Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 13.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на втори декември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 12246 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557,
ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховане.
Ищците твърдят, че на 03.01.2018 г. около 18.30 часа неизвестен лек
автомобил се движел в посока по ул. Околовръстен път от бул. Европа към
автомагистрала Люлин и в района на 667 е
причинил смъртта на пресичащата пътното платно пешеходка С.С.Т.. Поддържа, че
вина за настъпване на ПТП имал водачът на лекия автомобил. Твърдят, че
починалата е баба на ищците, с която съществувала хармонична връзка, основана
на взаимна обич и уважение. Починалата помагала в отглеждането и възпитанието
им.Живеели в едно домакинство. Твърдят, че с виновният водач не е установен и
подали искане до ответника за определяне на обезщетение. Оценяват
неимуществените си вреди на по 26000 лева за всеки от тях.
Ответникът Г. Ф. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
наличието на близка емоционална връзка между ищците и починалата. При условията
на евентуалност прави възражение за съпричиняване като поддържа, че
пострадалият се е движел по пътното платно при наличие на тротоар
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т.
1 от Кодекса за застраховането Гаранционният Ф. изплаща на
увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано превозно средство. В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от
Кодекса за застраховането е предвидено, че увреденото лице може да
предяви претенцията си пред съда, ако Гаранционният Ф. не е платил в срока по
чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост
от това по делото да се установи настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка
между деяние на неустановен водач на МПС, причинените на ищците вреди вреди,
които предпоставки в настоящия случай са налице.
Страните не спорят и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че на 03.01.2018г., в гр.София,
около 18.30 часа, лек автомобил с неизвестна марка и рег.№, управляван от
неизвестен водач, при движение по ул.Околовръстен път от бул.Европа към автомагистрала Люлин, в района на № 667,
реализирал ПТП с пресичащата пътното платно пешеходка С.С.Т., която починала в
резултат от ПТП-то.
Установено по делото от заключението на вещото лице по
приетата СТЕ, че виновен за настъпване на ПТП е водачът, напуснал
местопроизшествието, който не е предприел действия за спиране на автомобила.
Не е спорно и това, че ищците са наследници – внуци на
починалата, поради което са материално легитимирани да получат обезщетение
/Тълкувателно решение № 1:2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, Постановление № 4 от 25.05.1961г на ВС и Постановление № 5 от 24.11.1969г.
на ВС/.
Установено е по делото /от показанията на св.М.И.,
които съдът не намира основание да не цени/, че до смъртта си, С.Т. се е
грижела за внуците си, в т.ч. и ищците. Свидетелката установява, че майка им е
изоставила родителските си задължения, като преките и непосредствени грижи за ищците
били поети от бабата. Сочи, че смъртта на С.се е отразила негативно върху
психиката им, били съсипани. Децата били силно привързани към баба си и тежко
преживели загубата й.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи,
че до смъртта си, единствено и само С.Т. се е грижела за своите внуци, поемайки
родителската отговорност за тях, което дава основание на настоящия състав да
приеме, че изградените между баба и внуци отношения покриват критериите за
изключителност, въведени с ТР № 1/2016 год. на ОСГНТК.
В мотивите към тълкувателното
решение като примерна ситуация за възникване на такава връзка е посочено именно
продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо поради
дезинтересиране от детето (решение № 92/17.11.2020 т. по т. д. № 1275/2019 г.
на ВКС, II т. о.), какъвто е настоящия случай. Установено е по делото трайно
полагане на грижи от бабата към внуците – от раждането на всеки от тях,
дезинтересиране от страна на родителите, създаване на емоционална връзка между деца
и прародител.
Съгласно разясненията, дадени в посоченото
ТР, обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица,
извън кръга на лицата, очертан в двете постановления, се присъжда само по
изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка, които в настоящия процес съдът
прие за установени - ищците следва да бъде възмездени за болките и страданията
от загубата на своята баба по реда на чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай е създадена трайна и
дълбока емоционална връзка на ищците с починалата. От показанията на разпитания
свидетел се установява, че тази връзка е с интензитет на връзка между родител и
дете, като ищците търпят от смъртта на баба си трайно негативни емоции,
подлежащи на обезщетяване.
Изхождайки от принципа за справедливост,
залегнал в чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че в конкретния случай, справедливото
обезщетение за всяко едно от децата възлиза на 10 000 лева. За да определи
този размер, съдът взе предвид дълбоката емоционална връзка между децата и
тяхната баба, съответстваща на връзката между родител и дете, както и
интензитета на търпените негативни емоции – първоначален стрес, дълбока скръб и
труден период на възстановяване /така св.показания/. Със смъртта на С.Т., децата са загубили човека, който пряко и непосредствено
се е грижил за тях, поел е функциите на техен родител. При
така установените обстоятелства, съдът прие, че търпените негативни емоции е
справедливо да бъдат обезщетени със сумата от 10 000 лева за всяко едно от
децата.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищците в резултат на непозволеното увреждане.
В настоящия случай,
ответникът заявява възражение за съпричиняване с оглед неправилно
пресичане на пострадалата на пътното платно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването
и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат, какъвто
бе установен по делото.
От заключението на приетата по делото СТАЕ, се установява, че причина за настъпване на ПТП-то е
и поведенито на пострадалата, която е предприела пресичане на пътното платно по
време, което не е било безопасно за нея, както и, че процесното ПТП не би настъпило, ако
пострадалата не е предприела пресичане на пътното платно.
Поради
това съдът прие за основателно наведеното възражение - с поведението си
/пресичайки на необозначено за това място/,
пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, при
процент на съпричиняване от 10%. Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
за намаляване на определеното обезщетение с определения процент на
съпричиняване, а именно от 10 000 лева, на 9 000 лева за всеки един от ищците.
Предвид
ограничението, предвидено в разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР на КЗ във вр. с
чл.493а, ал.4 КЗ то на всеки от ищците следва да се присъди
обезщетение в размер на по 5 000лева за претърпените от тях болки и
страдания във връзка с внезапната смърт на тяхната баба. Дължима е и законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от 30.09.2020г.
/датата на произнасяне от ответника по заявената претенция/.
При този изход
на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на
разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 400 лева –
заплатени депозити за ВЛ, както и юрисконсултско възнаграждение от 200 лева,
определено по чл.25, ал.2, пр.2 от Наредбата заплащане на правната помощ, от
които следва да се присъдят 323.08 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 600 лева ДТ по делото, платима по
сметката на СГС,съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и 38.46
лева – изплатени възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 551.92 лева – част от адвокатско
възнаграждение от 2 870 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на
уважената част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ
*******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.
М. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.В.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените болки и
страдания по повод смъртта на неговата баба С.С.Т., починала следствие на ПТП,
настъпило на 03.01.2018г. в гр.София, ведно със законната лихва считано от 30.09.2020г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лева неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ
*******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.
М. Т., ЕГН ***********, чрез неговата майка и законен представител М.В.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените болки и
страдания по повод смъртта на неговата баба С.С.Т., починала следствие на ПТП,
настъпило на 03.01.2018г. в гр.София, ведно със законната лихва считано от
30.09.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от
26 000 лева неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ
*******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.
М. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.В.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените болки и
страдания по повод смъртта на неговата баба С.С.Т., починала следствие на ПТП,
настъпило на 03.01.2018г. в гр.София, ведно със законната лихва считано от
30.09.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от
26 000 лева неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. Т., ЕГН **********,
Б. М. Т., ЕГН ***********, и П. М. Т., ЕГН **********, действащи
чрез своята майка и законен представител М.В.Т., ЕГН **********,***, да заплатят на
Г. Ф., БУЛСТАТ *******, седалище
и адрес на управление ***, сумата от 323.08 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, Г. Ф., БУЛСТАТ *******, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на адв.Я.Д. ***, сумата от 551.92
лева.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ
*******, седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийския градски
съд, сумата от 638.46 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: