Решение по дело №9/2021 на Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 260086

гр. Първомай, 29.12.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и първа година с

                                                                                    

                                                                                                           Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.С., М.М.М.-Д. и Ж.П.С. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Г.А., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Г.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи, както следва:

Ø сумата от 162, 03 лева (сто шестдесет и два лева и три стотинки) – стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за обект на потребление с адрес: ***, ап. ФМА, ИТН: ***, за периода от 02.11.2017 г. до 11.04.2019 г., и отчетена по партида с клиентски номер: ***;

Ø сумата от 34, 12 лева (тридесет и четири лева и дванадесет стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 21.12.2017 г. до 12.03.2020 г. вкл. и от 09.04.2020 г. до 20.10.2020 г.;

Ø законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2020 г. (датата на постъпване на заявлението в съда), до пълното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 260046/30.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 457/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Ищцовото дружество отправя исковите претенции в качеството на „краен снабдител”, който според чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) продава електрическа енергия при публично известни Общи условия, действащи през процесния период в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), и влезли в сила на 27.06.2008 г.

Релевира се, че в съответствие с чл. 7, т. 1 и чл. 11, т. 1 от Общите условия и чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР, доставчикът се ангажирал да снабдява принадлежащия на ответника и присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД имот на адрес: ***, ап. ФМА, и с ИТН: ***, с електрическа енергия, отчитана по партида с клиентски номер ***, а последният се задължил да му заплаща стойността й, както и тази на мрежовите услуги, в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия.

За времето от 02.11.2017 г. до 11.04.2019 г. ищецът и мрежовият оператор доставили до посочения имот електрическа енергия и мрежови услуги на обща стойност 162, 03 лева, която останала неиздължена.

Според ищеца, съобразно чл. 27, ал. 1 от Общите условия, потребителят му дължи и сумата от 34, 12 лева, представляваща обезщетение за вредите от забавата в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.12.2017 г. до 12.03.2020 г. вкл. и от 09.04.2020 г. до 20.10.2020 г.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в негова полза Заповед № 260046/30.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 457/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът депозирал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 261783/21.07.2021 г., с който ответникът признава исковете и моли за разсрочване плащането на дълга.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, като с Молби вх. № № 261901/02.09.2021 г. и 261914/09.09.2021 г., депозирани от процесуалния му пълномощник, заявява, че поддържа исковете, а с втората отправя и искане за произнасяне на решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът се явява и потвърждава признанието си.

След като констатира кумулативното наличие на процесуалните условия на чл. 237, ал. 1 от ГПК, доколкото ответникът обективира признание на исковете, ищецът пледира за процедиране по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а процесните материални права не противоречат на закона и добрите нрави и не са изключени от разпоредителната власт на ответната страна, съдът е мотивиран да уважи изцяло исковите претенции.

С оглед гореуказания изход на спора и неприложимостта на привилегията, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита на признатите притезания, се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране на отговорността му за репариране на съдебноделоводните разноски на ищеца, сторени, както следва:

Ø в исковото производство в общ размер на 175, 00 лева, от които 75, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на претенциите, и 100, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и конкретното участие на довереника в него;

Ø в заповедното производство в общ размер на 75, 00 лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 50, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и конкретното участие на довереника в него.

В отговора си ответникът обективира молба за разсрочване на процесните задължения, която се преценя за неоснователна, тъй като липсват доказателства в подкрепа на изискуемите условия на чл. 241, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.С., М.М.М.-Д. и Ж.П.С. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Г.А., както следва:

Ø сумата от 162, 03 лева (сто шестдесет и два лева и три стотинки) – стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за обект на потребление с адрес: ***, ап. ФМА, ИТН: ***, за периода от 02.11.2017 г. до 11.04.2019 г., и отчетена по партида с клиентски номер: ***;

Ø сумата от 34, 12 лева (тридесет и четири лева и дванадесет стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 21.12.2017 г. до 12.03.2020 г. вкл. и от 09.04.2020 г. до 20.10.2020 г.;

Ø законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2020 г. (датата на постъпване на заявлението в съда), до пълното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 260046/30.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 457/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.С., М.М.М.-Д. и Ж.П.С. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Г.А., както следва:

Ø сумата от 175, 00 (сто седемдесет и пет) лева – съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, и

Ø сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 457/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за разсрочване на изпълнението на решението, отправено с Отговор вх. № 261783/21.07.2021 г.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.

ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 457/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със заверен препис от решението след влизането му в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

                                                           

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ