Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.С., 30.03.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, І въззивен състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ГУНЧЕВ

                                                              ДЕСИСЛАВА ТОШЕВА

 

при участието на секретаря М.А. и прокурора Бешков, разгледа докладваното от съдия Гунчев в.н.о.х. дело №821 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С присъда от 29.09.01.2015г. по НОХД №1526/2015г., СРС, НК, 105 състав е признал подсъдимия В.С.В. за ВИНОВЕН за това, че на 16.07.2012г., в гр. С., в отдел „Пътна полиция” -КАТ – СДВР, пред системен оператор Н.В.Н., съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено средно образование - диплома за средно образование серия В-94 № 0029563, per. № 2417/02.07-1994г.,на която е придаден вид, че изхожда от Средно професионално техническо училище по строителство към ТСА „Н.Ф.” гр.П./ Техникум по строителство „Н.Ф.” П./, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.54 от НК му Е НАЛОЖИЛ наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 193 лева.

 

Срещу присъдата е постъпила жалба от адв.С.,  служебен защитник на подсъдимия В., с която се иска отмяна на същата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение.

В разпоредително заседание на 26.02.2016г. и в съдебно заседание на 11.03.2016г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемата, свидетели или вещи лица.

 

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и основано на събраните по делото доказателства.

Защитникът на подсъдимия В., адв. С. поддържа подадената жалба. Моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по обвинението, за което е бил признат за виновен от първоинстанционния съд или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Подсъдимият В., редовно призован за съдебното заседание пред въззивния съд, се явява лично и твърди, че поддържа изложеното то своя защитник. В дадената последна дума подсъдимият поддържа казаното и моли да бъде  оправдан.  

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и нейното допълнение‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговото отменяване поради следните съображения:

Приетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд е съответна на всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Д.С., Н.Й, Н.В.Н., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на ДП, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, както и показанията на св. Д.Б., дадени на фазата на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с ал. 5 от НПК; приетите по делото експертни заключения, както следва: заключението на в. л. Й. и А. по изготвената комплексна експертиза, заключението на в.л. В. Й. по изготвената допълнителна графическа експертиза, писмените доказателства по делото: докладни записки, Удостоверение за допускане до теоретичен изпит от 03.01.2012г., писмо от МОМН от 19.09.2012г., писмо № 822/31.10.2012г. на ПГСАГ „Н.Ф.“, гр. П., дневник за учебната 1993 - 1994г., регистри на учебното заведение от  1993 - 1994г писмо № 28/17.01.2013г. на ПГСАГ „Н.Ф.“, гр. П., писмо от МОМН от 06.02.2013г., копия от документи от л. 49 до л. 161 и л. 164 - л. 168, протокол за взимане на сравнителни образци, заявление за издаване на документи за самоличност на български гражданин от 16.07.2012г. от подсъдимия, ведно с приложения към него, справка от HCС, свидетелство за съдимост. Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от първата инстанция в мотивите на съдията-докладчик към присъдата на СРС, като са посочени подробни съображения относно тяхното значение и изводимите от тези доказателства факти и обстоятелства.

 

Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на тези доказателства да се стигне до различни изводи относно фактите по делото, независимо от твърденията на защитата в съдебното заседание на въззивния съд, поради което прие следното от фактическа страна:

 

Подсъдимият В.С.В., е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, женен с едно дете, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ ***, с ЕГН **********.

На 16.07.2012г. подсъдимият В.В. се е явил в отдел „Пътна полиция“ - КАТ - СДВР, с цел издаване на документ за управление на моторно превозно средство - СУМПС. На гишето, определено за подаване на документи, към този момент работела св. Н.Н., като заемала длъжността „системен оператор“ в отдел „Пътна полиция“ - КАТ - СДВР. Явявайки се пред тази свидетелка, подс. В. представил заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин - СУМПС, което било входирано под № 25014431 от посочената дата. Към него подсъдимият приложил и предал, набор от изискуеми документи за издаване на ново СУМПС - сред тях било копие и оригинал на диплома за завършено средно образование със серия В - 94, № 0029563, per. № 2417/02.07.1994г., издадена от Средно професионално техническо училище по строителство към ТСА - „Н.Ф.“, гр. П.. Пред св. Н., подс. В. положил подпис на ксерокопие на дипломата за средно образование като добавил към него и текст - „Вярно с оригинала“, след което й го предал. Документите били приети за обработка, а впоследствие, поради възникнали съмнения по отношение на истинността на дипломата, издадена на името на подс. В., била извършена проверка. В хода на същата било установено, че диплома за завършено средно образование със серия В - 94, № 0029563, per. № 2417/02.07.1994г., издадена от Средно професионално техническо училище по строителство към ТСА - „Н.Ф.“, гр. П., не е била издавана от учебното заведение и подсъдимият В. не е бил ученик в същото.

За случая било подадено съобщение до компетентните органи - 01 РУ - СДВР и в последствие образувано наказателно производство за престъпление от общ характер срещу подсъдимия В.. В хода на разследването била назначена комплексна /графическа и техническа/ експертиза, от чието заключение се установило, че в копие от диплома за завършено средно образование със серия В - 94, № 0029563, per. № 2417/02.07.1994г., издадена от Средно професионално техническо училище по строителство към ТСА - „Н.Ф.“, гр. П., издадена на името на В.С.В., подписите за „Директор“ не са били положени от св. Д.Л.Й.Б.; копията от отпечатъците от кръгъл печат не били положени от печати на учебното заведение. Също така, подписът върху копието от дипломата, както и ръкописният текст - „Вярно с оригинала“, били положени от подс. В.С.В..  Подписът в графа „подпис на заявителя“ в подаденото Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин - СУМПС с № 25014431/16.07.2012г. на ОПП - СДВР бил положен от подс. В.. В последствие била назначена и допълнителна графическа експертиза, от която в заключение се установило, че подписите в графи „Директор“ в копие на диплома за завършено средно образование със серия В - 94, № 0029563, per. № 2417/02.07.1994г., издадена от Средно професионално техническо училище по строителство към ТСА - „Н.Ф.“, гр. П., издадена на името на В.С.В., не били положени от подс. В..

 

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло доказателственият анализ, подробно извършен от страна на първоинстанционния съд. Правилно и законосъобразно е прието, че в голямата си част доказателственият материал по делото е непротиворечив, като по отношение на изложеното от свидетелите С., Й., Н. и Б. не е налице спор между страните по делото, в която насока и защитата е дала съгласие за прочитане показанията, дадени от свидетеля Б. на фазата на досъдебното производство. Предвид еднопосочността на показанията на свидетелите и липсата на констатирани противоречия, настоящият въззивен състав намира, че е безпредметно да бъде преповтарян извършеният доказателствен анализ. Изложеното от свидетелите по безспорен начин се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства и приетите експертни заключения. Още веднъж следва да се посочи, че  доказателственият материал е непротиворечив и взаимно допълващ се, поради което и в настоящото производство не налага неговото подробно обсъждане. Следва да се посочи единствено, че съдът кредитира изцяло приетите по делото експертизи като обективни, компетентно изготвени и относими към предмета на доказване по делото. За да дадат своето заключение, вещите лица са разполагали със значителен по обем сравнителен материал, състоящ се както от свободни, така и от експериментални образци от подписа и почерка на подсъдимия.

Следва да бъдат кредитирани и приетите по делото писмени доказателства.  

 

По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприе фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.

 

Районният съд въз основа на фактическата обстановка по делото, обосновано е приел от правна страна, че подсъдимият В.С.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна - на 16.07.2012г., в гр. С., в отдел „Пътна полиция” -КАТ – СДВР, пред системен оператор Н.В.Н., съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено средно образование - диплома за средно образование серия В-94 № 0029563, per. № 2417/02.07-1994г.,на която е придаден вид, че изхожда от Средно професионално техническо училище по строителство към ТСА „Н.Ф.” гр.П./ Техникум по строителство „Н.Ф.” П./, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Налице са всички елементи от състава на престъплението, за извършването на което е повдигнатото обвинение срещу В.. Документът е неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като не е съставен от лицето, сочено в същия като негов автор. Това е така, тъй като безспорно се установява от материалите по делото, че представената от подсъдимия, с оглед издаването на свидетелство за правоуправление на МПС, диплома не изхожда от посоченото учебно заведение, респективно, не носи подписите на длъжностните лица от същото. Инкриминираният документ е официален по своята същност, по аргумент от разпоредбата на чл. 93, т. 1 и 5 от НК, като естеството на същия покрива признаците на разпоредбата на ал. 2 на чл. 308 от НК, тъй като удостоверява завършена образователна степен. От друга страна, по делото няма данни, подсъдимият да има някакво участие в съставянето на документа, поради което за неговото съставяне не може да му се търси отговорност. Поради това съдът намира, че от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал те да настъпят - чл.11, ал.2, пр.1 НК. В. е знаел, че представеният от него документ е неистински, като въпреки това го е представил пред свидетелката с оглед евентуалното издаване на свидетелство за управление на МПС. Естеството на деянието води до извод, че подсъдимият е знаел, че документът е неистински, доколкото очевидно подсъдимият не е учил в учебното заведение, от което привидно изхожда представената диплома. Въпреки това, той се е сдобил от неустановено по делото лице и не по установения ред с диплома за завършено образование, в което е посочено, че подсъдимият е завършил средното си образование в това учебно заведение. Поради това съдът приема, че подсъдимият е имал субективната увереност, че документът не е издаден от посоченото учебно заведение. От това следва и логичния извод, че подсъдимия е знаел, че представеният от него документ е неистински.

 

От изложените дотук съображения, настоящата въззивна инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

 

За извършеното от подсъдимия умишлено престъпление по чл.. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК се предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ОСЕМ ГОДИНИ. При определяне на размера на наказанието, съдът приема като смекчаващи обстоятелства добрите характеристични данни и съдействието за разкриването на обективната истина, чистото съдебно минало. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се явява липсата на критичност към извършеното, както и наличието на предходно деяние, за което е приложена разпоредбата на чл. 78 А от НК. С оглед на това, съдът намира, че размерът на наказанието на В.В. следва да бъде определен при сериозен  превес на смекчаващите обстоятелства. При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът счита, че целите на този институт, визирани в чл. 36 от НК ще бъдат изпълнени с налагане на наказание около минималния размер, предвиден за деянието, като в същото време намира, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК и не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключително такова, поради което и най-лекото наказание, предвидено в санкционната част на посочената разпоредба би се явявала несъразмерно тежко. Това мотивира съда да приеме и в тази насока да сподели становището на първоинстанционния съд,  че отговарящо на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК би било наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер близък до минималния, предвиден за деянието и определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. 

С оглед обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан, както и с оглед добрите му характеристични данни, съдът намери, в която насока се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че за постигане целите на наказанието  не е необходимо ефективното му изтърпяване, поради което ОТЛОЖИ на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

  Разноските са правилно възложени от първата инстанция в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК и в тази насока присъдата на СРС също следва да се потвърди.

С оглед изложеното дотук и доколкото се констатира съвпадение между изводите на първоинстанционния съд и на настоящата въззивна инстанция атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

 

В процедурата по ангажиране на отговорността на подсъдимия не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито касаещи събирането на доказателствата, въз основа на които съдебните инстанции са изградили изводите си за осъществилата се фактическа обстановка, нито в друга релевантна насока.

 

При цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт, въззивният съд не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му, с оглед на което и на основание чл.334, т.6от НПК вр. чл.338 от НПК, Софийски Градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 29.09.2015г., по НОХД №1526/2015г. по описа на СРС, НК, 105 състав.

 

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2.