№ 250
гр. Сливен, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
С. Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500322 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 64/12.04.2022г. по гр. дело № 181/2021г. на Районен съд Н.З., с
което е отхвърлен предявеният от Д. В. Б. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Н.З., ул.
„Братя Миладинови“ № 53, ет.2, ап.4, С. Д. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.С.,
ж.к.„Белите Брези“ бл.3, ет.9, ап.31, В. Д. В. с ЕГН ********** и постоянен адрес: грВ.Т.,
ул. „Стефан Мокрев“ бл.7, вх.Б, ет.5, ап.15 и В. В. Б. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
гр.С., бул.„Сливница“ бл.152, вх.А, ет.1, ап.2, срещу Р. Д. И. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: гр.Н.З., ул.„Цар Освободител“ № 54, П. Д. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
гр.Н.З., ул.„Цар Освободител“ № 54, Н. А. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Н.З.,
ул.„Цар Освободител“ № 54, М. И. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Н.З., ул.„Цар
Освободител“ № 54, С. И. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Н.З., ул.„Цар
Освободител“ № 56 и Х. И. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Н.З., ул.„Цар
Освободител“ № 56, иск, с който да се признае за установено, че ищците в качеството им на
наследници на Д. Вълчева Б.а - поч. на 09.09.2018 г., са собственици на 101 кв.м ид.ч. от
имот със стар планоснимачен номер 1071 в кв.204, УПИ V, по регулационният план на
гр.Н.З., приет със заповед № 353 от 18.04.1960 г., попадащ към настоящият момент, в
поземлени имоти с идентификатори 51809.501.1827, 51809.501.1836 и 51809.501.1828, при
квоти както следва:
С. Д. Х. е собственик на 1/3 част от частта на наследодателката или 33.66 кв.м. ид.ч. от 720
кв.м.
1
В. Д. В. е собственик на 1/3 част от частта на наследодателката или 33.66 кв.м. ид.ч. от 720
кв.м.
Д. В. Б. е собственик на 1/6 част от частта на наследодателката или 18.833 кв.м. ид.ч. от 720
кв.м.
В. В. Б. е собственик на 1/6 част от частта на наследодателката или 18.833 кв.м. ид.ч. от 720
кв.м., като неоснователен и недоказан.
Осъдени са на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Д. В. Б. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
гр.Н.З., ул.„Братя Миладинови“ № 53, ет.2, ап.4, С. Д. Х. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: гр.С., ж.к.„Белите Брези“ бл.3, ет.9, ап.31, В. Д. В. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: грВ.Т., ул.„Стефан Мокрев“ бл.7, вх.Б, ет.5, ап.15 и В. В. Б. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: гр.С., бул.„Сливница“ бл.152, вх.А, ет.1, ап.2, да заплатят на Р. Д. И. с ЕГН
********** и постоянен адрес: гр.Н.З., ул.„Цар Освободител“ № 54 и П. Д. Г. с ЕГН
********** и постоянен адрес: гр.Н.З., ул.„Цар Освободител“ № 54, СУМАТА от 1400.00
лв. /хиляда и четиристотин лева/ съдебно-деловодни разноски.
Подадена е въззивна жалба от ищците, чрез представител по пълномощие, в която се
поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. За да приеме, че
предявеният иск е неоснователен съдът се е позовал на мотивите на влязло в сила решение,
по дело по което ищците не са били страна по гр.д. 580/2016 год. на НЗРС. Това препращане
към друг съдебен акт е съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е длъжен да
изложи свои собствени мотиви защо приема, че ищците не са собственици на процесиите
101 ид.ч. от 720 кв.м. По делото не е представено никакво писмено доказателство, от което
да е видно, че Д. Б.а или упълномощено от нея лице се е разпоредило с тези оставащи 101
кв.м. идеални части от 720 кв.м. Установено е от всички документи, че процесиите 101 кв.м.
ид.ч. се намират в пратримониума на всички съсобственици, доколкото няма делба между
тях. Едва след процес за делба може да се определи кой съсобственик каква част от имота ще
ползва реално, ако това въобще е възможно. Като цяло съдът погрешно е определил
предмета на спора, неправилно е разпределил доказателствената тежест, въвел е като
предмет на установявяване факти, които са ирелевантни за спора и невъзможни за
установяване на този етап, като е възпроизвел това в един неточен доклад по делото. На
ищците са вменени да доказват факти, които те не твърдят, а на оспорващите ответници не е
указано, че следва да докажат твърденията си изложени в отговора. Горепосочените
процесуални нарушения са основание за въззивният съд да поправи доклада на
първоинстанционният съд и да даде указания на страните във връзка с действителният
предмет на доказване и доказателствената тежест, включително и по свой почин. В
обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи
претенцията.
В законовия срок е депозиран писмен отговор от първите двама ответници, чрез
представител по пълномощие. В исковата молба ищците неправилно твърдят, че са били
собственици на имот с площ от 720 кв.м. По делото има представен единствения легитимен
формален акт за собственост Нотариален акт № 45, т, I, дело 159/13.08.1954 г, издаден на
2
името на наследодателката Д. Б.а на основание давностно владение и наследство с обем на
правото 460 кв.м, съставляващо парцел VIII- 12 в квартал 204 съгласно действащия тогава
ПР на гр.Н.З. от 1921 г, /ползван до 1958 г. стр. 3 от СТЕ/ по приложение № 1 от приетата
СТЕ по делото. Ако в последствие имота се е уголемил по някъкъв начин не е установено
как и кога. Излагат се още аргументи и в обобщение се иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
Въззиваемите Х. И. и Н. Г. се явяват лично и изразяват становище, че жалбата е
основателна.
Въззиваемите П. Г. и Р. И. се явяват лично и с представител по пълномощие, който оспорва
основателността на жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Безспорно е установено хронологично отреждането и предназначението на въпросните
имоти. На 12.08.1921 г. е одобрен проект „Регулационен план на гр.Н.З., който е действал до
1958 г. и съгласно този план имоти УПИ XI1836, 1837 и УПИ XII1827, 1828, кв.74 при
графично направен анализ попадат като местоположение върху УПИ VII13 - собственост на
Тоню Русев и УПИ VIII12 - собственост на Ирина и В.Кожухарови. На 18.04.1960 г. със
Заповед № 353 е приет следващият Регулационен план на гр.Н.З.. Съгласно същия част от
старите УПИ VII13 и УПИ VIII12 по предходния план образуват в кв.204 УПИ V с нов
планоснимачен № 1071 - собственост на Д. В.Д., И.С.Ж. и Иван Х. И., съгласно Разписен
лист. На 21.12.1968 г. е одобрен следващият Регулационен план на гр.Н.З.. Отреждането на
въпросния УПИ V1071 остава непроменено, като в имота в периода между двата плана 1960
- 1968 г. е реализирано строителство на две двуетажни жилищни сгради. През 1977 г.
3
следващият Регулационен план на гр.Н.З. отрежда част от кв.74 (бивш кв.204) в УПИ I за
комплексно жилищно строителство с П.Г. Целият имот № 1071 е разделен на три нови
имота с нови пл.№, а именно: 1827, 1828, 1836. Със Заповед № 379 от 21.11.1991 г. е
одобрен проект „ПУП - ПРЗ на гр.Н.З.“. Той се състои от План за регулация и План за
застрояване. Съгласно същия въпросните имоти - предмет на процесното дело, попадат в
кв.74, УПИ XI1836, 1837 и УПИ XII1827, 1828. На 15.11.2001 г. със Заповед № 816 е
одобрено „Частично изменение на регулационния план на УПИ III1829, УПИ XII1827, 1828
и УПИ XIII1826“. Съгласно това изменение на УПИ XII1827, 1828 се предава 125 кв.м от
УПИ III1829. Последният ПУП-ПРЗ на гр.Н.З. от 1991 г. не е приложен по отношение на
въпросните имоти, вследствие на което собствениците на ПИ № 1836 се възползват от
законовото си право за промяна на плана по смисъла на §8 от ПР на ЗУТ. Видно от
посочените планове в регулационно и градоустройствено отношение от бившия имот с
планоснимачен номер 1071 в кв.204, УПИ V по регулационния план на гр.Н.З. от 1960 г. са
образувани 3 нови имота, а именно:
Имот с планоснимачен номер 1827;
Имот с планоснимачен номер 1828;
Имот с планоснимачен номер 1836.
Със Заповед № РД-18-56 от 31.08.2010 г. на Началника на АГКК е одобрена кадастралната
карта на гр. Н.З., съгласно която въпросните ПИ запазват старите планоснимачни номера и
придобиват окончателните конфигурация и площ.
ПИ с идентификатор 51809.501.1827;
ПИ с идентификатор 51809.501.1828;
ПИ с идентификатор 51809.501.1836.
Вещото лице е заключило, че при сравнителен анализ на графичните материали е видно, че
към настоящия момент имотът със стар планоснимачен номер 1071 в кв.204, УПИ V, по
регулационния план на гр.Н.З., приет със Заповед № 353 от 18.04.1960 г., попада в
горепосочените имоти - 1827, 1828 и 1836.
Относно изготвянето на комбинирана скица посочва, че външните граници на ПИ 1827, 1828
и 1836 с минимални разминавания практически изцяло съвпадат с границите на бивш имот
1071, което било видно от графичните материали към експертизата.
Ищците - въззивници твърдят, че са наследници на Д. Б.а, поч.на 09.09.2018 г. и същата била
собственик на имот с площ от 720 кв.м, находящ се в гр.Н.Загора, съставляващ имот с
планоснимачен № 1071 в кв.204, УПИ V, по регулационния план на града от 1960 г.
Приживе наследодателката извършила няколко сделки с този имот, но след извършването
им 101 кв.м били останали нейна собственост и съответно ответниците били настоящите
собственици на тези идеални части от гореописания имот. Претендират правото на
собственост върху тези 101 кв.м и при посочени квоти за всеки ищец, което обуславя
правния им интерес от завеждане на делото. От изложеното по –горе е видно, че имотът от
4
720 кв.м., собственост на Д. Б.а, е изцяло прехвърлен на трети лица – страните по делото.
Настъпилите в течение на времето изменения и отреждания не променят в математическо
изражение факта, че сборът от площите на имотите, собственост на ответниците е равен на
площта на целия имот на Д. Б.а, без да е имало остатък в нейния патримониум. Поради това
искът се явява неоснователен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемите П. Г. и Р. И. са претендирали разноски и такива следва да бъдат присъдени в
размер на сумата от 600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/12.04.2022г. по гр. дело № 181/2021г. на Районен съд Н.З..
ОСЪЖДА Д. В. Б. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Н.З., ул.„Братя Миладинови“ №
53, ет.2, ап.4, С. Д. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.С., ж.к.„Белите Брези“ бл.3,
ет.9, ап.31, В. Д. В. с ЕГН ********** и постоянен адрес: грВ.Т., ул.„Стефан Мокрев“ бл.7,
вх.Б, ет.5, ап.15 и В. В. Б. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.С., бул.„Сливница“
бл.152, вх.А, ет.1, ап.2, да заплатят на Р. Д. И. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Н.З.,
ул.„Цар Освободител“ № 54 и П. Д. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Н.З., ул.„Цар
Освободител“ № 54, СУМАТА от 600/шестстотин/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5