№ 1206
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110116018 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А. П. А., ЕГН **********, с
адрес: град *, срещу „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
182 лева /след допуснато изменение на предявения иск с протоколно Определение от
21.03.2025 г./, представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по Полица № */30.03.2022 г. за лек автомобил марка и модел „*“ с
рег. № *, със срок на действие от 03.04.2022 г. до 02.04.2023 г., за което е образувана Щета №
*/31.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
12.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2022 г. била сключена комбинирана
застраховка „Автогрижа“ за собствения на ищеца лек автомобил марка и модел „*“ с рег. №
*, с ответника, обективирана в Полица № */30.03.2022 г., със срок на действие от 03.04.2022
г. до 02.04.2023 г. Автомобилът бил застрахован за сумата от 35 000 лева, като
застрахователната премия възлизала на 1 824,27 лева, която към момента на предявяване на
иска е изцяло заплатена.
Сочи се, че на 28.03.2023 г. в град *, при извършване на маневра на паркинг е огъната
предната броня на процесния лек автомобил, като същата влязла в съприкосновение с висок
бордюр.
Заявява се, че ответникът бил своевременно уведомен за настъпилото застрахователно
събитие и служители на същия огледали автомобила, като бил съставен протокол за оглед по
Щета № */31.03.2023 г., в който като увредени детайли били описани: облицовка предна
броня – за боядисване.
Ищецът твърди, че като застрахователно обезщетение получил сумата от 177,37 лева.
Сочи се, че след извършено проучване в няколко сервиза се установило, че сумата,
необходима за възстановяване на щетите, била в размер на 360 лева. Твърди се, че със
1
заплащане на сумата от 177,37 лева ответникът е признал основателността на дължимото
обезщетение, като спорен остава единствено неговият размер.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск. Претендира заплащане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като не се
оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди се, че заплатената на ищеца сума в
пълна степен обезщетява причинените на процесния лек автомобил вреди, като същата е
определена по експертна оценка и по методика на застрахователя, за която ищецът бил
информиран при сключване на договора за застраховка.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се
иск отхвърляне на предявения иск. Претендират се направените в производството съдебно-
деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Свидетелство за регистрация Част I № * от 08.04.2021 г. /л. 8/, процесният лек
автомобил марка и модел „* *“ с рег. № * е собственост на ищеца.
От представената по делото Застрахователна полица за комбинирана автомобилна
застраховка „Автогрижа“ № */30.03.2022 г. /л. 6/ е видно, че ищецът е застраховал по
Застраховка „Каско на МПС“ процесния лек автомобил при ответното дружество, със срок
на действие на покритието от 00:00 часа на 03.04.2022 г. до 23:59 часа на 02.04.2023 г.
Съгласно застрахователната полица, застрахователната сума е в размер на 35 000 лева, а
дължимата премия е в размер на 1 788,50 лева.
Приети като писмени доказателства по делото са Искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“ от 31.03.2023 г. /л. 9/ и Протокол № * от 31.03.2023 г. за
извършен оглед на МПС /л. 10/, съдържащи описание на настъпилите увреждания на
процесния лек автомобил, вследствие на ПТП, а именно: облицовка предна броня – за боя.
Представени от ответника са Общи условия на ответното дружество по застраховка
„Каско на МПС“, както и Методика за обработка на преписки по щети по застраховки
„Каско на МПС“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото са изслушани заключения по допуснати първоначална и повторна тройна
Съдебно-автотехнически експертизи. Видно от заключението по последната /което съдът
кредитира като обективно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи/, вещите
лица са достигнали до извода, че общата стойност за възстановяване на автомобила,
съгласно опис на застрахователя и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени
за труд и боя, е 422,20 лева с ДДС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва да се
установи наличието на следните материалноправни предпоставки: възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите за ищеца вреди; размера на
претендираното обезщетение.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, наличието на сключен между
същите договор, обективиран в Застрахователна полица № */30.03.2022 г., за собствения на
ищеца лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, със срок на действие от 03.04.2022 г. до
02.04.2023 г.; изпълнение на задълженията на ищеца по заплащане на застрахователната
2
премия по същия; обстоятелството, че пред застрахователя е заведена претенция – Щета №
*/31.03.2023 г. с описани увредени детайли: облицовка предна броня – за боядисване; че на
22.05.2023 г. ответникът е заплатил на ищеца обезщетение по процесната щета в размер на
177,37 лева; че между страните намират приложение Общите условия към процесния
договор за застраховка, касаещи начина на определяне на застрахователното обезщетение по
същия.
Съдът намира за установени от събраните по делото писмени доказателства и от
приетото заключение по назначената повторна тройна Съдебно-автотехническа експерта
следните причинени на процесния лек автомобил щети: увреждания по облицовка предна
броня – за боя, които са в причинно-следствена връзка с установения и неоспорен от страна
на ответника механизъм на застрахователното събитие.
С оглед установеност в производството, чрез приемане като безспорни и ненуждаещи
се от доказване и чрез приобщените писмени доказателства и експертно заключение, на
материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 405 ГПК, съдът
намира, че същият е доказан по своето основание.
По отношение на размера на исковата претенция с правно основание чл. 405 КЗ съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер, равняващ се на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като негова горна
граница е уговорената застрахователна сума /аргумент от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото имущество, тоест
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична увреда релевантна е възстановителната
стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта
на законодателната уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен
обем да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания застрахователен риск
вреди, обезпечени със застрахователния договор.
Трайната съдебна практика е еднопосочна и приема, че в случаите на съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, последното се определя
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, а уговорки, съдържащи се в общите условия на застрахователя и водещи до
ограничаване обема на отговорността на застрахователя, са непротивопоставими на
застрахования. Последните представляват единствено минимална долна граница при
определяне на застрахователното обезщетение, като при наличието на спор между страните
относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната стойност на вредата.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 162 ГПК и на заключението по назначената
повторна тройна Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че общата средна
пазарна стойност на вредите на автомобила, претърпени в резултат на процесното
застрахователно събитие, настъпило на дата 30.03.2022 г., е 422,20 лева, от което следва да
бъди приспаднато заплатеното от застрахователя обезщетение от 177,37 лева.
Предвид горното, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция в пълния й
предявен размер от 182 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие по Полица № */30.03.2022 г. за лек
автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, със срок на действие от 03.04.2022 г. до 02.04.2023
г., за което е образувана Щета № */31.03.2023 г.
Върху определената сума за обезщетяване на увреденото лице следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от предявяване на иска – 12.12.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
3
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски в производството. Съгласно представения
списък на разноски и доказателства за тяхното извършване, сторените такива от ищеца са
следните: сумата от 53 лева – държавна такса и сумата от 206 лева - депозит за вещи лица.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38 от Закон за
адвокатурата в размер на 650 лева.
Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на спора,
цената на уважения иск, извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия и
обстоятелството, че в рамките на едно от проведените общо три открити съдебни заседания
процесуални действия не са извършвани, съдът намира за основателно. Съответно на
посочените критерии е възнаграждение в размер на 500 лева, което следва да бъде
присъдено в полза на адвокат Р. Р..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА ЗАПЛАТИ
на А. П. А., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от 182 (сто осемдесет и два) лева,
представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на облицовка предна броня, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по Полица № */30.03.2022 г. за лек автомобил марка и модел „*“ с
рег. № *, със срок на действие от 03.04.2022 г. до 02.04.2023 г., за което е образувана Щета №
*/31.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
12.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА ЗАПЛАТИ
на А. П. А., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от общо 259 (двеста петдесет и девет)
лева – разноски за настоящото производство, от която: 53 (петдесет и три) лева –
държавна такса и 206 (двеста и шест) лева - депозит за вещи лица, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Р. Р. от АК – Варна сумата от 500 (петстотин) лева – адвокатско
възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38 ЗА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца
по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: BG72FINV915010UB475354, с
титуляр: адвокат Р. Р..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4