№ 3248
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря И. И.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110127000
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 153,32 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Бонус каско“ за причинени вреди на л. а.
„Мерцедес Ц 180“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 21.01.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът .... твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Бонус каско“
е заплатил сумата от 153,32 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
вреди на застрахования при него л. а. „Мерцедес Ц 180“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от
21.01.2022 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в гр. София, на .... и срещу № 209 /НОИ/
при попадане на застрахования автомобил в необезопасено и несигнализирано препятствие
на пътното платно – дупка, като отговорен за настъпването му е ответникът ...., тъй като
пътят, по който се е движил, представлява част от общинската пътна мрежа и именно
общината отговаря за поддържането му. Сочи, че във връзка с ПТП-то при него е образувана
щета № 470421222203685, като е съставен опис, в който са отразени констатираните видими
увреждания по автомобила, а именно: гума предна дясна и джанта лята предна дясна, а на
03.02.2022 г. е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 153,32 лв. в
полза на собственика на увредения автомобил – „..... Заявява, че с писмо, получено на
04.04.2022 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума, но същият не е сторил това,
поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 23.05.2022 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск при твърдението, че не е доказано наличието на твърдяното
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Бонус каско“, тъй като
представената застрахователна полица № 4704210260002032/04.08.2021 г. не е подписана от
страна на застрахования – „.... Оспорва описания от ищеца механизъм на настъпване на
процесното ПТП, както и причината за него да се дължи на находяща се на пътното платно
дупка. Сочи, че не е доказано увредените гума и джанта да са били монтирани на
автомобила към момента на сключване на застрахователния договор, в какво състояние са
били те към този момент, както и било ли е възможно тяхното отремонтиране. Счита, че не
1
се доказва къде точно е била разположена дупката на пътното платно, с какви размери е
била тя, както и опитал ли се е водачът на автомобила да я избегне. С оглед липсата на
представен по делото протокол за ПТП счита, че механизмът на настъпване на процесното
такова се основава единствено на изтъкнатите от водача обстоятелства в подаденото от него
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, които са израз на неговата
субективна преценка. Допълва, че не е доказано дали водачът на л. а. „Мерцедес Ц 180“, с
рег. № .... е съобразил скоростта си на движение с конкретните атмосферни условия и
състоянието на пътя, което би било в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Оспорва наличието
на причинна връзка между застрахователното събитие и вредата. Оспорва представените от
ищеца заявление и декларация, тъй като изхождат от лице без представителна власт. Счита
размерът на претенцията за силно завишен. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
В открито съдебно заседание на 02.02.2023 г. третото лице – помагач на страната на
ответника – „...., чрез ...., изразява становище за неоснователност на иска.
Третото лице – помагач на стрната на ответника – „.... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се
обуславя от доказване от ищеца наличието на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и
пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия
случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие)
на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е
необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна
връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите. В настоящия
случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и
дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД установява оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
С определение от 31.10.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че на 21.01.2022 г. в гр. София, на
.... срещу № 209 /НОИ/ е реализирано ПТП с участието на л. а. „Мерцедес Ц 180“, с рег. №
...., както и, че същото е настъпило на пътен участък, който е част от общинската пътна
мрежа на ответника .... и 2/ че от страна на застрахователя - ищец е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 153,32 лв. в полза на собственика на увредения
автомобил – „.....
Нещо повече, за тяхното осъществяване свидетелстват и представените по делото
писмени доказателства – декларация по щета № 470421222203685, заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение от 24.01.2022 г., справка за движение по сметка в „Банка
ДСК“ ЕАД и др.
На следващо място, въз основа на представената застрахователна полица за
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704210260002032/04.08.2021 г. съдът приема за
установено, че между .... и собственика на л. а. „Мерцедес Ц 180“, с рег. № .... - „...., е
възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
2
„Бонус каско“, обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа на 04.08.2021 г. до
23:59 часа на 03.08.2022 г., като именно в рамките на този период – на 21.01.2022 г. е
настъпило и процесното ПТП. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
че не е налице валидно сключен застрахователен договор между ищеца и собственика на л.
а. „Мерцедес Ц 180“, с рег. № ..... Това е така, тъй като застрахователната полица е
представена в цялост /л. 119 от делото/ и съдържа подписите на страните по нея, в т. ч. и на
застрахованото лице, а освен това липсват доказателства, които да сочат евентуална
недействителност на договора, поради което следва да се приеме, че той е породил своето
действие в отношенията между тях. Отделно от това, по делото е изслушано и прието без
оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза,
установяващо, че застрахователната премия е заплатена изцяло от страна на застрахованото
лице, въз основа на което може да се направи извод, че застрахователният договор
действително е бил действащ между страните по него. Нещо повече, в подкрепа на този
извод е и извънсъдебното поведение на самия застраховател - ищец, доколкото след
уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие от 21.01.2022 г. той е
извършил заснемане, оглед и е изготвил опис - заключение на вредите по процесния
автомобил във връзка със заведената пред него щета № 470421222203685, като е признал и
изплатил застрахователно обезщетение по нея на застрахованото лице в размер на 153,32
лв., което не би сторил ако не е счел, че е налице влязъл в сила застрахователен договор,
който да го обвързва.
На следващо място, съдът намира, че по делото безспорно се установява както
настъпването по време на действие на застрахователния договор – на 21.01.2022 г. на
застрахователно събитие – ПТП, както и начина, по който е станало това, доколкото данни в
тази насока се извличат от декларацията за настъпване на застрахователно събитие по
полица „Каско Стандарт“, заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение от
21.01.2022 г., показанията на разпитаните свидетели О. И. М. и П. П. П., както и изводите на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, въз основа на които може да се
направи обобщен извод, че същото е настъпило по следния механизъм: на 21.01.2022 г., в
гр. София, движейки се по ...., в района срещу № 209 /НОИ/, водачът на л. а. „Мерцедес Ц
180“, с рег. № .... преминава през неравност на платното за движение /дупка/, вследствие на
което уврежда предна дясна гума и джанта. Изрично в заявлението до застрахователя –
ищец, водачът на увредения автомобил, а в декларацията и спътникът му, са удостоверили
обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП, а именно: при попдаване в дупка на
пътното платно, вследствие на което са увредени предна дясна гума и джанта. Действително
сама по себе си представените декларация и заявление не представляват годен
доказателствен източник за установяване на съдържащите се в тях данни относно причината
за реализира на процесното ПТП, а именно: попадане на автомобила в дупка, но в същото
време авторите на същите са потвърдили удостоверените в тях обстоятелства и в качеството
им на свидетели по делото, описвайки по идентичен начин механизма на настъпване на
процесното ПТП. Изрично свидетелят О. М. заявява, че при управление на поверения му
служебен автомобил „Мерцедес Ц-класа“, с рег. № .... е констатирал понижено налягане в
предна дясна гума, което според него се дължи на попадане на същия в дупка на платното за
движение, която не е била обезопасена. В показанията си свидетелят П. П. също посочва, че
пътувайки заедно с колегата си по .... в гр. София, колата им е „изтряскала“, вследствие на
което се е спукала предна дясна гума. За съда не съществува основание да не кредитира
показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са трети за спора лица и не се
явяват заинтересовани от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече
е било изплатено на застрахованото лице след настъпване на застрахователното събитие, а
освен това разказаното от тях възпроизвежда непосредствените им впечатления, тъй като
двамата са били пътници в увредения автомобил. Както се посочи по-горе, по същия начин
те са описали обстоятелствата около настъпване на инцидента и подавайки декларацията за
3
щета пред застрахователя – ищец и заявлението за изплащане на застрахователно
обезщетение, посочвайки, че при управление на автомобила са преминали през неравност на
пътя, вследствие на което са увредени предня дясна гума и джанта. Отделно от това, от
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза също се установява,
че механизмът на произшествието от 21.01.2022 г. представлява преминаване на процесния
автомобил през неравност /дупка/ на платното за движение. Изрично експертът е описал кои
са констатираните щети по л. а. „Мерцедес Ц 180“, с рег. № ...., като е достигнал до извод, че
всички те съответстват на приетия от него механизъм на настъпване на произшествието,
поради което се намират в пряка причинно-следствена връзка с него. Следователно, при
съвкупна преценка писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните
свидетели и експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, както и при
липсата на доказателства в различен смисъл, се налага извод за доказаност на твърдяния от
ищеца и описан в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и
начина на причиняване на вредите по застрахования при него автомобил. В случая, този
извод на съда не се разколебава от факта, че настъпването на процесното ПТП не е
документирано с протокол по чл. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд. Това е така, тъй като на основание чл. 6, т. 4 от същата Наредба съставянето на
протокол за ПТП, респ. уведомяването на органите на полицията не е било необходимо,
доколкото се касае за вреда, която не е причинена от друго пътно превозно средство и
увреденият автомобил е имал възможност да продължи движението си на собствен ход. В
подкрепа на последното обстоятелство е разказаното от свидетеля О. М., който изрично е
посочил, че е сменил увредената гума, поради което непосредствено след това се е насочил с
автомобила към застрахователя - ищец.
Съдът приема, че причината за настъпване на процесното ПТП безспорно се дължи на
преминаване на увредения автомобил през необезопасена и несигнализирана неравност на
пътното платно – дупка, доколкото този факт се потвърждава както от показанията на
свидетелите О. М. и П. П., така и от подкрепящите ги изводи на експерта по съдебно-
автотехническата експертиза относно причината за реализирането му. В същото време не се
установява твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на
увредения автомобил, тъй като не се доказва категорично, че автомобилът да се е движил с
превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволила на водача
да забележи своевременно дупката върху пътното платно или да спре. Действително при
разпита си свидетелят О. М. не е изключил възможността да се е движил с по-голяма от
разрешената скорост за движение, но в същото време точно в обратния смисъл са
показанията на другия разпитан по делото свидетел П. П., който с категоричност е изключил
тази възможност. Ето защо, не може да се приеме за установено при условията на пълно и
главно доказване, че водачът л. а. „Мерцедес Ц 180“, с рег. № .... се е движил с висока
скорост, поради което нарушавайки чл. 20, ал. 2 ЗДвП, това негово поведение да е станало
причина за попадане в неравността на пътното платно. Действително посочената разпоредба
задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори и
със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Легална дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1, т. 19 от ДР на
ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е предвидимо
това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е
необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно
състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във възможно най-
кратък срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл липсата на надлежна
сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в
конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
4
неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се
приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените възражения за
съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му при изпълнение
на посочените по-горе задължения. Тук следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно.
Между страните не се спори, че процесният пътен участък в гр. София, на който е
настъпило процесното ПТП, представлява част от общинската пътна мрежа и като такъв за
дейността по неговото управление, както и дейностите по изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП се осъществява
от кмета на съответната община. Тези действия съгласно чл. 19, ал. 2 и § 1, т. 14 от ДР на ЗП
включват действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение”. Пряко проявление на тези дейности, в съответствие с легалните им
дефиниции, въведени с § 1, т. 14 от ДР на ЗП, е и дейността по поддържане на пътя в
изправно състояние, незабавно сигнализиране за препятствията по него и тяхното
отстраняване във възможно най-кратък срок – арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Посочените
дейности ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица,
на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или
бездействия. Установената неравност по пътното платно представлява „препятствие на
пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи тази
неравност да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си – арг. от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП, а и да е имало
каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че
наличието на необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно – дупка,
вследствие на която са настъпили уврежданията по процесното МПС, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на
указаните по-горе дейности. Натоварените с тези дейности лица не са извършили
дължимите действия по своевременно привеждане на пътния участък на
местопроизшествието в изправно състояние, като това тяхно бездействие по арг. от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Доколкото се установи, че в причинна връзка с
визираното противоправно поведение за собственика на увредения автомобил са настъпили
вреди, то за същите спрямо него отговаря ответникът на деликтно основание – по чл. 49
ЗЗД, в качеството му на възложител.
Следователно, налице е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
отговорност на ответника .... по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Обхватът на регресното
право на застрахователя – ищец по чл. 411 КЗ зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което той е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Лицето, носещо деликтна отговорност, не може
да бъде задължено да заплати на застрахователя повече отколкото дължи на застрахования.
В този смисъл регресното вземане е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
5
В случая, по въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната
практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (отм.) (в този
смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т.
д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
І ТО). Съгласно заключението по съдебно-автотехническата експертиза, необходимата
стойност за възстановяване на щетите по л. а. „Мерцедес Ц 180“, с рег. № ...., изчислена на
база на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 204,74 лв. Съдът възприема
заключението по съдебно-автотехническата експертиза, тъй като същото е обективно
изготвено от специалист в съответната област и отговаря изцяло на поставените задачи.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че
.... е заплатил застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие в
претендирания размер от 153,32 лв. Както се посочи по-горе, обхватът на регресното право
на застрахователя – ищец зависи от размера на застрахователното обезщетение, което той е
платил на застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Ето защо, съдът намира, че регресното вземане на ищеца е ограничено
именно до заплатената от него сума, доколкото същата не надхвърля изчислената от
експерта по съдебно-автотехническата такава от 204,74 лв.
При това положение предявеният от ищеца главен иск с правно основание чл. 411, ал.
1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 153,32 лв. е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 23.05.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 970 лв., от които: 50 лв. – платена държавна такса, 280 лв. – депозит за САТЕ, 240
лв. – депозит за ССчЕ, 40 лв. – депозит за свидетели и 360 лв. – адвокатско възнаграждение,
чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените фактура №
**********/18.05.2022 г. на стойност от 1 664,86 лв., издадена от адвокатско съдружие
"Феникс", извадка от банковата сметка на същото, както и отчет за м. май 2022 г., според
който претендираното по настоящата щета адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. е
част от общо платената сума /л. 6-8 от делото/. Макар да е заявено изрично искане в тази
насока, на основание чл. 78, ал. 10 ГПК в полза на третото лице – помагач „.... не следва да
се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., БУЛСТАТ ... с адрес: ..... да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: ...., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 153,32 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Бонус каско“ за причинени вреди на л. а. „Мерцедес Ц 180“, с рег. № ...., вследствие на
ПТП от 21.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
6
23.05.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ...., БУЛСТАТ ... с адрес: ..... да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 970 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната
на ответника .... – „.... и „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7