МОТИВИ по НОХД № 1099/2010
година по описа на ВТРС
РП е
повдигнала обвинение срещу С.А.М.
за това, че на 10.04.2010 год. около 22.30 часа в гр. В. Търново,
ул. *** № 39, след предварителен сговор с И.К.И. *** и чрез използване на МПС -
т. а. „Форд Транзит" с per. № ********, направил опит да отнеме от
владението на Х.Н.Х. ***., без негово съгласие и с намерение противозаконно да
присвои чужди движими вещи - арматурно желязо с дебелина 6,5 мм и с дължина както
следва: 93 см
- 52 бр., 205 см
- 56 бр. и 285 см
- 105 бр., с общо тегло 120.3
кг всичко на обща стойност 160.42
лв., собственост на „Илстрой" ООД със седалище и адрес на управление гр. В. Търново с управител И.Л.И., като
опитът останал недовършен по независещи от него причини - намеса на полицейски
служител и случаят е немаловажен и деянието е извършено в условията на опасен
рецидив. Деянието прокуратурата е квалифицирала като престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, пр.1 вр. чл.195, ал.1, т.4,
пр.1 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18 вр. чл. 29, ал.1 букви „а" и
„б" от НК и срещу
И.К.И. за това, че на
10.04.2010 год. около 22.30 часа в гр. В. Търново, ул. *** №39, след предварителен
сговор със С.А.М. *** и чрез използване на МПС – т. а. „Форд транзит” с рег. № ********,
направил опит да отнеме от владението на Х.Н.Х. ***, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи – арматурно желязо с
дебелина 6.5 мм
и с дължина , както следва: 93
см - 52 бр., 205 см - 56 бр. и 285 см - 105 бр., с общо
тегло 120.3 кг
всичко на обща стойност 160.42 лв., собственост на „Илстрой" ООД със
седалище и адрес на управление гр. В. Търново с управител И.Л.И., като опитът
останал недовършен по независещи от него причини - намеса на полицейски
служител и случаят е немаловажен. Деянието е квалифицирано от прокуратурата
като престъпление по чл.195, ал. 1, т.4, пр.1 и т.5 вр. чл. 194, ал.1 вр. с
чл.18 от НК.
В съдебно заседание
представителя на РП поддържа повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими,
намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин и пледира за
налагане на ефективно наказание при условията на чл.55 от НК, като по отношение
на подс. М. да се извърши групиране на наказанието по настоящата присъда с
останалите наложени му с влезли в сила присъди и се зачете времето през, което
изтърпявал такова. По отношение на подс. И. да се приведе на основание чл.68 от НК присъдата, в чиито изпитателен срок е извършил деянието по настоящата
присъда, да се извърши групиране на наложеното му наказание с настоящата и тези
по влезлите в сила присъди преди това и се зачете времето през което е бил с
мярка за неотклонение задържане под стража.
Подсъдимият М. разбира
обвинението и прави пълни самопризнания по механизма на извършването му,
съжалява за извършеното и моли за справедливо наказание. Назначенията му
защитник адв. М. пледира за налагане на наказание към предвидения минимален
размер с приложението на разпоредбата на чл.55 от НК с оглед направените пълни
самопризнания и съдействието за разкриване на обективната истина, като се
извърши и групиране на наложените му с влезли в сила присъди наказания с
настоящото.
Подсъдимият
И.И. разбира обвинението и дава обяснения по същото в насока, че е невинен.
Излага също, че подс. М. е поискал от него услуга с МПС – т. а. „Форд Транзит”
да превози до посочените в обвинителния акт вещи на място посочено от подс. М..
Защитникът му адв.***пледира в посока, че е налице доброволен отказ от
довършване на престъплението, поради което оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Съдът след
като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Двамата подсъдими се познавали
бегло. И. преди години имал пункт за изкупуване на старо желязо в гр. Дебелец,
а другият подс. М. понякога ходел там да предава такова до момента на
прекратяване дейността на пункта от първия. На посочената дата – 10.04.2010
год. и двамата случайно се срещнали в кафе на „Еврофутбол” в гр. В. Търново,
кв. Чолаковци. След като независимо един от друг си пуснали фишове, останали да
изпият по едно кафе с други техни общи познати. В разговора им станало въпрос
за арматурно желязо, което било нужно на подс. И.. Последният предложил на М.
да изкара някой лев, като му посочи къде има такова. Около 22.00 часа се качили
в бял бус с рег. № ********, с който подс. И. *** и потеглили в посока кв.
Картала, по указания на подс. М.. За помощта И. обещал на М. да му плати 20
лева. М. завел подс. И. на строителен обект, изпълняван от „Илстрой” ООД гр. В.
Търново с управител св. И.И.. Преди време на мястото на обекта били разположени
така наречените бараки, в които живеело семейството на подс. С.М.. Направили
няколко обиколки на строежа, за да се уверят, пазачът къде е и дали не обхожда
обекта. Спрели бусът от долната страна на обекта, от към блоковете. Уличното
осветление работило. Първоначално и двамата изпушили по една цигара, след което
подс. М. започнал да пренася първо от арматурните железа, които били в близост
до уличното платно. Така на три пъти С.М. пренесъл снопчета до буса, а подс. И.
отварял и затварял задната врата, тъй като била вързана с тел. При всяко носене
на снопчета от М. подс. И. отварял и затварял задната врата на буса. В това
време докато товарили алармата на автомобил се задействала. Двамата спрели за
няколко минути, качили се за малко в буса докато се уверят, че няма опасност.
Решили да продължат, защото никой не се показал. М. изнесъл още едно снопче.
Така на няколко пъти натоварили общо 52 бр. арматурно желязо с дебелина 6,5 мм и дължина 93 см , 56 бр. арматурно
желязо с дебелина 6,5 мм
и дължина 205 см,
105 бр. арматурно желязо с дебелина 6,5 мм и дължина 285 см,. Общото тегло било 120,3 кг., като след всяко
товарене, подс. И. затварял врата на багажника, за да не се вижда какво има в
автомобила. С. си тръгнал, а И. изчакал няколко минути. В това
време към бусът се насочил патрулен автомобил. М. се разминал с него, а
органите на реда в лицето на св. Д. и св. М. заловили подс. И.. Изложените
факти се потвърждават от самопризнанията на подс. С.М., а те от своя страна
изцяло кореспондират и с показанията на разпитания по делото свидетел –
очевидец – И.А.., който и е сигнализирал полицията. Фактите се потвърждават и
от показанията на свидетелите - св. Д., св. М., с. И.И. и Хр. Х., които са
безпротиворечиви, логични и ясни, също сочещи на установената по – горе
фактическа обстановка.
Единствено обясненията на другия
подсъдим – И. не съвпадат с установените факти и са в противоположната посока
на установеното от показанията на свидетелите и другия подс. М.. И. не се
признава за виновен. Това съдът приема като защитна версия и позиция от страна
на подс. И. Обясненията му като
противоречащи не кореспондиращи с останалите събрани, по предвидения за това
ред, доказателства не се кредитираха от настоящата инстанция.
Заключението по съдебно оценъчната експертиза
сочи, че стойността на вещите, предмет на опита за кражба възлиза на 160,42 лв.
При така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи: В настоящия случай от
обективна страна е налице довършен опит на престъплението кражба, тъй като подсъдимите
са започнали изпълнението на умишленото престъпление, т.е. установили са своя
фактическа власт върху вещите, предмет на престъплението, но не са настъпили
предвидените от закона и исканите от тях последици - не са могли да се
отдалечат на достатъчно разстояние от местото, за да реализират целта си
докрай, поради намесата на полицейските служители пристигнали на място.
Довършеният опит на умишленото престъпление кражба е налице, тъй като подсъдимите пряко са участвали в осъществяването на изпълнителното
деяние – отнемане на вещите, изразяващо се във фактически действия - М. е
пренасял арматурните железа до МПС – то – бял бус от обект, строен от “Илстрой”
ЕООД гр. В. Търново, а подс. И. е отварял и затварял задната врата на белия бус,
с който и двамата подсъдими са се придвижили до мястото, различно от тяхната
уговорка; действията им са били пряко насочени към прекратяване на фактическата
власт върху предмета на посегателство, която до момента на деянието се
упражнявала св. Х., служител при собственика на вещите - “Илстрой” ЕООД гр. В.
Търново и същевременно са целели да осъществят своя фактическа власт върху
вещите.
На следващо място престъплението
опит към кражба може да бъде извършено само при пряк умисъл. Съдържанието на
умисъла при опита не се различава от това при довършеното престъпление /в
настоящия случай – кражба/. Умисълът при двамата подсъдими е налице тъй като и
двамата са съзнавали, че лишават от фактическа власт собственика и владелеца на
чуждата вещ – св. Х. и “Илстрой” ЕООД; предвиждали са преминаването й в своя
фактическа власт и са искали настъпването на тези последици. От описаната
фактическа обстановка се установи, че подс. М. и подс. И. са действали с пряк
умисъл. Деянието е целенасочен акт и винаги се осъществява с цел да се
предизвикат определени изменения в действителността. Налични са
доказателствата, сочещи, че подсъдимите са осъществили деянието – съзнателен
волеви акт, външно проявен в действия към осъществяване опит за кражба.
Последното наложи извода, че е налице и субективния елемент от състава на
престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.18
, ал.1 от НК. Кражбата е
извършена чрез използване
на МПС – „Форд Транзит” с рег. № ******** и след като предварително се
уговорили, като деянието не представлява маловажен случай. Деянието по отношение на подсъдимия М. представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.
1, б. „а" и б. „б" от НК, тъй като от справката за съдимост се
установява, че М. е извършил деянието, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от
една година изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан повече
от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, и за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК и към момента на извършването им не е изтекъл срокът
по чл. 30, ал.1 от НК. Това от своя страна запълва фактическия състав на
чл. 196, ал.1, т.2, пр.1 от НК отнасящо се за подс. М..
При определяне на наказанието,
което следва да се наложи на подс. М. съдът се съобрази с ниската стойност на
предмета на престъплението – 160 лв., което се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство, пълните самопризнания, което сочи на критичното му отношение към
извършеното, разкаянието и материалното и социално положение. Това определи
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и по отношение на С.М. се определи
наказание малко над минималния размер, а именно 7 месеца лишаване от свобода.
Това наказание бе определено да се изтърпи съобразно правилата на ЗИНС при
„строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.
Справката за съдимост сочи по
отношение на М., че деянието по настоящата присъда е извършил преди да е влязла
в сила присъдата по НОХД № 520/2010 год. на ВТРС – 25.11.2010 год. С последната
за извършено от него деяние в периода 21-27.01.2010 год. по чл.196, ал.1,
т.2..от НК му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода. Изнесеното
обуслови приложението на чл.25 вр. с чл.23 от НК и на М. се определи едно общо
най – тежко наказание измежду наложеното му с настоящата присъда и тази по НОХД
520/2010 год. на ВТРС, а именно 7 месеца лишаване от свобода, което изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание
чл. 25, ал.2 от НК се приспадна изцяло изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода.
При определяне на наказанието на
подс. И. се отчете факта, че именно той е бил инициатора за това деяние и е
следвало да се възползва от кражбата. Споделеното за размера на предмета на
престъплението, а именно ниската му стойност, определена и като смекчаващо
винта обстоятелство се отнесе и спрямо подс. И.. Предходните му осъждания се
приеха като отегчаващи вината обстоятелства. Следва да се отбележи, че е
осъждан и за престъпления против собствеността. Тези предходни осъждания сочат
на завишената му степен на обществена опасност. При обсъждане на отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства се прие, че последните са многобройни и се
определи наказание съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер
над минималния, но под средния размер, а именно 8 месеца лишаване от свобода.
Наказанието съобразно правилата в ЗИНС бе определено да се изтърпи при „строг”
режим в затворническо заведение от закрит тип.
След като се обсъдиха влезлите в
сила присъди спрямо подс. И. отразени в справката за съдимост се установи, че
са налице основание за групиране на наложените му с влезли в сила присъди
наказания по: НОХД № 801/2006 год. на ВТРС, с която за извършено на неустановен
ден през лятото на 2005 год. до 17.08.2005 год. престъпление по чл. 215, ал.2,
т.4, пр.1... от НК му е наложено
наказание 1 година лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК е
отложено за срок от 3 години. Със същата
присъда е признат за виновен, през същия период да е извършил престъпление по
чл. 234 Б, ал.1, за което му е определено 1 година лишаване от свобода и 100 лв. глоба. Това наказание също е било
отложено за срок от 3 години. На основание чл.25 вр. с чл. 23 от НК между двете
наказания е определено едно общо такова, а именно 1 година лишаване от свобода,
като и това определено общо наказание е било отложено за срок от три години на
основание чл. 66 от НК и е постановено
наказанието глоба да се търпи отделно. С
тази присъда на основание чл.59 от НК е зачетено и приспаднато от така
определеното наказание лишаване от свобода времето, през което е била взета
мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 17.02.2006 год. до
23.02.2006 год. Присъдата е влязла в сила на 14.10.2008 год.. С присъда влязла в сила на 29.12.2008 год. по НОХД № 56/2008 год. на ВТРС И. е осъден на 1
година лишаване от свобода, за извършено деяние през м. Септември 2006 год. по
чл. 206, ал.3, пр.1 вр. с ал. 1 от НК, което е било отложено на основание чл.66
от НК за срок от три години. Това наложи
извода, че деянията по двете присъди е извършил преди да е имало влязла в сила
присъда , за което и да е от тях и са налице основанията за определяне на едно
общо най – тежко измежду наложените му наказания, а именно 1 година лишаване от
свобода. Съобразно правилата в ЗИНС се определи това общо наказание да се
изтърпи при „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Зачете се
времето, през което И. е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”,
считано от 17.02.2006 год. до 23.02.206 год., вкл. Така определеното общо
наказание се отложи на основание чл. 66 от НК за срок от три години.
Тъй като деянието по настоящата
присъда е извършил в изпитателния срок на определеното общо най тежко наказание
на основание чл. 68 от НК се приведе в изпълнение определеното общо най – тежко
наказание в размер на 1 година лишаване от свобода. То бе постановено да се
изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.189, ал.3 от НК
двамата подсъдими М. и И. бяха осъдени солидарно да заплатят направените по
делото разноски в размер на 110 лева, както и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на ВТРС.
По изложените съображения съдът
постанови настоящата си присъда.
Председател: