РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Тутракан, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шести април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20213430100522 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на „Е.-п. п.“
АД с ЕИК **** срещу Р. М. А. с ЕГН **********.
Предметът на делото касае установяване на част от вземането по
Заповед № 195/14.07.2021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 366/2021 на РС Тутракан, която е връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Заповедта е издадена за 237,85 лева главница и 11,54
лева мораторна лихва, а установителният иск е за 235,99 лева главница и
10,75 лева мораторна лихва. Не е предявена претенция за сумите по първите
седем фактури от заповедта (от № ФП0227637626/04.07.2014 до №
ФП0269994474/20.08.2018), общо за 1,86 лева главница и 0,79 лева мораторна
лихва.
Ищецът „Е.-п. п.“ АД твърди, че вземането за общата сума 235,99 лева
представлява главница по посочени в заявлението фактури, а именно: №
**********/22.07.2019; № ***/20.01.2020; № **********/20.07.2020; №
***/19.08.2020; № ***/21.09.2020: № ***/08.10.2020; № ***/20.10.2020;
№ ***/19.11.2020; № ***/21.12.2020; № ***/20.01.2021; №
***/18.02.2021; № **********/19.03.2021; № ***/20.04.2021; №
***/20.05.2021, както и сумата от общо 10,75 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от датата, следваща падежа по всяка от горепосочените
фактури, до 27.05.2021. Твърди, че за периода от август 2018 до 01.07.2020
между „Е.-П. П.” АД и Р. М. А. е налице валидно облигационно
правоотношение по доставка на електрическа енергия в обекта на ответника,
находящ се в с. Богданци, с абонатен номер *** представляващ ***. За този
1
период е отчетена консумация и са начислени суми за мрежови услуги на база
тази консумация (един-два киловатчаса на месец). За периода от юли 2020 г.
до септември 2020 включително е начислявана единствено мрежова услуга
„достъп до електроразпределителната мрежа“, защото в посочения период
ответникът няма отчетена потребена енергия в обекта, съгласно данни на
електроразпределителното предприятие, извършващо отчитането на
собственото му СТИ – „Е. С.“ АД. Не са начислявани и суми за мрежови
услуги – достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа,
доколкото тези услуги се изчисляват на база потребени количества ел.
енергия, каквито за периода няма. По същата причина не е начисляван акциз
и надбавка за фактор мощност по НРЦЕЕ.
Ищецът се позовава на чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ), съгласно който мрежовите услуги се заплащат
върху фактурираните количества активна електрическа енергия и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. За обекта, находящ се в ***,
с абонатен номер ***, такса достъп се определя на база МАП 3x50 А-31 кв.
Считано от 01.07.2020г. и на основание предвидената в ПТЕЕ възможност,
както и на основание Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на
ел.енергията, „Е. С.“ АД начислява цена за мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ на база на предоставена мощност до
мрежата. С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. КЕВР е одобрила по предложение
на „Е. С.“ АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови
клиенти, формирана на база предоставена мощност, вместо на база
количество консумирана ел.енергия, каквато се е прилагала до този момент.
Определената от КЕВР цена с цитираното Решение е приложена при
остойностяване на мрежовата услуга „достъп до разпределителната мрежа“,
доколкото ответникът, по твърдение на ищеца, е небитов абонат, като за
изчисленията е използвана предоставената мощност на клиента в размер на
31,00 кВт за обекта находящ се в ***, с абонатен номер ***.
За материалната си легитимация ищецът се позовава на § 15 на ПЗР на
ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) с твърдението, че
ответникът не е сключил типов договор по ал. 3 на цитирания параграф, няма
сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени
цени за процесния обект нито към 01.10.2020 г, нито към момента на
предявяване на иска, и затова ответникът, заведен под абонатен номер ***,
служебно е преминал от „Е.-П. П.“ АД, в качеството му на краен снабдител,
към „Е.-П. П.“ АД, в качеството му на търговец на свободен пазар. На
основание чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ клиентите заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция цените за мрежови услуги; затова искът е
предявен не от „Е. с.“ АД, а от „Енерго-про продажби“ АД.
Във връзка с промяната в начина на калкулиране на мрежовата услуга
„достъп до електроразпределителната мрежа“ и преминаване от изчисление
2
на същата на база потребено количество ел. енергия /приложимо до
01.07.2020 г./ към изчисление на база на предоставена мощност /след
01.07.2020 г./, ищецът твърди, че от края на 2019 г. „Е. С.“ АД е развило
мащабна информационна кампания за уведомяване на небитовите си клиенти.
Въпреки това от името на Р. М. А. не са предприети никакви действия по
намаляване или увеличаване на предоставената за обекта мощност.
Ищцовото дружество моли съда да уважи иска като установи спрямо
ответника, че същият дължи сумите по издадената Заповед № 195/14.07.2021
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 366/2021 на
РС Тутракан в размер на 235,99 лева главница и 10,75 лева мораторна лихва
за периода от датата, следваща падежа на всяка от посочените фактурите до
27.05.2021, по фактури № **********/22.07.2019; № ***/20.01.2020; №
**********/20.07.2020; № ***/19.08.2020; № ***/21.09.2020: №
***/08.10.2020; № ***/20.10.2020; № ***/19.11.2020; № ***/21.12.2020; №
***/20.01.2021; № ***/18.02.2021; № **********/19.03.2021; №
***/20.04.2021; № ***/20.05.2021, както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението. Дружеството претендира разноски.
Ответникът Р.А. не депозира писмен отговор, въпреки че исковата
молба му е връчена лично на 29.12.2021.
Тутраканският районен съд, след преценка на исканията, събраните
доказателства и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искът на „Е.-п. п.“ АД е установителен, предявен по реда на чл. 422
ГПК, и е във връзка с чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от Правилата за търговия с
електрическа енергия и чл. 86 ЗЗД за сумите по фактурите – главница и
лихви, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В доклада по делото, приет с протоколно определение в о.с.з., е обявен
за ненуждаещ се от доказване фактът, че „Е.-п. п.“ АД има лиценз за
продажба на ел.енергия на територията на област Силистра. Това
обстоятелство е важно, тъй като процесуалната легитимация на ищеца „Е.-п.
п.“ АД с ЕИК *** се извежда от чл. 28, ал. 1 на Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (обн., ДВ, бр.66 от 26 Юли 2013г., последно изм. и доп.
ДВ. бр.40 от 5 Май 2020), според която разпоредба, без значение дали
крайният клиент се води битов или небитов, той заплаща всички мрежови
услуги на крайния снабдител. В тази връзка няма съмнение, че ищецът е краен
снабдител, а ответникът краен клиент.
С Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР базата за изчисление на
цената за достъп до електропреносната мрежа на „Е. с.“ АД –
електроразпределителното дружество, опериращо на територията на ***,
чието вземане за достъп до мрежата се събира от ищеца, вече не е
количеството консумирана енергия, а предоставената мощност (вж. стр. 75 от
Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР, достъпно на
https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2020/res_c_29_20.pdf). Утвърдената от
3
КЕВР цена е 0,02053 лв/kW/ден. До този момент, специално по отношение на
„Е. с.“ АД, енергийният регулатор не е определял цени на база
предоставената мощност, въпреки предвидената законова възможност за това
– което изрично е посочено в мотивите към самото решение от 01.07.2020 и
може да се установи при сравнение с предходното Решение № Ц-19 от
01.07.2019 на КЕВР, достъпно на
https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2019/res_c-19_19.pdf .
Тъй като обектът на ответника се намира в ***и по делото са
представени протоколи № ***/16.06.2016 (л. 14), № ***/13.08.2019 (л. 15) и №
***/02.06.2021 (л. 16) за монтаж и демонтаж на електромери, съдът приема за
доказано, че между ищцовото дружество „Е. п. п.“ АД, като лицензиран краен
снабдител на ел.енергия за тази територия на страната и като лице, събиращо
за „Е. с.“ АД цената за достъп до електропреносната и
електроразпределителната мрежа, е съществувало облигационно
правоотношение. За пълно доказване на иска обаче това не е достатъчно.
Твърдението на ищеца, че обектът на ответника функционира като *** е
относимо към делото, тъй като според Закона за енергетиката и неговите
дефиниции в допълнителните разпоредби към него – § 1, т. 2а и т. 33а, битов
клиент е онзи, който купува електрическа енергия за собствени битови
нужди, а „небитов клиент“ е този, който купува такава енергия за небитови
нужди. Съдът приема, че захранването с ток на автомивка не е за битови
нужди, а за стопански. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът указа тежест
на ищеца да докаже фактите и обстоятелствата, които обуславят качеството
на Р.А. като „небитов“ абонат. За твърдението, че обектът функционира като
автомивка или че е заявен от ответника като такава, не бяха ангажирани
никакви доказателствени средства.
Същото се отнася за твърдението, че резервираната мощност е 31 кВт.
Отново не са представени никакви доказателства в тази насока, а мощността е
важна, тъй като е ценоопределящ фактор според Решение № Ц-29 от
01.07.2020 на КЕВР.
Обяснение защо ищецът приема, че обектът на ответника е *** е с
предоставена мощност 31 кВт, не е представено по делото дори само като
твърдение, но съдът е чувал изявления на процесуалния представител на
ищеца в други еднотипни дела, че най-вероятно по този начин е регистриран
абонатът още по времето, когато настоящото електроснабдително дружество
ищец е било с фирма „Е. Б. п.“ АД, а електроразпределителното дружество
„Е. Б. м.“ АД. Според съда, промяната на фирмата, промяната в собствеността
на акциите на акционерните дружества и промяната в личния състав на
управителните и представителни органи не могат да служат като аргумент за
невъзможността да се представят доказателства в изпълнение на указаната
доказателствена тежест. Касае се за едни и същи правни субекти с
непроменени във времето ЕИК, чиито фирмени наименования са сменени
само. В случая дори не става въпрос за правоприемство в спорното
4
правоотношение. Ето защо, дали ищецът ще се казва „Е. Б. п.“ АД, или както
е сега „Е.-п. п.“ АД, дали регистрацията на ответника в базата данни на
електроразпределителното дружество е по времето, когато то се е казвало „Е.
Б. м.“ АД, или както е сега „Е. с.“ АД – няма никакво значение. При всички
случаи ищецът следва да докаже на основание чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на
които основава иска си, и като не го стори, искът се явява недоказан и следва
да се отхвърли като неоснователен.
Независимо от гореизложеното, съдът намира още един
правнорелевантен факт, който не е доказан по делото, въпреки указаната за
него доказателствена тежест. Дори да беше установено чрез допустими
доказателствени средства, че обектът на ответника действително
функционира или е заявен като автомивка, и му е предоставена ел.мощност 31
кВт, разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗЗД гласи, че при договори с
продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите
условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако и е било
̀
съобщено и ако тя не е заявила в дадения и писмено достатъчен срок, че го
̀
отхвърля. Би могло да се възрази, че изменението на начина, по който се
формира цената за достъп до електропреносната мрежа, не е в резултат на
промени в общите условия, а по решение на държавен орган, въз основа на
Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата
енергия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (обн., ДВ,
бр.25 от 24 Март 2017). Само че внимателният прочит на подробната наредба
и мотивите към решението на КЕВР сочат на извода, че енергийният
регулатор само утвърждава цените и начинът на ценообразуването,
предложени от енергийните дружества. Конкретно по цената за достъп в
Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР (на л. 71 от него) се чете, че „Е. С.“
АД предлага Комисията да утвърди цената за достъп за небитови клиенти на
база предоставената мощност, вместо на база потребените количества
електрическа енергия, както е към настоящия момент“, което предложение се
възприема от КЕВР и тя утвърждава този механизъм за ценообразуване и
конкретна цена. Разликата с общите условия, за които става дума в чл. 16, ал.
3 ЗЗД, е само в контролно-регулаторния механизъм по утвърждаването им.
Респективно такива изменения не бива да се отклоняват от общото изискване
за съобщаването им. Разбира се, обществените отношения на енергийния
пазар са сложни. Би могло да се приеме, че промяна в цената нагоре или
надолу не следва нарочно да се съобщава на клиента. Последният така или
иначе ще разбере за промяната, когато получи следващата сметка за ток, но
само ако има консумация. Не така стоят нещата с конкретната промяна,
обусловила исковата претенция. При нея се сменя начинът за начисляване на
един от компонентите на цената за електропотребление, а именно достъпът до
електропреносната мрежа. Придадено е правно значение на фактите „цел на
електропотреблението“ и „предоставена мощност“, при положение че до този
момент тези факти не са имали значение за ценообразуването. Придаването
на правно значение на определени факти към заварени правоотношения, и то
5
не със закон или подзаконов нормативен акт, а с общи условия, по принцип е
крайно нежелателно. Ако се налага, трябва да се спази изискването за
ефективно, а не фиктивно или презумирано уведомяване на насрещната
страна, защото много абонати назад във времето са сключили договори за
електрозахранване на своите обекти със стопанско предназначение, но по
някаква причина не потребяват ток. При нулева консумация, по режима за
ценообразуване на „Е. с.“ АД преди 01.07.2020, цената за достъп до мрежата
винаги е била нула лева. Много от абонатите нямат пряко наблюдение върху
обекта си, защото са в чужбина, както е в настоящия случай, видно от
данните на връчителя, или по други причини. Месеци, дори години наред тези
абонати не са намирали за необходимо да заявят прекъсване на достъпа до
мрежата, именно заради нулевите фактури, които са получавали дотогава.
Разликата с хипотезата при промяна в цената на консумираната енергия е
осезаема, защото промяната в начина на начисляване на цената за достъп до
мрежата води дотам, че дори при нулева консумация, каквато абонатите
знаят, че имат, изведнъж на тях започва да им се начисляват суми във
фактурите за ток, за които има голяма вероятност да не узнаят реално, тъй
като не експлоатират обектите си. Не са тайна за Тутраканския районен съд
многото дела, които се образуват пред него за неплатени сметки за мрежови
услуги срещу небитови клиенти, след Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на
КЕВР. Много често ответниците не подозират за тези сметки, защото са в
чужбина. Член 16, ал. 3 ЗЗД се намира в общия облигационен закон и не само
че не противоречи на Закона за енергетиката, но дори се допълва с неговия
чл. 24, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Последната разпоредба гласи, че КЕВР, когато приема и
контролира спазването на правилата за снабдяване с електрическа енергия от
крайните снабдители (чл. 21, ал. 1, т. 10 ЗЕ), трябва да се ръководи от
принципа, че цените освен прозрачно и обективно определени, е необходимо
да се прилагат при условията на равнопоставеност. И ако принципът за
прозрачност и обективност при утвърждаването на цените не е накърнен, щом
решението за тях е взето в съответствие с Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за
регулиране на цените на електрическата енергия, същото не може да се каже
за принципа за равнопоставеност, който единствено може да бъде осигурен
чрез стриктното съблюдаване на чл. 16, ал. 3 ЗЗД.
Въпреки указаната тежест, по делото не са събрани доказателства, че
ищцовото дружество е уведомило ефективно ответника за промяната в
начина на калкулиране на мрежовата услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“: от изчисление на база потребено
количество ел. енергия /приложимо до 01.07.2020 г./, към изчисление на база
на предоставена мощност /след 01.07.2020 г./, което уведомяване да е било
преди на ответника да е начислена мрежовата услуга по новия начин на
калкулирането и. Публикацията в интернет сайта на дружеството не може да
̀
обоснове изпълнение на чл. 16, ал. 3 ЗЗД. Предоставянето на еднотипова
информация чрез бланка съдът приема за надлежен способ за информиране на
ответника, но само ако тази бланка действително е била съобщена нему и то
6
във връзка с информацията, че обектът му е заведен в базата данни на
енергодружеството като небитов. Такива доказателства обаче не са събрани
по делото.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че искът е основателен само
за сумата 0,74 лева, представляваща главница по фактури №
**********/22.07.2019; № ***/20.01.2020, тъй като тези фактури отразяват
начислението за консумирана елктроенергия и начислената въз основа на нея
цена за мрежови услуги, както и за 10 стотинки лихва за периода 17.02.2020-
28.06.2021, изчислени от съда с лихвения калкулатор на НАП в интернет.
Искът е неоснователен в частта за сумата 237,11 лева, представляваща
главница по фактури № **********/20.07.2020; № ***/19.08.2020; №
***/21.09.2020: № ***/08.10.2020; № ***/20.10.2020; № ***/19.11.2020; №
***/21.12.2020; № ***/20.01.2021; № ***/18.02.2021; №
**********/19.03.2021; № ***/20.04.2021; № ***/20.05.2021, тъй като тези
фактури отразяват единствено начислението за мрежова услуга „достъп“ до
електропреносната мрежа, както и за съответните им лихви в размер на 10,65
лева (изчислени като от претендираните 10,75 лева се извади уважената част
от 0,10 лева).
За вземането в размер на 1,86 лева, представляващо главница по седем
последователно издадени фактури за абоната от № ***/04.07.2014 до №
***/20.08.2018 и за съответната им лихва в размер на 0,79 лева, издадената
заповед за изпълнение следва да се обезсили, тъй като установителен иск в
тези части не е предявен.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено вземането на „Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** срещу
Р. М. А. с ЕГН ********** в размер на 0,74 лева (седемдесет и четири
стотинки), представляваща главница по фактури № **********/22.07.2019;
№ ***/20.01.2020, и в размер на 0,10 лева (десет стотинки) мораторна лихва
за периода 17.02.2020-28.06.2021, както и законна лихва върху главницата от
09.07.2021 до изплащане на задължението, които суми са част от предмета на
издадената Заповед № 195/14.07.2021 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 366/2021 на РС Тутракан,
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** срещу Р. М. А. с ЕГН
********** за разликата над уважената част 0,74 лева до претендираните
235,99 лева, а именно за сумата 235,25 лева (двеста тридесет и пет лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща главница по фактури №
**********/20.07.2020; № ***/19.08.2020; № ***/21.09.2020: №
***/08.10.2020; № ***/20.10.2020; № ***/19.11.2020; № ***/21.12.2020;
№ ***/20.01.2021; № ***/18.02.2021; № **********/19.03.2021; №
7
***/20.04.2021; № ***/20.05.2021, както и за разликата над уважената част от
0,10 лева лихва до претендираните 10,75 лева лихва, а именно за 10,65 лева
(десет лева и шестдесет и пет стотинки) за периода от падежа на всяка
фактура до 28.06.2021, които суми са част от предмета на издадената Заповед
№ 195/14.07.2021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 366/2021 на РС Тутракан, поради това че вземането в тази част не е
възникнало изобщо, и
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 195/14.07.2021 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 366/2021 на РС Тутракан за сумата
1,86 лева (един лев и осемдесет и шест стотинки), представляваща главница
по седемте фактури с номера от № ***/04.07.2014 до № ***/20.08.2018,
отразени в таблицата към заповедта, и за съответната лихва от 0,79 лева
(седемдесет и девет стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8