№ 127
гр. Търговище, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20223530200120 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. Г. СТ. от гр.Добрич чрез адв.П.И. от АК
– Варна против Наказателно постановление № 38-0003406 от 24.11.2021г.,
издадено от директор на РД“АА“ Русе. Считайки НП за неправилно и
незаконосъобразно, жалбоподателят желае отмяната му, алтернативно -
намаляване размера на наложената. В с.з. жалбата се поддържа от
пълномощника, чрез писмено. Прави евентуално възражение с искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В с.з. ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща
представител. В писмено становище част от придружителното писмо,
наказващият орган застава на становището, че НП следва да бъде потвърдено.
Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 01.11.2021 г. около 14.40ч. на П-I-4, км 232+790 направление
София – Варна, до отбивката на около 1 км преди с.Васил Левски, на
1
територията на общ.Търговище, инспектори от ОО “АА” – Търговище спрели
за проверка управляваният от жалбоподателя товарен автомобил /влекач/
„Скания Р 440 ЛА 4х2 МНА“ с рег.№ ТХ****ХТ - кат. N3 и прикачено
триосно полуремарке СТАС С 3 СА 336 К с рег. № ТХ****ЕХ - категория
О4. При проверката водачът представил на контролните органи
товарителница № 7201775 и пътен лист № 0036440/01.11.2021 г., от които
било установено, че същият извършва обществен превоз на товари - царевица
от Екзарх Йосифово до Варна Запад. Установено било, че товарният
автомобил е с две оси, а полуремаркето – с три оси. От изисканата и
представена при проверката пътно- прехвърлителна разписка № 3/01.11.2021
г. било констатирано, че общата маса на съчленената композиция е 42440кг.
Установено било също, че тази маса надвишава установените норми,
определени от министъра на РРБ от 40 000кг., като превишението е с 2440
кг. При проверката водачът не представил на контролните органи квитанция
за претоварване от АПИ. Предвид така констатираното обстоятелство, св. И.
– инспектор от ОО „АА“ – Търговище съставил на жалбоподателя АУАН №
296102/01.11.2021 г. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр.с
чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Въз основа на
акта, директор на РД АА Русе издал Наказателно постановление № 38-
0003406 от 24.11.2021 г., с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от
ЗДвП във вр.с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ и
на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
глоба в размер на 3000лв.
Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на свидетеля И..
Съдът намира, че доколкото с АУАН са констатирани и с НП са
санкционирани нарушения по ЗДвП, то съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и
приложеното заверено копие на заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Същите съдържат
изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. Налице е
яснота относно елементите на административното нарушение. Възражението
за допуснати съществени пропуски в тази насока е неоснователно. Както в
АУАН, така и в НП е налице пълно, ясно и точно описание на нарушението.
2
С НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.139, ал.1,
т.2, пр.2 от ЗДвП във вр.с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 на
МРРБ.
Чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП гласи: „Движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос,
които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението.“ Максимално допустимите норми са
регламентирани в Наредба № 11 от 03.07.2001 за движение на
извънгабаритни и /или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредбата/.
Чл. 6, ал.1 от Наредбата гласи: „Допустимата максимална маса на ППС
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за: т. 3. -
съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както следва: а) моторно превозно
средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t;“
От показанията на разпитаният свидетел и писмените доказателства по
делото безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал описаното
ППС, което на 01.11.2021 г. се е движило по път, отворен за обществено
ползване и около 14.40ч. е било спряно за проверка от органите на ОО “АА” –
Търговище. В АУАН и в НП е прието, че управляваното съчленено ППС е
било с маса, надхвърляща с 2440кг. максимално допустимата норма, на база
представените при проверката документи и по- конкретно - представената
пътно –прехвърлителна разписка, удостоверяваща общо бруто тегло от
42440кг. Законът не е въвел ограничения за доказването на надвишението на
допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване. Важат общите правила за доказване. Няма изискване,
това да става въз основа само на официални свидетелстващи документи, още
по –малко- единствено въз основа на замерване, направено от контролните
органи. Нито ЗДвП, нито ЗАНН въвеждат подобни ограничения. Няма пречка
едно административно нарушение да бъде установено и само въз основа на
частни документи, ако те установяват извършването му. В случая данните от
приложения пътен лист №0036440/01.11.2021 г., товарителница №7201775 и
пътно-прехвърлителна разписка № 3 установяват по безспорен начин
нарушението. Последната носи подпис на жалбоподателя и удостоверява
3
неизгодни за него факти, поради което няма причина съдържанието й да не
бъде кредитирано. При тези доказателства, съдът намира за доказано, че
съчлененото ППС, управлявано от жалбоподателя на 01.11.2021 г. около
14.40ч. на главен път София – Варна и спряно за проверка на отбивката на 1
км преди с. Васил Левски, общ.Търговище е било с маса, надвишаваща с 2440
кг. допустимото. Обстоятелството, че жалбоподателят лично е подписал
разписката е показателен, че същият е знаел, че управлява претоварена
композиция, както и че няма разрешение от съответната администрация.
При тези данни е обоснован извода, че жалбоподателят е нарушил
изискването на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр.с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от
Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ. Предвид това, законосъобразно е
санкциониран на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП, който гласи:
„Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения
за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството;“ Видно е, че разпоредбата на
чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда отговорност именно за водача на
претовареното пътно превозно средство, а не за превозвача, собственика на
автомобила или за други трети лица и в този смисъл възражението на
жалбоподателя е неоснователно.
По отношение на наложеното административно наказание обаче, съдът
намира, че при определянето му не е съобразена разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН. Същото е определено в максималният размер, предвиден в
санкционната разпоредба, без да е ясно какви са мотивите за определянето
му. Несъмнено размера на претоварването не е фрапиращ. Същевременно по
делото не са налице доказателства за други предходни нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП и ЗАвПр. Следователно не може да се направи
извод за висока обществена опасност на дееца. От друга страна, следва да се
отчетат и данните, че жалбоподателят е лице, работещо по трудово
правоотношение във фирмата превозвач. На тази база и предвид изложените
обстоятелства, съдът намира, че целите на наказанието биха се постигнали и
посредством глоба в размер – минималният, предвиден в закона, а именно
500лв., който съдът намира, че е съответен на извършеното нарушение.
С оглед на обстоятелството, че нарушението е извършено, то
4
претенцията за разноски на жалбоподателя е неоснователна. От наказващият
орган няма искане за присъждане на разноски.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38- 0003406 от 24.11.2021 г.,
издадено от директор на РД „АА“ Русе с което на СТ. Г. СТ. с ЕГН
********** от гр.Добрич, ул.*********** за нарушение на чл.139, ал.1, т.2,
пр.2 от ЗДвП във вр.с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 на
МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 3000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от
3000 лева на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5