№ 1504
гр. София , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Катерина Рачева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000502439 по описа за 2020 година
С решение № 48 от 14.04.2020 г., по гр. д. № 81/2020 г., ОС Враца, ТО,
осъжда „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на А. Ц. Ц. сумата от 60
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на баща му Ц. Ц., настъпила при ПТП на 10.06.2017 г., ведно със
законната лихва от 27.04.2018 г., като отхвърля иска за горницата до 150 000
лв.
С решението „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на А.
А. Ц. сумата от 26 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на дядо му Ц. Ц., настъпила при ПТП на
10.06.2017 г., ведно със законната лихва от 17.08.2018 г., като отхвърля иска
за горницата до 40 000 лв.
С решението е отхвърлен иск на И. А. Т. срещу „Дженерали
Застраховане“ АД за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й Ц. Ц.,
настъпила при ПТП на 10.06.2017 г.
Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
1
от ищцовата страна. Твърди се, че размерът на присъдените обезщетения е
неправилно занижен, а искът на И. Т. – неправилно отхвърлен изцяло, с оглед
доказаното наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с нейния брат.
Твърди се, че възражението за съпричиняване (с оглед неспиране на знак
„Стоп“ от пострадалия) не е доказано, респ. че такова е налице не в размер на
25 %, а най-много на 10 %. Претендира се присъждане допълнително на
обезщетение в полза на А. Ц. в размер на 40 000 лв., в полза на А. Ц. – в
размер още на 3 750 лв. и в полза на И. Т. – в размер на 30 000 лв., както и
възнаграждение за адвокат.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от
„Дженерали застраховане“ АД. Твърди, че обезщетенията са завишени,
гласните доказателства не установяват обема на търпените вреди, не е спазен
§ 96 вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ. Намира, че принос от 25 % е занижен и същият
следва да е в равна степен.
Ответниците-физически лица по въззивната жалба на застрахователя,
оспорват същата.
Застрахователят не е подал отговор.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Ищците А. Ц. Ц., А. А. Ц. и И. А. Т. твърдят, че на 10.06.2017 г.
настъпил инцидент на кръстовище на междуселски пътища, в резултат на
който загинал техният близък Ц. Ц. – баща на първия ищец, дядо на втория и
брат на третата ищца. Твърди се, че ПТП настъпило поради виновно и
противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Туран“, рег. №
********, управляван с превишена скорост. Всички ищци твърдят, че
понесли тежко загубата на своя родственик, поради което претендират
обезщетения за търпените болки и страдания в размер на 150 000 лв. за
първия, 40 000 лв. за втория и 60 000 лв. за третата от тях, ведно със
законните лихви както следва – от 27.04.2018 г., от 17.08.2018 г. и от
5.09.2018 г., както и разноски.
2
Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД оспорва исковете, като
твърди, че Ц. е починал преди самия инцидент поради сърдечен проблем.
Евентуално твърди, че причина за ПТП е именно неговото противоправно
поведение, тъй като не е спазил знак Стоп“, респ. че е съпричинил вредния
резултат, в случай, че се приеме, че вина за него има застрахования при
ответника водач. Отделно намира, че не се установяват вреди, които да
подлежат на обезщетяване с оглед степента на родство с част от ответниците
и близостта на конкретните отношения. Оспорва исковете по размер.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
От приетата САТЕ се установява, че инцидентът е настъпил на
междуселищен път, като ищецът е управлявал МПС по път без предимство
със скорост от около 18 км/ч, а водачът на другият автомобил – „Фолксваген
Туран“ със скорост от около 107 км/ч, по път с предимство. Опасната зона за
спиране на л.а. Фолксваген Туран при посочената скорост е била 95 м, а ако
се е движел с разрешената за пътния участък скорост от 60 км/ч, то тя е била
40 м. Според вещото лице при движение с разрешена скорост ударът е бил
предотвратим – л. 187. Вещото лице е посочило, че няма данни преди
навлизането в кръстовището водачът Ц. да е спрял преди да навлезне в
кръстовището на знак Б2 „Стоп“ като е обобщено, че няма данни, които да
налагат извод, че Ц. е допринесъл или улеснил механизма на настъпване на
произшествието.
Разпитаният като свидетел Т. К. К., водач на „Фолксваген Туарег“,
твърди, че се движел в рамките на разрешената скорост, но другият
автомобил навлезнал с голяма скорост в кръстовището без да спре на знака
„Стоп“. Сочи, че нямал видимост поради зеленина и растителност.
Приетата СМЕ е установила, че Ц. е получил закрита ЧМТ с кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки с пробив в мозъчните стомахчета, счупване на
всички ребра вляво и разкъсване на гръдната аорта с кръвоизлив, разкъсване
на левия диафрагмен купул с пролапс на стомаха в гръдната кухина, счупване
на гръбначния стълб на ниво 6-ти прешлен с дислокация, разкъсване на
3
далака, счупване на срамната кост на таза и лява подбедрица. Тези
увреждания са били прижизнени. Конкретната причина за смъртта е остра
масивна кръвозагуба от разкъсаната аорта и е в резултатна получените травми
при ПТП.
Св. И. В. Ц., бивша съпруга на ищеца А. Ц., и майка на ищеца А. Ц.,
разказва, че живеели в различни къщи с Ц., в различни краища на с. ***,
макар и за известен период да живеели в една къща. Когато преди време
катастрофирал самия ищец А., дядо му ходел да го посещава. Като по-малък
А. седял по-често при дядо си, виждали се по центъра. Предполага, че
загубата на Ц. е трудна за всички. И. (другата ищца) живеела в гр. Враца, но
идвала в с. ***, по-често през лятото. Ц. живеел на семейни начала с една
жена и нейните момичета, докато те се оженили и се изнесли.
Св. Х. В. Ф., жител на с. ***, сочи че Ц. и А. поддържали някакви
отношения, макар, че живеели отделно, те били добри. Ц. се гордеел със сина
си А. и постиженията му. А. прекъснал почивката си и се върнал за
погребението на баща си, като поел разходите. След загубата му станал по-
умислен, по-затворен, преживял я тежко.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 10.06.2017 г.
настъпил пътен инцидент с участието на водач, чиято отговорност е
застрахована при ответника. Не е поддържан и спора по отношение на факта,
че като пряка последица от инцидента е загинал Ц. Ц., което се установява и
от приета по делото СМЕ – същата е категорична, че в причинно следствена
връзка с травмите и кръвозагубата при ПТП е настъпили леталния изход.
Спорен е размера и дължимостта на обезщетението и наличието на принос от
страна на пострадалия.
При събраните доказателства следва да се приеме, че водачът К. е
нарушил правилата за движение, тъй като при максимално разрешена скорост
за движение от 60 км/ч, той е управлявал лекият автомобил със скорост от
107 км/ч (чл. 21 ЗДвП). Според експертизата, ако водачът К. е шофирал с
допустимата скорост, то той е имал техническата възможност да спре и да
4
предотврати удара. В този смисъл за установено следва да се приеме
наличието на деликт, тъй като водачът не е спазил нормите за движение, при
необорена презумпция за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, и от това му поведение са
причинени в пряка причинна връзка вреди – смърт на друго лице.
Настоящият състав приема за основателно възражението на
застрахователя за наличие на принос за инцидента от страна на водача Ц.. От
една страна същият, като участник в движението, движещ се по път без
предимство, е бил длъжен да пропусне движещите се по пътя с предимство и
едва след това да навлезне в него – чл. 47 ЗДвП. Няма категорични преки
доказателства, които да сочат, че водачът е спрял на знака „Стоп“. В същото
време от скоростта, с която той се е движел (18 км/ч към момента на удара),
може да се направи извод, че макар и не внезапно Ц. е навлезнал в
кръстовището без да спира, тъй като ноторно известно е, че подобна скорост
не може да бъде развита за краткото време от потегляне и навлизане в
платното до мястото на удара (в лентата на другото превозно средство – л.
185). Този извод кореспондира с показанията на св. К., които макар и с
невисока достоверност могат да се кредитират, с оглед обстоятелството, че
съвпадат с извода на вещото лице за невисоката скорост на движене на Ц.,
респ. за неговото плавно навлизане в кръстовището. При съпоставка на
поведението на единия и другия водач, съдът намира, че при всички случаи
приносът на движещия се с превишена скорост (почти двойно по-висока от
разрешената) е по-голям, а именно 75 %. В този смисъл разрешението на СГС
в тази насока следва да се възприеме.
Що се касае до търпените от всеки ищец вреди настоящият състав
намира следното:
Ищецът А. Ц., син на загиналия, не е живеел с него в едно домакинство,
няма данни да са имали висока степен на интензивни контакти или А. да е бил
подкрепян икономически или в ежедневните си дейности от своя баща.
Данните сочат, че техните отношения са били обичайни за такива между син
и баща, поради което и обоснован е извода, че А. е преживял негативни
емоции от внезапната загуба на своя родител. По делото не се събраха
доказателства, които да установят, че в резултат на тази трагична ситуация
при А. са настъпили драматични промени в емоционален, здравословен,
5
социален или ежедневен план. При тези данни следва да се приеме при
съобразяване на принципа на справедливост, обичайната практика, социално-
икономическите условия към датата на ПТП (2017 г.) и застрахователните
лимити, че справедливият размер на обезщетение следва да се определи в
размер на 100 000 лв. Ето защо в полза на този ищец се следва допълнително
сумата от 15 000 лв. (след приспадане на принос от 25 %).
По отношение на момента, от който следва да се начисли лихва няма
спор, следователно същата се дължи така както е прието в решението на
първата инстанция.
Що се касае до претенциите на останалите двама ищци съдът намира,
че същите макар и да попадат (с оглед последните възприети в съдебната
практика разрешения в тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д.
№ 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС) в кръга на лица, имащи право да претендират
обезщетение за търпени болки и страдания от загуба на близък, не доказаха
материално правната си легитимация. За да бъде основателна претенцията е
необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано със
създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че
„особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
6
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе.
Житейската ситуация в разглеждания случай не се характеризира със
специфика, отличаваща я от обичайните отношения между внук и дядо, респ.
между брат и сестра. Събраните доказателства не установяват нетипично
сложили се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са
послужили за признаване на право на обезщетение, като например внуци,
отглеждани преимуществено от баби и дядовци, по-големи братя и сестри,
изпълняващи функции на родители, братя и сестри, живеещи съвместно без
родители, близнаци и пр. В случая се установяват нормални добри отношения
със загиналия, които нямат характер на интензивни, или необичайно
емоционални. Няма данни в живота на родствениците да е имало такива
събития, които по нехарактерен и нетипичен начин да са създали отношения
на засилена емоционална близост и необичайно силна и извънредна
привързаност между тях. Ето защо наличните доказателства не могат да
аргументират извод, че емоционалната връзка между внукът и дядото,
съответно братът и сестрата са били от такова необичайно и необикновено
естество, че да се характеризира с визираната в ТР № 1 от 21.06.2018 г.
изключителност. Те не са били членове на едно домакинство, живеели са в
различни къщи (ищцата дори в друг град), всеки е имал свое семейство, не са
имали общи разходи по издръжка, не се установява загиналият да е
осигурявал нетипично голяма подкрепа (със средства, помощ, морално
съдействие) спрямо сестра си или внука си. С други думи не се доказва
връзката между роднините да е била с такова съдържание, че да наподобява
на отношенията, установени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС, които безспорно са признати за такива, даващи основание за
обезвреда на търпени неимуществени вреди.
Изложените по-горе аргументи са в унисон с практиката на настоящия
състав и по други дела – напр. гр.д. № 5023/19 г., гр.д. № 1694/20 г., САС, 14
7
с-в, където също е прието, че наличието на привързаност и уважение,
характерни и общоприети за традиционното българско семейни и
отношенията между хората в различни степени на родство, не е достатъчно за
да се обоснове извод за материално правна легитимация на претендиращия
обезщетение. Необходимо според състава е наличие на изключителна по
характер връзка между загиналият и ищеца, която да превишава по естество
обичайните отношения на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и
интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини.
При така формираните изводи решението на окръжния съд следва да се
потвърди в частта, в която искът на И. Т. е отхвърлен, и да се отмени в частта,
в която искът на А. Ц. е уважен, като тази претенция се отхвърли.
При този изход на спора в настоящото производство се следват
разноски на представителя на ищеца А. Ц. (адв. П. П.) в размер на 950 лв., с
оглед уважената част на въззивната жалба. Разноски на застрахователя не се
дължат, но неговите разноски пред СГС следва да се намалят до 2850 лв.
Застрахователят следва да заплати по сметка на САС държавна такса в размер
на 300 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 48 от 14.04.2020 г., по гр. д. № 81/2020 г., ОС Враца, в
частта, в която се осъжда „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на А. А.
Ц. сумата от 26 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на дядо му Ц. Ц., настъпила при ПТП на
10.06.2017 г., ведно със законната лихва от 17.08.2018 г., в частта, в която
иска на А. Ц. Ц. срещу „Дженерали Застраховане“ АД е отхвърлен за
разликата над 60 000 лв. до 75 000 лв., и в частта, в която „Дженерали
Застраховане“ АД е осъдено да заплати държавна такса над сумата от 2850
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Дженерали Застраховане“
8
АД, ЕИК *********, да заплати на А. Ц. Ц., ЕГН **********, допълнително
сумата от 15 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на баща му Ц. Ц. при настъпило ПТП на 10.06.2017 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2018 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ предявен от А. Ц.
Ц. срещу „Дженерали Застраховане“ АД за сумата от 26 250 лв.,
претендирана като обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на
неговия дядо Ц. Ц., настъпила на 10.06.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение в частта, в която искът с правно основание
чл. 432, а. 1 КЗ на А. Ц. Ц. срещу „Дженерали застраховане“ АД е уважен за
сумата от 60 000 лв. и отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до 100 000 лв., в
частта, в която искът с правно основание чл. 432, а. 1 КЗ на А. А. Ц. срещу
„Дженерали застраховане“ АД е отхвърлен за сумата над 26 250 лв. до сумата
от 40 000 лв. и в частта, в която искът с правно основание чл. 432, а. 1 КЗ на
И. А. Т. срещу „Дженерали застраховане“ АД е отхвърлен за сумата от 30 000
лв.
Решението е влязло в сила в частта, в която искът на А. Ц. Ц. срещу
„Дженерали застраховане“ АД е отхвърлен за сумата над 100 лв. до 150 000
лв., в частта, в която искът на А. А. Ц. срещу „Дженерали застраховане“ АД е
отхвърлен за сумата над 30 000 лв. до 40 000 лв., и в частта, в която искът на
И. А. Т. срещу „Дженерали застраховане“ АД е отхвърлен за сумата над
30 000 лв. до 60 000 лв.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД да заплати на адв. П. П.
възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 950 лв.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД да заплати по сметка на САС
държавна такса в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10