О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 1993/08.10.2021 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в закрито заседание на
осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
разгледа адм. дело № 1996/2021
година.
Производството
е по реда на чл. 88 ал. 3 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба от Н.Ф.Ф. с ЕГН ********** и адрес *** против решение №
102/26.07.2021 година на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Бургас (ОДОП) при ЦУ на НАП (лист 3 - 6).
С
обжалваното решение, поради липса на правен интерес, е оставена без разглеждане
жалба вх. № 04 – Н – Ж – 64/31.05.2021 година, подадена от Ф., срещу ревизионен
акт № Р – 02000220005879 – 091 – 001/13.05.2021 година на ТД – Бургас на НАП.
С
жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на решението. Твърди се, че
с него се отрича правото на Ф. да обжалва РА – нещо, което самият акт предвижда
и това е юридическа безсмислица, защото ответникът не се е позовал на каквато и
да е правна норма, водеща до необжалваемост на РА, съответно – отричаща правото
на жалба. Заявява се, че с непризнаването на доход в размер на 2 400 000 лева,
придобит законно, е „отречено И отхвърлено и унищожено“ правото на
жалбоподателя да има такъв законен доход. Цитират се обширни части от решението
и се поддържа, че те са в очевидно противоречие с приложимото право, основни
правни принципи и правилата на житейската логика.
Иска
се отмяна на решението и продължаване на производството.
Жалбата
е допустима. Подадена е от лице - адресат на решението, имащо непосредствен
интерес от оспорването му. Жалбата е постъпила в законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Директорът
на дирекция ОДОП е приел, че след като с РА на Ф. (като ревизирано лице) не са
определени публичноправни задължения (данък или осигурителни вноски), липсва
правен интерес от обжалването му и жалбата срещу РА следва да се остави без
разглеждане.
Решението
е законосъобразно.
Действително,
в ДОПК не се съдържат изрични разпоредби, обосноваващи правния интерес от
обжалването на издадени РА, но доколкото РА е типичен административен акт, за
него – на общо основание – важат принципите на административния процес.
Наличието
на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за разглеждане на
жалбата от категорията на абсолютните, за която горестоящият орган е длъжен да
следи служебно, по аргумент от чл. 88 ал. 1 т. 3 от АПК, и която следва да бъде
доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи
от оспорващия.
Настоящият
съдебен състав приема,че жалбоподателят Ф. не доказва наличието на пряк правен
интерес от оспорване на РА, защото с него по никакъв начин не се засягат негови
права, нито пък законни интереси, което да обуслови допустимост на жалбата
срещу акта.
Непризнаването
в РА на договора от 29.07.2010 година за продажба на акции от „ДФК“ АД не
рефлектира пряко върху правната сфера на оспорващото лице и не засяга пряко и
непосредствено интересите му, нито „унищожава“ правото му да има такъв законен
доход. С РА по отношение на Ф. е установено надвнасяне на данъци, а не
дължимост на такива. Засягането на права и законни интереси на лицето, което
обжалва акта, е задължително конституционно условие за възникване на
процесуален правен интерес от обжалване. По смисъла на чл. 120 ал.2 от Конституцията на РБ, административният акт засяга граждани и юридически лица, когато
нарушава или застрашава техни парва или законни интереси. Това обективно
нарушаване или застрашаване на субективното право или законен интерес на
граждани или юридически лица, е материалноправното основание за включване на
административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Нарушението се обективира
в засягане на правна норма, регулираща административното правоотношение, с която
актът влиза в колизия и именно това материалноправно основание легитимира
процесуалноправния интерес от обжалване на акта. Недопустимо е обжалване на акт
от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени (в този
смисъл решение № 21/26.10.1995 година на КС на РБ по конституционно дело № 18/1995
година).
За
да се приложи общата клауза за обжалваемост, съгласно нормата на чл. 120 ал. 2
от Конституцията, е необходимо с акта да се засягат права и законни интереси на
граждани и юридически лица, освен изключените със закон, но това право не е
неограничено и за да възникне то, е необходимо да са налице всички елементи,
характеризиращи едно волеизявление като властническо, израз на субординационни
отношения, издадено от орган на изпълнителната власт или друг овластен за това
орган, в изпълнение на осъществяваната от него изпълнително-разпоредителна
дейност, създаващо права или задължения или засягащо (нарушаващо или
застрашаващо) правната сфера на конкретен адресат или на определен кръг правни
субекти. В процесуалноправен аспект "засегнати" са онези лица, които
са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, лицата,
в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт, доколкото
негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване
или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или
разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на
невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от обжалването
на акта следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици,
или към предотвратяването им - са постигане на благоприятен правен резултат.
Във всеки отделен случай, релевантно за установяване на процесуалноправния
интерес е обективното наличие в правната сфера на оспорващия на субективното
право или защитения от правото интерес, засегнат с акта.
В
случая с издадения РА не се засяга правната сфера на оспорващото лице, защото
липсват неблагоприятни правни последици от волеизявлението на издателите на
акта. На Ф. не са определени задължения
за данъци или осигурителни вноски, а твърденията му за бъдещи хипотетични
ограничения на неговите права, като резултат от мотивите на акта, не могат да
обосноват по никакъв начин правния му интерес от обжалването на ревизионен акт
№ Р – 02000220005879 – 091 – 001/13.05.2021 година на ТД – Бургас на НАП.
Решението
на директора на ОДОП следва да се остави в сила.
По
изложените съображения, на основание чл. 88 ал. 3 от АПК във връзка с § 2 от ДР
на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата Н.Ф.Ф. с ЕГН ********** и адрес ***, против решение № 102/26.07.2021
година на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Бургас при ЦУ на НАП.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: