Р Е Ш Е Н И Е
№314 29.09.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
осемнадесети септември 2023г
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело №245 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118 ал.3 от КСО вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на А.Д.К., с постоянен
адрес ***, представлявана от редовно упълномощен адвокат против Решение №
1040-23-27/31.03.2023г на Директор ТП НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена
жалбата й против Разпореждане №О-23-999-**********/20.02.2023г на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара Загора и същото
е потвърдено изцяло.
Разпореждане №О-23-999-**********/23.02.2023г
е постановено по повод претендирано право на обезщетение за общо заболяване и
майчинство по чл.40 ал.1 от КСО с представено от осигурителя на К. –
„Маркони-МДС“ ЕООД гр. Павел баня, удостоверение-приложение №9 към болничен
лист №Е20220380760, издаден с причина майчинство за периода от 24.11.2022г до
08.01.2023г, включително / стр.30/. Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара Загора е постановил Разпореждане,
с което отказва изплащането на парично обезщетение/помощ за майчинство на А.Д.К.
по болничен лист №Е20220380760, по удостоверение – Приложение №9, представено
на 09.02.2023г при следните мотиви: В раздел І т.1 на Приложение №9 към
съответния болничен лист, подадено от осигурителя е посочено, че лицето към
деня на настъпване на временната неработоспособност не е осигурено за общо
заболяване и майчинство, поради което няма право на парично обезщетение за
временна неработоспособност. Липсва първото от двете кумулативни условия на
чл.40 ал.1 от КСО, при съществуване на които възниква правото на парично
обезщетение за майчинство. Лицето не е осигурено за общо заболяване и
майчинство към датата 24.11.2022г и до 08.01.2023г включително, съгласно
удостоверение – Приложение №9 към болничния лист.
Разпореждането е връчено на К. на 16.02.2023г
с указание за правото да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Директора на ТП
НОИ Стара Загора. Жалбата до Директора на ТП НОИ Стара Загора е подадена на 02.03.203г,
в последния ден на срока по чл. 117 ал.2 т.2 вр. с ал.1 т.2 буква „е“ от КСО.
Приета е за допустима и по нея е постановено Решение №1040-23-27/31.03.2023г, с
което обжалваното Разпореждане е потвърдено изцяло, а жалбата е отхвърлена като
неоснователна при следните доводи: Между жалбоподателката и осигурителя
„Маркони-МДС“ ЕООД гр. Павел баня е възникнало трудово правоотношение и е
започнало реалното му изпълнение, считано от 13.09.2021г. За времето от
31.05.2022г до 14.06.2022г, съгласно представен от работодателя болничен лист е
изплатено обезщетение за временна неработоспособност. В периода от 15.06.2022г
до 03.08.2022г включително трудовото правоотношение е съществувало и се е
изпълнявало. По силата на заповед за уволнение №12/04.08.2022г на управителя на
дружеството е прекратено трудовото правоотношение с К., считано от 04.08.2022г.
С влязло в сила на 12.01.2023г съдебно Решение № 608/16.12.2022г по
гр.д.№2364/22г по описа на РС Казанлък, уволнението е признато за незаконно и е
уважена претенцията за възстановяване на предишната длъжност при същия
работодател. К. е възстановена на заеманата до 04.08.2022г длъжност при
работодателя със Заповед №02/01.02.2023г, в която управителя е посочил, че
възстановяването се счита от датата на прекратяване на трудовия договор. В тази
връзка Директора на ТП НОИ Стара Загора
с писмо изх. №1012-23-30#1/17.03.2023г е изискал от
Управителя на „Маркони-МДС“ ЕООД да извърши проверка и да предостави информация
в писмен видно относно осигурителния статус на лицето за периода от 03.08.2022г
до 12.08.2022г, а именно упражнявало ли е трудова дейност или е било в отпуск
/платен или неплатен/ или в самоотлъчки, като установи действителното
положение, както и как то е удостоверено във ведомостите и другите трудово
правни документи в досието на служителката . Периодът на проверка е обусловен
от това, че в периода 04.08.2022г / датата на незаконното уволнение/ до
11.08.2022г няма издаване болнични листове на К., а от 12.08.2022г до
09.01.2023г болничните листове са без прекъсване, представени са в ТП НОИ Стара
Загора и по всеки един от тях се претендира право на обезщетение по чл.40 ал.1
от КСО – за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство.
Управителя е изпълнил изискването като с писмо от 28.03.2023г е уведомил ТП НОИ
Стара Загора, че в периода 04.08.2022г до 12.08.2022г лицето не се е явило на
работа, не е доказало уважителна причина и без разрешение от работодателя е
отсъствало, тъй като няма и молба за ползване на отпуск – платен или неплатен.
Във ведомостта за заплати за месец август 2022г за този период няма начислено
трудово възнаграждение.
Въз основа на тези факти –
прекратено на 04.08.2022г трудово правоотношение, признаването на уволнението
за незаконно с влязло в сила на 12.01.2023г съдебно решение, възстановяване на
заеманата към датата на уволнението длъжност по силата на заповед от 01.02.2023г,
неполагането на труд в периода от 04.08.2022г до 11.08.2022г включително и
констатираната въз основа на болнични листове временна неработоспособност,
поради общо заболяване, без прекъсване за времето от 12.08.2022г до
09.01.2023г, Директора на ТП НОИ Стара Загора е заключил правно, че К. не е
осигурено лице към 24.11.2022г, нито към 12.08.2022г, когато е издаден първия
от всички болнични листове. Липсата на едната от двете кумулативни
предпоставки, при съществуване на които възниква правото на обезщетение по
чл.40 ал.1 от КСО е обосновал с определението за осигурено лице и с нормата на
чл. 9 ал.5 вр. с ал.3 т. 2 от КСО.
Решение № 1040-23-27/31.03.2023г на Директор
ТП НОИ Стара Загора е връчено на К. на 07.04.2023г с указание, че то подлежи на
обжалване пред АС Стара Загора в 14-дневне срок от получаването му, като
жалбата се подава, чрез Директора на ТП НОИ Стара Загора.
Жалбата против Решение
№1040-23-27/31.03.2023г на Директор ТП НОИ Стара Загора е подадена от адресата
на неблагоприятния административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
незаконосъобразност, в рамките на
указания 14-дневен преклузивен срок – на 21.04.2023г, поради което е допустима.
Жалбоподателя иска от съда да
установи, че с Решение №1040-23-27/31.03.2023г Директора на ТП НОИ Стара Загора
тълкува материалния закон неправилно. Според тезата на оспорващия, за периода
от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяване на предишната
длъжност, трудовото правоотношение не се счита за прекратено, осигуряването на
лицето не е прекъснато, поради което изискването за осигурено лице, постановено
в чл.40 ал.1 от КСО е изпълнено към датата на издаване на болничния лист и
правото на обезщетение незаконосъобразно е отказано да бъде признато. От съда
се иска отмяна на Решението и на потвърденото с него разпореждане и връщане на
преписката за произнасяне по същество с акт за признаване правото на парично
обезщетение за майчинство за периода 24.11.2022г -08.01.2023г, поради това, че
липсват визираните от ответника последици на признатото за незаконно уволнение.
Ответника Директор ТП НОИ Стара Загора,
чрез редовно упълномощен процесуален представител иска от съда да бъде
отхвърлена жалбата като излага подробни правни съображения по съдържанието на
приложимите правни норми, според чието съдържание лицето не е осигурено за
риска „Общо заболяване и майчинство“ в периода на незаконно уволнение, съгласно
определението за осигурено лице, зачитането на времето по чл.9 ал.3 т.2 от КСО
като осигурителен стаж само за целите на придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, потвърдено от определения вид на осигурителните
вноски по чл.9 ал.5 от КСО.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Решение № 1040-23-27/31.03.2023г е
постановено от ръководителя на ТП НОИ Стара Загора, който съгласно чл.117 ал.1
от КСО е териториално и материално компетентен административен орган да разреши
по същество претенцията за съществуване на правото на обезщетение по чл.40 ал.1
от КСО.
Право на парично обезщетение вместо
възнаграждение имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство
– осигурените лица. Това е първото условие за възникване на правото, а второто
е изтекъл период, през който са осигурени точно за този риск. Изясняването на
съдържанието на правната норма на чл.40 ал.1 от КСО е необходимо, за да се даде
отговор на поставения по делото въпрос, който е правен, а именно: осигурено ли
е лицето за общо заболяване и майчинство в периода от датата на признатото за
незаконно уволнение, която в случая е 04.08.2022г, до датата на възстановяването
му на работа – 01.02.2023г. Отговорът се съдържа в определението за осигурено
лице, прочетено във връзка с нормата на чл.9 ал.3 т.2 вр. с ал.5 от КСО. Според
определението за осигурено лице по §1 т.3 от ДР на КСО осигурено е онова
физическо лице, което извършва трудова дейност / реално, фактически/, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1, и за което са внесени
или дължими осигурителните вноски. Следователно първото условие за осигурено
лице е да се упражнява трудова дейност, която е правно основание за
задължителното му осигуряване при това за този риск, за чието настъпване се
претендира изплащане на обезщетение. В изречение второ на §1 т.3 от ДР на КСО е
извършено допълнение на определението за осигурено лице, необходимо поради
зачитане като осигурителен стаж на период от време, през който не се извършва фактически
трудова дейност, но осигуряването продължава и това са периодите само по чл. 9
ал.2 т.1-3 и 5 от КСО, но не и периодите по чл.9 ал.3 т.2 от КСО, какъвто е
настоящия случай. Периодите по чл.9 ал.2 т.1-3 и 5 по КСО следва да имат
начален момент след възникване на трудово правоотношение и неговото реално
изпълнение, за да може да продължат, независимо от това, че временно не се
престира труд, но поради това, че трудовото правоотношение съществува.
Отпуските, посочени в чл.9 ал.2 т.1-3 от КСО се ползват като основание за не
полагане на труд, въпреки съществуващо трудово правоотношение, и през тяхното
времетраене не се дължат осигурителни вноски. Въпреки липсата на задължение за
плащане на осигурителни вноски и временно не полагане на труд, но поради
съществуващо трудово правоотношение, което е основание за задължително
осигуряване, законодателя е въвел правна фикция за зачитане на периодите на
отпуски по чл.9 ал.2 т.1-3 от КСО като осигурителен стаж, а с изречение второ
на §1 т.3 от ДР на КСО е фингирал и лицата като осигурени за рисковете, за
които подлежат на задължително осигуряване. Само за яснота – чл. 9 ал.2 т.5 от КСО касае самоосигуряващите се лица и по тази причина не се обсъжда. В случаите
на прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от законността или не
законността на уволнението, липсва основанието за задължително осигуряване, а
възстановяването на предишната работа е въведено като правно възможен иск за
работника, именно защото договорът вече не съществува. В противен случай няма
да е налице необходимост от възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност, което винаги е занапред, независимо от записа в заповедта на
работодателя, с която изпълнява съдебното решение по иск на незаконно уволнения
да бъде възстановено трудовото му правоотношение. Отново, поради посоченото не
съществуване на трудово правоотношение в периода на незаконно уволнение, на
работника се дължи обезщетение за оставане без работа в размер на получаваното
възнаграждение или в размер на разликата в трудовите възнаграждения, ако за
периода на незаконно уволнение е работил за по-нисък размер. Периодът на
незаконно уволнение се зачита като осигурителен стаж, но само за правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което и осигурителя е длъжен да
плати осигурителните вноски за този вид осигуряване, но не и за общо заболяване
и майчинство. В периода на незаконно уволнение лицето не е осигурено лице за
рисковете, чието настъпване след началото на изпълнението на валидно
съществуващо трудово правоотношение, е основание за изплащане на обезщетение за
общо заболяване и майчинство –осигурения риск по чл.40 ал.1 от КСО. Разпоредбата на чл. 9 ал.5 от КСО за
задължението на осигурителя да заплати вноските за право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е в синхрон с ал.3 т.2 на същата норма и с
фикцията на §1 т.3 изречение второ от ДР на КСО. Периодът на незаконно
уволнение се зачита за осигурителен стаж и се заплащат осигурителни вноски
изцяло за сметка на осигурителя, но техния вид е само посочения в чл.9 ал.5 от КСО. Ето защо безспорния факт по делото, че в периода от 04.08.2022г до
01.02.2023г жалбоподателката е била незаконно уволнена, изключва първия елемент
от чл.40 ал.1 от КСО, защото тя по аргумент от §1 т.3 изречение второ вр. с
чл.9 ал.3 т.2 и ал.5 от КСО не е осигурено лице за общо заболяване и
майчинство. / Решение № 2552/20.02.2019г по адм.д. №4968/2018г на VІ отделение
на ВАС на РБ и посочените в него в този смисъл решенията на ВАС на РБ/. В тази
връзка следва да се посочи и специалната закрила при уволнение именно на
работнички и служителки, за които вече е възникнало правото на обезщетение за
бременност и раждане, съответно за отглеждане на дете до 2г възраст –
предоставена е, за да не се загуби качеството осигурено лице и с това да
отпадне основанието за изплащане на обезщетението. След като жалбоподателката,
по силата на ясна правна норма, не е осигурено лице за този осигурителен риск
към 24.11.2022г и до края на периода на процесния болничен, то неоснователна се
явява претенцията да й бъде изплатено обезщетение за временна
неработоспособност, поради бременност и раждане. В случая детето е родено на ***г,
след която дата е издаден болничен лист / предходен/ за срок от 42 дни поради
раждането, а процесния е за още 45 дни от всички общо 410дни продължителност на
правото на обезщетение за бременност и раждане.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.К.
против Решение № 1040-23-27/31.03.2023г, постановено от Директор ТП на НОИ
Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане
№О-23-999-00-**********/10.02.2023г на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр. Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 119 от КСО.
Решението да се съобщи,
чрез изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: