№ 22241
гр. София, 08.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110138389 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба от К. С. К., против /фирма/, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59,
ал. 3 ЗС за погасяване по давност на съществуващо в правната сфера на ответника правото
на ползване върху 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор *********** с административен адрес в /адрес/.
Ответникът, чрез законния си представител – управителя Р.К., признава исковите претенции.
В открито съдебно заседание, ищецът, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител, заявявя изричното си съгласие за постановяване на решение при условията на
чл. 237 ГПК, т. е при условия на признание на иска.
Предвид това съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да се
постанови решение по делото, основаващо се на направеното от ответника признание на
иска.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на
правен интерес от търсената с иска защита. Валидно е направеното признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. отричаното от
ищцовата страна право не съществува в правната сфера на ответника, което от своя страна,
води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото
1
признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и непопадащо в хипотезите
на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го изключват, то съдът следва да го зачете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 3, предл.
2 ЗС от К. С. К., с ЕГН **********, с адрес в /адрес/, съдебен адрес /адрес/, чрез адв. М. Д.
М. /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в /адрес/ чрез управителя
Р.К., в отношенията между страните, че се е погасило правото на ползване на /фирма/ върху
1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
***********, адрес на имота: /адрес/, разположен в сграда с идентификатор ***********,
разположена в поземлен имот с идентификатор ********, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, площ: 64.00 /шестдесет и четири/ кв.м.; прилежащи части:
избено помещение № 11 /единадесет/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж — ***********.10; под обекта - ***********.6; над обекта - ***********.12,
при съседи: за жилището - от изток-парк, от запад - улица **********, от север - П.И.И., от
юг - Ц. С. Д., отдолу - И.И.Б., отгоре - К.Б.Й.; за избеното помещение - от изток-парк, от
запад - А.В.И., от север - коридор, от юг - абонатна станция, поради неупражняването му в
продължение на 5 години.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2