№ 8
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500682 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 521, ал. 3 във вр. с чл. 436 от ГПК.
С Решение № 203 от 18.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №
20215400500316 по описа за 2021 г. С. окръжен съд е отменил Постановление
от 12.07.2021 г. по изпълнително дело № 40/2021 г. по описа на частен
съдебен изпълнител с рег. №*** З. Т.а и район на действие С. окръжен съд, с
което е определена на основание чл. 521, ал. 2 от ГПК равностойността на
автомобил „М.М.“, с рег.№ *********, с рама *************, с двигател №
****** в разликата над действителната равностойност от сума в размер на
1550 лева (хиляда петстотин и петдесет лева) до определения от ЧСИ размер -
сумата 4134.20 (четири хиляди сто тридесет и четири лева, двадесет
стотинки) лева, като незаконосъобразно постановено и е осъдил „Б.-*“ ЕООД
с ЕИК - *********(н), да заплати на Б.М. М. с ЕГН - ********** направените
разноски пред въззивния съд в размер на сумата 373(триста седемдесет и три)
лева.
Срещу това решение е постъпила жалба с вх.№ 3180/16.11.2021 г. от КР.
П. ИВ. с ЕГН – ********** в качеството му на синдик на „Б.-*“ ЕООД с ЕИК
1
– ********* със седалище и адрес на управление: град Ч., ул. „М.“ №* (в
несъстоятелност), представляван от адвокат Е.Д.Д.-Р., вписана в АК – С..
Решението се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, с неправилно
приложен материален закон. Счита се, че постановлението на ЧСИ е правилно
и моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде
постановено друго, с което се остави първоначалната жалба без уважение,
като се претендират разноски. Излага доводи, че не следва оценката на вещта,
която е следвало да бъде предадена, но е развалена, да бъде към момента на
насроченото принудително изпълнение, а към по-ранен момент – 27.01.2016
г., но поради необжалване в тази насока, счита, че следва да бъде приета
оценката, както е определена от ЧСИ.
С вх.№ 3401/02.12.2021 г. е депозиран отговор на жалбата от Б.М. М.
чрез пълномощник – адв. М.М. Т., вписан в АК – П.. Смята, че решението е
правилно и законосъобразно, постановено при спазване на
съдопроизводствените правила, а жалбата е неоснователна. Моли да бъде
потвърдено решението на СмОС, претендира разноски. Излага доводи, че
цената на липсващата или развалената вещ следва да бъде определена към
момента на пристъпване на принудителното изпълнение по предаването й.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и
представените по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от страна в процеса,
имаща право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът приема, че фактическата обстановка е изяснена правилно от
първоинстанционния съд, поради което препраща към същата. Би могло да
бъде допълнено следното: с Определение № 522/07.06.2017 г. по т.д. 30/2017
г. е допуснато обезпечение на иска на КР. П. ИВ., постоянен синдик на „Б.-*“
ЕООД – Ч. чрез налагане на запор върху лек автомобил „М.М.“ с рег.№
*********, собственост на Б.М. М. (л. 19 от т.д. 30/17 на СмОС). Видно от
справка от АИС – КАТ на 12.06.2017 г. е наложен от ЧСИ №*** по ид
20179180400176/09.06.17 г. запор върху автомобила (л. 20 от изп.д.
20219160400040). Не са ангажирани доказателства при налагането на запора
длъжникът Б.М. да е бил уведомен за задълженията си по чл. 451 от ГПК, да е
извършен опис относно моментното състояние на автомобила и да е назначен
2
по надлежния ред пазач – длъжника или трето лице. От обстоятелствената
част приетата по изпълнителното дело съдебно-оценъчна експертиза (л. 41 и
сл. от изп.д.) се констатира първоначална регистрация на автомобила –
22.12.1995 г., а последни данни за техническата му изправност – към 2016 г.
Според вещото лице от датата на изтичане на последната му валидна
застраховка ГО – 14.07.2019 г., автомобилът не е в движение и не е
технически обслужван. Към датата на заключението колата е на 25 години, 5
месеца и 10 дни. Вещото лице не е констатирало увреждания или липси извън
естествената му амортизация в резултат на неползване за период от повече от
1 година 10 месеца и 18 дни. В хода на производството пред СмОС, въпреки
предоставената им възможност и в открито заседание страните не са
ангажирали доказателства, а първоначалният жалбоподател е оттеглил
искането си за съдебно-оценъчна експертиза. Пред настоящата инстанция не
са предявявани доказателствени искания.
По отношение основателността на жалбата на КР. П. ИВ. с ЕГН –
********** в качеството му на синдик на „Б.-*“ ЕООД с ЕИК – ********* със
седалище и адрес на управление: град Ч., ул. „М.“ №* (в несъстоятелност),
съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК предвижда, когато вещта не се
намира у длъжника или е развалена, от него да се събере нейната
равностойност. Да се събере равностойността, означава, че следва да се
премине към някои от способите за събиране на парични притезания, каквото
е притезанието за паричната равностойност на вещта. Преминаването към
изпълнение на равностойността има за цел да се избегне протакането на
процеса, когато движимата вещ, чието връщане длъжникът дължи, не се
намира у него, независимо от причините за това. Посочената процедурата
замества на исковия процес по отношение на притезанието за равностойност
на движимата вещ. С постановлението по чл. 521, ал. 2 от ГПК се решава
материалноправен спор относно равностойността на движимата вещ към
точно определен момент. Съгласно теорията и трайно установената съдебна
практика, релевантният момент, към който следва да бъде определена
стойността на неоткритата у длъжника и подлежаща на връщане вещ, е денят,
в който същата не е намерена у него. Това е така, защото именно това е денят,
в който се поражда предвиденото право на взискателя да иска от съдебния
3
изпълнител да събере равностойността на вещта. Това е моментът, в който се
поражда възможносттта за взискателя вземането му да се трансформира от
натурално в парично. При констатиране на развала или липса на присъдената
вещ, паричната равностойност следва да бъде определена по пазарната й
цена, по която същата би била закупена от взискателя към момента на
изпълнението. В процесния случай меродавният момент е 01.06.2021 г.
Именно на тази датата е изготвен протоколът за предаване на вещ, в който е
отбелязано, че автомобилът е в неизправно техническо състояние (л. 34 от
изп.д.). На тази дата и взискателят е поискал да се пристъпи към определяне
равностойността на движимата вещ. Пазарната стойност на вещта към
01.06.2021 г. е 1550 лева, видно от заключението на съдебно-оценъчната
експертиза (л. 118 от изп.д.), която парична равностойност на моментното
състояние на автомобила се възприема за меродавна от настоящия състав.
При положение, че взискателят не е направил необходимото за
обезпечаване на съхранението и опазването на запорираната от него вещ, а
именно – опис и назначаване на пазач при съответни негови задължения и
право на възнаграждение, или доказване на уведомяване на длъжника за
неговите задължения, то последиците от амортизирането на автомобила,
поради неползване, не могат да бъдат вменени на длъжника. Тези
обстоятелства неизбежно се отразяват на пазарната стойност на процесната
движима вещ.
Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва решението на
Окръжен съд – С. да бъде оставено в сила.
Поради изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 203 от 18.10.2021 г., постановено по
в.гр.д. № 20215400500316 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5