РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Бургас , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20202120104956 по описа за 2020 година
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 4956 по описа за 2020 година , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Фортуна-Ком“ ООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: *******, административна сграда,
представлявано от П.П.П., против „Медимакс Груп“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: ******, представлявано от Р.А.Й., с която се претендира
осъждането му за заплащане на сумата от 224. 01 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 1 991. 24 лева, дължима по фактура № 185840/29.05.2019 г.,
за периода от 19.07.2019 г. до 26.08.2020 г., както и за заплащане на сумата от 62. 32
лева, представляваща мораторна лихва върху неизплатената главницата от 553. 96
лева, дължима по фактура № 185855/29.05.2019 г., за периода от 19.07.2019 г. до
26.08.2020 г. или общо мораторна лихва в размер на 286. 33 лева. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на молбата се сочи за съществуването на договорни
1
отношения по повод договор за покупко-продажба, като ищецът изпълнил
задълженията си за доставка на поръчаните от ответника стоки – козметика, хигиенни
материали, боя коса и други, по горните фактури, но дължима сума съгласно тях не
била заплатена в срок, а едва след завеждане на настоящото дело, поради което и се
дължала търсената мораторна лихва.
Правното основание на исковете е чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 и чл. 294,
ал. 1 от ТЗ.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с която исковете се оспорват като неоснователни, като се излагат подробни
доводи в тази връзка. Твърди се, че до ищецът не са достигнали счетоводни документи,
въз основа на които да извърши плащането, както и че между страните не е бил налице
уговорен конкретен срок, поради което и дружеството заплатило търсените суми
веднага щом било уведомено от ищеца за тяхната дължимост. Също търси присъждане
на разноски по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че между тях са били налице търговски
отношения, съгласно които ищецът е доставил и продал на ответника, стоките,
уговорени в процесните фактури - фактура № 185840/29.05.2019 г. на стойност от
1 991. 24 лева и фактура № 185855/29.05.2019 г. на стойност от 2 303. 24 лева, с
неизплатен остатък към завеждане на делото в размер на 553. 96 лева. Във фактурите е
посочено „плащане: не по-късно от 19.07.2019 г.“ т.е. е уговорен падеж на 19.07.2019 г.
Същите не са оспорени и носят подписа на законния представител на ответното
дружество.
При това се налага извода, че ищецът е изпълнил поетите задължения за
доставка на стоките, описани в горните фактури, което не се оспорва от ответника.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от Търговския закон купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако
е уговорено друго. Не се твърди и не се установява предаването на стоката да е било
извършено на различна от посочената в издадените фактури дата. Видно от
отбелязването в документите, плащането е следвало да бъде извършено “не по-късно
от 19.07.2019 г.” Следователно падежът на задължението е ясно определен и е в
съответствие с изискванията на чл. 303а ТЗ. Тъй като по делото не са представени
доказателства за заплащане на цената по фактурите от ответника на уговорения падеж,
2
като се твърди, че и главниците са заплатени след завеждане на делото, то претенцията
за заплащане на законна лихва за забава за периода от деня следващ падежа -
20.07.2019г. до 26.08.2020 г., е основателна. При това претенцията следва да бъде
частично уважена досежно мораторна лихва върху главницата от 1 991. 24 лева,
дължима по фактура № 185840/29.05.2019 г., за периода от 20.07.2019 г. до 26.08.2020
г. възлизаща на 223. 46 лева, както и относно мораторна лихва върху неизплатената
главница от 553. 96 лева, дължима по фактура № 185855/29.05.2019 г., за периода от
20.07.2019 г. до 26.08.2020 г. възлизаща на 62. 17 лева или общо за мораторна лихва в
размер на 285. 63 лева. Всъщност лихвата не се дължи за деня на крайния падеж на
19.07.2019 г., доколкото длъжникът изпада в забава на следващия ден.
Неоснователни са възраженията на ответника за недължимост на търсената
лихва за забава, тъй като не се твърди и доказва да е заплатил дължимата от него сума
на уговорения падеж, при което и съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД дължи
лихва за забава.
С горните мотиви иска като основателен следва да бъде уважен за сумата от
285. 63 лева и да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв
от 286. 33 лева.
При този изход на спора се явява частично основателна претенцията на ищеца
за присъждане на разноски по делото и следва да се осъди ответникът да му заплати
сума от 498. 77 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска.
Ответникът не представя доказателства за направата на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „МЕДИМАКС ГРУП“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от Р.А.Й., да заплати на „ФОРТУНА-КОМ“ ООД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *******, административна сграда,
представлявано от П.П.П., сумата от 285. 63 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 63 ст./,
представляваща мораторна лихва за забава, включваща сумата от 223. 46 лева -
мораторна лихва върху главницата от 1 991. 24 лева, дължима по фактура №
185840/29.05.2019 г., за периода от 20.07.2019 г. до 26.08.2020 г., както и сумата от 62.
17 лева - мораторна лихва върху неизплатената главницата от 553. 96 лева, дължима
по фактура № 185855/29.05.2019 г. за периода от 20.07.2019 г. до 26.08.2020 г., ведно
със сумата от 498. 77 лв. /четиристотин деветдесет и осем лева и 77 ст./ за направените
по делото разноски, като отхвърля иска за горницата над уважения размер от 285. 63
лева до пълния заявен размер от 286. 33 лева.
3
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4