РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Мулешков
Членове:Ваня Н. Иванова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500490 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.463 ГПК.
Взискателят „Д.“ ЕООД е обжалвал разпределението от 30.07.2020 г. по
изп. д. № 648 / 2019 г. на ЧСИ Стоян Лазаров.
Присъединеният взикател П.Д. изразява становище за частична
основателност на жалбата досежно сумата от 60 лв., представляваща внесени
от самия него авансови такси и разпределена изцяло за изплащане в негова
полза, вместо да бъде разпределена между хирографарните кредитори.
Длъжникът „М. Д.“ ООД не е подал възражение срещу жалбата.
ЧСИ е представил мотиви по обжалваните действия.
Жалбата е допустима. Тя е подадена по пощата на 03.08.2020 г. (л.242 от
изп. д.), тоест в тридневен срок от предявяване на разпределението, което е
било сторено на 31.07.2020 г.
Като краен резултат жалбата ще следва да бъде отвърлена въпреки
основателността на единия от доводите в нея.
Основателен е доводът за мястото в разпределението на сумата от 60 лв.
Тя представлява внесени от присъединен взискател авансови такси, които
обаче не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД (т.6 от ТР № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК) и ще следва да бъдат
1
включени в остатъка за разпределение между хирографарните кредитори.
Останалите доводи в жалбата са неоснователни.
Няма законово изискване към момента на призоваването на страните за
предявяване на разпределението самото разпределение вече да е било
изготвено. Съдебният изпълнител няма задължение да изготвя проект, който
предварително да връчва на страните. Той изготвя разпределението като свой
самостоятелен властнически акт и го предвявява на страните на определената
дата. Разпределението трябва да е изготвено най-късно към момента на
предявяването му.
Разпоредбата на чл.460 ГПК не задължава съдебния изпълнител да сочи
по пера местния данък, дължим за недвижимия имот, предмет на публичната
продан, нито начина на определяне на коефициентите при разпределението.
Отговорът на първия въпрос се съдържа в досието на изпълнителното дело.
От писмото на Община С. е видно, че данъкът е начислен за имота на
длъжника в с. М., тоест за единствения притежаван от него недвижим имот,
който е и предмет на публичната продан. Няма никакво значение за
разпределението дали данъкът е дължим само за поземления имот, само за
сградите или общо за УПИ и сгради като съвкупност, защото продажната
цена от публичната продан е достатъчна, за да покрие цялото вземане на
Община С. от 10,62 лв. По втория въпрос отговорът се съдържа в закона – т.
нар. „коефициент“ отговаря на критерия за съразмерност. Прилага се
математическото просто тройно правило (математическа пропорция) или се
изчислява процентно съотношение, като и в двата случая резултатът ще е
един и същ. Жалбоподателят може да провери изводите на ЧСИ чрез
самостоятелно извършване на изчисленията.
Твърдението, че присъединеният взискател предствлява привиден
кредитор, няма никакво значение за разпределението. Самият жалбоподател
заявява знание за реда, по който ще следва да осъществи защитата си срещу
присъединения взискател – чл.464 ГПК. Жалбоподателят разполага и с още
едно паралелно средство за защита, което съдът няма право да сочи.
Законосъобразно в разпределението като вземане на ЧСИ са били
включени неплатените обикновени такси от 270 лв. с ДДС. Начислените и
неплатени авансови такси се ползват от привилегия от първи ред (л.136, ал.1,
т.1 ЗЗД), защото по същността си те представляват разноски по изпълнението,
и когато не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника.
Не води до незаконосъобразност на разпределението погрешното
посочване на номера на изпълнителното дело, образувано от присъединения
взискател, и на основанието на вземането от 9525,39 лв. по изпълнителния
лист, издаден в полза на жалбоподателя. Налице са очевидни фактически
грешки, които могат да бъдат поправени от ЧСИ.
С оглед основателността на довода за мястото в разпределението на
авансовите такси от 60 лв., внесени от присъединения взискател, окръжният
съд следвало да извърши ново разпределение. Посочената сума следва да
2
бъде изключена от вземанията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и да бъде включена
към остатъка, подлежащ на съразмерно разпределение между взискателите –
хирографарни кредитори.
Новото РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ по изп. д. № 20199270400648 на ЧСИ Стоян
Лазаров е следното:
I. ВЗИСКАТЕЛИ и ДЛЪЖНИК:
1. Първоначален взискател, по чието искане е образувано
изпълнителното дело: „Д.“ ЕООД с вземания по изпълнителен лист от
22.04.2019 г. по търг. д. № 144 / 2019 г. на Пловдивския апелативен съд;
2. Присъединен взискател: П. Д. Д. с вземания съгласно удостоверение
по чл.456 ГПК, издадено по изп. д. № 20209270400009 на ЧСИ Стоян Лазаров;
3. Присъединен по право взискател: ОБЩИНА С. с вземания за данъци
съгласно писмо вх. № 0923 / 23.07.2020 г.
4. Длъжник: „М. Д.“ ООД
II. ИМУЩЕСТВО, ПРЕДМЕТ НА ПРИНУДИТЕЛНОТО
ИЗПЪЛНЕНИЕ, И КУПУВАЧ НА ТОВА ИМУЩЕСТВО:
Принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот,
собственост на длъжника, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място) с
площ 1120 кв. м, съставляващо УПИ VI-260 в кв. 7 по регулационния план на
с. Марица от 1965 г., ведно с построените в дворното място ПАЯНТОВА
КЪЩА и ПЛЕВНЯ.
След проведена публична продан за периода от 09.06.2020 г. до
09.07.2020 г., с протокол от 10.09.2020 г. за купувач на имота е обявен
наддавачът и едновременно взискател П. Д. Д. за цена в размер на 54 000 лв.
III. ВЗЕМАНИЯ НА ВЗИСКАТЕЛИТЕ:
1. Д. ЕООД:
А) По изпълнителен лист от 22.04.2019 г. – общо 49 496,07 лв., от
които:
- главница: 31 200,00 лв.;
- обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 23.10.2014 г. –
23.10.2017 г.: 9525,39 лв.;
- законна лихва, начислена от 23.10.2017 г. до 30.07.2020 г.: 8770,68 лв.
Б) За разноски в изпълнителното производство: общо
2835,90 лв., от които:
- заплатени авансови такси и разноски: 1435,90 лв.;
- заплатено адвокатско възнаграждение: 1400,00 лв.
3
2. П. Д. Д.:
А) По изпълнителен лист от 03.01.2020 г. по гр. д. № 1303 /
2019 г. на Самоковския районен съд, приложен по изп. д. № 9 / 2020 г. на ЧСИ
Стоян Лазаров (съгласно удостоверението по чл.456 ГПК): общо 88 327,78
лв., от които:
- главница: 80 000 лв.;
- законна лихва върху главницата, начислена от 20.12.2019 г.
до 30.07.2020 г.: 4977,78 лв.;
- разноски по гражданското дело: 3350,00 лв.
Б) За разноски в изпълнителното производство:
- заплатени авансови такси: 60,00 лв.
3. ОБЩИНА С.:
А) Съгласно писмо вх. № 07923 / 23.07.2020 г. общо 10,62
лв., от които:
- дължим местен данък за имота, предмет на публичната продан: 10,62
лв.
IV. ВЗЕМАНИЯ НА ЧСИ ЗА ТАКСИ:
Такси, изчислени спрямо всички задължения по изпълнителното
дело: общо 9892,74 лв., от които:
- дължими и неплатени обикновени такси (т.3, т.4, т.13, т.31 от
ТТРЗЧСИ): 270,00 лв. с ДДС;
- пропорционална такса (т.26 от ТТРЗЧСИ), изчислена на база
вземанията по делото: 9622,74 лв. с ДДС.
V. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И
ПРИВИЛЕГИИ ПО ЧЛ. 136 ЗЗД:
1. Наддавачът, обявен за купувач – ПЛ. Д. ДЖ., е едновременно и
присъединен взискател по изпълнителното дело, поради което при изготвяне
на разпределението следва да бъде определена сумата, която той да внесе за
изплащането на съразмерните части от вземанията на другите взискатели и
дължимите такси към ЧСИ (чл.495 ГПК).
2. Цената от 54 000 лв., при която присъединеният взискател е обявен за
купувач, е недостатъчна да удовлетвори вземанията на всички взискатели и
дължимите разноски в полза на ЧСИ.
3. Вземанията за разноски по принудителното изпълнение (чл.136, ал.1,
т.1 ГПК) и за дължим местен данък (чл.136, ал.1, т.2 ГПК) подлежат на
удовлетворяване преди останалите вземания на взискателите. Тук не се
включват разноските от 60 лв., направени от присъединения взискател П.Д. и
представляващи авансови такси (т.6 от ТР № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
4
4. Вземанията на взискателите „Д.“ ЕООД и П.Д. следва да бъдат
удовлетворени по съразмерност на основание чл.137, ал.3 ЗЗД. Отделните
пера от вземанията на всеки един от взискателите следва да бъдат
удовлетворени от определените им суми по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД (т.6 от ТР
№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
VI. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СУМАТА ОТ 54 000 ЛВ.
Първи ред вземания по чл.136, ал.1, т.1 ГПК:
1. В полза на „Д.“ ЕООД – общо 2835,90 лв., от които:
а) заплатени авансови такси съгласно ТТРЗЧСИ и разноски
по изпълнението: 1435,90 лв.
Сумата от 1435,90 лв. включва: т.1 – разноските по образуване на
изпълнителното дело; т.3 – извършване на справки за длъжника (3 бр.); т.5 –
връчване на книжа по делото; т.10 – искане за вписване на възбрана; т.20 –
разноски за извършения опис на възбранения имот, предмет на публичната
продан; т.31 – допълнителни разноски и държавни такси за налагане на
възбрана и за снабдяване за удостоверения за тежести и преписи; т.31 –
възнаграждение на вещо лице.
б) заплатено адвокатско възнаграждение: 1400 лв.
2. В полза на ЧСИ Стоян Лазаров - общо 3021,26 лв., от които:
а) дължими и неплатени обикновени такси: 270,00 лв. с
ДДС;
б) дължима и неплатена пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ: 2751,26 лв. с ДДС (след приспадане на заплатената по т.20 такса).
Втори ред вземания по чл.136, ал.1, т.2 ГПК:
1. В полза на Община Самоков – 10,62 лв., дължим местен данък на
имота (УПИ и сгради), предмет на публичната продан.
Трети ред вземания – необезпечени и непривилегировани вземания на
взискатели към 30.07.2020 г.:
1. Д. ЕООД:
А) По изпълнителен лист от 22.04.2019 г.: общо 49 496,07 лв.
2. ПЛ. Д. ДЖ.:
А) По изпълнителен лист от 03.01.2020 г.: общо 88 327,78
лв.
Б) За разноски в изпълнителното производство за авансови
такси: 60,00 лв.
5
След удовлетворяване на привилегированите вземания по чл.136, ал.1,
т.1 и т.2 ЗЗД в общ размер на 5867,78 лв. остатъкът от 48 132,22 лв. се
разпределя съразмерно между двамата взискатели, както следва:
- за Д. ЕООД с ЕИК ********* – 17 277,99 лв.;
- за П. Д. Д. с ЕГН ********** – 30 854,23 лв.
Съдът следва да спре дотук с разпределението, както и с изчисленията
по приложението на чл.76, ал.2 ЗЗД и по размера на дължимото плащане от
купувача П. Д.. Тези действия ще са ненужни, тъй като вече се установяват
предпоставките за пълното отхвърляне на жалбата.
Преди всичко съдът следва да разясни методиката при определяне на
съразмерността по отношение на остатъка от 48 132,22 лв. между
хирографарните кредитори.
Взискателят „Д.“ ЕООД има непривилегировани вземания в общ размер
на 49 496,07 лв. по изпълнителния лист.
Присъединеният взискател П.Д. има непривилегировани вземания в
общ размер на 88 387,78 лв., от които 88 327,78 лв. по изпълнителния лист и
60 лв. платени авансови такси.
Общо непривилегированите вземания на двамата кредитори възлизат на
137 883,85 лв.
При тези изходни данни математическата пропорция (простото тройно
правило) се прилага по следния начин:
Вземането на „Д.“ ЕООД от 49 496,07 лв. се отнася към общия размер
на вземанията на двамата кредитори от 137 883,85 лв. така, както Х се отнася
към подлежащия на съразмерно разпределение остатък от 48 132,22 лв. В този
случай Х = 17 277,99 лв.
Вземането на П.Д. от 88 387,78 лв. се отнася към общия размер на
вземанията на двамата кредитори от 137 883,85 лв. така, както У се отнася
към подлежащия на съразмерно разпределение остатък от 48 132,22 лв. В този
случай У = 30 854,23 лв.
Х + У = 48 132,22 лв.
Проверка на изчислеенията може да бъде извършена чрез определяне
на процентно съотношение, а оттам – и на т. нар. коефициент на
хирографарност.
За „Д.“ ЕООД изчисленията са:
А/100 х 137 883,85 лв. = 49 496,07 лв.
А = 35,89693%
Коефициентът на хирографарност е 0,3589693.
Оттук:
6
35,89693% от подлежащия на разпределение остатък от 48 132,22 лв.
възлизат отново на 17 277,99 лв.
За П.Д. изчисленията са:
В/100 х 137 883,85 лв. = 88 387,78 лв.
В = 64,10306%
Коефициентът на хирографарност е 0,6410306.
Оттук:
64,10306% от подлежащия на разпределение остатък от 48 132,22 лв.
възлизат отново на 30 854,23 лв.
Видно е, че при разпределението, извършено от съда, жалбоподателят
„Д.“ ЕООД би следвало да получи общо 20 113,89 лв. (с включени
привилегировани вземания от 2835,90 лв.), а присъединеният взискател П.Д. –
30 854,23 лв. С оспореното разпределение в полза на „Д.“ ЕООД е определена
по-висока обща сума за плащане, а именно 20 512,43 лв. ЧСИ е определил за
плащане в полза на П.Д. сумата от 30 455,69 лв., която е по-ниска по размер
от сумата, на която той има право според новото разпределение, извършено
от съда.
Принцип в правото е, че положението на жалбоподателя не може да
бъде влошавано, ако няма съответна жалба или протест от другата страна
(забраната за reformatio in peius). В гражданския процес този принцип е
закрепен в разпоредбата на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, приложима по
настоящото дело на основание чл.278, ал.4 ГПК. Жалба срещу
разпределението е подадена само от взискателя „Д.“ ЕООД, но в резултат на
новото разпределение положението на жалбоподателя ще бъде влошено, тъй
като ще получи по-малка сума за удовлетворяване на вземанията си,
отколкото му е била определена от ЧСИ с обжалваното разпределение.
Липсва жалба от длъжника по изпълнението „М. Д.“ ООД, както и от
присъединения взискател П.Д., който се конкурира при разпределението с
взискателя „Д.“ ЕООД. Ето защо въпреки основателността на единия от
доводите на жалбоподателя за незаконност на разпределението, жалбата ще
следва да бъде отхвърлена изцяло.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на взискателя „Д.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. П., ЕИК *********, срещу разпределението от 30.07.2020 г.
по изп. д. № 20199270400648 на ЧСИ Стоян Лазаров.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8