Решение по дело №2828/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.146 вр.чл.21 ал.2 вр.чл.58 ал.1 от АПК и е образувано по жалба от П. К. Х. от [населено място], против мълчаливия отказ на кмета на Община Варна по нейно заявление рег. №АУ111036ВН/17.11.2023 г. за заверка на служебна страници от декларация по чл.14 от ЗМДТ във връзка с обстоятелствена проверка за ПИ с [идентификатор], [жк], р-н „Приморски“, [населено място], а именно – че имотът не е общинска собственост.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт като сочи, че административният орган е следвало да извърши проверка единствено за липса или наличие на съставен АОС за имота, но не е извършил поисканата му административна услуга, настоява за отмяната на формирания мълчалив отказ, след което съдът да задължи компетентния административен орган да извърши поисканото от нея удостовереняне; претендира и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Г. А. от АК – Варна, жалбоподателката поддържа изцяло така предявената жалба и настоява за уважаването й, както и за присъждане на разноски по представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответния административен орган чрез процесуалния си представител гл.юк. А. Т. с писмена молба оспорва изцяло подадената жалба и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски с оглед фактическата и правна сложност на делото.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено със заявление рег.№ АУ111036ВН/17.11.2023г от жалб.П. Х. до Кмета на Община Варна за издаване на удостоверение чрез заверка на молба-декларация, че недвижим имот, находящ се в [населено място], р-н „Приморски“, [жк] ул.41-ва, представляваща ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], не е общинска собственост, което ще й послужи пред нотариус в производство по чл.587 от ГПК. Към заявлението са приложени актуална скица №15-1023406-26.09.2023г на поземления имот с отразена площ от 1089 [жк], че няма идентифициран собственик, и молба-декларация до нотариус при РС – Варна за извършване на обстоятелствена проверка за същия имот.

По повод заявлението на П. Х. в хода на образуваното административното производство е протекла кореспонденция и са събирани доказателства. Така според Удостоверение рег. №М.-Т23009864ВН/15.11.2023г от директора на Диреция „Местни данъци“, имотът по молбата-декларация е деклариран от заявителката на 10.10.2023г, заведен е с партиден №5305Н574444, и към 13.11.2023г по партидата му няма неплатени изискуеми задължения. С писма от 27.11.2023г и от 28.11.2023г до началника на Отдел „Общинска собственост“ и до директора на Дирекция „АГУП“ директорът на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна, е изискал информация има ли издаден АДС до 01.06.1996г и АОС до момента за имота – предмет на заявлението, и за извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., евентуално – копие от същия, както и за предходни планове и разписни листи. Такива са постъпили в Дирекция „ОСИСД“ с писмо от 01.12.2023г., а именно – копия на част от КП -1956г на „Крайбрежието“ и разписен лист в частта на [ПИ], и на част от КП-1973г на местността „Франга дере до Домуз дере“ и разписен лист в частта за [ПИ], както и извадка от КК на [населено място].

Бездействието на административния орган по заявлението й от 17.11.2023г (датата на започване на производството съгл.чл.25 ал.1 от АПК) в рамките на 7-дневния срок по чл.57 ал.2 от АПК, е възприето от П. Х. като мълчалив отказ, който същата обжалвала на 28.12.2023г.

Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, които са последователни и взаимно допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Първото задължение на съда при заявено пред него оспорване на мълчалив отказ е мотивирано да прецени дали такъв е формиран на първо място, а след това – и дали е спазен специалния срок за обжалването му.

В настоящия казус заявлението за извършване на административна услуга е депозирано на 17.11.2023г, която е датата на започване на производството съгл.чл.25 ал.1 от АПК. Съгл.чл.57 ал.2 от АПК, административният акт по чл.21 ал.3 от АПК (какъвто е настоящият случай), е 7-дневен, но когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства, актът се издава до един месец от започване на производството съгл.чл.57 ал.5 от АПК. Такъв е и настоящият случай, в който произнасянето на сезирания компетентен административен орган е предпоставено от изясняване на обстоятелството дали заявения недвижим имоти е общинска собственост – поради това и заплатената такса за извършване на административната услуга е определена като такава, която ще бъде извършена в срок до 30 дни (съобразно вписването в самото заявление). Така срокът за произнасяне на административният орган в случая е започнал да тече на 17.11.2023г и е изтекъл безрезултатно на 17.12.2023г. На следващия ден 18.12.2023г е формиран мълчаливият отказ на кмета на Община Варна да извърши поисканата му административна услуга, респективно – в същия ден започва течението на срока за оспорване на същия съгл.чл.149 ал.2 от АПК, който би изтекъл на 18.01.2024г. Жалбата на П. Х. е депозирана на 28.12.2023г, т.е. в рамките на законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като основателна.

Сред доказателствата, събирани от административния орган в продължение месец в хода на административното производство пред него, липсват такива за ПИ с [идентификатор] да са били съставяни АОС или АДС. Предмет на поисканата услуга е единствено удостоверяване на тези обстоятелства – дали имотите са или не са общинска собственост към момента на подаване на заявлението, а мълчаливият отказ на административния орган е незаконосъобразен според настоящия съдебен състав.

Охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена се провежда по реда на гражданския процес и пред нотариус – поради това на първо място установяването на правен интерес у молителя с цел преценка за съществуването или несъществуването на правото на собственост, респ. евентуалното засягане или липсата на такова на правата на трети лица, принципно е извън компетентността на административния орган, от когото е поискана конкретната услуга. Това е така, понеже той не участва в никакво качество и в нито един момент в охранителното производството, а само в подготовителната дейност преди да е поставено началото му и съобразно със специализацията си – при издаване на скиците, удостоверенията, данъчни оценки, заверките и пр. Участието на ответника по делото в охранителното производство по ГПК се изчерпва с правомощието му да удостовери единствено факта дали посочените от жалбоподателя имоти са или не са актувани като общинска (държавна) собственост – нищо повече и извън този факт. Преценката дали правото на жалбоподателката върху посочения имот е действително или не, респективно – дали имотът има други вписани собственици, е извън компетенциите на административния орган и е в правомощията на нотариуса, който след приключване на охранителното производство и съвкупна преценка на събраните гласни и писмени доказателства съставя констативен нотариален акт за собственост или отказва да издаде такъв. При това свое произнасяне именно нотариусът е длъжен да съобрази материално-правните предпоставки за възникване и съществуване на претендираното право на собственост, вкл. има ли съставен АДС или АОС за имотите, или пък вписване на трети лица-собственици в регистрите към КК , и не на последно място – възможно ли е да придобиване на такъв имот по претендирания оригинерен способ. Както приема и ВАС с константната си практика, тези въпроси са изцяло от компетенциите на нотариуса в производството по снабдяване с констативен нотариален акт, чийто акт – било положителен или отрицателен за молителя в охранителното производство, на свой ред подлежи на оспорване в нарочно предвидено от законодателя процедура по ГПК като гаранция за защита на правата и законните интереси на трети лица. В тази връзка следва да бъде посочено, че дори при евентуални възражения на трети лица – собственици на същите имоти, за извършване на поисканата от органа административна услуга, те биха били изцяло ирелевантни, понеже споровете за собственост са извън предмета на производството, респ. разрешаването им е извън преценката на административния орган.

На следващо място следва да бъде посочено, че искането за извършване на административна услуга на жалб.Х. е депозирано пред компетентен орган и към него са приложени изискуемите доказателства за съществуването на имота; с друг документ жалбоподателката очевидно не разполага. Поради това за административния орган не е съществувало валидно правно основание да откаже извършването на поисканата административна услуга, т.е. мълчаливият му отказ е незаконосъобразен, което налага отмяната му и връщане на преписката на ответната страна за извършване на поисканата административна услуга. В хипотезата на чл.174 от АПК на административния орган следва да бъде определен 7-дневен срок за издаване на удостоверението с оглед обстоятелството, че в преписката са събрани всички необходими доказателства за това.

При този изход на делото искането за присъждане на разноски на жалбоподателката е основателно и следва да бъде уважено в размер в целия претендиран размер от 1 010лв. (ДТ 10лв. и адвокатско възнаграждение 1000лв.). Възражението на ответната администрация за прекомерност на същото е неоснователно, понеже възнаграждението е определено в специалния минимум по чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г.

Мотивиран от горното и съобразно компетенциите си по чл.173 ал.3 и чл.174 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на кмета на Община Варна по заявление рег. №АУ111036ВН/17.11.2023 г. от П. К. Х., [ЕГН], от [населено място], за заверка на служебна страници от декларация по чл.14 от ЗМДТ във връзка с обстоятелствена проверка за ПИ с [идентификатор], [жк], р-н „Приморски“, [населено място], а именно – че имотът не е общинска собственост, и

ВРЪЩА преписката на административния орган за издаване на удостоверение чрез заверка на молбата-декларация, като му ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на услугата, считано от датата на получаване на съобщението.

ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмета, да заплати на П. К. Х., [ЕГН], от [населено място], сторените в производството разноски в размер на 1 010 (хиляда и десет) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

На страните да се връчат преписи от решението.