.Районна прокуратура Луковит
е внесла обвинителен акт срещу Ф.Н.Б., с ЕГН ********** за това, че на 16.11.2012г.
около 19.50 часа, в с. Тодоричене, Ловешка обл., в дом на ул. „Хаджи Димитър” №
9, при опасен рецидив, направил опит да се съвкупи с Г.М.Г. на 77г. от с.с.,
останал недовършен по независещи от него причини, като употребил за това сила и
отправил заплахи – престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, чл.
18, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „Б” НК, и за това на 16.11.2012г. около 19.50 часа, в с. Тодоричене, Ловешка обл.,
в дом на ул. „Хаджи Димитър” № 9, извършил действия с цел да удовлетвори полово
желание, без съвкупление по отношение на навършило 14г. лице - Г.М.Г. на 77г.
от с.с. — опипвал я по гениталиите, облизвал ги с език, проникнал с пръсти във
влагалището й, като употребил за това сила и отправил заплахи – престъпление по
чл. 150, ал. 1 НК.
Представителят на Районна прокуратура
- Луковит подържа обвиненията срещу подсъдимия както са повдигнати и предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен по тях. Прокурорът счита, че
фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е
извършено от подсъдимия по начина, описан в обвинителния акт. По отношение
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, с оглед проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и във формата по чл. 371, т. 2 НПК, прокурорът счита, че следва да се приложи разпоредбата чл. 58а НК, като на
подсъдимия се наложи наказание за всяко от престъпленията при многобройни
отегчаващи вината обстоятелства, които да бъдат намалени с ⅓. Прокурорът
предлага съдът да определи при условията на чл. 23, ал. 1 НК едно общо най
тежко наказание, което да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
В хода на делото и в срока по чл. 77,
ал. 3 НПК пострадалата Г.М.Г. бе конституирана като частен обвинител, като
същата взе участие в делото чрез повереника М.Н. С., в качеството й на неин
син. В хода на съдебните прения последният поддържа обвинението и се придържа
към становището на прокурора.
Защитникът на подсъдимия адв. М.М. не прави
възражения по фактите на обвинението, с оглед признаване на фактите по
обвинителния акт и разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие във формата по чл. 371, т. 2 НПК. Защитникът счита, че е безспорно от
фактическа и правна страна наличието на престъплението по чл. 152, ал.
3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, чл. 18, ал. 1 НК, но изразява резерви за наличие на
престъпление по чл. 150, ал. 1 НК. Защитникът не споделя тезата на прокурора за
наличие на многобройни отегчаващи обстоятелства и предлага наказанието да се
определи при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства,
като счита, че наказание лишаване от свобода в размер на четири години след
редукцията по чл. 58а НК би било справедливо и ще постигне целите на чл. 36 НК.
Защитникът счита, че е налице основание за приложение на чл. 23, а. 1 НК.
Подсъдимият Ф.Н.Б., явявайки се в
съдебно заседание, признава фактите по обстоятелствената част на обвинителния
акт и моли за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимият се
признава за виновен в извършване на престъплението по повдигнатите му обвинения,
придържа се към казаното от защитника и изказва съжаление за стореното. В
последна си дума пред съда подсъдимият моли за по-леко наказание, тъй като
майка му е болна, а сина му живее сам.
Предвид обстоятелството, че по делото бе
проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и във формата
на чл. 371, т. 2 НПК, и констатацията, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията
на разпитаните свидетели, заключенията на вещите лица и писмените
доказателства, и след като съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът
приема за установени следните обстоятелства, изложени в обвинителния акт:
Подсъдимият Ф.Н.Б. е роден на ***г***,
живущ ***, български гражданин, българин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
През 2012г. спрямо него имало висящо
досъдебно производство за извършено престъпление против половата
неприкосновеност, и след лятото на същата година, напуснал местоживеенето си и
се установил в гр. София. Там се запознал с мъж, който пък го запознал с друг
мъж. От последния научил, че има база в с.Тодоричене, за сортиране на пластмаса
и се договорили да работи при него и да живее в базата.
В същото село, в дом на ул. „Хаджи
Димитър” № 9 живеела сама 77г. Г.М.Г..
През деня на 16.11.2012г. подсъдимият
помагал на бригадира от базата да режат дърва, след което седнали да се
почерпят с ракия. Изпили около литър и половина, след което подс. Б. изпил сам
и такова количество вино. Когато минал покрай дома на Г.Г., решил да почука на
прозореца, който бил на нивото на пътя и да поиска цигари. Тя отворила
прозореца и му казала му, че няма цигари. Подсъдимият решил и прескочил
портата, която била заключена, като си скъсал панталоните. Прескочил и втора порта,
стигнал до къщата и влязъл вътре. В това време Г. била на вратата на стаята,
той я хванал за ръката и я повел навътре. Гътнал я на леглото, бръкнал с ръце
под полата й, издърпал чорапогащника й заедно с бельото. След това подсъдимия събул
своите панталони и слипа до колене, легнал върху нея, опитал се да вкара
половия си член в гениталиите й, но не успял да се възбуди. Тя започнала да му
вика: „недей, недей”, а след това „помощ”, опитвала се да го отблъсне, ритала с
крака. Подсъдимият й ударил два шамара, заканил и се, че ще я удуши, ако не мълчи
и тъй като не успял да се съвкупи с нея, започнал да облизва гениталиите й,
проникнал с пръст в тях, опитвал се да се възбуди отново, но така и не успял.
Точно в този момент от непосредствена
близост, подсъдимият бил видян през прозореца на стаята, чието перде не било
спуснато, от съседите на Г.Г. - св. З.И.И., Н.С.А., С. А. А., М.М.Е., М.М.А.,
които се развикали. Тяхната намеса го накарала да преустанови действията си, да
се облече набързо и да напусне къщата.
При извършеното биологично изследване на
веществени доказателства - дрехи от пострадалата, дрехи от подсъдимия, одеяло,
нокти от пострадалата и подсъдимия, било установено наличие на кръв по бельото
и дрехите на пострадалата, по червения суитчър на подсъдимия с кръвно групова
принадлежност А /бета/, т.е. от пострадалата. По изрязаните нокти от подсъдимия
се установило наличие на кръв - с кръвно групова принадлежност А /бета/, а
установената по ноктите на Г. кръв, поради липса на достатъчно количество не
доказала кръвно групова принадлежност.
На Г.Г. са причинени множество пресни и
кървящи травматични изменения по главата, които са от действието на твърд тъп
предмет /юмруци, плесници/. По половите органи са установени охлузвания и кръвонасядания,
които е възможно да се получат по начина посочен от подсъдимия - проникване с
пръсти. Не са установени секрет и сперматозоиди. По подсъдимия са установени
охлузвания по странична и задна част на ляво бедро, които се дължат от
одраскване с нокти и имат характер на причинени при защита.
От така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното:
На 16.11.2012г.,
около 19.50 часа, в с. Тодоричене, Ловешка обл., в дом на ул. „Хаджи Димитър” №
9, при опасен рецидив, подсъдимият направил опит да се съвкупи с Г.М.Г. ***,
останал недовършен по независещи от него причини, като употребил за това сила и
отправил заплахи, с което осъществил
от обективна и субективна странна състава на престъплението по чл. 152, ал. 3,
т. 5, вр. ал. 1, т. 2, чл. 18, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „Б” НК.
Формата на
изпълнителното деяние на престъплението изнасилване по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК
включва два акта – принуда и съвкупление, между които е налице функционална
връзка. Подсъдимият е осъществил първия акт – принудата, тъй като упражнил върху
пострадалата сила и заплахи, за да преодолее съпротивата й и да се съвкупи с
нея. Въпреки, че сломил съпротивата й, той не е успял да се съвкупи с жертвата,
поради липса на ерекция. При това положение изпълнителното деяние, състоящо се от
два акта, е останало недовършено, тъй като, макар и да е осъществена принудата,
липсва извършване на втория акт - съвкуплението. В този смисъл налице е хипотезата
на недовършен опит по чл. 18, ал. 1 НК.
Пострадалата Г.Г. е
лице от женски пол и в този смисъл, тя е жертва по смисъла на чл. 152 НК.
Налице е и другият признак от обективна страна – липса на желание от страна на
пострадалата за съвкупление с подсъдимия, което е изявено чрез съпротивата й.
Налице е
квалифициращото обстоятелство по чл. 153, ал. 3, т. 5 НК. С оглед съдебното
минало на подсъдимия съдът прие, че деянието е извършено от последния при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” . Подсъдимият е
извършил престъплението преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието
по последното му осъждане /по н.о.х.д. № 3638/2005г. на PC-Плевен/, при което е
налице изискването на чл. 30, ал. 1 НК, а осъжданията са за престъпления,
извършени от него като пълнолетен /чл. 29, ал. 2 НК/. Подсъдимият е осъждан за умишлени
престъпления от общ характер с налагане на наказание лишаване от свобода, чието
изпълнение не е отложено.
От субективна страна деянието
е извършено ори наличие на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че извършва
деянието след като е бил осъждан на лишаване от свобода, че Г.Г. не е съгласна
да се съвкупява с него, съзнавал е, че употребява спрямо нея физическа сила и
заплахи, за да сломи съпротивата й и да се съвкупи с нея.
Освен това,
16.11.2012г., около 19.50 часа, в с. Тодоричене, в дом на ул. „Хаджи Димитър” №
9 подсъдимият извършил и действия с цел да удовлетвори полово желание, без
съвкупление по отношение на навършило 14г. лице - Г.М.Г. ***- опипвал я по
гениталиите, облизвал ги с език, проникнал с пръсти във влагалището й, като
употребил за това сила и отправил заплахи, с което осъществил от обективна и
субективна странна състава на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК.
Пострадалата Г.Г. е
навършила 14 годишна възраст, с което е налице изискването на чл. 150 НК.
Формата на изпълнителното деяние на
престъплението изнасилване по чл. 150, ал. 1 НК включва два акта - принуда и
блудствени действия, между които е налице функционална връзка. Подсъдимият е
осъществил и двата акта. След като не е успял да се съвкупи с нея, същият упражнил
върху пострадалата сила и заплахи, за да преодолее съпротивата й, след което
извършил блудствените действия - облизал гениталиите й, проникнал с пръст в тях.
Тези действия са от естество да възбудят или удовлетворят полово желание, а с
извършването им, при осъществена принуда, подсъдимият е довършил
престъплението, тъй като то е просто извършване.
Налице е и другият
признак от обективна страна – липса на желание от страна на пострадалата за
съвкупление с подсъдимия, което е изявено чрез съпротивата й.
От субективна страна деянието е
извършено ори наличие на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че пострадалата Г.Г.
не желае да участва в блудствените действия, че употребява принуда спрямо нея,
за да извърши блудствени действия, съзнавал е, че действията са от естество да
възбудят или удовлетворят полово желание и че ги извършва, за да възбуди
половото си желание.
По изложените съображения съдът прие,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на две
престъпления – изнасилване и блудство с лице, навършило 14 години. Тезата на
защитника за липса на престъпление блудство, загатната в хода на съдебните
прения, не е основателна. Подсъдимият е употребил принуда спрямо пострадалата
веднъж, за да се съвкупи с нея, и след като не е успял, той продължил
насилието, извършвайки блудствените действия.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия, съдът съобрази, че делото е разгледано при съкратено
съдебно следствие във формата по чл. 371, т. 2 НПК /при признание на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт/, поради което приложи разпоредбата
на чл. 373 ал. 2 НПК.
В тази връзка, съдът индивидуализира
наказанията на Ф.Н.Б., предвидено за всяко едно от престъпленията по чл. 152,
ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, чл. 18, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „Б” и по чл.
150, ал. 1 НК при условията на чл. 58а, ал. 1 от с.к. /в редакцията му след
изм. ДВ, бр. 27 от 2009г./.
За първото престъпление съдът
съобрази, че се касае за недовършен опит, че подсъдимият все пак не е
осъществил съвкупление. От друга страна, опитът е останал недовършен поради
причина, независеща от волята на дееца – липса на ерекция. Упоритостта на подсъдимия
към съвкупление е явна, с оглед продължената принуда и последващите блудствени действия,
които били преустановени единствено поради случайна поява на трети лица –
съседите на пострадалата. Освен това, с оглед критериите на чл. 54 НК съдът
индивидуализира наказанието на подсъдимия при превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
изведе миналите осъждания на подсъдимия, които са извън обхвата на
квалифициращото обстоятелство опасен рецидив, възрастта на пострадалата /77
годишна жена/, времето, мястото и обстановката на извършване на деянието
/вечер, в дома на жертвата, живееща сама, където е проникнал насила и чрез
прескачане на две порти/, пияното състояние на подсъдимия, склонност към
извършване на сексуални престъпления, с оглед съдебното му минало /по н.о.х.д.
№ 184/1985 на Военен съд София – за престъпление по чл. 157, ал. 1 НК, по н.о.х.д.
№ 1618/2005 на Плевенския районен съд – за престъпление по чл. 152, ал. 3, т.
5, вр. ал. 1, т. 2 НК/. Като смекчаващо отговорността обстоятелства съдът
изведе единствено самопризнанието на подсъдимия, дадено на досъдебното
производство, тъй като чрез него той е съдействал за изясняване и конкретизация
на деятелността си, а с това и за прецизиране правната квалификация на
предявените му обвинения /ТР 1-09, ВКС, ОСНК, т. 7/. Съобразно чл. 54 НК съдът
прие, че за престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, чл. 18,
ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „Б” на подсъдимия Б. следва да се наложи наказание в
размер на девет години, което наказание съдът редуцира с 1/3
съгласно на чл. 58а НК го определи в окончателен размер от шест години лишаване
от свобода. При същите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
индивидуализира наказанието на подсъдимия и за престъплението по чл. 150, ал. 1 НК, отчитайки, че за разлика от първото, то е довършено, като съгласно чл. 54 НК прие, че за това престъпление следва да се наложи наказание в размер на шест
години, което наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно на
чл. 58а НК го определи в окончателен размер от четири години лишаване от свобода.
Съобразявайки, че подсъдимият е
извършил две престъпления, преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях, на основание чл. 23, ал. 1 НК определи едно общо най-тежко наказание между
така индивидуализираните по вид и размер, а именно по-тежкото - шест години
„лишаване от свобода”. Съдът определи
подсъдимият Б. да изтърпи наказанието
лишаване от свобода при първоначален строг
режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, приемайки, че е
налице предпоставката на чл. 60,
ал. 1 ЗИНЗС. Настоящето осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода не е за
първи път, а с оглед на това, че то е за престъпление, представляващо опасен
рецидив, подсъдимият е рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1, т. 2 ДР на
ЗИНЗС, налагащо определяне на първоначален строг режим на изпълнение на
наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип /чл. 61, т. 2,
вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС/.
Съдът приспадна на основание чл. 59,
ал. 1 НК от така определеното наказание времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража, считано от 20.11.2012г., както и времето на задържането му
за 72 часа – на 17.11.2012г.
Веществените доказателства не попадат
в една от хипотезите на чл. 53 НК, поради което съдът не постанови отнемането
им, а се разпореди по отношение на тях, както следва: 4бр. плик с нокти,
пликове с косми от подсъдимия – да се унищожат; родопско одеало, 1 бр. бели
памучни гащи и дрехи на пострадалата – да се върнат на Г.М.Г.; дрехи на
подсъдимия – да се върнат на последния.
С оглед изхода на процеса съдът осъди
подсъдимия Ф.Н.Б. на основание чл. 189,
ал. 3 НПК да заплати в полза на Държавата разноските по делото, сторени
на досъдебното производство, в размер на 389 лв.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: