РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
11.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 13 май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5576 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр.София
твърди, че по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.05.2017 г. и подписаното към него приложение №1 от същата дата придобил от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД вземанията по сключения на 12.04.2016 г.
между последния, като заемодател, и ответника Н.Ю.Н. ***,
като заемател, договор за потребителски паричен кредит № 2222278. Твърди се, че за цесията ответникът бил надлежно
уведомен, включително чрез приложеното към исковата молба уведомление.
Поддържа, че по силата на сключения
договор цедента предоставил в заем на ответника сумата общо от 25750,00 лева, която
сума включвала чистата стойност на кредита от 25000,00 лева и комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от 750,00 лева. За кредита била сключена месечна застраховка със
застрахователна премия от 20,48 лева,
която била включена в размера на всяка една отделна месечна погасителна вноска, съгласно погасителния
план към договора. Общият
размер на застрахователната премия за срока на договора била 2457,60 лева. Твърди, че чистата
стойност на кредита от 25 000 лева била преведена на дата 12.04.2016г. по
посочената от кредитополучателя банкова сметка, ***о
си по договора. Сочи, че ответникът погасил
задълженията си по договора за заем само частично в размер на 2246,52 лева. Моли съда да
постанови решение с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата
от 2369,88 лева - частично претендирана сума по договора, представляваща главницата по неплатените, но
падежирали, преди подаването на Заявлението по чл.
410 от ГПК в съда, месечни погасителни вноски за периода от 21.10.2016 г. до
21.02.2018 г.; сумата от 1623,93 лева -
договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 21.10.2016г. до
19.05.2017г.; сумата от 551,36 лева-
лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 21.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до окончателно погасяване на дълга, както и сумата от 140,90
лева присъдени разноски по ч. гр. д. №
1506/18 г. по описа на 1-ви гр. с-в на Районен съд - гр. Русе, както и деловодни разноски по
настоящото дело.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът, чрез назначеният особен
представител, е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявените искове. Прави
възражение, че уведомлението за
извършената цесия не е надлежно връчено на ответника, а тя като негов особен
представител не е упълномощена да получава уведомления.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
С оглед заявеното с отговора общо
оспорване на исковете по основание на първо място следва да бъде даден отговор
на въпроса дали прехвърлянето на вземанията от страна на заемодателя в полза на
ищеца е породило действие спрямо ответника, като длъжник.
Действително разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда,
че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит
на трето лице, само ако договорът предвижда такава възможност. Такъв е и настоящият случай, в договора е предвидена клауза, според която заемодателят има право по всяко време да
прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Във формираната
с редица решения на ВКС съдебна практика (вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва
да бъде съобразено, като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З от ГПК.
Няма спор също така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело,
цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (вж.
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и
др.).
Според настоящия съдебен състав е недопустимо на особения представител на длъжника (ответник), назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК да бъде връчено съобщаване
на цесията - Уведомление, което да
произведе предвидените в чл.99 ал.4 от ЗЗД правни последици. Това е така, тъй като представителната власт на особения представител
се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не може да обхваща получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник.
Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия,
освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото - арг. от чл.29, ал.5
вр. с чл.34, ал.З от ГПК, защото не е
страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект (в този смисъл вж. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. №
154 по описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр.
д. № 5905/2016 г. и др.).
Изложеното дава основание на съда да
формулира извод, че в конкретния случай е налице липса на уведомление за цесията,
което да произведе предвидените в чл.99 ал.4
от ЗЗД правни последици и представлява
самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, против Н.Ю.Н. с ЕГН: ********** ***, искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 2369,88 лева - частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит №2222278 от 12.04.2016г., представляваща главницата по
неплатените, но падежирали, преди подаването на Заявлението по
чл.410 от ГПК в съда, месечни погасителни вноски за периода от 21.10.2016 г. до
21.02.2018 г.; сумата от 1623,93 лева -
договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 21.10.2016г. до
19.05.2017г.; сумата от 551,36 лева -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 21.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до окончателно погасяване на дълга, за които вземания по ч.гр.д. № 1506 по описа за 2018г.
на Русенския районен съд е издадена заповед № 831/ 08.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: