Р Е Ш Е
Н И Е №
1527
гр.Пловдив,
10.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 2526/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Т.К.Л. ***,
чрез адв.С.Я. против отказа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС
Пловдив, обективиран в разпореждане изх. № 59727/16.07.2018г. по изпълнително дело
№ 20148240401064 /л.1179/, с което е оставена без уважение молбата на длъжника
по изпълнението Т.К.Л.
с ЕГН ********** за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода 13.11.2015
– 13.11.2017 година, когато не са поискани от взискателя да се извършат никакви
изпълнителни действия, като не е налице упълномощаване на ЧСИ сам да определя
способа на изпълнение по чл.18 от ЗЧСИ.
Въззиваемият взискател «ХипоКредит»
АД, гр.София намира жалбата за неоснователна и иска същата да се остави без
уважение.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана
по същество е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано на
01.04.2014г. под номер 1064/2014г. по писа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824,
район на действие ОС Пловдив по молба на взискателя «ХипоКредит» АД, гр.София по
представен изпълнителен лист от 28.03.2014г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение №2992/28.3.2014г. по гр.д.№ 4644/2014г. на Районен
съд Пловдив, с което Т. Л. и С. Т. Л.
са осъдени
да платят солидарно на взискателя сумата от 22 680 евро лева за договорна лихва за главница
от 360 000 евро, произтичаща от договор от 08.03.2011г. за заем и за
договорна ипотека, ведно с разноските по делото.
Видно от договор от 08.03.2011г.
за заем и за договорна ипотека /л.8-л.12/ ипотекарни длъжници по този договор
са С.Л. и С. Б. Л., като ипотекиран за горния дълг е и имот в *** с площ от
92,58 кв.м. /л.11/.
На 13.11.2015г. с протокол
/л.550/ ЧСИ
Константин Павлов обявява за купувач на изнесения на публична продан имот в ж.к.*** с площ от 92,58 кв.м.
лицето С. Ч.за сумата от 57 150 лв. Същата внася в срок дължимата цена на
имота. С постановление за възлагане от 17.12.2015г. С. Ч. е обявена за купувач
на имота /л.643/. Срещу това действие на ЧСИ започват да се подават жалби по до
ПОС от длъжниците и ипотекарните длъжници. Като една такава жалба е оставена
без разглеждане от ПОС /л.746/. Но две други са разгледани и решени в различни
производства по различен начин. С решение на ОС Пловдив по гр.д. №541/2016г.
/л.835/ горното постановление за възлагане от 17.12.2015г. е отменено от съда. С
решение на ОС Пловдив по гр.д. №550/2016г. /л.838/ горното постановление за
възлагане от 17.12.2015г. е потвърдено от съда. При тази правна неяснота
купувачката на публичната продан С. Ч.си иска внесените пари по публичната
продан. ЧСИ Павлов отказва да й ги върне, но с решение на ОС Пловдив по гр.д. №1747/2016г.
/л.906/ ЧСИ Павлов е задължен да върне парите на С. Ч.. Така публичната продан
се оказва неосъществена.
Междувременно се появява трето
лице П. М., която представя влязло в сила решение на ОС Пловдив по гр.д.
3129/2015г. /л.911/, с което е призната спрямо С.Л. и С. Б. Л. за собственичка
на апартамент в ж.к.*** с площ от 92,58 кв.м. Поставя се въпроса дали може да
продължи изпълнението срещу този имот в процесното изпълнително дело. От своя
страна взискателя «ХипоКредит» АД, гр.София завежда и печели друго дело в ОС Пловдив №448/2017г. /л.953-960/, с което е
признато за установено спрямо П. М., че за взискателя съществува ипотечно право
учредено с договора за зазем и ипотека от 2011г. Това решение обаче е
обезсилено от Апелативен съд Пловдив по в.гр.д. № 17/2018г., с мотива че субективните
предели на сила на пресъдено нещо на решение на ОС Пловдив по гр.д. 3129/2015г.
не обвързват взискателя «ХипоКредит» АД, гр.София, който не е участвал като
страна по делото и на основание чл.173 от ЗЗД същият може да насочи
изпълнението си срещу този имот по настоящото изпълнително дело и без да води
специлани искове, които да му признават това право.
Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В тази хипотеза – при прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция, прекратяването настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи съществуването на съответните правнорелеванти
факти. Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва
с осъществяването на правнорелевантните факти. Съгласно трайно установената съдебна практика,
включително приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя
през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право
към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен период.
В настоящият случай от данните по
изпълнителното дело се установява, че в претендирания от длъжника период от 13.11.2015г.
– 13.11.2017 година взискателят «ХипоКредит» АД, гр.София е правил искания до ЧСИ Павлов за извършване на
определени изпълнителни действия. След като разбира за двете противоречиви
решения на ОС Пловдив по повод на постановлението за възлагане взискателя на
дата 25.06.2016г. /което е удостовероно от входящ № 26134/25.06.2016г./ се
съгласява с искането на купувача по публичната продан С. Ч. да й се върнат
парите и прави искане за насрочване на нова публична продан на същия имот /л.846,
т.2/. С това искане е прекъснат срока на преклузията по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Второто такова прекъсване е извършено с искането на взискателя от 27.112017г.
/л.961/ за извършване на справки за проучване на имуществото на длъжника и за
налагане на възбрани, запори и за пристъпване към опис на всички собствени на
длъжниците вещи в апартамента в ж.к.***. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Обжалвания
отказ на съдебния изпълнител е законосъобразен и следва да се потвърди от съда.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС Пловдив, обективиран в разпореждане изх. № 59727/16.07.2018г. по изпълнително дело № 20148240401064 /л.1179/, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнението Т.К.Л. с ЕГН ********** за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.