Решение по дело №1398/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 619
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 11 септември 2020 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20202120201398
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ  

№ 619,  гр.Бургас, 12.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на втори юни, две хиляди и двадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                               Председател: Петя Георгиева                                    

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : ………………

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 1398 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

      

      Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „А.“ЕООД,  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ************** против наказателно постановление № 472192-F483601/ 18.10.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП- Бургас, с което за нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се навеждат доводи за незаконосъобразност.

    Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирана страна и е допустима.

    Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

    На 06.04.2019г. 11:50 часа  е извършена проверка на търговски обект по смисъла на праграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – автомивка „* *“, находящ се в гр.Бургас, под „**********“, стопанисван от „А.“ЕООД,  ЕИК *. Проверката е започнала след легитимиране от страна на проверяващите органи по приходите. При проверката е констатирано, че „А.“ЕООД,  в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало нарушение, като не е осигурило съхраняването на книгата за дневните финансови отчети за текущата година на територията на обекта, съгласно чл.42, ал.1, т.4 от същата наредба. Жалбоподателят не е осигурил съхраняването на книгата за дневните финансови отчети за текущата година на фискалното устройство, модел „TREMOL“, с индивидуален номер на фискалното устройство № ZK ******** и индивидуален номер на фискалната памет 50151171. Същата не е била представена на органите по приходите по време на извършената проверка на 06.04.2019г..

    Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка, съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. чл.50, ал.1 от ДОПК, приложен към преписката.

    Сезиран с преписката административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазинна основание чл.185, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500 лева.

    Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в предвидения шестмесечен срок. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството.

    Съгласно изискванията на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицата  по чл.3 със стационарен търговски обект съхраняват в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл.11, ал.3 и чл.14, ал.3 от същата наредба.

    Нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

   Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило е предвидено в ал.2, според която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Понастоящем, разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, предвижда, че лицето по чл.3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година – за лицата, използващи ЕСФП, с изключение на случаите по чл.11, ал.3, чл.14, ал.3 и чл.39, ал.3. Посочената абревиатура ЕСФП, означава електронни системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход съгласно § 1, т.40, б.“в“ от ДР на ЗДДС, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите.

    Предвид гореизложеното се налага изводът, че след изменението на по чл.42, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, адресати на задължението да се съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година са единствено лицата по чл.3 от наредбата, които използват ЕСФП. Дружеството жалбоподател е лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, което използва в търговския си обект фискалното устройство, фискален принтер модел „TREMOL“. След влизане в сила на посоченото изменение на наредбата, за него няма задължение да съхранява книгата за дневните финансови отчети за текущата година на фискалното устройство. Следователно, редакцията на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин с ДВ, бр.75 от 2019г., представлява по-благоприятна норма по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, спрямо същата разпоредба в редакцията и към датата на нарушението. Производството понастоящем е висящо и наказателното постановление не е влязло в сила. При наличие на по-благоприятен закон, съдът следва да приложи него, което е основание за отмяна на обжалваното постановление.

   Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, няма искане за присъждане на разноски в производството.

 

    Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

                                                                   Р Е Ш И:

    ОТМЕНЯ наказателно постановление № 472192-F483601/ 18.10.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП- Бургас, с което за нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя „А.“ЕООД,  ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ************** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. 

 

   Решението подлежи на обжалване по касационен ред пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

                                                                                         Председател:/п/

 

Вярно с оригинала:З.К.