Решение по дело №3548/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 22.08.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3548 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.196-211 от ГПК(отм.) вр.пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК.

С решение №20221988 от 12.10.2020г., постановено по гр.дело №61679/2019г. по описа на СРС, ГО, 24 с-в, е признато за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на ответниците Х.Г.П. с ЕГН********** и М.Ю.В. с ЕГН**********, че О.И.К. с ЕГН********** е собственик на АПАРТАМЕНТ в гр.София, ул.„*********(четвърти надпартетерен), състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 126,19 кв.м., при граници съгласно Договор за доброволна делба от 13.09.1946г., вписан със записка №10, т.15/18.09.1946г. на Нотариуса при Софийски областен съд, заедно с таванско помещение с площ от 16,66 кв.м., таван с площ от 6,70 кв.м., заедно с 10/100 ид.части от общите части на сградата и толкова ид.части от дворното място, върху което е построена сградата с площ от 408,40 кв.м., при граници на апартамента: изток - калкан, запад - стълбище, север - улица, юг - двор, на мазето: изток - калкан, запад - коридор, север - коридор, юг - мазе, на тавана: изток - калкан, запад - тераса, север - апартамент, юг - двор, на основание наследствено правоприемство и реституция, като ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението върху гореописания недвижим имот. Ответникът Х.Г.П. е осъден да заплати на ищцата 849,71 лева разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.197 от ГПК(отм.) въззивна жалба от ответника Х.Г.П.. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като исковата молба е подадена от лице без представителна власт и липсвала активна процесуална легитимация на ищеца. Твърди, че не става ясно на какво правно основание ищцата е придобила правото на собственост, никога не е живяла в имота и не е установено точно на кой етаж се намира същият. Твърди също така, че е придобил правото на собственост върху процесния имот по давност, като се позовава както на кратката така и на пълната придобивна давност. В тази връзка твърди, че макар да е прогласена нищожността на основанието му да владее имота от 1999г., владението му не е недобросъвестно, тъй като нищожността е поради опорочена форма за валидност и той не е знаел за порока. Претендира, че владее явно, непрекъснато и необезпокоявано имота от 1956-та година, процедурата по закупуването му започнала през 1990г., продажната цена била заплатена през 1991г., а договорът- подписан през 1999г., към който момент не били установени реституционни претенции. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно- отменено като неправилно, а искът- отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец, с подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата, като излага подробни съображения относно допустимостта и правилността на обжалваното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена от лице, за което е възникнало правото на жалба, същото е упражнено в рамките на установения от закона преклузивен срок за обжалване и съгласно правилата на функционалната подсъдност подлежи на разглеждане от състав на Софийски градски съд, по реда на ГПК(отм.) на основание пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

На първо място съдът намира неоснователни доводите на въззивника- ответник относно представителната власт на подалия исковата молба пълномощник на ищцата и активната процесуална легитимация на последната. Исковата молба е подписана от адв.М.К. от САК, преупълномощена отТ.И.Т.(л.6 и л.41 от първоинстанционното дело)- пълномощник на ищцата съгласно представено с исковата молба пълномощно от 11.02.1999г. (л.27 от делото) с нотариална заверка на подписа на упълномощителя О.К., извършена от консулската служба на посолството на РБългария във Вашингтон. С представената по делото декларация от 04.01.2006г. с нотариална заверка на подписа (л.50) ищцата е потвърдила извършените от пълномощниците и по делото процесуални действия. Видно от представеното по делото удостоверение №1728/1994г. на МП, с указ №127/02.05.1995г. на Президента на РБ е възстановено българското гражданство на ищцата О.И.К.. Липсата на постоянен адрес в България и ЕГН са ирелевантни за процесуалната легитимация и представителната власт на пълномощниците, а такива са и посочени впоследствие по делото.

Правото на собственост на ищцата върху процесния имот на основание наследствено правоприемство и реституция, е установено безспорно от представените по делото писмени доказателства, както следва:

С представените по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №102 от 13.09.1946г. и договор за подялба на жилищна сграда от 18.09.1946г. имотът е придобит от наследодателите на ищцата И.И Д.Г., които с укази от 1968г. и от 1970г. са лишени от българско гражданство, като е постановена и конфискация на цялото им имущество. (видно от представеното по делото удостоверение от 06.03.1991г.- л.142, Д.И.Г., Д.И.К., Д.И.Г., Д.Е.К. и Д. И.К. са имена на едно и също лице).

След смъртта на И.К.през 1976г. и на Д.К. през 1986г. законните им наследници са И.И.К.и ищцата О.И.К., като първият се е отказал от наследството на родителите си през 2004г. (л.143 и 144).

С представеното по делото решение по гр.д.№75616/1999г. на СРС (л.12-14) правото на собственост върху процесния имот е възстановено на наследниците на И.ИД .К.. Решението на СРС е потвърдено с решение от 24.04.2002г. по гр.д.№1074/2001г. на СГС, потвърдено с окончателно решение №1688/22.10.2003г. по гр.д.№1729/2002г. на ВКС.

С представения по делото нотариален акт №189/13.12.2004г. на нотариус Р.Д.№274 на НК ищцата е призната за собственик на процесния имот въз основа на гореописаните документи, по наследство и реституция.

С Решение от 10.02.2011г. по гр.д.№03178/2006г. на СГС, оставено в сила с решение от 19.05.2014г. по в.гр.д.№2820/2012г. на CAC и недопуснато до касационно обжалване с определение от 18.05.2015г. на ВКС, III г.о., е признато за установено по предявен от ищцата О.К. против Н.П.и ответника Х.П. иск, че представения по делото договор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на Закона за държавната собственост, вписан в Службата по вписвания през 1999г., том XI, вх.рег.№19986,  между областния управител на обл.София като продавач и Н.П.и Х.П. като купувачи, на основание заповед от 28.01.1991г. по чл.120 НДИ на Председателя на ВИК на ОбНС„Средец“ за продажба на държавен имот (процесния имот), е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.5 и чл.7 ЗАВОИ и §2 от ПЗР от Наредба за прилагане на чл.5, ал.2 ЗАВОИ- поради противоречие със закона, като на основание чл.431, ал.2 ГПК(отм.) е отменен договорът за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на ЗДС на 10.08.1999г., вписан в Службата по вписвания през 1999г., том XI, №209, вх.рег.№19986.

При това положение следва да бъде разгледано възражението на ответника за придобиване на имота по давност. Ответникът се позовава както на кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС в качеството на добросъвестен владелец- въз основа на правно основание, годно да го направи собственик, така и на общата придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС.

Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, горепосоченият договор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на ЗДС на 10.08.1999г. не представлява правно основание, годно да направи ответника собственик на процесния имот, предвид установена нищожност на същия с влязло в сила на 18.05.2015г. решение от 10.02.2011г. по гр.д.№03178/2006г. на СГС. Противно на твърдението на жалбоподателя, нищожността на договора се дължи не на опорочена форма за валидност, който порок не му е бил известен, а на противоречие със закона, а именно- с чл.5 и чл.7 ЗАВОИ и §2 от ПЗР от Наредба за прилагане на чл.5, ал.2 ЗАВОИ. Следователно ответникът не може да се позове в случая на кратката петгодишна придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС.

От одържавяването му през 1968г. до възстановяване на правото на собственост на ищцата с влязлото в сила на 22.10.2003г. решение по гр.д.№75616/1999г. на СРС, процесният имот е държавна собственост. С влизане в сила на изменението на чл.6 ЗС, според което собствеността на държавата и на общините е публична и частна, и разпоредбата на чл.86 ЗС, в действащата към този момент редакция (ДВ.бр.31/1990г.), на основание придобивна давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана по отношение на частната държавна и общинска собственост отпада с изменението на нормата със ЗД ЗС, обн. в ДВ бр.33/1996г., в сила от 01.06.1996г. С §1 от същия закон е разпоредено спиране на давността за придобиване на държавни и общински имоти до 31.12.2007г. Възможността да се придобие по давност недвижим имот, частна общинска собственост за периода от 01.06.1996г. до 01.06.2006г., с оглед разпоредбите на чл.86 ЗС и §1 от ЗИ на ЗС (ДВ.бр.46 и 105/2006г.), следва да се приема в смисъл, че давностният срок за придобиване на недвижими имоти- публична държавна или общинска собственост спира да тече към 31.05.2006г. и при изчисление при релевирано възражение за придобивна давност на имот- частна държавна или общинска собственост, срокът, които би дал основанието- при наличие на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, да се придобие на правото на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на 31.05.2006г. Това означава, че началният момент, от които срокът следва да е започнал да тече (без прекъсване) е преди или най-късно към дата 01.06.1996 година. Към този момент е в действие правилото на чл.86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ. бр. 33/1996 година- в сила от 01.06.1996 година, според която редакция не могат да се придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост, или по аргумент на противното- в рамките на този срок може да бъде придобит имот частна общинска собственост. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 30.03.2005г., с което се прекъсва теченето на придобивната давност. През периода от 1990г. до 1999г. ответникът твърди, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че са извършени от него действия насочени към придобиване правото на собственост от държавата чрез покупко- продажба, което изключва субективния елемент на владението- намерението да се свои вещта, и опровергава презумпцията по чл.69 от ЗС. Следователно възражението на ответника за придобиване правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла придобивна давност по чл.79, ал.1 или ал.2 от ЗС, е неоснователно.    

Между страните не се спори, че ответникът и жалбоподател Х.П. владее имота и към настоящия момент.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

По разноските:

При този изход на спора на ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноски във въззивната инстанция в размер на 5084 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид цената на иска и установената сравнително висока фактическа и правна сложност.

По така изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №20221988 от 12.10.2020г., постановено по гр.дело №61679/2019г. по описа на СРС, ГО, 24 с-в.

ОСЪЖДА Х.Г.П. с ЕГН********** да заплати на О.И.К. с ЕГН********** сумата от 5084 лева (пет хиляди осемдесет и четири лева)- разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1/                             2/