Решение по дело №4987/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 648
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20195330204987
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 6 4 8

 

гр. Пловдив, 13.04.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4987/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е  срещу електронен фиш серия „К“ № 1531706 от 03.03.2017 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който А.И.А. с ЕГН ********** и адрес ***  на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата /нататък ЗДвП/ е наложена  глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

            Жалбоподателят обжалва посочения електронен фиш, като излага конкретни доводи в насока неговата незаконосъобразност. Посочва, че не е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН, автоматизираното техническо средство или система /АТСС/ не е преминало последваща техническа проверка и проверката не извършена съгласно изискванията на Закона за измерванията, АТСС не е посочено във фиша, за това, че мястото за контрол не е обозначено с пътен знак Е24.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото не се установи връчване на обжалвания акт, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. 

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието му. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - ОДМВР Пловдив; мястото - гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ до № 33; датата - 03.03.2017 г.; точният час на извършване на нарушението – 15:09 часа; регистрационният номер на МПС – ***, и марката и моделът му – „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“; видът и номерът на АТСС – TFR1-M № 581; собственикът, на когото е регистрирано МПС-то – А.И.А.; описание на нарушението - управление на лек автомобил с превишена скорост - 94 км/ч, при ограничение от 50 км/ч; превишената стойност на скоростта – 24 км/ч; отчитането на толеранс от +/- 3 км/ч; нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата - 600 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане - четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

***новка от събраните доказателства, а именно електронен фиш, клип № 1208, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, протокол № 1-33-17 от 07.02.2017 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-M“, протокол за използване на АТСС с рег. № 1030р-5587/06.03.2017 г., снимков материал на разположението на пътен знак Е24, справка от бази данни за собствено върху МПС, заповеди № А-0-003/07.02.2014 г., № А-0-009/31.03.2014 г. и № А-0-014/27.05.2015 г. на ДАМТН.

Като взе предвид представените доказателства съдът намира, че е била нарушена нормативно регламентираната процедура по установяването на процесното нарушение, като допуснато нарушение е неотстранимо, влече незаконосъобразност на впоследствие издадения електронен фиш и съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. В чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. в приложимата й към процесния случай редакция /ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г./ е посочено, че пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. Липсват обаче особени правила за физическото му позициониране в пространството. При това положение приложение следва да намерят общите правила на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. В чл. 14 от същата е прогласен принципът, че пътните знаци и другите средства за сигнализиране трябва да са видими от разстояние, което позволява на водача своевременно да предприеме действия за осигуряване безопасността на движението. В чл. 16 и Приложение 12 към същия член пък е детайлизирано, че в населени места и селищни образувания, каквато е и процесната хипотеза, разстоянието от настилката на тротоара до най-ниско разположената точка на пътния знак или допълнителната табела, поставени отстрани на платното за движение, е не по-малко от 2,25 м и не повече от 3,30 м, а ако знакът е разположен на преносима стойка разстоянието не може да е на по-малко от 60 см. Видно от приложения по делото снимков материал, документиращ поставянето на знак Е24, в процесния случай не е спазено изискването за разстоянието от минимум 60 см. В процесния случай пътен знак Е24 е поставен непосредствено над тротоарната тревна площ, на нивото на земята. Този начин на поставяне не само не отговаря на формалните изисквания на Наредба № 18 от 23.07.2001 г., но и по същество не създава никакви гаранции, че водачът е имал реална възможност да го забележи. При положение, че знакът е поставен така, че да не може да изпълни указателните си функции, то хипотезата следва да се приравни на липсата на поставен знак. В процесния случай нарушението е осъществено на 16.02.2017 г., т.е. преди измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 54 от 2017 г., следователно изискването за надлежно поставяне на пътен знак Е24 все още е съставлявало действащо право, което е следвало да бъде надлежно съблюдавано при установяването на административни нарушения чрез използването на автоматизирани технически средства, като липсата на такова надлежно поставяне е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт /така Решение № 1208 от 28.05.2018 г. по к.а.н.д. № 1213/2018 г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 247 от 08.02.2018 г. по к.а.н.д. № 3173/2017 г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 816 от 18.05.2017 г. по к.н.а.х.д. № 559/2017 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1337 от 21.07.2017 г. по к.н.а.х.д. № 1044/2017 г. на Административен съд –Пловдив/.

Настоящият съдебен състав счита за необходимо изрично и категорично да отбележи, че въпреки констатираното процесуално нарушение да обуславя отмяна на обжалвания акт, то нарушението се установява по безспорен начин и същото представлява грубо незачитане на правилата за поведение по пътищата, особено в населени места, където рискът от инциденти е завишен, и отразява безотговорното поведение на водача към себе си и най-вече към другите участници в движението и пешеходците.

                                                                                                                                       По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. В случая безпредметно се явява обсъждането на неговата материална законосъобразност, както и на останалите възражения на жалбоподателя.

Предвид изхода на спора въззиваемата страна следва да бъде осъдена на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН да заплати на жалбоподателя сторените разноски в производството за оказана адвокатска помощ в размер на 300 лв. За установяването на горното се представи договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението е заплатено в брой, следователно и същият представлява разписка за получаването на сумата.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ електронен фиш серия „К“ № 1531706 от 03.03.2017 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който А.И.А. с ЕГН ********** и адрес ***  на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата /нататък ЗДвП/ е наложена  глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на А.И.А. с ЕГН ********** и адрес *** сумата 300 лева, представляваща сторени разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII от АПК.

                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала.

            А . Д.