ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1877 07.10.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
втори въззивен гражданска състав
На: седми октомври две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1306 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Оптимакс тур“
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адреспна управление гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ № вх.1, представлявано от
Елена Маринова Иванова, подадена чрез пълномощник адв.А., съдебен адрес ***, против решение № 1897/22.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 8770/2018 г. по описа на РС-Бургас, с което е прието за установено, че ”Оптимакс тур” ООД дължи на ”Евро-Алумил
2014” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Христо Кудев“ № 17,
представлявано от Маринела Валентинова Мюлер, сумата от 18 080.40 лв. главница с ДДС, представляваща неплатена цена по договор за изработка по
одобрена оферта от 16.12.2016 г., за извършени действия по изработване,
доставяне и монтиране на стъклена преграда от триплекс 10-2-10, стъкло за
парапет тераса, дограма двуцветна алуминиева – термомост, остъклена с троен
стъклопакет триплекс по спецификация, по повод на което е издадена проформа
фактура № 20/26.04.2017 г., което вземане е присъдено със заповед за изпълнение
№ 3670/12.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 7241/2018 г. по описа на БРС.
С решението е отхвърлено възражението
за прихващане, направено от ”Оптимакс тур” ООД за сумата от 12 000 лв. – дължим наем за м.август и
септември 2017г., сумата от 1 886.40 лв.
– дължима сума за електроенергия за срока на договора и сумата от 480 лв. – дължима сума за вода за срока
на договора, предявени на основание сключен договор за наем от м.септември 2016
г. между ”Оптимакс тур” ООД и ”Евро-Алумил 2014“ ЕООД за Бар-салон в хотел “Империал резорт“, както и възражението за прихващане, направено от ”Оптимакс тур” ООД
за сумата от 12 000 лв. – дължимо
обезщетение за ползване без основание за м.август и септември 2017 г. на
Бар-салон в хотел “Империал резорт“, сумата от 1 886.40 лв. – дължима сума за електроенергия и сумата от 480 лв. – дължима сума за вода, с които
”Евро-Алумил 2014” ЕООД се е обогатило неоснователно.
С решението „Оптимакс Тур” ООД е осъдено да заплати на ”Евро-Алумил 2014” ЕООД сумата от 1 712 лв. за разноски в исковото производство и сумата от 362 лв.
за разноски по заповедното дело.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно,
постановено при съществени процесуални нарушения, свързани с доказателствата и
правилата за тяхното допускане, събиране и ценене. Счита се за неправилен
извода на БРС за наличие на облигационна връзка между страните по повод
поставянето на дограма в ап.1803 в хотел „Империал“. Според въззивника, съдът
не е съобразил, че в случая въпросът не опира до наличието на облигационно
правоотношение изобщо, а дали претендираната сума се дължи на конкретно
договорно основание – договор от 16.12.2016 г., както се твърди в заповедното
производство и в исковата молба, което основание не е доказано по делото, като
противно на приетото от съда нито един факт или обстоятелство по възложената доказателствена
тежест не са установени от ищеца, което е достатъчно основание за отхвърляне на
иска. В тази връзка се сочи, че по делото е безспорна липсата на писмен договор
от 16.12.2016 г., но въпреки това в нарушение на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и
независимо от възраженията на ответника в тази насока, районният съд е приел за
допустимо доказването договора със свидетелски показания и е допуснал до разпит
двама свидетели на ищеца, които обаче не установяват да са извършени СМР,
предмет на договора. Счита се също, че БРС неправилно се е позовал на
представената от ищеца оферта с дата 16.12.2016 г., като я е ценил превратно и
при пълно игнориране на оспорването й от страна на ответника, тъй като същата
не е била одобрена от него. Превратно е ценено от съда и писмо от 16.05.2018
г., изпратено от управителя на ответното дружество Елена Иванова по електронна
поща, тъй като твърденията в исковата молба и на свидетелите са за подмяна и
поставяне на алуминиева дограма, а не за нови витрини, за каквито няма заявена
претенция, като е игнорирано от съда и възражението в същото писмо за счупен
стъклопакет при поставянето му, т.е. работата по поставяне на въпросните
витрини не е била извършена качествено и пълно, респ. не е била приета изцяло.
Въззивникът счита също, че районният съд неправилно се е позовал и на протокол
№ 1/26.04.2017г., въпреки неподписването му от управителя на ответника и
липсата на представен оригинал на същия, като с оглед оспорването му БРС е
следвало да изключи протокола от доказателствения материал на основание чл.183 ГПК, а не да се цени като доказателство в полза на ищеца.
Въззивникът счита за неправилни и
изводите на съда за отхвърляне на направените от него при условията на
евентуалност възражения за прихващане. В тази връзка се сочи, че св.Стоева е
предала на ищцовото дружество чрез Ат.Митровски държането на обекта на
29.09.2016 г., а „Меззе България“ ЕООД е било регистрирано след това – на
14.10.2016 г., като ищецът е продължил да ползва процесния обект до
м.март-април 2018 г., за което са събрани писмени и гласни доказателства.
Твърди се, че посоченото дружество „Меззе България“ ЕООД не е било наемател и
това е категорично установено по делото, като приетите в тази връзка експертизи
са установили, че подписите в представения договор за наем от 01.05.2017 г. не
са на посочените в същия представители на наемател и наемодател. В тази връзка
се сочи, че договорът за наем е оспорен от ответника като антидатиран, като за
установяването на този факт не са ангажирани доказателства от страна на ищеца и
по делото няма доказателства, че бар-салонът и терасата към него са били
предавани на „Меззе България“ ЕООД от когото и да било, т.е. обектът е ползван
от ищеца, на което сочи и представения документ – „Извънсъдебно споразумение“.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Не правят
доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски в
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Евро-Алумил 2014“ ЕООД, с който са
изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и
наведените в нея оплаквания. Споделят се изводите на районния съд за
основателност на предявения иск и за неоснователност на направените от ответника
възражения за прихващане, за което също са изложени съображения. Моли се съда
да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното
решение. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски по
делото.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения
двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес
от обжалването, поради което е допустима.
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, БОС намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1306/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника „Оптимакс тур“ ООД и
постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец „Евро-Алумил“ ЕООД.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, вкл. чрез процесуалните им представители,
които да се уведомят по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.