№ 413
гр. С., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело
№ 20221800500518 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260116 от 29.10.2021 г. по гр. д. № 886 / 2020 г.,
поправено с Решение № 260021 от 10.06.2022 г., Ихтиманският районен съд е
осъдил Агенция „П.И.“ да заплати на ЗД „Б.И.“ АД на основание чл.410, ал.1
КЗ сумата от 7985,42 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ********** по застраховка „Автокаско“ за
застрахователно събитие от 26.07.2018 г. на АМ „Т.“, км. 41, посока към гр.
П.., с включени ликвидационни разходи от 25 лв., ведно със законната лихва
от 07.08.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е бил осъден да заплати на ищеца и направените за
производството разноски от 919,42 лв.
Със същото решение, което е било постановено при участието на „А.“
ЕАД като трето лице – помагач на ответника Агенция „П.И.“,
първоинстанционният съд е отхвърлил обратния иск, предявен от ответника
против помагача, за заплащане на сумата от 7985,42 лв., ведно със законната
лихва от 07.08.2020 г. до окончателното изплащане.
1
Решението е обжалвано изцяло от ответника Агенция „П.И.“ със
съображения за неправилност (необоснованост).
Въззиваемата страна и третото лице като ответник по обратния иск са
подали отговори по реда на чл.263, ал.1 ГПК, с които оспорват жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
валидно решение на първоинстанционен съд.
Решението e неправилно по главния иск.
В исковата молба ищецът твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение по застраховка „Автокаско“ на собственика на МПС, което е
било увредено при ПТП, настъпило в резултат на удар във внезапно излязло
на пътното платно куче. Относно обема на отговорността на застрахователя
(покрити рискове, изключен риск и др.) не е спомената нито дума.
Още в отговора по чл.131 ГПК ответникът е оспорил представените с
исковата молба общи условия като неотносими. Направил е извод за
недоказан застрахователен риск. Такива доводи са били развити и във
въззивната жалба.
По делото се установява, че между застрахователя и собственика на
товарен автомобил „Ауди“ (лек автомобил според исковата молба) е бил
сключен застрахователен договор от 21.03.2018 г. за имуществена застраховка
„Автокаско“ за срок от 1 година, считано от 0,00 ч. на 22.03.2018 г. Съгласно
застрахователната полица, застраховката е била сключена при клауза „П-101“.
Оттук, на първо място, не става ясно съдържанието на посочената договорна
клауза. Застрахователният договор е бил сключен при Общи и специални
условия по застраховка „Автокаско“, които са били упоменати в
застрахователната полица. Те обаче не са били представени по делото, за да
бъде установено съдържанието (правата и задълженията на страните) по
клауза „П-101“.
На следващо място, по делото е представено извлечение от общи
условия, приети от Съвета на директорите на ЗД „Б.И.“ АД на 26.02.2014 г.,
коригирани от СД с Протокол № 1 от 16.01.2019 г. Не е ясно дали това са
общите условия, упоменати в застрахователната полица. Освен това остава
неизяснено и тяхното съдържание при сключването на застрахователния
2
договор на 21.03.2018 г. и при настъпването на застрахователното събитие на
26.07.2018 г., защото извлечението е в редакцията си от 16.01.2019 г.
На последно място, представеното по делото извлечение от общите
условия съдържа единствено клаузите „Каско селект“, „Бюджетно каско“ и
„Кражба или грабеж на цялото МПС“. Клаузата „Каско селект“ покрива
щетите от ПТП при сблъскване или удар на пътното превозно средство в
животни. Ищецът обаче не се позовава на нея, а и от доказателствата по
делото не може да се направи изовод за нейната идентичност с клаузата „П-
101“ по застрахователната полица.
Следователно от представеното от ищеца извлечение от общите
условия, преценено в съвкупност с твърденията в исковата молба и със
съдържанието на застрахователната полица, не се установява по категоричен
начин, че сблъсъкът на превозното средство по време на движение с внезапно
излязло на пътното платно животно (куче) представлява покрит риск съгласно
процесния застрахователен договор. Доводите на жалбоподателя в тази
насока са основателни.
Към 14.09.2021 г. – датата на първото съдебно заседание, в което е бил
даден ход на делото, – ищецът е бил наясно с възраженията на ответника,
направени с отговора на исковата молба. Отговорът му е бил връчен още на
25.09.2020 г. от Софийския районен съд, където делото е било заведено
първоначално. При изготвянето на доклада Ихтиманският районен съд
изрично е указал на ищеца доказателствената тежест относно съществуването
на валидно застрахователно правоотношение и относно възникналото
регресно право. Въпреки това ищецът не е предприел на основание чл.146,
ал.3 ГПК дължимите процесуални действия и не е направил доказателствени
искания досежно представянето на актуалните към 2018 г. общи условия в
пълния им обем. Такива действия и искания не са били направени и пред
въззивната инстанция в случай, че са били налице предпоставките по чл.266,
ал.2 и ал.3 ГПК.
Във въззивната жалба жалбоподателят обсъжда общи условия,
публикувани в сайта на застрахователя, и въз основа на тях развива
допълнителни доводи за неоснователност на иска. Въззиваемата страна –
ищец пред районния съд, обаче не се позовава на такъв електронен документ.
Ето защо въззивната инстанция не разполага с правомощия да издирва и да
3
анализира посочения от жалбоподателя електронен документ, от който
застрахователят не черпи права.
В обобщение, въззивният съд намира за недоказано настъпването на
събитие, което да представлява покрит застрахователен риск. Недоказана
остава и дължимостта на договорно основание на изплатеното
застрахователно обезщетение. Оттук отпада и регресната отговорност на
въззивника – ответник пред районния съд. Следователно решението на
районния съд следва да бъде отменено в частта по главния иск. Въззивната
инстанция следва да постанови ново решение, с което искът с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ да бъде отхвърлен.
При този решаващ извод останалите доводи във въззивната жалба не
следва да бъдат обсъждани. Не следва да се обсъжда и отговорността на
ответника за изграждането на пътни съоръжения, осигуряващи безопасността
при движението на пътните превозни средства по А.те.
В частта по обратния иск решението подлежи на обезсилване поради
несбъдване на условието за разглеждането му – уважаване на първоначалния
иск.
С оглед крайния изход по делото, в тежест на въззиваемия – ответник
по главния иск, следва да бъдат възложени направените от въззивника
разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 359,71 лв., от които
159,71 лв. за държавна такса за въззивното производство и 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Като краен резултат е правилно решението на районния съд да присъди
разноски в полза на ответника по обратния иск. На него му се дължат и
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, които
следва да бъдат възложени върху жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 и чл.270, ал.3
ГПК Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260116 от 29.10.2021 г. по гр. д. № 886 / 2020 г.
на Ихтиманския районен съд, поправено с Решение № 260021 от 10.06.2022
г., В ЧАСТИТЕ, с които съдът е осъдил Агенция „П.И.“ да заплати на ЗД
4
„Б.И.“ АД на основание чл.410, ал.1 КЗ сумата от 7985,42 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** по
застраховка „Автокаско“ за застрахователно събитие от 26.07.2018 г. на АМ
„Т.“, км. 41, посока към гр. П.., с включени ликвидационни разходи от 25 лв.,
ведно със законната лихва от 07.08.2020 г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 919,42 лв. разноски в
производството, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., ЕИК ****, срещу
Агенция „П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ ***, осъдителен иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ за заплащане на сумата от 7985,42 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********, ведно със законната лихва от 07.08.2020 г.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260116 от 29.10.2021 г. по гр. д. № 886 / 2020
г. на Ихтиманския районен съд, поправено с Решение № 260021 от 10.06.2022
г., В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил обратния иск на Агенция „П.И.“ –
гр. С., БУЛСТАТ ***, срещу „А.“ ЕАД – гр. С., ЕИК *******, за заплащане на
сумата от 7985,42 лв., ведно със законната лихва от 07.08.2020 г., и
ПРЕКРАТЯВА производството по обратния иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260116 от 29.10.2021 г. по гр. д. № 886 /
2020 г. на Ихтиманския районен съд, поправено с Решение № 260021 от
10.06.2022 г., В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил Агенция „П.И.“ – гр. С.,
БУЛСТАТ ***, да заплати на „А.“ ЕАД – гр. С., ЕИК *******, разноски от 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., ЕИК ****, да заплати на Агенция
„П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ ***, направените по делото разноски в общ размер
на 359,71 лв. за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ ***, да заплати на „А.“
ЕАД – гр. С., ЕИК *******, разноски от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „А.“ ЕАД – гр. С., ЕИК
*******, като трето лице – помагач на страната на жалбоподателя Агенция
„П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ ***.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
5
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6