Решение по дело №3848/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1356
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20195330203848
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1356

 

гр. Пловдив, 18.07.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на дванадесети юли,  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от Съдията АНД № 3848 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

             Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000214 от 07.05.2017г. издадено от И.Д.В.на длъжност Началник ОО”АА” гр.Пловдив,  с което  на основание чл.53 от ЗАНН и чл.97, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/  на „ХЕБРОС БУС” АД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Македония“ № 1, представлявано от В.Г.Д.с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/.

             В жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно. Излагат се доводи по същество на искането, за търсене на отговорност за неизпълнение на искането от ОО“АА“ Пловдив на инж.В.Д.като длъжностно лице а не на дружеството. 

             С жалбата се оспорва компетентността на лицето издало НП1, представят  се твърдения за издаване на НП в нарушение на административнонаказателнопроизводствените правила и за явно маловажен случай и не съответствие на наложената имуществена санкция на обществената опасност на нарушението.

             Жалбоподателят редовно призован в съдебно заседание се представлява от адв.Х.М. който поддържа жалбата, излага основания по същество на искането за отмяна на издаденото НП.

             ОО”АА” гр.Пловдив редовно уведомена, не изпраща представител. Преди даване ход на делото от представляващ ОО”АА” гр.Пловдив е представено писмено становище, с което се прави искане за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно, излагат се доводи по същество на искането.

              Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

              Във връзка с постъпил сигнал в ОО“АА“ Пловдив за нарушения при извършването на превоз на пътници, на 29.03.2019г., с изх. № 50-00-145/3/29.03.2019г. е било изпратено от ОО“АА“ Пловдив искане до Управителя на „ХЕБРОС БУС“ АД гр.Пловдив относно осигуряването на водача на автобус за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поискано е и осигуряване на 02.04.2019г. в 10:00 часа в офиса на фирмата на пътен лист № 136346/103.2019г. и пътен лист №  136370/11.03.2019г.  На 02.04.2019г. Съгласно ръкописно изписване в искането /копие представено по делото/ , то е получено на ръка от Г.Г.на 29.03.2019г. с полагане на подпис.

          На 02.04.2019г. служителите от ОО“АА“ Пловдив С.К.М. и П.Б.Т.посетили офиса на дружеството жалбоподател, където не са им били представените посочените в искането от 29.03.2019г. пътни листове. На същата дата против дружеството, в присъствието на инж.В.Д.е бил съставен от С.М. акт за установяване на административно нарушение серия А-2018 № 260241 за това, че на 02.04.2019г. около 10,20 часа в гр.Пловдив, бул.“Македония“  № 1 – офис на фирма „Хеброс бус“ АД, като превозвач притежаващ лиценз на Общността  № 0520 за обществен превоз на пътници извършва следното нарушение: 1. Не представя за проверка пътен лист № 136346 от 10.03.2019г. изискан с писмо наш изх.№ 50-00-145/3/29.03.2019г. с което е нарушил разпоредбите на чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Актът е съставен в офиса на фирма „Хеброс бус“ АД. Актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството инж.В.Д., който го е подписал без вписване в графата за обяснения и/или възражения. Актът е подписан от посочените в него лица, като на датата на неговото съставяне е връчен препис от него на представляващото дружеството лице инж.Д., надлежно удостоверено с разписка неразделна част от акта.

           В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени от представляващия дружеството обяснения или възражения относно съставения АУАН. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с АУАН начин е описано нарушението и нарушените правни норми. С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на дружеството с налагане на имуществена санкция в размер на 5000 лева, на основание чл.97, ал.1 от ЗАвПр. Поради не съгласие с посоченото като нарушение и наложената имуществена санкция в срок пред РС гр.Пловдив е обжалвано  издаденото НП.

             Процесуалния представител на дружеството жалбоподател не желае разпита на актосъставителят като свидетел и не оспорва констатациите в акта и неговото съставяне.

             Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните материали в АНП, както и от доказателствата събрани в хода на съдебното следствие, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд  / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. 

             Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

             По същество на спора:  За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд,  достигна до следните правни изводи:

            Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок, съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.  Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Атакуваното НП както се посочи е издадено в срок.

           При така установеното от фактическа страна съдът Съдът констатира, че правилно актосъставителя, а и административно наказващия орган са квалифицирали извършеното като административно нарушение. В случая с искане изх. № 50-00-145/3/29.03.2019г. от ОО“АА“ Пловдив до „Хеброс бус“ АД  ясно е посочено основанието поради което е направено искането, както и какви документи трябва да бъдат представени, датата за тяхното представяне и мястото на което да бъдат представени за проверка. След като при надлежна покана документите не са били представени в указания срок на мястото посочено в искането а именно в офиса на фирма „Хеброс бус“ АД , то дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр, съгласно който превозвачите са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. А всеки превоз / съответно водач и МПС, с който е извършен/ представлява отделен юридически факт, който подлежи на самостоятелен контрол. Искането изх.№ 50-00-145/3/29.03.2019г. е  връчено на ръка на служител от дружеството, което като действие не е оспорено от дружеството и което недвусмислено сочи, че то е достигнало до инж.Д. като представляващ дружеството. Въпреки това никакви документи не са били представени на контролния орган, съгласно констатациите на съставения на 02.04.2019г. акт против дружеството.

           С оглед установеното по делото съдът счита, като неоснователно възражението че е следвало да се санкционира инж.В.Д.в качеството му на изпълнителен директор а не дружеството. Дружеството жалбоподател е ЮЛ съгласно ТЗ и като такова осъществява дейността си чрез своите представляващи, но същото носи отговорност когато такава е предвидена съгласно нашето законодателство при неизпълнение на задълженията му определени от конкретните правни норми. В случая е направено искане за представяне на документи във връзка с проверка дейността на дружеството като превозвач на пътници и като такова съдът счита че същото носи отговорност при неизпълнение на задълженията му.  По отношение на наложената имуществена санкция съдът намира, че правилно приложил санкционната норма на чл.97, ал.1 от ЗАвПр, която като размер а определена на 5000 лв.и като такава съдът не е в правомощия за нейното изменение в насока намаляване на размера на санкцията.

             При извършената проверка не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на процесното НП.

             По настоящите дела съдът не е в правомощия да присъжда направени разноски по делото за заплащане възнаграждение на процесуален представител, поради което и не дължи произнасяне с решението си.

            Поради изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 36-0000214 от 07.05.2017г. издадено от И.Д.В.на длъжност Началник ОО”АА” гр.Пловдив,  с което  на основание чл.53 от ЗАНН и чл.97, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/  на „ХЕБРОС БУС” АД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Македония“ № 1, представлявано от В.Г.Д.с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/.

 

          Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен Съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК от страните в 14 дневен ред от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.