни през лятото, по време, което не съвпада с годишния отпуск на
майката; за Коледните и Новогодишните празници, съответно от 10.00 часа на 24
декември до 18.00 часа на 26 декември през нечетните години и от 10.00 часа на
31 декември до 18.00 часа на 2 януари през четните години; всяка четна година
през пролетната ваканция на децата от 10.00 часа на втория ден до 18.00 часа на
предпоследния ден от ваканцията, както и всяка нечетна година през зимната
ваканция на децата от 10.00 часа на втория ден до 18.00 часа предпоследния ден
от ваканцията. Страните са се споразумели още, когато се прилага посочения
по-горе режим бащата да връща децата на
майката след всеки осъществен контакт. Бащата се е задължил, когато води децата
в гр.Сливен да присъства при осъществяване на срещите на децата с бабата по
бащина линия. Във връзка с необходимостта детето К.Ж.Ж. да посещава всяка
събота специализирани логопедични консултации, както с оглед необходимостта
майката да присъства на тези консултации, страните са се споразумели, че същата
може да присъства при провеждането им и в дните, които са определени в режима
на бащата. Бащата се е задължил да заплаща на всяко едно от децата си месечна
издръжка в размер на по 300 лева.
С атакуваното пред настоящата
инстанция решение, постановено по гр.д.№ 80340/2018 г., СРС, 149 състав, е оставил
без уважение предявените от Ж.Н.Ж. против Т.Н.Л. искове по чл.51, ал.4 СК за
изменение на родителските права, местоживеенето и издръжката на децата К.Ж.Ж. и
К.Ж.Ж., определени с решение № 8108/06.06.2016 г. по гр.д. № 18665/2016 г. на
СРС, 80 състав. Отменил е определения с цитираното решение режим на лични
отношения на бащата Ж.Н.Ж. с децата К.Ж.Ж. и К.Ж.Ж., като е постановил следния
режим на лични контакти на бащата с децата : всяка първа и трета седмица от
месеца с преспиване от 18.00 часа в четвъртък до 18.00 часа в неделя, като
бащата взема децата от дома на майката или от училище, детска градина,
извънучилищни занятия и ги връща в дома на майката; в периода от 15 юли до 29
юли и в периода от 15 август до 29 август, включително; за Коледните и
Новогодишните празници, съответно от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на
26 декември през нечетни години и от 10.00 часа на 31 декември до 18.00 часа на 1 януари през четни години;
всяка четна година през пролетната ваканция на децата от 10.00 часа на втория
ден до 18.00 часа, на предпоследния ден на ваканцията, както и всяка нечетна
година през зимната ваканция на децата от 10.00 часа на втория ден до 18.00
часа на предпоследния ден от ваканцията; за рождения ден на бащата 19 февруари
за времето от 18.00 часа до 20.00 часа; в четни години бащата да прекарва с
децата рождените дни 8 януари и 16 април с децата, а майката –именните дни 21
май и 29 юни, а в нечетни години –обратното, като когато празникът е учебен
ден, то бащата има право на контакт след училище до 21 часа на деня на празника
и за периода 18.00 часа -20.00 часа на следващия ден.
Въззивният съд споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Пред настоящата инстанция са
представени социални доклада от ДСП-
Слатина и ДСП –Красно село, в които са отразени установените от първостепенния
съд обстоятелства – задоволените базови потребности на децата, както и тези от
образование, допълнителни занимания и спорт, съобразно възрастта и желанието на
децата; полаганите от майката основни грижи за децата при съвместното живеене с
тях, изградената емоционална и доверителна връзка между майката и децата,
осигурените от бащата условия, в наето от него жилище, с цел осъществяване на
личните контакти с децата; участието на бащата със средства в издръжката на
децата и осъществяването на режима на лични контакти на бащата с децата.
В социалните доклади на ДСП-
Слатина, постъпил във въззивната инстанция, са посочени жилищните условия на
майката – тя живее заедно с децата в жилище, находящо се в гр.София,
кв.“Изток“, ул.*********“, бл.*********, което
се състои от хол, две стаи и кухня. За децата е подсигурена самостоятелна
детска стая и всичко необходимо –собствени легла, две бюра, гардероб, училищни
пособия, лични вещи, книги, игри и др. Посочено е, че майката е трудово
ангажирана, с доход над средния за страната. Последната има подкрепяща среда.
Детето К. е ученик в 133 СУ „А.С.Пушкин“, посещава извънкласни занимания –
уроци по английски език и математика, а детето К. учи в***СУ „А.М.А.“ и също
посещава извънкласни занимания -уроци по
английски език, ходи на логопед.
В социалния доклад на ДСП-Красно
село, постъпил във въззивната инстанция е отразено, че жилището, което обитава
бащата под наем, се намира в затворен комплекс и се състои от хол с кухненски
бокс, спалня, санитарен възел и тераса. Спалнята е пригодена за детска стая, обзаведена
с бюро, две легла, гардероб. В хола е разположен разтегаем диван, ТВ секция, а
кухнята е обзаведена с всички необходими електроуреди. Посочено е, че бащата е
трудово ангажиран, работното му време е от 9.00 до 17.30 часа, с почивни дни – събота
и неделя, а месечния му доход е в размер около 4000 лева.
Въззивният съд е изслушал двете
страни, детето К., приел е заключението на допуснатата съдебно-психологична
експертиза, приобщил е към материалите по делото социалните доклади на ДСП-Слатина и ДСП – Красно село, както и
водената между страните електронна кореспонденция по повод осъществяване
контактите между бащата и децата. Пред въззивната инстанция са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите К.Н.Ж. и Х.Д.П..
От показанията на св.К.Ж., дадени
пред въвзивната инстанция се установява, че жилището, в което живее бащата е
собственост на приятелката на свидетеля, и се намира в кв.“Драгалевци“, където
за децата има самостоятелна стая. Установява се също така, че бащата
осъществява контакти с децата в рамките на определения му режим, като 6-7 пъти е придружаван от св.К.Ж. при
вземането на децата. Св.Ж. в два от тези случаи заснел с мобилния си телефон
предаването на децата на бащата от майката,
която на свой ред също снимала.
Св.Ж. заявява, че на 17.07.2020 г., заедно с бащата на децата чакали 15 минути
на паркинга пред блока, в който живеят
майката и децата, и след като бащата не можал да се свърже с майката подал
жалба в полицията. Според св.Ж. в един от случаите детето К. не искало да слезе
без той /свидетелят/ да е наоколо, детето било разтревожено, свидетелят го
успокоявал. Същевременно с това, според св.Ж., детето Константен го игнорирал,
отношенията им били обтегнати, затова и за самия него бил много ползотворен
разговор с детето на семейно тържество, проведено на 19.09.2020 г.
В показанията си св.Х.П. също установява, че е придружавал на два пъти
бащата при вземането на децата в режима на лични контакти, като в единия от
случаите майката снимала с мобилния телефон случващото се, настоявала бащата да
се качи лично до жилището за да вземе децата, но последният се притеснявал да
стори това сам. В крайна сметка се качил да вземе децата едва след като на
место пристигнал адв.Д., с когото именно бащата се качил да вземе децата.
От заключението на
съдебно-психологичната експертиза се установява, че родителите не са изяснили
всеки за себе си и заедно каква е причината за раздялата им, поради това и свързаните
се нея негативни емоции продължават да ги владеят и да направляват действията
им. Към момента комуникацията между родителите е силно нарушена, а това се
отразява негативно върху децата. Според вещото лице съществени негативи, които
влияят върху децата са също така обясненията, които майката им е дала за
причината за раздялата, както и за настоящите намерения на баща им и недостатъчните
обяснения за същото от страна на бащата, както и невъзможността на родителите
да общуват по между си и да обсъждат вани въпроси касаещи децата им. Значение,
според вещото лице, има и смяната на жилищата, в които бащата води децата по
време на контактите им. Според вещото лице и двамата родители зачитат
необходимостта на другия родител да участва в живота на децата, но има разлика
в действията им в тази насока. Майката е на мнение, че не трябва да поддържа
добър образ за бащата пред децата, които следвало сами да изградят отношенията
си с него, докато бащата се стремял да не очерня образа на майката пред децата.
Отчуждението между родителите, според експерта, поставя децата в трудната
ситуация да живеят поотделно с двамата си родители без връзка между тях, като
единствено възможно решение на проблемите , което би могло да доведе до
нормализиране на комуникацията между родителите, е те заедно да потърсят помощ
от специалист, който да им помогне да преосмислят причините за раздялата им и
как да преодолеят последиците от нея, за да могат да бъдат добри родители на
децата си –нещо от което и двете деца имат потребност.
Според експерта детето К. е имало
изградена добра привързаност към баща си докато са живеели заедно, която след
раздялата се е разрушила в някаква степен, но не напълно. Към момента детето се
отнася твърде резервирано и критично към баща си, обвинява го за всичко, но все
пак има очакване, че при определени условия, едно от които е баща му да започне
да разговаря с него по-сериозно, отношенията им могат да се подобрят. Като цяло
според вещото лице връзката на детето К. с баща му е нарушена, има остатъчна
емоционална привързаност, но липсва доверителна връзка, детето възприема баща
си като някой, който е разрушил семейството и продължава да го тормози, т.е
почти като враг. Към майка си К., според
експерта, демонтира силна привързаност и доверие, твърди, че има връзка, която
не иска да загуби. Според вещото лице у детето К. към момента е налице
привързаност към баща му и то се чувства добре в негово присъствие. Поради
възрастта си обаче, К. е значително повлиян от отношението на своя брат и на
майка си, заявява, че тя му е най-важния човек, същевременно споделя, че най-близка
чувства баба си по майчина линия, след това брат си. Експертът е категоричен,
че отношенията между родителите напрягат детето К., което основно за тях, а и
за цялата ситуация обвинява баща си. Детето не е съвсем наясно с чувствата си.
Детето К. пък от своя страна използва думи, които не разбира напълно, изразява
като свои мнения такива, чути от друг. Според вещото лице, двете деца са
поставени в сериозен конфликт на лоялност, налице са редица признаци на
отчуждение по отношение на бащата, като повече то се изразява при К., причините
за което се коренят в негативните
взаимоотношения между родителите по време и след развода, и които продължават и
към момента. Двамата родители продължават да са в конкурентни отношения спрямо
децата, вместо да си сътрудничат добронамерено. Децата имат потребност от двама
родители, които въпреки, че не живеят заедно, могат да се държат коректно един
към друг, да разговарят спокойно, да си партнират по въпросите, касаещи децата
им. Майката спазва режима на лични контакти, децата се виждат с баща си, но
всичко което се случва при бащата се коментира с майката, като и двете деца
възприемат емоционалното отношение на майката като единствено правилно и го
интерпретират като тяхно собствено. Според експерта отчуждението при К. все още
е в лека степен. Самият К. допуска промяна в отношението с баща му при
определени условия. К. се влияе от брат си и от думите на майка си, и основното
му притеснение е да не бъде отделен от нея. Нежеланието на детето К. де се
среща с настоящата партньорка на баща си, според експерта, на практика се дължи
на това, че детето е приело полученото от майката обяснение за раздялата на
родителите му, като единственото вярно и това е породило у него гняв,
разочарование, ревност, но в някои от изказванията на детето експерта е доловил
и очакване за по-добро обяснение за раздялата от страна на бащата, каквото децата
не са получили до момента.
Вещото лице е категорично, че при
сегашните нарушени взаимоотношения между родителите една коренна промяна в
упражняването на родителските права би се отразила негативно на двете деца,
като от детето К. може да се очаква и протестна реакция. По отношение на
промяната на режима на лични контакти вещото лице е на мнение, че утвърдения
първоначален режим от споразумението по бракоразводното дело би трябвало да се
разшири, за да бъде възможно бащата да се включи по –пълноценно в живота на
децата. Необходимо условие е бащата да осигури постоянно жилище с характеристики на дом, в което
децата да се чувстват удобно, със своето пространство и вещи. Предлага за
подходящ режим на лични контакти – всяка нечетна седмица от годината от петък
до понеделник сутрин, който режим да не се прилага по време на ваканциите;
четни години за коледните празници от 18 часа на 23.12 до 20 часа на 26.12;
нечетни години за Новогодишните празници от 10 часа на 30.12 до 20 часа на
01.01 или до края на зимната ваканция, определена от МОН. Според експерта, за
лятната ваканция, посочените периоди в атакуваното решение са разумни, тъй като
двамата родители ще имат два периода от по 15 дни за почивка, а и раздялата с
другия родител няма да е много дълга; пролетната и великденската ваканция – да
се редуват; личните празници на децата и родителите - да се отбелязват по
възможност всяка година от двамата родители. При изслушването му от въззивния
съд в откритото съдебно заседание на 29.07.2021 г. експертът-психолог заявява,
че намира за удачен и режим на лични контакти на децата с неотглеждащия
родител, който да включва една пълна седмица –от понеделник до неделя.
Изслушано от настоящата инстанция, детето К.
споделя, че се чувства много добре при майка си, както и че се вижда с баща си
всеки първи и трети уикенд от месеца, като тези контакти са му напълно
достатъчни. Добавя, че в квартирата на баща му има по-лоши условия за живеене.
Стаята, която била предназначена за него и брат му била задушна, почти винаги
нямало храна и се налагало сами да си пазаруват. Когато бил при баща си К. си
пишел домашните, а брат му си играел на игри, докато баща му си слушал нещо в
слушалките и не се занимавал с тях. Сочи, че не му е удобно да ходи от петък
при баща си, защото се среща с приятели, а от скоро ходел и на карате (в петък
от 17 до 19 часа). Детето добавя, че когато има проблеми споделя с майка си,
като обикновено с баща си не говорили за проблеми, защото последния не го
питал. Детето разказва за начина, по който баща им ги вземал за режима на лични
контакти – обикновено придружаван от брат си или свой колега, като заявява, че
в един от случаите чичо му снимал с телефон, а в друг – снимала майка му.
Детето споделя, че обича и баща си, но не разбира това, което той прави. Изразява
нежелание приятелката на баща му де се държи с него като майка. Категоричен е,
че би се чувствал по –спокоен, ако родителите му имат по-нормални
отношения.
Според разпоредбата на чл.51, ал.
4 СК изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на
обстоятелствата, в какъвто смисъл е и чл. 59, ал. 9 от СК, според който, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от
родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно
може да измени постановените по-рано мерки – тези по ал. 2, и да определи нови.
Правната
възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно
приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с
родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за
правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели
правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят
съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за
вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги
изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства,
а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до
мярката и нейната рационалност. От значение са както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията,
които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по
упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови
обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички случаи обаче
съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на децата
и на ефикасността на мерките, които определят същото.
В разглеждания случай безспорно
установено по делото е, че страните са родители на децата К. и К., като
упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на
майката, а на бащата е определен режим на лични контакти и последният е осъден
да им заплаща ежемесечна издръжка.
След анализ на всички събрани
пред двете инстанции доказателства,
представените социални доклади в първоинстанционното и във въззивното
производство и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема, че
между родителите на децата К. и К. липсва коректност и диалогичност, системните
им спорове и неразбирателства, са били съпроводени с воденето на различни
съдебни спорове, а предаването на за
осъществяване на режим на лични отношения с бащата е съпроводено с присъствието
на трети лица, адвокати, близки.
Не е спорно, че майката полага
необходимата родителска грижа за децата, като им осигурява храна, подслон,
средства за издръжка, обезпечава образователните им потребности, има добро
социално обкръжение и битови условия, между нея и децата има изградена връзка
на привързаност и доверие. При отглеждането и възпитанието на децата тя може да
разчита на помощта на своята майка, към която малкото дете е силно привързано. Децата
имат връзка на близост, любов и привързаност към майката, нея те търсят за
закрила, с нея споделят радостите и тревогите си, тя е основната грижеща се за
тях фигура. Трудовата заетост на майката не й пречи да осъществяват постоянен контрол и да общува
пълноценно с децата си. Майката е основната фигура в живота на децата, притежава
необходимите умения за упражняване на ролята на родител във всички нейни
аспекти, освен по посока на осигуряване на необходимите условия да се случват
личните отношения между децата и бащата, така, че те да не са пълноценни и
позитивни. Майката, от своя страна, е допринесла и за преживяването на
емоционална криза, в която децата, особено по-голямото дете, са поставени, с
изпращаните противоречиви послания и несъдействащото поведение, което пряко се отразява на децата.
Последната не осъзнава в достатъчна степен неблагоприятните последици за
психиката на децата, от обърканата представа за фигурата на бащата. Провокираната
у децата тревожност от силно влошените отношения между родителите им, според
настоящият съдебен състав поставя децата в риск. Неумението на майката да
разбере в достатъчна степен, че прекъсването на връзката баща –дете се отразява неблагоприятно върху
психическото и емоционално развитие на синовете й, са допринесли до това, К. да
отхвърля баща си като родител, а К. да се влияе от думите на брат си и майка си,
и да възприема, също като брат си, емоционалното отношение на майка си, като
единственото правилно и да го интерпретира като свое собствено. Децата, особено
по-голямото дете, безспорно преживява емоционална криза, провокирана от
променената семейна ситуация, като на този етап възможностите за прояви на
чувства на любов и привързаност към бащата са ограничени. За да се възстанови
нарушената връзка с бащата, неминуемо е необходимо децата да получават емоционалното съгласие и
позволение на майка си да поддържат тези взаимоотношения. От друга страна за
това е допринесло и поведението на бащата, който от своя страна, въпреки
добрите родителски умения във всички аспекти на грижите за децата през
последните години не е бил основно грижеща фигура за тях. Той притежава
необходимите умения да упражнява бащинската си роля в контекста на подкрепа и
водещата роля на майката. Битовите условия в наетото от него жилище, макар и
добри (установено при социалното проучване) не са такива, че децата да
възприемат жилището му, като свой дом, в който да се чувстват удобно и
комфортно, за което в голяма степен допринася и неумението на бащата да общува
с децата си, да разговаря спокойно с тях за нещата, които ги интересуват, да
разнообразява ежедневието им, когато те са при него и най-вече - неумението или
нежеланието му да разговаря с децата за причината, довела до разпада на
семейството им. Бащата пък не разбира в достатъчна степен, че интереса му към
децата и начинът, по който проявява страха си, че синовете му ще се отчуждят от
него, могат да се оценят като опит за навлизане в интимното пространство на семейството
на майката.
След влизане в сила на
бракоразводното решение отношенията между двамата родители, допълнително са се
влошили, а липсата на конструктивен диалог между тях, също е допринесла до
нестабилност и несигурност у децата, като родителите са допуснали те да бъдат
въвлечени в конфликта им, пооставайки ги пред дилемата да направят предпочитан
избор между тях. Явната вражда между родителите на К. и К., и саботирането им
един друг, са основна причина и за нарушаването на емоционална и доверителна
връзка между децата и техния баща. Всичко това обаче, съблюдавайки най-добрия
интерес на децата, включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието им
и с оглед конкретните индивидуални обстоятелства на настоящият казус и
съблюдавайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, въззивният съд не намира за обстоятелства, обуславящи
необходимостта от промяна в титулярството на упражняване на родителските права
по отношение на децата К. и К. и/или промяна в тяхното местоживеене . В
този смисъл, както е приел и първоинстанционният съд, от влизането в сила на
решението, с което е уредено упражняването на родителските права досега не е
настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо необходимостта
от промяна в титулярството на упражняване на родителските права по
отношение на децата и интерес на последните от това. В случая, следва да бъде даден превес на
изявеното от децата желание да продължат да живеят с майка си и на установените
по делото обстоятелства свързани с отглеждането и възпитанието им през последните
години и на проявените от нея в продължителен период от време качества и
способности да ги отглежда и наличието на условия за това, пред интереса на
бащата. В тази връзка и с оглед спорния предмет, следва да бъде отбелязано, че
в ТР №1/17 г. на ОСГК на ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК
изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване
съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването
им. При непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на
ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях
законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото децата
да живеят, и той да е носител на
родителските права. Същият подход, основан на относимата правна уредба, е
използван и в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва да предостави
упражняването на родителските права на единия от родителите, като под упражняване
на родителските права съдът има предвид "тяхното ежедневно осъществяване,
както и действията по закрилата, защитата и представителството на
децата". Или, в конкретния случай поради липсата на споразумение между
родителите не са налице предпоставки и съдът да постанови „равнопоставено
физическо и юридическо упражняване на родителските права върху децата К. и К. – споделено родителство, като децата
живеят на равни части от времето от по една седмица при всеки от родителите си“.
Нещо повече, според настоящия съдебен състав с предоставянето на родителските права на майката, при която децата
следва да живеят и на която са възложени ежедневното осъществяване на
родителските права и действията по закрилата, защитата и представителството на
децата, се изключва възможността за определяне на режим на лични отношения на
децата с родителя, който не упражнява родителските права, предвиждащ
ежемесечното полагане на грижи за децата и местоживеенето им да се разпределят
по равно между двамата родители /без споразумение между тях/, каквото разпределяне
според настоящия съдебен състав не би било в най-добър интерес на децата, с
оглед установените и обсъдени по -горе качества и морален облик на родителите,
полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното
обкръжение, жилищни условия и най-вече привързаността и изградената емоционална
и доверителна връзка на децата с всеки един от родителите.
Или в случая, най-добрата защита
интересите на децата К. и К. не изисква ревизия в титулярството на упражняване
на родителските права, а ревизия на постановените мерките относно упражняването
на родителските права, като в тази връзка следва да бъде променян определеният
вече режим на лични контакти на бащата с децата, така както е приел и районният
съд, но не по посочения от него начин. Режимът следва да бъда изменен така, че
да е достатъчно широк и да гарантира правото и на децата от пълноценни контакти
с техния баща, при съблюдаване желанието
и на самите деца, техния дневен режим, учебни и спортни ангажименти. В
настоящия случай, обаче, от първостепенно значение е родителите да преустановят конфликтните
помежду си във връзка с режима на лични отношения с децата и да не позволяват в
тях да бъдат въвличани и те. Бащата следва да прояви дължимите грижа и внимание
към децата си, да положи усилия за преодоляване на създалата се дистанция между
него и децата, а майката от своя страна следва да съдейства за преодоляване на
отчуждението на децата от бащата, за да се предотвратят трайни психически
нарушения и страдания при децата, които са неизбежни при конфликт между
родителите и липсата на каквато и да е диалогичност между тях.
Както бе посочено, упражняването на така действащия режим на
лични контакти, крие допълнителни рискове за правилното физическо и психическо
развитие на децата, които имат нужда от пълноценно общуване с биологичния си
баща, от ясни и регламентирани срещи с него, които да бъдат очаквани и
предвидими. Това от своя страна обуславя необходимостта от разширяване на
режима на лични контакти на бащата с децата, но не и по-посочения от бащата
начин, а следва да бъде зачетена изключителната сложност и динамика на
отношенията в разширеното семейство на децата. Съобразявайки горното и търсейки
баланс между възрастта на децата и интересите им в чисто емоционален план, съдът намира, че режимът на лични контакти на бащата с децата,
следва да се осъществява по следния начин:
- Всяка четна, според поредния й
номер в годината, седмица за времето от 19.30 часа в петък до 18.00 часа в
неделя, с преспиване, с изключение на
един месец през лятото, когато майката е в платен годишен отпуск, а също и един
месец през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да
уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото,
а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните,
през които ще взема децата, като уведоми писмено майката до 31 май на
съответната година.
- През нечетните години бащата
има право да вижда и взема децата при себе си по време на следните официални
празници: Гергьовден и Деня на Съединението за периода от 10 часа до 18 часа на
съответния празник; по време на пролетната ваканция, с време и продължителност
определена от МОН за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден
от ваканцията до 18.00 часа на последния ден, както и за част от Коледната
ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00 часа на 24-ти
декември до 18.00 часа на 28-ми декември.
-През четните години бащата има
право да вижда и взема децата по време на следните официални празници: Великден
(от Разпети Петък до Светлия Понеделник, които в съответната година са
определени за празнуването му), Първи май, Деня на независимостта, за периода
от 10 часа до 18 часа на съответния празник, с изключение на Великденските
празници, когато да взема децата в 10 часа на Разпети Петък и ги връща в 18 часа
на Светлия Понеделник, с преспиване, както и за част от Коледната ваканция,
включваща и Новогодишните празници, за времето от 10.00 часа на 29-ти декември до 18.00 часа на последният
ден от Коледната ваканция.
За осъществяване на личните контакти бащата
следва да взема децата от дома на майката и съответно да ги връща в този дом.
Разбира се, поддържането на
подходящи лични отношения на бащата с децата, както приема и ВКС, може да става
не само със свиждания, но и чрез водене
на кореспонденция чрез съвременните средства за комуникация, (телефонни
разговори, мобилни приложения за съобщения и обаждания и т. н.), като в
решението на съда не е необходимо да се изброяват всички възможни форми на
лични отношения. Тези форми следва да бъдат договорени между родителите, при
съблюдаване желанието и на самото дете, неговия дневен режим и
ангажименти.
За яснота на страните, следва да бъде
отбелязано, че предвид характера на производството – спорна съдебна
администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо,
а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения,
предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между страните, не е обвързан от исканията на страните, а само
и единствено от интереса на детето при разрешаване на въпросите касаещи тяхната
родителска отговорност.
Накрая, съдебният състав намира
за уместно да добави и посоченото в Решение № 65/28.02.2014 г., постановено по
гр. дело № 4202/2013 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, а именно,
че никакво правосъдие, колкото и справедливо и изкусно да бъде постановен
съдебният акт, не може да е по-добро за едно дете от съзнателно сторения от
родителите избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за да може
наистина детето в спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители
необходимите му ресурси за хармонично развитие.
В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че режима на
лични контакти на бащата с децата следва да бъде разширен, което е изцяло в интерес на децата, но
търсейки баланс между
възрастта на децата и техните интересите
в чисто емоционален план, този режим следва да бъде ревизиран по посочения по -горе начин. Въззивният
съд намира, че следва да ревизира решението на първата инстанция в обжалваната му
част досежно режима на лични контакти на бащата с децата и заради това, че определеният
от първоинстонционният съд режим е непрецизен – относно „зимната ваканция“,
доколкото такова понятие официално не съществува по смисъла на Закона за
предучилищното и училищното образование и държавния образователен стандарт (вж.
чл. 14 от Наредба № 10 от 1 септември
Предвид горното, обжалваното
решение на районния съд следва да бъде потвърдено в частите, в които са
отхвърлени исковите претенции на бащата за равнопоставено физическо и
юридическо упражняване на родителските права, респ. за промяна на упражняването на родителските права
по отношение на децата К. и К. и отменено това решение в частта, в която е изменен
режима на лични отношения на бащата с децата, като въззивният съд определи нов
режим, съобразно мотивите
на настоящото решение, водейки се единствено от интереса на децата.
Предвид
характера и изхода на настоящия спор, всяка страна следва да понесе разноските,
които е сторила в производството.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението
по гр.д. № 80340/2018 г. на СРС, 139 състав, в частта, в която са
уважени исковете на Ж.Н.Ж. срещу Т.Н.Л. по чл. 51, ал. 4 СК – за изменение на
режима на лични отношения на бащата Ж.Н.Ж. с децата К.Ж.Ж. и К.Ж.Ж., определен
с решение № 8108/06.06.2016 г. по гр.д. № 18665/2016 г. на СРС, 80 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 51, ал. 4 от СК, определения с решение № 8108/06.06.2016 г. по гр.д. № 18665/2016 г. на СРС,
80 състав, режим на лични отношения на Ж.Н.Ж., ЕГН **********, с децата К.Ж.Ж.,
ЕГН **********, и К.Ж.Ж., ЕГН **********, в следния смисъл:
Бащата Ж.Н.Ж., ЕГН **********, има
право да вижда и взима децата К.Ж.Ж., ЕГН **********, и К.Ж.Ж., ЕГН **********,
както следва :
- Всяка четна, според поредния й
номер в годината, седмица за времето от 19.30 часа в петък до 18.00 часа в
неделя, с преспиване, с изключение на един
месец през лятото, когато майката е в платен годишен отпуск, а също и един
месец през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да
уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото,
а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните,
през които ще взема децата, като уведоми писмено майката до 31 май на
съответната година.
- През нечетните години бащата
има право да вижда и взема децата при себе си по време на следните официални
празници: Гергьовден и Деня на Съединението за периода от 10 часа до 18 часа на
съответния празник; по време на пролетната ваканция, с време и продължителност
определена от МОН за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден
от ваканцията до 18.00 часа на последния ден, както и за част от Коледната
ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00 часа на 24-ти
декември до 18.00 часа на 28-ми декември.
- През четните години бащата има
право да вижда и взема децата по време на следните официални празници: Великден
(от Разпети Петък до Светлия Понеделник, които в съответната година са
определени за празнуването му), Първи май, Деня на независимостта, за периода от
10 часа до 18 часа на съответния празник, с изключение на Великденските
празници, когато да взема децата в 10 часа на Разпети Петък и ги връща в 18
часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и за част от Коледната
ваканция, включваща и Новогодишните празници, за времето от 10.00 часа на 29-ти декември до 18.00 часа на последният
ден от Коледната ваканция.
За осъществяване на личните контакти бащата
следва да взема децата от дома на майката и съответно да ги връща в този дом.
ПОТВЪРЖДАВА
решението по гр.д. № 80340/2018 г. на СРС, 139 състав, в останалите обжалвани части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Ж.Н.Ж. и Т.Н.Л. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.