О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер V - 2610 11.11.2015година град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав,
На единадесети ноември две хиляди и
петнадесета година,
в закрито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ЗЪБОВА -
КОЧОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
Мл.с.КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдията
ЗЪБОВА
въззивно гражданско дело №
1879 по описа за 2015г.
Произнасянето
е по чл.267 от ГПК.
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на ищеца
по гр.д. 4718 по описа на БРС за 2013г. – „ХЕЛИО-ТУР-С” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1000, бул. „Витоша” № 103,
представлявано от „Созопол Инвест” ЕООД, с ЕИК *********, чрез пълномощник адв.Ж.К.
– САК, с адрес ***, офис 1, срещу решение № 1188 от 14.07.2015г. , постановено
по същото дело, изцяло.
В
жалбата са изложени подробни съображения за неправилността на
първоинстанционното решение.
По отношение прекратяването на
производството като недопустимо по претенциите с правно основание чл.75 и чл.76
от ЗС, засягащи едноетажна метална сграда – санитарен комплекс № 5 със
застроена площ от 115кв.м., поради това, че такъв обект няма изграден в къмпинг
„Градина” /видно от заключението на извършената тройна съдебно-техническа експертиза/
и затова липсвал правен интерес ищецът да претендира възстановяването на
владението си върху несъществувала към момента на отнемането на терена вещ,
довело до прекратяване на производството в тази част, жалбоподателят е изразил
следното становище: Сградата е съществувала към момента на подаването на
исковата молба и е съборена към датата на огледа по повод изготвянето на СТЕ.
Към момента на отнемане на владението сградата също е била налична, а
разрушаването й не прекратява само по себе си осъществяваното върху нея
владение, т.к. то може да продължи чрез извършване на действия по
възстановяването и построяването й, още повече, че във фактическата власт на
владението се включва и възможността за ползването на земята, доколкото е нужно
за използването на постройката според предназначението й.
По същество във връзка с
претенцията по чл.75 от ЗС се възразява срещу мотивите на БРС неправилно
приемащи, че в съдържането на ипотечното право се включват освен терена и
построените в него постройки и съоръжения.Съображенията са били, че дори трайно
прикрепени към земята, те представляват подобрения, обслужващи терена, без
самостоятелен характер, поради което учредената в полза на взискате-ля ипотека
се разпростирала екс леге и върху процесните обекти, имащи акцесорен характер и
следващи главната вещ.
Върху имота, в който са разположени
сградите, са вписани две законни ипотеки, но в нито една от тях постройките не са
включени изрично в съставените за целта актове. Затова съдът не следва да
приема, че ипотеката се разпростира и върху тях. В тази връзка се цитира и
съдебна практика, чието съдържане и прилагане се анализира във въззивната
жалба. На следващо място се твърди, че всички предпоставки, изискуеми от
разпоредбата на чл.75 от ЗС за уважаването на искането за защита срещу така
заявеното нарушено владение са доказани в процеса, поради което претенцията е
основателна. Ищецът извършва подробен анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установяващи че е владял постройките към момента на
съставяне на АДС № 196 от 06.08.1996г., както и по-късно, през цялата 2012г.
Доказва се без съмнение и противозаконното отнемане на владението върху
процесните обекти от „Къмпинг Градина” ЕООД. В тази връзка са налице писмени и
гласни доказателства. Цитира се съдебна практика по въпроса кои действия и
бездействия, препятстващи фактическия достъп до имота се считат за нарушаване и
отнемане на владението по смисъла на чл.75 от ЗС. Оспорват се и изводите на
първоинстанционния съд, че процесните имоти се включват в предмета на
принудителното изпълнение.Този факт се отрича и от ЧСИ Тотко Колев, заявил че
предмет на изпълнението е само ПИ с идентификатор 81178.8.145 по КККР на
гр.Черноморец, общ.Созопол, но не и постройките в него, а е виден и от данните
по изпълнителното дело. Неправилен е и изводът, че спорните вещи и съоръжения
не са недвижими имоти. Анализът на заключението на тройната СТЕ сочи постройките
за строежи по смисъла на пар.38 от ПР на ЗУТ. Само по отношение на дървените
бунгала тип „френски” – 4 бр., експертите са заключили, че представляват
преместваеми обекти, но и те са поставени върху бетонова площадка с изградени
ВиК и Ел. инсталации, чрез които са трайно прикрепени към поземления имот. Обсъжда
се конструкцията и материалите, с които са построени масивните постройки в
имота, а за металните и панелни сгради, които са сглобени на място и за
дървените бунгала се твърди, че представляват трайно прикрепени към поземления имот
недвижими вещи. Цитира се съдебна практика. Приемайки обратното при така
събраните по делото доказателства, РС е постановил неправилно решение в частта,
отхвърляща предявения от ищеца иск по чл.75 от ЗС за сградите извън тази, за
която претенцията е счетена недопустима.
По иска с правно основание чл.76 от
ЗС са въведени също доводи по същество в следната насока: Неправилно
първоинстанционният съд е приел за доказано, че съдебният изпълнител е въвел
законосъобразно купувача на публичната продан във владението на имота. С
Постановлението си от 7.05.2012г. ЧСИ Колев е възложил върху „Къмпинг Градина”
ЕООД само поземления имот, без постройките в него. Цитира се съдебна практика в
подкрепа на правната теза, че ведно с терена, на купувача не следва да се
възложат и построените върху него сгради, защото съдебният изпълнител не може
да прилага презумпцията на чл.92 от ЗС, нито да съобразява дали постройките са
трайно или нетрайно прикрепени върху терена, след като те не са били предмет на
съдебното производство. Дори описанието на туристическите бунгала в съставения
протокол за въвод във владение на купувача по изпълнителното дело от
14.12.2012г. е неправилно, неточно и неясно. Правилният извод от всички събрани
доказателства би следвало да е, че процесните постройки не са били предмет на
възлагане в публичната продан, поради което владението върху тях следва да се
приеме за отнето по скрит или насилствен начин от ищеца . Неправомерното
отнемане се доказва и от подробно анализираните в жалбата свидетелски показания,
събрани пред първата инстанция. В тази връзка се цитира съдебна практика на ВКС
по чл.290 ГПК, относима към посесорната претенция по чл.76 ЗС за възстановяване
на фактическата власт върху движими и недвижими вещи. Противозаконно отнемане
представляват и действията на новия собственик на имота, изразяващи се в
отстраняване на охраната на „ХЕЛИО-ТУР-С” АД от къмпинга, наемането на нови
охранители и недопускането и възпрепятстването на ищеца да упражнява правото си
на владение върху процесните обекти. Следователно заявеният при условие на
евентуалност иск по чл.76 ЗС ако съдът приеме, че обектите не попадат под
защитата на иска по чл.75 от ЗС, е основателен и е следвало да бъде уважен. В обобщение
на изложеното по-горе се моли за пълна отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение и постановяването на ново, уважаващо предявените искове. Моли се при
уважаване на исковете да се допусне предварително изпълнение на въззивното
решение. Дирят се разноски за двете съдебни инстанции. Не се ангажират нови
доказателства.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника по посоченото гражданско дело- „Къмпинг
Градина” ЕООД – гр.София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, Район Средец, бул. „Княз Ал.Батенберг” № 1, с управител Янко Христов
Янков, чрез процесуален представител адв.А.П.Т., с адрес ***. Там въззивната
жалба се сочи за неоснователна, а оплакванията за необосновани и недоказани.
Решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено. Оплакванията, че е възможно уважаването на владелчески иск по
чл.75 от ЗС за възстановяване на владение върху несъществуваща постройка, която
можело да бъде възстановена от владелеца, са необосновани. Липсата на вещ
отрича възможността за упражняването на фактическа власт върху нея, защото
защитимото от посочената норма не е право, а фактическо положение, което не поражда
субективни права. Цитираните от въззивника правни разпоредби от ЗС касаят вещните
права, притежавани от един суперфициар, но не и фактическото състояние, предмет
на защита по настоящото дело. Неоснователно е и оплакването за неправилност на
съдебните мотиви в частта, касаеща съдържанието на ипотечното право, като
включващо само терена, но не и процесните бунгала. Спорът тук не е само
теоретичен- затова какъв е предметът на учредената върху конкретен имот
ипотека, но и в насока дали постройките върху него са недвижими имоти, а също и
дали дори да са такива, представляват самостоятелни обекти на собственост, като
се твърди , че обсъжданите тук нямат самостоятелно архитектурно и функционално
предназначение и следват режима на ипотекирания терен. Излагат се подробни
съображения и в насока, че процесните бунгала не представляват недвижими имоти,
от което се прави крайният извод, че исковата претенция е неоснователна, защото за заявените от ищеца
постройки е неприложима защитата по чл.75 ЗС. Същото се отнася и за стопанските
постройки, посочени в исковата молба, които са движими вещи и също стоят извън предметния
обхват на цитираната разпоредба. Масивни и съответно трайно прикрепени към
земята в противовес на предходните обекти са санитарните комплекси /бани и
тоалетни/, изградени в двора, както и
административната сграда на входа на къмпинга. Исковете по отношение на тях също
са неоснователни, но по съображение, че не съставляват самостоятелни годни
обекти на собственост, респективно на защита. Те са несамостоятелни в
архитектурно и функционално отношение и представляват принадлежност към терена.
Като несамостоятелни, те следват неговия
правен статут, включително и относно владението. Предаването на една вещ по
дефиниция включва и предаването на всички нейни принадлежности. В този смисъл
въводът във владение в дворното място, осъществен от ЧСИ е законосъобразен и
върху постройките, находящи се върху терена. Необосновано е и оплакването, че
владението върху имота е отнето от ищеца по насилствен или скрит начин.
Безспорно е, че той е владял обектите, отдавайки ги под наем на трети лица, а
ответникът е сключил с тях други договори за наем. Цитира се практика на ВКС,
сочеща че подобно поведение не може да се счете накърняващо или отстраняващо
фактическото господство на владелеца. Защитата на така нарушени права може да
се осъществи по друг ред. Отстраняването от владение, упражнявано чрез трети
лица следва да се осъществи с фактически действия, а не с правни такива, защото
последните не съставляват защитимо по чл.75 и 76 от ЗС състояние. Поставя се и
въпросът за процесуалната допустимост на предявените искове, защото са налице
писмени доказателства, че между същите страни и за същия имот е висящо дело по
ревандикационен иск. Тъй като посесорната защита се поглъща от петиторната, а
съдът по исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС не е компетентен да се произнася по
правото за собственост върху ревандикирания имот, воденето на настоящото дело
се обезсмисля и следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес. В
този смисъл се представя и съдебна практика. В заключение се моли
производството по настоящото дело да се прекрати като недопустимо, поради липса
на правен интерес от търсената защита. Не се ангажират нови доказателства.
Ответникът
– въззиваем ЧСИ Тотко Колев с *** действие БОС, с адрес ***, не представя
отговор по жалбата.
Служебната проверка сочи въззивната жалба за редовна и имаща
изискуемото от закона съдържание и форма. Подадена е от лице с правен интерес
от обжалването, в рамките на предвидения от закона срок и пред надлежната
въззивна инстанция. Затова и като допустима, тя подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваването на страните.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по в.гр.д. 1879 по описа на БОС
за 2015г. постъпилата въззивна жалба на „ХЕЛИО-ТУР-С” АД и отговора на „Къмпинг
Градина” ЕООД.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и го НАСРОЧВА за 17.12.2015г. от 9,30 часа, за която дата да се
призоват страните.
ПОСТАНОВЯВА ведно с призовката за съдебното заседание на горните
лица да се връчи препис от настоящото определение- доклад.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: