РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Бургас, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500041 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 1029/03.12.2024 год. по гр.д.№ 960/2024 год. по описа на
Бургаския окръжен съд са отхвърлени исковете предявени от ищцата М. Т.
Г. с ЕГН **********, с адрес **********, адв. И. К. против ответниците Д. Т.
Н. с ЕГН **********, с адрес *************** адв. Л. Д., Т. Н. Н.- К., ЕГН
**********, с адрес ******* и Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес ********
чрез адв. Т. П. Ч., и К. Д. А. с ЕГН **********, с адрес ******* както следва:
-за унищожаване на основание чл. 31, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД на
упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно от 25.07.2018 г. с
нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършено
от***** с ЕГН ********** /наследодателка на ищцата и на двете ответници,
починала на *****/ овластила представител за сключване на договор за
гледане и издръжка, съгласно който да прехвърли на първата ответница
3/4 идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда,
който е с кадастрален идентификатор 07079.620.87.1.12 - апартамент с площ
60 кв.м. с административен адрес****** и 0,79 % идеални части от общите
части на сградата.
-за прогласяване на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД
/поради липса на представителна власт/ на договор за гледане и
издръжка, сключен с Нотариален акт ******, по силата на който
наследодателката Златка Т. Чобанова прехвърлила на първата ответница 3/4
идеални части от гореописания недвижим имот.
1
- за прогласяване на нищожността по чл. 26, ал. 2, предл. IV от ЗЗД
/поради липса на основание/ на договор за гледане и издръжка, сключен с
Нотариален акт № ******, по силата на който наследодателката ****
прехвърлила на първата ответница 3/4 идеални части от гореописания
недвижим имот,
- осъдена е М. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес****** - адв. И. К. да
заплати на Д. Т. Н. с ЕГН **********, Т. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес****** и Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес ****** чрез адв. Т. П. Ч.
съдебноделоводни разноски в размер на 2000 лева.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата М. Т. Г. с ЕГН
**********, с адрес ****** подадена чрез процесуален представител адв. И.
К., в която се твърди, че същото е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост, поради неправилно тълкуване и оценяване на събраните
доказателства. Твърди се, че окръжният съд не е обсъдил представените с
исковата молба и събрани в хода на производството писмени и гласни
доказателства, от които се установява основателността на претенциите. Сочи
се, че са събрани достатъчно доказателства за здравословното състояние и
адекватността на прехвърлителката към момента на сделката, че *** към този
момент е била в изключително тежко здравословно състояние и неадекватна,
което на ***** год. е довело и до нейната смърт. Определят се като
неотносими обсъжданите от съда въпроси, дали нотариусът е действал
добросъвестно, с твърдение, че от значение е доколко в момента на
удостоверяването от него е извършена правилна преценка за състоянието на
упълномощителката. Твърди се, че в подкрепа на описаното в исковата молба
от ищцата здравословно състояние на наследодателката към момента на
упълномощителната сделка е и заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза по делото. Твърди се, че при правилен анализ на
доказателствата по делото става ясно, че към датата на изготвяне на
пълномощното, с което е извършена прехвърлителната сделка, ***** не е
съзнавала свойството и значението на извършваните от нея действия.
Здравословното й състояние не е позволявало да подпише пълномощното,
нито да положи пръстов отпечатък волево. Твърди се, че допускайки
процесуално нарушение съдът е игнорирал свидетелските показания на
свидетелите на ищцата и изводите на вещото лице по медицинската
експертиза. Сочи се, че експертизата установява, че освен тежкият мозъчно-
съдов инцидент, ***** е страдала и от чернодробна цироза, с хепатит С в
последен стадий, имала е сериозни придружаващи заболявалия като
артериална хипертония /с виско кръвно налягане/, захарен диабет
/инсулинозависима/, ХОББ /хронично обострена болест на белите дробове/.
Вторият мозъчно-съдов инцидент, прекаран през май 2018 год. е довел до още
по-тежко влошаване на здравословното състояние на ***** - след него тя
станала почти неподвижна, с нарушени говорни функции и невъзможност да
комуникира, с частична - дясна хемипареза, с нарушена психика и
ориентация, което е отразено и в представена епикриза от началото на
м.07.2018 год. Твърди се, че са приложени и доказателства, че тежкото
здравословно състояние на ***** е от години преди процесната сделка и за
това състояние ответницата Д. Н. е знаела, тъй като във втората епикриза при
пролежаването на *** през месец 08.2018 год. анамнезата е снета „по данни на
близките и медицинската документация“ - т.е близките са били наясно с
тежкото състояние на *****, което се потвърждава и от свидетелските
2
показания на свидетелите ***** Извършено е позоваване на съдебната
практика, приемаща, че когато за страните, или само за приобретателя е
очевидно при сключване на договора, че смъртта на прехвърлителя е
предстояща в съвсем близък срок, договорът е нищожен, поради липса на
основание, или като прикриващ друга сделка. Твърди се, че в свидетелските
показания на свидетелите на ответната страна са налице множество
противоречия. Свидетелите твърдят, че здравословното състояние на ****е
било изключително тежко, особено след мозъчния инцидент през май 2018
год., включително, че ****е имала тежък говорен проблем, че е била в
невъзможност сама да се обслужва, а същевременно твърдят, че **** е
разговаряла с тях, което противоречие не е взето предвид от съда. Твърди се
също, че ответницата Д. Н. не е изпълнила по никакъв начин задължението си
по сключения договор да поеме издръжката и гледането на своята майка
***** като й осигури спокоен и нормален живот докато е жива, тъй като в
краткия срок от сключването на договора до смъртта на **** ответницата не е
гледала, не е издържала и не е полага грижи за своята майка. Предвид
изключително тежкото състояние, в което се е намирала ****, тя е била в
болнично заведение и нейната кончина е била очевадна и ясна за ответницата
Д. Н.. Твърди се, че исковите претенции са доказани и следва да бъдат
уважени. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за
цялостно уважаване на исковите претенции на ищцата и за присъждане
на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците Д. Т. Н., Г. Н. Н. и Т. Н. Н. чрез процесуалния им представител
адв.М. Д., АК-Б., в който се твърди, че оплакванията във въззивната жалба за
неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни, като е
направено искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на съдебните разноски във въззивното производство.
Изложени са подробни съображения за правилност на изводите на съда и за
обоснованост на решението. Сочи се, че именно писмените доказателства,
които са обсъдени в мотивите на съдебното решение, стоят в основата на
решаващите изводи на съда, а твърдението на ищцата, че свидетелите и
съдебно-медицинската експертиза потвърждават „всяко едно твърдение и
факт“, сочени от нея, е невярно. Излага се, че унищожаване по чл. 31, ал. 1 от
ЗЗД може да се иска и след смъртта на лицето само в два случая - ако преди
смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако
доказателството за недееспособността произтича от същия договор, като
се твърди, че и двете хипотези не са установени - приживе Златка Чобанова
не е била поставяна под запрещение, нито е било искано поставянето й под
такова, а унищожаване на упълномощителната сделка не произтича от
съдържанието на самата сделка. Сочи се, че свидетелските показания не
могат да бъдат достоверен източник на информация за психическото
състояние към конкретния момент на упълномощаване, тъй като свидетелите
излагат личните си впечатления от други времеви интервали, не се отнасят за
факта на упълномощаването, нито за състоянието на лицето по време на
самото упълномощаване. Сочи се, че противно на твърденията в жалбата,
писмената медицинска документация, както и заключението на СМЕ не
съдържат извод, че упълномощителката е била в „неадекватно състояние“ -
тяхното съдържание правилно е интерпретирано от съда - в тази
документация липсва описано заболяване с отражение върху психично-
волевото състояние, в нито една от епикризите от престоя на ** преди и след
3
подписване на пълномощното не се съдържат данни тя да е била
дезориентирана или неконтактна. Обсъдено е и представеното по делото
удостоверение от Центъра за психично здраве, от което е видно, че лицето не е
водено на диспансерен отчет. В този смисъл се сочи, че с отговора на исковата
молба са представени доказателства, които не са коментирани в решението на
окръжния съд –2 бр. нотариални актове за извършени с личното участие на
**** сделки в деня след извършване на упълномощаването - на 26.07.2018г.,
както и пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от
07.08.2018 г., но които подкрепят извода, че *** е била способна да формира и
изявява самостоятелно волята си в момент, непосредствено следващ
подписването на процесното пълномощно. Изложени са и съображения за
неоснователност на възраженията по евентуалния иск за нищожност на
договор за прехвърляне на описания недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 31.07.2018 г. Твърди се, че именно влошеното
здравословно състояние на **** е предполагало полагането на грижи за нея в
този критичен момент, като е цитирана и съдебна практика, според която
допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре,
не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не
лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност, а преценката
дали приобретателят е знаел за близката смърт следва да бъде направена с
оглед обстоятелствата, при които е сключен договора и неговото съдържание.
След извършен анализ на доказателствата – свидетелски показания и
медицинско заключение се твърди, че и тази претенция на ищцата е
недоказана, и правилно е била отхвърлена от съда.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответницата К. Д. А., чрез процесуален представител адв. Е. К., АК-Б., в който
се твърди основателност на въззивна жалба. Изложени са съображения в
подкрепа на възраженията по въззивната жалба, като са преповторени
оплакванията по нея. Твърди се, че постановеното решение е порочно поради
неправилно тълкуване на събраните в хода на процеса доказателства и при
неправилно приложение на материалният закон. Поддържани са сочените във
въззивната жалба основания за незаконосъобразност на решението.
Направено е искане за уважаване на въззивната жалба, с отмяна на
обжалваното решение и постановяване на акт по същество на спора, с които
да бъдат уважени предявените искове. Поискано е присъждане на съдебните
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаския окръжен съд се е произнесъл по
обективно и субективно съединени искове както следва: главни искове с
правни основания чл. 31, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД и по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и
евентуален иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 2, предл. IV от ЗЗД.
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по обективно и субективно
съединените искове предявени от ищцата М. Т. Г. срещу ответниците Д. Т.
Н. и Н. Г. Н.-починал в хода на процеса, заменен от наследниците си по закон
Д. Т. Н. - съпруга, Т. Н. Н. и Г. Н. Н. - дъщеря и син, и К. Д. А. за
унищожаване на основание чл.31, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД на упълномощителна
сделка, обективирана в пълномощно от 25.07.2018 год. с нотариално
удостоверяване на подписа и съдържанието, извършено от **** с ЕГН
4
********** е овластила свой представител- адвокат за сключване на договор
за гледане и издръжка, съгласно който да прехвърли на първата ответница
3/4 идеални части от самостоятелен обект в сграда, който е с кадастрален
идентификатор 07079.620.87.1.12 - апартамент с площ 60 кв.м. с
административен адрес гр. ***** и 0,79 % идеални части от общите части на
сградата, тъй като при подписването на пълномощното
упълномощителката не е могла да разбира и да ръководи действията си,
както и за прогласяване на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, поради
липса на представителна власт за сключване на договор за гледане и
издръжка, сключен с нотариален акт ****** прехвърлила на първата
ответница 3/4 идеални части от гореописания недвижим имот. При условията
на евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал.2 от ЗДД, за прогласяване на
договора за гледане и издръжка за нищожен, като сключен при липса на
основание.
Твърденията на ищцата по предявените искове, които се поддържат и
пред настоящия съд са, че към момента на упълномощаването и на сключване
на договора за прехвърляне на процесните 3/4 ид.ч. от недвижимия имот
срещу задържение за издръжка и гледане, общата наследодателка **** е била
в изключително тежко здравословно състояние, което не й е позволявало да
разбира действията си и да ги ръководи, тъй като е страдала от множество
заболяванията, наложили хоспитализации в периода 03.07.2018 г. - 21.08.2018
г., а от последното изписване на наследодателката от болнично заведение до
настъпването на нейната смърт на ******, е изминал по-малко от месец.
Твърди се, че ответницата Д. Н. е осъзнавала прогресиращото влошаване на
здравословното състояние на тяхната майка, като се е възползва от ситуацията
за да придобие нейните идеални части от процесния имот. Изложени са
твърдения по чл.31, ал.2, предл. второ от ЗЗД - че доказателствата за
недееспособността на наследодателката произтичат от самата
упълномощителна сделка, тъй като липсва подпис и изписване на трите
имена на упълномощителя, а е налице единствено отпечатък от пръст, без
идентификация на лицето, което го е поставило, липсват подписи на
свидетели, както и отбелязване на причините, поради които лицето е
положило пръстов отпечатък. Твърди се, че близката кончина на **** е била
очевидна за ответницата Д. Н., поради което по евентуалния иск се претендира
и нищожност на договора като сключен при липсата на основание
/уточняваща молба л.98/. Ищцата е поддържала предявените искове,
ангажирала е доказателства.
Ответниците Д. Т. Н., Т. Н. Н. и Г. Н. Н. /първата лично и като наследник
на починалия в хода на процеса ответник и неин съпруг Н. Н., а другите двама
в качеството на негови наследници/ са оспорили исковите претенции и
твърденията, че към датата на упълномощаването наследодателката на
страните не е разбирала значението на постъпките си и не е могла да ги
ръководи. Сочи се, че тя действително е имала множество заболявания, но е
можела да изразява съзнателна воля, била е дееспособно лице, което е
разбирало свойството и значението на действията си и е можела да ги
ръководи, като съзнателно е упълномощила адвокат за сключване на
процесната сделка, а нотариалното удостоверяване върху процесното
пълномощно, което е не само на авторството, но и на съдържанието на
документа, е редовно. Извършено е позоваване на два последващи
атакуваните сделки нотариални акта от 27.07.2018 год. – изповядани ден след
процесното упълномощаване, от чието съдържание става ясно, че
5
наследодателката лично се е явила в нотариална кантора пред нотариус и е
участвала лично в други две нотариални производства за разпореждане с
имоти, както и е извършила последващо упълномощаване на 07.08.2018 год.
на първата ответница за извършване на други действия от нейно име. Твърди
се, че както преди смъртта на майка си, така и назад през годините само
първата ответница е полагала грижи и е издържала общата наследодателка,
като грижите и издръжката са продължили и след сключване на процесния
договор. Оспорено е, че недееспособността на упълномощителката произтича
пряко от пълномощното, с твърдение, че липсва волеизявление, от което да е
видна недееспособност на упълномощителя. Оспорено е и соченото
основание за нищожност на договора за издръжка и гледане по евентуалния
иск, като е цитирана съдебна практика относно това, че допускането за
скорошна смърт на прехвърлителя не е равнозначно на знание за смъртта, а до
смъртта на лицето задължените по договора лица са изпълнявали поетите по
него задължения спрямо прехвърлителката. Направено е искане за отхвърляне
на исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски, ангажирани са
доказателства.
Ответницата К. Д. А. с писмения си отговор е заявила, че исковите
претенции са основателни и следва да бъдат уважени, не е представила
доказателства.
Обжалваното решение е постановено след като, поради
неконституиране на наследници на починалия в хода на първоинстанционното
производство ответник Н. Г. Н. при първоначалното разглеждане на делото от
окръжния съд, с решение № 85/24.04.2024 год. по в.гр.д.№ 327/2023 год. по
описа на Апелативен съд-Бургас е обезсилено първоначално
постановеното по спора първоинстанционно решение № 260215/10.06.2022
год. по гр.д.№ 417/2020 год. по описа на Окръжен съд-Бургас и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното по спора :
При служебна проверка на въззивния съд се установи, че обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав в рамките на правомощията
му и е валидно, но е частично недопустимо.
От представеното по делото удостоверение за наследници на *** е
видно, че към момента на процесните сделки наследниците й по закон биха
били двете й дъщери - ищцата М. Т. Г. и ответницата Д. Т. Н. и съпруг - ****
след съпругата си, но преди предявяване на иска. Към момента на предявяване
на иска преките наследници на **** са посочените по-горе две дъщери, а
непряк наследник по наследяване от своя баща за това, което би наследил от
процесните 3/4 ид.ч. след смъртта на съпругата си, е единствената му
наследница по закон и негова дъщеря - ответницата К. Д. А.. Предмет на
първия главен иск е унищожаемостта на упълномощителна сделка, а на втория
- нищожността на последвалата я разпоредителна сделка, извършени приживе
от **** със собствените й 3/4 ид.ч. от процесния имот, като страни по
сделката са **** и първа ответница - Д. Т. Н.. Тъй като придобиването на
процесните 3/4 ид.ч. от имота е по време на брака на Д. Н. с Н. Г. Н.,
прехвърлените вещни права по сделката са придобити при условията на СИО
от тях. Разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗЗД сочи, че унищожаем е договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването не е могло да разбира
6
или да ръководи действията си. Разпоредбата на ал.2 на чл.31 от ЗЗД сочи, че
унищожаването на такъв договор не може да се иска след смъртта на
лицето, освен ако преди смъртта е било поставено под запрещение или
ако доказателството за недеспособността произтича от същия договор.
Тъй като за водене на исковете както за унищожаемост, така и за нищожност
на сделки се изисква установяване на правен интерес, когато унищожаемостта
на упълномощителна сделка, последвана от прехвърлителна сделка, за която
се твърди нищожност се претендира не от страна по сделката, а от неин
наследник, срещу останалите наследници, на основаине чл.31, ал.1, вр. ал.2 от
ЗЗД, правният интерес на този наследник се простира до квотата му на
наследяване. Същото се отнася и до претенциите на наследник на страна по
сделката за прогласяване на нейната нищожност на друго основание, насочени
срещу останалите наследници. В случая към момента на смъртта на Златка Т.
Чобанова поч. на 05.09.2018 год., ако не бяха прехвърлени в резултат на
процесните сделки, собствените й 3/4 идеални части от процесния имот -
предмет на предявените искове, биха били наследени от двете й дъщери М.
Т. Г. и Д. Т. Н., и от нейния съпруг - *** в равни части – т.е. всеки от тях би
наследил 1/3 от 3/4 ид.ч. или по 3/12 ид.ч. от имота. Ето защо правният
интерес по делото на ищцата М. Т. Г., в качеството и на наследник на *** за
водене на процесните искове се простира до нейната квота на наследяване
от предмета на сделките – т.е. до 3/12 ид.ч., поради което предявените от
нея искове са допустими за размера от 3/12 ид.ч., а за останалата част до
претендирания размер от 9/12 ид.ч., исковите претенции са недопустими
поради липса на правен интерес за ищцата. Извън квотата си на
наследяване, ищцата защитава чужди права – в случая на останалите
наследници - ответници по предявения иск, което е недопустимо. Ето защо,
обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по предявените
искове за размера над 3/12 ид.ч. от процесния имот, като постановено по
недопустими искови претенции се явява недопустимо и подлежи на
обезсилване в тези части от въззивния съд.
В останалите части, с които първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявените искове за размера от 3/12 ид.ч. от процесния
имот, решението е допустимо.
Пред окръжния съд са събрани следните доказателства:
По делото е представен нотариално удостоверен препис от
пълномощно, чиито оригинал е съхраняван в архива на нотариус № ***.
От съдържанието на пълномощното е видно, че ****да я представлява пред
нотариус и всички други български държавни и общински органи, като
прехвърли от нейно име и за нейна сметка срещу задължение за издръжка и
гледане на дъщеря й Д. Т. Н. собствените й 3/4 ид.ч. от СОС с идентификатор
07079.620.87.1.12 представляващ апартамент в ****, ведно с прилежащото му
избено помещение и със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху терена, при запазване на пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота на ****, срещу задължение за
поемане на гледане и издръжка на двамата, като им осигури спокоен и
нормален живот, какъвто са водили до момента, докато са живи. Върху
пълномощното е положен отпечатък от десен палец на упълномощителя
*** вместо саморъчен подпис, като видно от нотариалното удостоверяване
от 25.07.2018 год., това е станало в присъствие на помощник-нотариус ***. На
пълномощното е извършено и нотариално удостоверяване на съдържанието.
7
Видно от представения***** е прехвърлила на дъщеря си Д. Т. Н. /по
време на бака и с Н. Г. Н./ собствените си 3/4 ид.ч. от СОС с идентификатор
07079.620.87.1.12 представляващ апартамент в ****, ведно с прилежащото му
избено помещение и със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху терена, при запазване на пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота за прехвърлителката, срещу
задължение за поемане на гледане и издръжка, като й осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива.
Представена е декларация от 31.07.2018 год. с нотариална заверка на
подписа на **** от същата дата, с която той е декларирал знанието си за
извършената сделка с горепосочения нотариален ****. В декларацията е
пресъздадено съдържанието на нотариалния акт, като е посочено също, че
**** е съгласен с извършеното прехвърляне в полза на Д. Т. Н., съгласен е
съпругата му **** да упражнява запазеното за себе си пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота, като няма никакви имуществени
претенции към прехвърлителя, приемателя и по отношение на имота.
По делото са представени ****** като съсобственик и продавач по
сделки за покупко-продажба на други недвижими имоти, в деня след
упълномощаването по процесното пълномощно, се е явила лично пред
нотариус, като е изразила пред него воля за извършване на сделките.
***** е потвърдила пред нотариуса волеизявленията си по тези сделки, като в
съответствие с чл.579, ал.2 от ГПК вместо подпис е положен отпечатък от
десния й палец, а в нотариалните актове е отразено, че това се е наложило
поради заболяване.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието, извършена на 07.08.2018 год. С пълномощното *** е
упълномощила дъщеря си Д. Т. Н. за продажба от нейно име и за нейна сметка
на идеалните й части от посочени в пълномощното земеделски земи. Това
пълномощно също е подписано от упълномощителката с отпечатък от
десен палец и не е оспорено. След това, на 17.08.2018 год., видно от
представен н.а.**** Д. Н. е представлявала майка си по сделката за покупко-
продажба на земеделските земи. Тази сделка също не е оспорена.
Видно от представено по делото медицинско удостоверение №
286/16.06.2020 год.,*****
Представени са копие на решение № 947/04.09.2012 год. по гр.д.
№8776/2011 год. по описа на Бургаския районен съд и копие на решение №
42/27.02.2015 год. по гр.д.№ 2440/2013 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, относно приключили спорове между ****от една страна и М. Т. Г. и
съпругът й, и Д. Т. Н. и съпругът й – от друга, инициирани от ***** за
разваляне на договор за прехвърляне на друг техен недвижим имот - СОС с
идентификатор 07079.621.56.7.9. на двете дъщери на *****срещу поето от
тяхна страна задължение за гледането и издръжката на прехвърлителите, по
сделка обективирана в *****също представен по делото. От мотивите към
първото решение, става ясно, че *****са искали да развалят договора по
отношение само на М. Т. Г. и съпругът й, защото приобретателката М. Т. Г. не
е полагала никакви грижи за тях, а грижите за тях са полагани само от
приобретателката Д. Т. Н.. Съдът е приел, че въпреки, че настоящата ищца М.
Т. Г. е отказала да се грижи за прехвърлителите и да ги издържа, пълна
престация на дължимата грижа и издръжка е осигурявана от другата
приобретателка – ответницата по настоящото дело Д. Т. Н., поради което
8
искът за разваляне на договора е бил отхвърлен. От мотивите към второто
постановено решение, по предявен иск срещу М. Т. Г. и съпругът й, и Д. Т. Н.
и съпругът й се установява, че след като Д. Т. поради влошено здраве на нея и
съпруга й спряла да изпълнява задълженията по този договор, а изпълнение не
било осигурено и от М. Г., то поради неизпълнение на алеаторния договор за
издръжка и гледане, той е развален от съда.
Свидетелят Ж. Г. - син на ищцата М. Г. сочи пред съда, че според него
делото се води защото леля му е „присвоила“ накакви имоти. Твърди, че преди
смъртта на баба си **през м.09.2018 г., е поддържал контакти с нея. Сочи, че
баба му ** живеела със съпруга си 88. Два пъти преди смъртта на баба си
свидетелят отишъл да й носи плодове. И двата пъти позвънил на вратата на
входа, като му отворил съпругът й *. Твърди, че баба му, когато първо и носел
череши, а след това грозде, яла от плодовете, но не можела да говори,
променяла си често мнението, ходела с бастун. Сочи, че баба му често
получавала инсулти и подуване на корема, налагало се да лежи в болница.
Сочи, че през м.02.2018 год. той, заедно с майка си и сестра си са завели баба
му в болница “**.“, след това я завели в болницата в „Меден Рудник“.
Последният път, когато я завели в болница било в края на лятото, като
докторът казал, че не й остава много. Свидетелят „мисли“ но не е сигурен, че
когато докторът казал това, там била и леля му Д.. Сочи, че с леля си не са в
близки отношения, говорили си с нея само общи приказки за баба му. С баба
си не е разговарял за имоти, нито за пари от прехвърляне на имоти. Знае, че
преди това са водени дела за друг имот. Свидетелят сочи, че не се меси в
работите на майка си.
Свидетелката М. Д.-племенница на ** и първа братовчедка на М. и Д.,
сочи, че е била много близка с леля си *, чувствала я като майка, често я
посещавала в= дома където * живеела със съпруга си *, както и в болницата в
„Меден Рудник“ и в „Зорница“. Чували се и по телефона, като * също била
много привързана към свидетелката и сестра й. *имала много заболявания,
имала проблеми с черния дроб, а последния път, когато свидетелката я
посетила в болницата, едната й ръка била счупена. Свидетелката сочи, че след
месец юли 2018 год. разредила посещенията при леля си, тъй като поради
имотни проблеми обтегнала отношенията си с Д.. Сочи, че поддържа по-добри
отношения с М.. Когато свидетелката посетила леля си в края на м.юли в
присъствието на Д., леля й била на легло, издавала звуци, но не се разбирало
нищо, не е сигурна дали *е познала коя е тя, с нищо не показала, че разбира
това, което свидетелката й говори. Дмитринка била против други братовчеди
да посещават майка й, за да не я разстройват, но двадесет дни след първото
посещение, разрешила на свидетелката да посети * втори път. Според
свидетелката, * искала да изолира останалите роднини от *При второто
посещение на свидетелката * била с отворени очи, но „блуждаела“, не
реагирала на присъствието на свидетелката. Свидетелката сочи, че Д. й се
обадила за да и каже да посети * втория път, защото според нея
„почувствала“, че* иска да я види за последно. Свидетелката сочи, че преди
много време * водела дела и си върнала гарсониерата, а след това я продала и
дала парите на Д.. * не е споделила със свидетелката мотивите си за
продажбата на гарсониерата и за даването на парите на Д..
Свидетелката Л. П. е племенница на съпруга на ** Сочи, че те двамата
живеели в****, като бракът им бил сключен преди повече от **** имала
захар, кръвно, болно сърце. Около Димитровден 2017 год. свидетелката се
9
чула със свако си и той казал, че * е паднала лошо, като след това ходела с
проходилка и се придвижвала трудно. През това време за * полагали грижи Д.
и Гошо - синът на Д.. Всяка събота свидетелката посещавала дома на *и
разговаряла със *. Впечатленията на свидетелката са, че между * и Д. е имало
близка връзка. Д. спяла на едно диванче под прозореца в хола, където била и *.
Д. готвела за *и за съпруга й, като едва след смъртта на Златка, се наложило да
се ползва социален патронаж за съпруга й ***често се допитвали до бащата на
свидетелката, и до нея по различни въпроси, като през 2017 год. се
консултирали с тях относно имотните работи във връзка с жилището, в което
живеят. Когато взели решение, извикали свидетелката и казали, че смятат да
съберат роднините, включително внуците, и който заяви желание да ги гледа,
на него ще прехвърлят имота. От всички роднини, само Г./синът на
ответницата Д./ който и без това полагал грижи за ****, казал, че ще продължи
да ги гледа, но тъй като майка му е дъщеря на ****, а тя също се грижи за
майка си и съпругът й, изразил желанието си да прехвърлят имота на нея.
Свидетелката знае, че се е стигнало до сделка, с която е извършено
прехвърлянето „срещу гледане“, защото през лятото на 2018 година свако й се
обадил, че най-после са прехвърлили апартамента. Свидетелката видяла
последно * на Голяма Богородица – 15.08.2018 год. Златка говорела трудно, но
познала свидетелката и казала името й, между тях имало комуникация. Според
свидетелката * била с акъла си. Знае, че * е претърпяла инсулт и е постъпила в
болница. Преди това * също е била в болница, било й трудно да се обслужва,
особено след като си счупила ръката, затова било нужно да й помагат. До
смъртта на *, съпругът й бил до нея. Последните си дни между 17.08. и 5.09.
*прекарала заедно със съпруга си в с.Вратица. Свидетелката сочи, че не
познава сестрата на * - М.. Видяла за първи път М. преди разпита си в
коридора на съда - някой й казал коя е. Докато била жива и говорела пред
свидетелката за дъщеря си, * имала предвид само Д., никога не говорела за
друга дъщеря. Свидетелката разбрала, че * има и друга дъщеря - М. едва след
погребението на свако си.
Свидетелката П. Н. познава Д. от 40 години, много по-късно - около
2017 г. се запознала с М., познава и тяхната майка *, като няма родство с тях.
Свидетелката сочи, че около 1987-1988 година * дошла да живее в **** -
бащата на К., който се казвал **, а свидетелката живее на втория етаж.
Свидетелката сочи, че първо починала *, а пет месеца след нея починал и*.
Свидетелката помагала на Д. за обслужването на * след като получила втория
инсулт, до смъртта й на ****год. От инсулта бил засегнат говора на **, но ума
си не била изгубила, била в съзнание и когато свидетелката й задавала
въпроси, ** с жестове и отделни думи й отговаряла, разбирала всичко, което й
казвали. Свидетелката знае, че **е имала и друг инсулт преди това, че е имала
проблеми с черния дроб, като се налагало Д. да я води в болница, за да й
„теглят вода“, което се случило 5-6 пъти. След като * получила инсулта през
м.05.2018 г., до смъртта й, само Д. и свидетелката се грижели за *, М. не
дошла нито веднъж да види майка си. Свидетелката след инсулта през
м.05.2018 год. била сутрин, обед и вечер при ** с изключение, когато на два
пъти за около 10 дни *** престояла в болница. След връщането от болницата
**** се придвижвала подпомагана от Д. и свидетелката. Изцяло се залежала
през м.08., като тогава взели санитарна количка за да я придвижват до банята
и до тоалетната. Свидетелката сочи, че е била близка със ***. Тя й е казвала,
че М. е с по-особен характер. Свидетелката сочи, че през пролетта на 2017
година **** получила писмо от данъчна служба относно някакви
10
наследствени имоти и казала на свидетелката, че ще вземе някакви пари от
продажбата на тези имоти, а като знак на благодарност за грижите към нея, ще
даде парите на Д., на която ще прехвърли и апартамента. * изрично заявила на
свидетелката намерението си да прехвърли апартамента на Д., а след това
свидетелката чула и разговор между тях двете, като * казала на *, че
прехвърлянето е в знак на благодарност за грижите. Свидетелката сочи, че
след Димитровден, през м.10.2017 год. *паднала на прага на дома на
свидетелката, като се наложило да й направят операция на рамото. След
инсулта през м.05.2018 г. * общувала с мимики, жестове и кимване.
Свидетелката не е виждала някой от внуците на * да я посещава след
м.05.2018 г. Две седмици преди смъртта си, * поискала да отиде на село. Два
дена преди смъртта на *, Д. се обадила на свидетелката за да я извика да отиде
в селото. Внукът на ****закарал свидетелката в селото, където били * и Д..
Свидетелката пренощувала там. Сочи, че * била в предсмъртна агония. Д. се
обадила на М. за да я покани да дойде да види майка си, като свидетелката
чула М. първо да й отговаря „Не ме занимавай с глупости“, но след два часа
дошла със сина си и дъщеря си, като стояли до вратата и наблюдавали като
„чужди“ хора.
По делото са представени две епикризи от МБАЛ “Бургасмед“ за
болничен престой на ****за периода от 02.07.2018 год. до 09.07.2018 год. и да
периода от 16.08.2018 год. до 21.08.2016 год., за лечение от цироза, в които
като диагноза е посочено „друга и неуточнена цироза на черния дроб“.
Описани са и множество придружаващи заболявания, отразени са два мозъчни
инсулта с остатъчна частична афазия. Във втората епикриза е посочено, че
обективното състояние на пациентката, въпреки физическите увреждания е
„контактна, адекватна“.
В заключението си по приетата от окръжния съд съдебномедицинска
експертиза вещото лице П. сочи, че съгласно отразените данни в двете
епикризи се установява, че **** е боледувала от чернодробна цироза от
няколко години с асцид. Преживяла е два мозъчни инцидента с частична
афазия и дясностранна хемиплагия. Имала е захарен диабет, дисфункция на
пикочния мехур, анемия, била и е поставена изкуствена става на ДТБС,
лекувана е многократно във ВО. Вещото лице също сочи, че отразяването във
втората епикриза е, че в периода 18.08.2018 год. – 21.08.2021 год. тя е била
контактна и адекватна, ориентирана за време и личност. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че в резултат на двата инсулта говора е бил частично
нарушен, а също-засегнати са били мускулите на крайниците. В резултат на
двата инсулта и цирозата *** не е можела да се самообслужва, като
вероятността за смъртен изход е била голяма. Уточнява, че асцитът е течност в
коремната кухина като усложнение от чернодробната цироза, като при това
заболяване не е имало големи шансове тя да оцелее, но вещото лице не се
ангажира да даде процент за вероятността от смъртен изход.
При установената по делото фактическа обстановка, въззивният
съд прави следните правни изводи:
Унищожаване на сделка - в случая по упълномощаване, при условията
на чл.31, ал.1 от ЗЗД, сключена от дееспособно лице, не може да се постигне
след смъртта на лицето, освен при условията на ал.2 от същия текст т.е. ако
преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако
доказателството за недеспособността произтича от самата сделка.
Въпросът за наличието или липсата на условие по чл.31, ал.2 от ЗЗД, когато
11
искът за унищожаемост е предявен от наследник след като лицето е починало,
не е въпрос по допустимостта на иска, а подлежащ на разглеждане по
същество въпрос, тъй като не се касае за абсолютни процесуални
предпоставки. /В този смисъл са решение № 556/2006 по гр. д № 472/2005 г., II
г. о на ВКС определение №136/2010 г. по ч.гр.д.№ 94/2010 г. на ВКС, III г. о и
др./ По делото не се твърди и не се установява, че преди смъртта на
упълномощителката **** е било поискано поставянето й под запрещение.
Твърди се от ищцата, че е налице втората хипотеза, като доказателство за
невъзможността на **** да разбира свойството и значението на извършеното
от нея по упълномощителната сделка, произтича от самата сделка /л.98
уточняваща молба/. Сочи се, че пълномощното не съдържа подпис, нито
пълно изписване на трите имена на упълномощителя по сделката, а
единствено отпечатък от пръст, без да е ясна идентификацията на лицето,
което го е поставило, липсват подписи на свидетели, както и отбелязване
причината, поради която лицето е положило пръстов отпечатък.
Както вече беше посочено, упълномощаването по процесната
упълномощителна сделка е извършено на 25.07.2018 година - **дни преди
смъртта на ***настъпила на ***** год., след прекаран от упълномощителката
втори инсулт през м.05., след който съгласно заключението на вещото лице, тя
е имала проблем с говора и с мускулите на крайниците. Логичен извод от това
влошаване на физическото здраве, отразено и в нотариалните актове за
разпореждане с други съсобствени имоти е, че за ** ** по здравословни
причини е било невъзможно да полага подписи с изписване на името под
документи, поради което както пълномощното, така и всички останали
документи за упълномощаване и разпореждания от страна на **** с нейни
имоти /описани по-горе/ в този период, са с положен от нейна страна
отпечатък от десен палец. Съгласно разпоредбата на чл.597, ал.2 от ГПК при
нотариалните удостоверявания, когато някое от участващите лица не може да
подпише поради неграмотност или недъгъвост, прилага се чл.189 от ГПК,
като актът не се подписва от свидетели. Ето защо съдът намира, че
изявлението на **** по процесното пълномощно е обективирано редовно,
поради което възраженията на ищцовата страна за противното, не се споделят
от съда. Нотариалното удостоверяване е достатъчно за установяване на
авторството на лицето, положило отпечатък от десен палец. Съдът намира, че
по делото не е установена твърдяната от ищцата предпоставка по втората
хипотеза на чл.31, ал.2 от ЗЗД, тъй като от съдържанието на
упълномощителната сделка по никакъв начин не би могъл да се извлече извод
за недееспесобност на упълномощителя. В приложеното пълномощно липсват
елементи, от които да се приеме, че поради състоянието на психиката си
упълномощителката не е била във възможност да разбира свойството и
значението на постъпките си към този момент. Силен аргумент, че **** е
можела да разбира и ръководи действията си към момента на
упълномощаването е и обстоятелството, че в деня след упълномощаването тя
е присъствала лично пред нотариус по две сделки и е направила лични
волеизявления за формираната от нея воля, а в оформените за сделките
нотариални актове е отразено, че поради заболяване, не би могла да положи
подпис, поради което поставя отпечатък от десен палец. Явно след втория
инсулт това е бил единствен адекватен начин за валидно изявление на волята
на ****, като от събраните по делото доказателства става ясно, че
удостоверяването на волята й по този начин на процесното пълномощно не е
изолиран случай, а е един от общо четири случая /по този начин са подписани
12
още два последващи нотариални акта и едно пълномощно/. Освен липсата на
отразяване в процесното пълномощно, липсват каквито и да е доказателства,
въз основа на които съдът да приеме, че към момента на упълномощаването
по процесното пълномощно **** е била в такова състояние, /което най-често
теорията свързва с алкохолно опиянение или друго временно състояние/,
възпрепятстващо я да формира адекватна преценка или да изразява валидна
воля. От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се налага
обратния извод, че заради полагани от страна на ответницата Д. Н. и нейното
семейство грижи за **** след 2008 -2009 година, когато физическото здраве
на последната е започнало да се влошава, тя е имала желание да се
отблагодари на дъщеря си Д., като й прехвърли идеалните си части от
апартамента, в който е живяла, а също - да й дари парите, което е получила от
продажба на други свои имоти, поради което извършеното упълномощаване
на адвокат за участието му от името и за сметка на **** в изповядването на
атакуваната сделка е било целено и желано от нейна страна. Никое от
ангажираните по делото доказателства от страна на ищцата не опровергава
този извод. Свидетелските показания на свидетелката Д. сочат, че въпреки
твърдяната близка връзка между нея и ****, последната след като й е казала,
че е продала „гарсониерата“ и е дала парите на Д., не и е обяснила защо е
направила това, което е показателно, че тази свидетелка не е била изцяло
наясно с действителните отношения между Д. и майка й. Още по-малко е имал
поглед върху нещата свидетелят Г. - син на ищцата М., който сам споделя, че
не се меси в работите на майка си М., а с баба си не е говорил за имоти.
Вещото лице П. в заключението си не сочи отразавяния в медицинската
документация по делото, които да поставят под съмнение менталното здраве
на **** в близкия до упълномощаването период, а свидетелските показания на
доведените от ищцата свидетели - сина на ищцата и първа братовчедка на
страните, сочат само откъслечни данни за физическото й състояние, но не
могат да послужат за категоричен извод, въз основа на предположенията на
свидетелите, че към момента на контакта с тях, тя не ги е познала и не е била
на себе си. Свидетелката Д. дори сочи, че Д. и се обадила по телефона, защото
леля й Златка повтаряла името й, тъй като искала да я види, а при липсата на
възможност за волеви действия от страна на ***, тя не би могла да изрази
такова желание. Показателно относно волевия целен резултат по процесните
сделки на упълномощаване и последвалата я разпоредителна сделка в полза на
първата ответница, е и декларацията с нотариална заверка на подписа,
подписана от страна на преживелия съпруг на ***, с когото последната е била
близка и двамата са били заедно до нейния край, в която той изразява
знанието си за сделката и съгласието си с нея, както и липсата на каквито и да
е претенции към процесните идаелни части от имота. Ако съпругът на
свидетелката е имал съмнения относно волята на съпругата си, предвид
хармоничната връзка приживе между тях, установена и от свидетелските
показания на неговата племенница - свидетелката Попова, не би подписал
собственоръчно с изписване на трите си имена и полагане на подпис подобна
декларация.
Предвид горното предявените главни искове за унищожаване на
процесната упълномощителна сделка на осн. чл.31, ал.1 от ЗЗД, вр. ал. 2
предложение второ и като последица от това упълномощаване – обявяване на
недействителност на сключения договор за прехвърляне на идеална част от
имот срещу задължение за издръжка и гледане по чл.42, ал.2 от ЗЗД – поради
липсата на представителна власт, в допустимата им част, са неоснователни
13
и следва да бъдат отхвърлени.
При този резултат, съдът следва да се произнесе и по евентуално
предявения иск за нищожност на процесния договор за прехвърляне на
идеална част от имот срещу задължение за издръжка и гледане на осн. чл.26,
ал.2, предл. 4 от ЗЗД, поради липсата на основание. Твърденията на ищцата по
този иск са, че към момента на сключване на сделката приобретателката Д. Н.
е съзнавала, че поради наближаващата смърт на *** няма да се наложи да я
гледа и издържа, като задължението за гледане и издръжка на *** не е поето
реално.
Както е прието и в съдебната практика на ВКС, цитирана и от
въззиваемата страна, допускането, че прехвърлителят по алеаторен договор
може скоро да умре, не във всички случаи сочи липса на основание, като
преценката следва да бъде направена с оглед на обстоятелствата по делото / Р
№98/10.02.2010 г. по ГД 5114/2008 г. ВКС, 1-во г.о./ При преценката на
обстоятелствата, които се установяват от събраните по делото
доказателствастава става ясно, че след първоначалното влошаване на
здравословното състояние на ***, което по данни от мотивите на решенията
по предходно водените дела цитирани по-горе е станало около 2008-2009 год.,
посещенията на ищцата М. при майка й са били много редки, същата по-
скоро е била дезинтересирана от състоянието на майка си, като никога не я е
гледала и издържала. По делото се събраха доказателства, че ответницата Д.
лично и чрез лица, на които е възлагала - синът й Г., свидетелката Н., от
момента в който *** е имала нужда от помощ и грижа, с прекъсване само
когато е имала здравословни проблеми, е била до нея. Ответницата Д. Н., с
изключението на отдалечения период, в който самата тя е имала здравословни
проблеми, е полагала лични грижи за майка си, като е задоволявала нуждите
й. Ето защо и при зачитане на свидетелските показания на свидетелката
Попова - племенница на съпруга на ***, относно намеренията на *** и
съпругът й спрямо имотите, логично след по-сериозното влошаване на
здравословното състояние на *** през м.10.2017 год., когато е паднала и си е
счупила ръката и е имала нужда от грижи, тя ясно е показала желанието си да
се отблагодари на дъщеря си Д., като й прехвърли идеалните си части от
процесния имот, а също - като след продажбата на други нейни имоти, дари
парите на дъщеря си *. Непосредствено преди да упълномощи адвокат по
процесното пълномощно, физическото състояние на * действително е било
мното тежко, тя почти не е можела да говори и да се движи без помощ,
изпитвала е силни болки и при поставената й тежка диагноза – чернодробна
цироза, явно е съзнавала, че няма да преживее дълго, като това е било
съзнавано и от дъщеря й Д., но предвид обстоятелството, че с тази дигноза * е
живяла години преди това, както и предвид установеното по делото желание
на прехвърлителката за извършване на прехвърлителната сделка
/потвърденото и от съпруга й в декларацията описана по-горе/, съдът намира,
че с извършеното прехвърляне * е целяла да гарантира за себе си
получаването на грижи и издръжка до края си. По делото се установи, че
считано от упълномощаването на адвокат* по упълномощителната сделка на
25.07.2018 година, до кончината на *** – т.е. в периода от** дни преди смъртта
на *, ответницата Д. е изпълнявала задълженията, които е поела по договора,
като е била неотлъчно до майка си, грижела се е за нея и е осигурявала
необходимите парични средства за издръжката й. Ето защо съдът намира, че
сключената прехвърлителна сделка не е лишена от основание, а каузата която
са имали предвид и двете страни по нея е реализирана преди смъртта на *.
14
Събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност
категорично не водят до извод, че прехвърлителната сделка е сключена от
страните при осъзнаването, че няма да бъде изпълнявана. Допускането от
страните по сделката, че прехвърлителят може скоро да умре, не е
равнозначно на знание за скорошна, неизбежна смърт и самостоятелно не
лишава сделката от основание. /Р № 569/08.03.2011 г. по ГД №76/2009 г. ВКС,
4-то г.о./.
Ето защо съдът намира за неоснователен и евентуално предявения
иск в допустимата му част.
Като е стигнал до идентични правни изводи, Бургаският окръжен съд е
постановил правилно съдебно решение в частта относно произнасянето по
исковете в допустимите им части, поради което следва да бъде потвърдено
от настоящия съд в тези части.
В частите, с които е налице недопустимо произнасяне на окръжния съд
по предявените искове за размера над 3/12 ид.ч. до размера от 3/4 или 9/12
ид.ч. от процесния имот, решението като недопустимо следва да бъде
обезсилено, а производството по делото в тази част – прекратено.
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемите Д. Т. Н. и Г. Н. Н. са
дължими и следва да се присъдят направените съдебни разноски пред
въззивния съд в размер на общо 1200 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1029/03.12.2024 год. по гр.д.№ 960/2024 год.
по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които по предявените
искове по делото от ищцата М. Т. Г. с ЕГН ********** против ответниците
Д. Т. Н. с ЕГН **********, Т. Н. Н.,ЕГН **********, Г. Н. Н., ЕГН
**********, и К. Д. А. с ЕГН ********** е извършено произнасяне за
размера над 3/12 ид.ч. до 3/4 или 9/12 ид.ч. от следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда, който е с кадастрален идентификатор
07079.620.87.1.12 - апартамент с площ 60 кв.м. с административен адрес****
и 0,79 % идеални части от общите части на сградата, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тези части от предявените искове.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1029/03.12.2024 год. по гр.д.№ 960/2024
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА М. Т. Г. с ЕГН **********, **** да заплати на Д. Т. Н. с
ЕГН **********, с адрес ***** и Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес *****
направени пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16